О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ 2020 година Град Варна
Апелативен
съд – Варна, търговско отделение, на горепосочената дата, в закрито заседание в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ
СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от съдия Р. Славов
ч.в.т.д. № 773 по описа на съда за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.274 ГПК, образувано по частна жалба на И.Р.М.,
чрез процесуалният си
представител адв.Р.М. ***, срещу Определение № 280/28.10.2019г., постановено по
т.д. № 37/2019 год. по описа на ОС – Разград,
с което съдът е върнал подадената от жалбоподателката искова молба и е прекратил
производството по делото.
Жалбоподателката навежда доводи за
неправилност на обжалваното определение, поради необоснованост и поради
съществено нарушение на съдопроизводствените правила при неговото постановяване. Излага, че след получаване на съобщението за внасяне
на държавна такса , здравословното състояние на пълномощника, а след това и на
самата страна, рязко се е влошило, поради което не са успели в срок да изпълнят
дадените указания. С частната жалба са представени писмени
доказателства-медицинска документация в подкрепа на изложените твърдения.
С жалбата е
направено искане, да бъде отменено обжалваното определение и съдът на основание
чл.64 ал.2 от ГПК да възстанови срока за отстраняване на нередовностите на
исковата молба, а именно-за заплащане на държавна такса по предявения искс в
размер на 500лв. В условия на евентуалност, да бъде отменено определението в
частта с която е върната исковата молба, в частта, отговаряща на размер на
иска, съответен на държавната такса, от която ищцата е била освободена.
Частната жалба е подадена в
срок, от лице с правен интерес от обжалване на определението на окръжния съд,
като неизгодно за тях и е редовна. При разглеждането
й по същество, съдът съобрази следното:
С определение №
260/7.10.2019год. съдът е освободил ищцата И.М. частично от заплащане на
държавна такса-в размер на 1 500лв., като е задължил същата да внесе
останалата част от дължимата държавна
такса в размер на 500лв., като е дал едноседмичен срок да представи
доказателства за внесени д.т. в определения размер. Ищцата е било редовно
уведомена за постановеното определение
чрез процесуалния си предсавител на 14.10.2019год. Поради неизпълнение
на разпореждането за внасяне на определената д.такса в размер на 500лв., с
определение от 28.10.2019год. съдът на основание чл.129 ал.3 ГПК е върнал
исковата молба. С молба с дата на
пощенското клеймо 06.11.2019год. ищцата е представила доказателства за внесена
д.т. в размер на 500лв.
На 11.11.2019год. ищцата е
уведомена за определението от 28.10.2019год. С молба по чл.64 ал.2 ГПК, от
15.11.2019год. пълномощникът на ищцата е отправила искане да бъде възстановен
срока за отстраняване на констатираната нередовност на ИМ. В молбата са
изложени съображения за възникнали особени непредвидени обстоятелства-внезапно
възникнало заболяване на страната и на нейният пълномощник. За доказване на
това твърденние с молбата са преддставени писмени доказателства-медицински
документи и рецепти, които се отнасят за заболявания на страната и на нейният
пълномощник, протекли в определения от съда срок за изпълнение на вмененото с
разпореждането за оставяне производството без движение задължение за внасяне на
д.т. в размер на 500лв. Молбата по чл.64 ал.2 ГПК е администрирана съгласно
чл.66 ал.1 ГПК.
Срещу определението от
28.10.2019год. за връщане на исковата молба в срок е постъпила частна жалба,
предмет на настоящето производство.
Съдът съобрази следното:
С връщането на исковата
молба за ищеца са започнали да текат два срока. Срокът за по чл.275 ГПК за
обжалване на разпореждането за връщане на исковата молба и срокът по чл.64 ал.2 ГПК за искане за възстановяване на пропуснат срок. По делото, страната се е
възползвала и от двете възможности. Следва да се отбележи, че между тези
конкуриращи се права на страната,
съществува преюдициалност. Първо следва да се произнесе по-горния съд по
частната жалба срещу прекратяването на
производството, в случая-настоящата инстанция, която със своя акт ще
установи-започнал ли е да тече срока, респективно дали същия е пропуснат. Ако
съдът приеме, че срокът е пропуснат и евентуално при потвърждаване на
разпореждането, тогава би се открила възможността за възстановяваане на
пропуснатия срок, което следва да се извърши от първоинстанционния съд.
За това, съдът дължи
произнасяне по основателността на частната жалба срещу определението от
28.10.2019год. за връщане на исковата молба. При разглеждането й, съдът намира
същата за основателна, поради следното: С определение № 260/7.10.2019год. съдът
е освободил ищцата И.М. частично от заплащане на държавна такса, като е
задължил същата да внесе държавна такса
в размер на 500лв., като е дал едноседмичен срок да представи доказателства за
внесена д.т. в определения размер. Ищцата е било редовно уведомена за
постановеното определение чрез
процесуалния си представител на 14.10.2019год., като не е обжалвала съдебния
акт. За това срокът за обжалване на
съдебния акт е е изтекъл на 21.10.2019год., в частта относно отказът за
освобождаване от държавна такса. Следва да се отбележи, че едва след влизане на
определението в сила, съдът е следвало да даде срок за изпълнение на
задължението за внасяне на държавна такса от 500лв. Понеже не е сторил това, за
ищцата не е започнал да тече срок за изпълнение за отстраняване на
констатираната нередовност на исковата молба
Предвид изложеното,
обжалваното определение се явява преждевременно и следва да бъде отменено.
Водим от горното,
Варненският апелативен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА определение № 280 от 28.10.2019г.
на Разградски окръжен съд, постановено
по т.д. № 37/2019г., с което съдът е върнал исковата молба и е прекратил
производството по делото.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.