Р Е Ш Е Н И Е № 337
Гр.Пловдив , 25.2.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд , Х
състав на гражданска колегия , в закрито
заседание на 25.2.2015 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Арнаучкова гр.д.№ 192/15 г. по
описа на ОС Пловдив и , за да се произнесе , взе предвид следното:
Въззивно частно – гражданско производство по реда на чл.463 във връзка с чл.278 от Гражданския процесуален кодекс , образувано по въззивна частна жалба , подадена от ”ИНВЕСТБАНК” АД , ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление гр.С. , бул.”*** , представлявано от Изпълнителните Директори П. М. и Л. К. , действащи чрез процесуален представител юрисконсулт Т.Т. – взискател в изпълнителното производство против Постановление от 8.12.2014 г. за разпределение на суми от публична продан на недвижим имот, извършено по изпълнително дело № 224/2014 г. по описа на ЧСИ А. А. .Оплакванията са за неправилност на обжалваното изцяло Постановление за разпределение , като във въззивната частна жалба е поддържано разпределените суми за вземания за такси и разноски в изпълнителния процес да са неясни като основание и с неправилно изчислен размер , а искането е за отмяна на обжалваното Постановление и за даване на указания на Съдебния изпълнител за изготвяне на ново разпределение.
Не са подадени в срок отговори на въззивната частна жалба .
В мотивите , подадени на основание чл. 436 ал.3 от ГПК ,Частният съдебен изпълнител намира въззивната частна жалба за допустима , но – за неоснователна по същество .
Пловдивският окръжен съд , Х граждански състав , като прецени данните по делото въз основа на доводите на страните и при служебната проверка , намира следното:
Въззивната частна жалба е допустима . Същата е подадена от легитимирана страна - от присъединен взискател в изпълнителния процес - против изрично предвиден като подлежащ на въззивно обжалване акт на съдебния изпълнител – Постановление за разпределение на постигнатата тръжна цена от публична продан на недвижим имот . Въззивната частна жалба , подадена по пощата на 11.12.2014 г. , е в законния тридневен срок от предявяване на разпределението на 8.12.2014 г., внесена е дължимата ДТ и е изпълнена процедурата за отговор.Въззивната частна жалба отговаря на изискванията на закона по форма , съдържание и приложения .
Изпълнителното производство , в което е извършено обжалваното Постановление за разпределение , е образувано въз основа на издаден в заповедното производство по чл. 417 от ГПК изпълнителен лист в полза на взискателя Е.К. против длъжника С.В. за вземане за главница в размер на 100 000 лв. , дължима по запис на заповед от 13.6.2012 г., ведно със законната лихва от 4.8.2014 г. до изплащане на сумата и 2000 лв. ДТ.
Поканата за доброволно изпълнение до длъжника е получена на 13.8.2014 г. лично . Въз основа на негова молба от 12.9.2014 г. жалбоподателят „ИНВЕСТБАНК” АД , който е и ипотекарен кредитор за имота , предмет на публичната продан , е присъединен като взискател в изпълнителния процес с вземане против същия длъжник въз основа на удостоверение по изп.д.№ 20148280400819 по описа на ЧСИ Д. М..
С протокол от 2.12.2014 г. жалбоподателят-присъединен взискател „ИНВЕСТБАНК” АД ,който е участвал като наддавач без да дължи задатък с повече от едно наддавателно предложение , е обявен за купувач на имота , за който е проведена за периода 1.11-1.12.2014 публична продан на притежаваната от длъжника ½ идеални части от недвижим имот в гр.П. , за предложената от него най-висока тръжна цена от 1 300 000 лв.
Съгласно нормата на чл. 461 от ГПК взискател , на когото е възложен имотът от публичната продан , има право на прихващане със суми по разпределението , а съгласно нормата на чл. 495 от ГПК падежът на задължението му за заплащане на частта от цената на имота настъпва в едноседмичен срок от разпределението .Ето защо е извършено разпределение на постигнатата най-висока тръжна цена/съгласно чл. 492 ал.1 от ГПК/ в размер на 1 300 000 лв. , за която жалбоподателят – присъединен взискател е обявен за купувач със сега обжалваното Постановление за разпределение от 8.12.2014 г.
На първо място в обжалваното Постановление е прието и е призната привилегия от първи ред на вземането за дължими и неплатени в изпълнителното дело такси и разноски , възлизащи общо на 36 187.64 лв. , от които пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 35 959.64 лв. с включен ДДС , изчислена върху размера на дълга на двамата взискатели , както и на други неплатени такси и разноски в изпълнението , които не са индивидуализирани , в общ размер на 228 лв.
