№ 12124
гр. София, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20231110121465 по
описа за 2023 година
Предявен е иск от “Д..е” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.”В.” № .., представлявано от К Ч и И. В.а, чрез адв.М., със съдебен адрес гр.София,
ул.“М.“ № .. ап.7, насочен срещу ЗК „Л.“ АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.“Ч.“ № .., представлявано от П. Д. и С А, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 511.51 лв., представляваща регресна претенция за изплатеното
застрахователно обезщетение по щета № .., ведно със законната лихва, считано от подаване
исковата молба – 25.04.2023 г., до окончателното плащане на дължимото.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че на 22.02.2022 г. около 18.15 ч. в гр.София, на
бул.“С.“ /съобразно уточнението в о.с.з от 04.07.2023 г./, е настъпило пътнотранспортно
произшествие, при което застрахованият в ответното дружество водач на л.а.Сузуки Витара
с рег.№ .., при извършване на маневра „обратен завой“ удря движещия се срещу нея
л.а.Смарт с рег.№ .., застрахован при ищеца. За събитието е съставен двустранен
констативен протокол, в който за виновен се е признал водачът на л.а.Сузуки.
Ищецът сочи, че собственикът на л.а.Смарт, застрахован при него по имуществена
застраховка „Каско“, е подал уведомление, по което е образувана щета № ... Навежда, че
разноските по отремонтиране на л.а. възлизат на 496.51 лв., които са заплатени на сервиза,
на който е възложен ремонтът. Отделно от това ищецът е направил допълнителни
ликвидационни разноски от 15.00 лв.
Ищецът твърди, че е поканил ответника да му възстанови заплатеното
застрахователно обезещетение, но същият е отказал.
В срока за отговор, ответникът е депозирал такъв, с който оспорва предявения иск.
1
Ответникът оспорва описания в исковата молба механизъм на настъпване на
процесното ПТП, като изразява становище, че той не се подкрепя от представения
двустранен констативен протокол, който е представен в нечетлино копие. Освен това се
отбелязва, че застрахованият при ответника водач се е движел по път с предимство, като
водачът на л.а.Смарт е бил длъжен да го пропусне. С оглед на това се прави извод, че не е
налице виновно поведение на водача на л.аСузуки. В условията на евентуалност, ако съдът
установи такова, то се навежда възражение за съпричиняване.
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявения иск, като
присъди на ответника направените от него разноски по делото. В условията на евентуалност
се прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение.
В съдебно заседание страните се представляват от упълномощени представители,
които поддържат направените с исковата молба и отговора към нея съответно искания и
възражения.
По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства, назначена и изслушана е
съдебно-автотехническа експертиза.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От представената като писмено доказателство застрахователна полица № .. е видно,
че между ищцовото дружество и К. И. В., е сключен договор за застраховане на л.а.Смарт с
рег.№ .., с валидност на полицата от 00.00 ч. на 01.09.2021 г. до 23.59 ч. на 31.08.2022 г.
На 22.02.2022 г. в гр.София, на бул.“С.“, е настъпило ПТП със застрахования л.а.Смарт,
който при извършване на маневра десен завой, е ударен от л.а. Сузуки Витара с рег.№ ... За
произшествието е съставен двустранен констативен протокол, в който за виновен се е
признал водачът на л.а.Сузуки.
Във връзка със случая, представител на собственика на л.а.Смарт, е подал до ищцовото
дружество уведомление за щета, по което е образувана щета № ... По последната са
съставени опис-заключение и калкулация, като ремонтът е възложен на автосервиз „Кар
пейнт сервиз“ ООД, за което е издадено на 01.03.2022 г. възлагателно писмо. Стойността на
ремонта е отразена във фактура № ../11.09.2022 г., като автомобилът е приет от представител
на собственика му без забележки, видно от приемо-предавателен протокол от 03.09.2022 г.
След изготвен ликвидационен акт от 29.10.2022 г., ремонтът е заплатен на сервиза на
31.10.2022 г. по банков път.
По делото са разпитани като свидетели участниците в процесното ПТП – К. И. В. и К.
И. Ж.. Св.В. твърди, че е управлявал л.а.Смарт, движейки се по улица, образуваща Т-
образно кръстовище с бул.“С.“. Обяснява, че това е кръстовището след заведението „Краси“,
където има посолство. Според В., кръстовището е регулирано от светофар, като той на зелен
сигнал е започнал маневра завой надясно в посока центъра, когато е бил ударен от
управлявания от другия свидетел автомобил, който е пр. обратен завой. В показанията си
съобщава на съда, че времето е било без климатични особености – светло, спокойно, като
2
самото ПТП се е случило около 18.00 – 18.30 лв. Свидетелят твърди, че самият удар е станал
на бул.“С.“, когато той вече е бил напуснал перпендикулярната улица, от която е идвал.
Св.К. Ж. твърди, че е управлявала л.а.Сузуки, като се е движела по бул.“Симеоновско
шисе“ в посока от центъра към кв.Сименово. Според Ж., на процесното кръстовище, тя е
предприела на зелен сигнал на светофарната уредба завой наляво, тъй като живее в сграда
до кръстовището. Свидетелката обаче твърди, че л.а.Смарт се е движел по бул.“С.“ в посока
от кв.Симеоново към центъра, без да е напълно сигурна. Допуска, че може л.а.Смарт да е
идвал и от перпендикулярната улица откъм Студентски град, но е категорична, че тя е
предприела маневра на зелен сигнал на светофара. И по разказа на този свидетел, ударът е
настъпил на самия бул.“С.“ в платното в посока центъра.