На второ място в обжалваното Постановление са приети и е призната привилегия на вземанията на жалбоподателя в общ размер 1 084 028.56 лв., които е прието да се покриват изцяло с постигнатата тръжна цена.
Остатъкът от постигнатата тръжна цена е прието да се разпредели между първоначалния взискател Е.К. – за покриване на изцяло на вземането й в размер на 105 595 лв. , а остатъкът в размер на 74 188.80 лв. е прието да се преведе/върне/ на длъжника .
Разпределението е акт на съдебния изпълнител по следните въпроси:първо, кои са взискателите и кои техни вземания се признават и подлежат на удовлетворяване , второ , кои от признатите вземания са привилегировани и с каква привилегия същите се ползват , респективно кои вземания са хирографарни ;трето , какъв е редът за удовлетворяването на вземанията и каква сума се полага за пълното или частично изплащане на всяко едно от признатите вземания . В разпределението се включват само тези вземания , които са били предявени до деня на изготвянето му – вземанията на първоначалния взискател, вземанията на присъединените взискатели/присъединени по тяхно искане или по право /, както и разноските по изпълнението в това число и тези , които не са предварително внесени от взискателя и които съдебният изпълнител има право служебно да събере от длъжника съобразно чл. 79, ал. 2 ГПК. Редът за удовлетворяване на вземанията се определя съобразно реда на привилегиите по чл. 136 ЗЗД , а степента на удовлетворяването им - от правилото за съразмерно удовлетворяване на вземания с еднакъв ред съгласно ал. 3 на чл. 136 ЗЗД.
Жалбата срещу разпределението може да се основава единствено на доводи за погрешни правни изводи на съдебния изпълнител : относно кръга на взискателите, размера на приетите вземания и съответните привилегии , както и на процесуални нарушения при извършване на разпределението .
В изпълнение на служебните правомощия на основание чл. 269 от Гражданския процесуален кодекс въззивният съд извършва служебна проверка на обжалваното Постановление за разпределение за валидността му и – в обжалваната част – за неговата допустимост , като при проверката за правилност съдът е ограничен от оплакванията в жалбата , без ограничение в дейността по приложение на закона .
В подадената въззивна частна жалба против Постановлението за разпределение се поддържат от въззивника конкретни оплаквания за неправилни правни изводи на Съдебния изпълнител досежно признатите вземания за дължими и незаплатени такси и разноски в изпълнението , на които е призната привилегия от първи ред в размер на общо 36 187.64 лв.
Независимо от това , че признатите вземания за такси и разноски в изпълнението с обжалваното Постановление подлежат на удовлетворяване от предложената от жалбоподателя цена за имота , за който е обявен за купувач , дори да са основателни оплакванията във въззивната частна жалба и тези вземания да са недължими /изцяло или отчасти , респективно същите да са непривилегировани/ , основателността на оплакванията във въззивната частна жалба не биха се отразили положително на имуществото на жалбоподателя , а съответната част от тръжната цена би подлежала на връщане на длъжника .
Въззивната проверка на обжалваното Постановление за разпределение се извършва въз основа на доводите във въззивната частна жалба и при служебната проверка за процесуалната незаконосъобразност за това дали при извършване на разпределението на постигнатата тръжна цена с обжалваното Постановление съдебният изпълнител е изпълнил служебните си правомощия по чл.460, ал.1 ГПК и за правилно приложение на нормите на чл.136 ЗЗД и чл.137 ЗЗД . В обжалваното Постановление за разпределение е необходимо да са посочени привилегированите вземания по редове , съобразно предвиденото от чл.136 ал.1 от ЗЗД , както и да са посочени и хирографарните вземания , като вземанията следва са надлежно индивидуализирани по вид и размер.
В случая правилно в обжалваното Постановление за разпределение е прието и е призната привилегия от първи ред на основание чл. 136 ал.1 т.1 от ЗЗД на вземане за таксите и разноските в изпълнителното дело , в което е постигната тръжната цена предмет на разпределението , респективно правилно не е прието и не е призната привилегия на вземането за такси и разноски , извършени от жалбоподателя по изп.д.№819/2014 г. по описа на ЧСИ Др.М. в размер на 32 628.71 лв. , тъй като същите такси и разноски не ползват другия взискател в изпълнителния процес - Е.К..
Правилно е прието и е призната привилегия от първи ред на вземането за дължимите в изпълнителния процес пропорционални такси по т.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ , които не се заплащат авансово/съгласно чл.29 б.”б” от ТТРЗЧСИ/ и правилно е изчислен техният размер на база събраните суми - размерите на вземанията на всеки един от двамата взискатели , които размери са посочени в Постановлението и не се оспорват. Правилно с оглед на действащата към момента на разпределението редакция на т.26 от Тарифата от размера на дължимата пропорционална такса не е приспаднат размера на таксата по т.20 от ТТРЗЧСИ за извършване на опис , в какъвто смисъл е била най-старата редакция към 2006 г. на т.26 от Тарифата , която не намира приложение .Правилно определената като дължима пропорционална такса по т.26 в размер на 35 959.64 лв. е преценено да не надхвърля максималния размер -1/10 от размера на вземанията /117 631.87 лв./ , съгласно нормата на чл.73 ал.4 от ГПК и т.27 а ТТРЗЧСИ.
Неправилни са изводите на Съдебния изпълнител досежно приетото и признато за привилегировано вземане от първи ред за такси и разноски по ТТРЗЧИ в размер на 228 лв. за неплатени такси и разноски в изпълнителния процес , без същите да са индивидуализирани по основание и размери . Приема се , че задължението за индивидуализиране на вземанията в постановлението за разпределение в това число вземанията за такси и разноски в изпълнението произтича от нормата на чл.434 от ГПК , в която е предвидено задължение на съдебния изпълнител за удостоверяване на изпълнителните действия , което включва в съдържанието си и изискването за тяхното мотивиране .Ето защо се приема , че в обжалваното Постановление за разпределение съдебният изпълнител дължи индивидуализиране на вземането за таксите и разноските в изпълнението , както и обосноваването му с издадени от него сметки по чл.79 от ЗЧСИ .
В случая обжалваното Постановление не съдържа индивидуализация на признатото вземане за такси и разноски в изпълнението в размер на 228 лв. В мотивите , дадени по реда на чл. 436 ал.3 от ГПК също не се съдържа индивидуализация на това вземане . Въззивният съд служебно констатира авансово внесени – и от двамата взискатели- такси , основани на надлежно издадени сметки от съдебния изпълнител на стр.4,34,122 и 126 от изпълнителното дело , съдържащи необходимите реквизити , в които заплатените такси и разноски в изпълнителния процес са индивидуализирани с посочване на правното основание в Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители за всяка една от тях , които общо възлизат на сума в размер на 229.20 лв. В обжалваното Постановление обаче като основание на приетото вземане за такси и разноски в изпълнението в размер на 228 лв. е посочено , че касае незаплатени такси и разноски , поради което следва да се приеме , че липсва идентичност между посоченото в Постановлението вземане с коментираното вземане , за което са издадени сметки по изпълнителното дело .
Поради изложеното , се приема , че вземането за незаплатени такси и разноски в изпълнението в размер на 228 лв. неправилно е признато , както и неправилно същото е прието за привилегировано .Ето защо въззивната частна жалба в тази част се приема за основателна и обжалваното Постановление следва да се отмени в частта, с която е признато и е приета привилегия за вземането за неплатени такси и разноски в изпълнението в размер на 228 лв.
В останалата част , поради неоснователност на поддържаните оплаквания в частната въззивна жалба и не се констатира неправилност при служебната проверка, обжалваното Постановление е правилно , въззивната частна жалба е неоснователна и се оставя без уважение.
Мотивиран от горното , Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ ЧАСТИЧНО Постановление от 8.12.2014 г. за разпределение на суми от публична продан на недвижим имот, извършено по изпълнително дело № 224/2014 г. по описа на ЧСИ А. А. в частта, с която е признато вземане и същото е прието за привилегировано за вземане за неплатени такси и разноски в изпълнението в общ размер на 228 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ в останалата част въззивната частна жалба , подадена от ”ИНВЕСТБАНК” АД , ЕИК *** , със седалище и адрес на управление гр.С. , бул.”** , представлявано от Изпълнителните Директори П. М. и Л. К. , действащи чрез процесуален представител юрисконсулт Т.Т. – присъединен взискател в изпълнителното производство против Постановление от 8.12.2014 г. за разпределение на суми от публична продан на недвижим имот , извършено по изпълнително дело № 224/2014 г. по описа на ЧСИ А. А..
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд Пловдив в седмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:.........................
ЧЛЕНОВЕ:1..................... 2.......................................