От заключението по съдебно-автотехническата експертиза, се установява наличието на
причинно-следствена връзка между описания в исковата молба механизъм на
произшествието и признатите от застрахователя увреждания по л.а.Смарт, като изследвания
от вещото лице механизъм при реализиран удар между двата автомобила, единия от които е
предприел завой надясно, а другия – обратен завой. Изрично е отбелязано, че
произшествието би било предотвратимо само ако водачът на л.а.Смарт не предприеме
включване в движението по бул.“С.“.
Размерът на вредите, определен по цени на доверен сервиз е 627.48 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.411 от КЗ. Това е иск е на суброгирал се в
правата на увредения, застраховател срещу застрахователя на прекия причинител на
вредата. За възникване на регресното право на застрахователя по имуществена застраховка
срещу отговорния за деликта, е необходимо да са налице следните три групи юридически
факти: от една страна, възникнало право на увредения срещу причинителя на вредата на
основание непозволено увреждане, вкл. в хипотезите на чл.47-49 ЗЗД, от друга страна,
наличие на валиден договор за имуществено застраховане с увредения с период на покритие
към датата на настъпване на вредите, както и застрахователно правоотношение между
делинквента и ответника по иска, и на трето място - извършено валидно плащане на
застрахователя по договора за имуществено застраховане в обезщетение на настъпилите
вреди.
От събраните в хода на производството писмени доказателства по безспорен начин
се установява наличието на договор между ищеца и увредения за имуществено застраховане
- застрахователна полица № ...
В същото време, ответникът не оспорва, че с другия участник в ПТП-то, а именно
собственика на участвалия в произшествието л.а.Сузуки, се намира в облигационно
правоотношение по застраховка ГО.
Спорни между страните са механизмът на настъпване на процесното ПТП и
3
размера на причинените вреди.
В тази насока, съдът намира следното: На първо място, с оглед установеното
противоречие в показанията на разпитаните по делото свидетели досежно посоката, от която
са идвали и маневрите, които са предприели преди процесното ПТП, следва да се посочи, че
в показанията на св.Ж. се съдържат данни, които противоречат на останалите събрани по
делото доказателства и на житейската логика. От една страна св.Ж. не е сигурна за
посоката, от която е идвал л.а.Смарт. С оглед на това съдът следва да даде вяра на
показанията в тази насока на св.В., които съответстват на начертаната скица в съставения от
свидетелите двустранен констативен протокол за произшествието. От друга страна, в
случай, че св.Ж. е предприела маневра завой на ляво, каквото твърдение тя поддържа при
разпита си, то директориите на двата автомобила не биха се засекли. Ни би имало
съприкосновение между л.а.Смарт и л.а.Сузуки, ако първият е предприел десен завой по
бул.“С.“, от който е идвал втория, а той пък от своя страна е с посока на движение улицата,
която пресича този булевард Доколкото и двамата свидетели са категорични, че ударът е
настъпил на бул.“С.“ в платното в посока центъра, то житейски и логически обосновано е
твърдението на св.В., че св.Ж. е правила обратен завой. Това твърдение се подкрепя и от
установените увредени детайли по л.а.Смарт, от които вещото лице прави извод за мястото
на съприкосновението между двата автомобила, а именно преден ляв калник и предна лява
врата. Дори и в случай, че л.а.Смарт не е бил позициониран пълно в дясно на
перпендикулярната улица на бул.“С.“ преди да извърши маневрата завой надясно и
директорията му е била засечена от тази на завиващия в ляво л.а.Сузуки, то ударът би
настъпил в задната част на л.а.Смарт, а не в предната, каквато е настоящата хипотеза. В този
смисъл е отразеното и в представения двустранен констативен протокол – в начертаната
скица и описаните увредени детайли по двата автомобила.
С оглед на всичко изложено, настоящият състав намира, че механизмът, при който е
настъпило процесното произшествие е при едновременното извършване на десен и обратен
завой по бул.“С.“ съответно от водачите на л.а.Смарт и л.а.Сузуки.
Съобразно предвиденото в чл.38, ал.1 от ЗДвП, завиването в обратна посока се
извършва наляво от най-лявата пътна лента по посока на движението, като при завиване в
обратна посока, водачът пропуска насрещно движещите се пътни превозни средства.
Доколкото обаче водачът на л.а.Смарт не се е движел в срещуположната на л.а.Сузуки
покоса, той не се ползва от това предимство, а следва да съобразят разпоредбите на чл.47 и
чл.48 от ЗДвП, които задължават водач на пътно превозно средство, приближаващо се към
кръстовище, да се движи с такава скорост, че при необходимост да може да спре и да
пропусне участниците в движението, които имат предимство, а ако кръстовището е от
равнозначни пътища, водачът на пътно превозно средство е длъжен да пропусне пътните
превозни средства, които се намират или приближават от дясната му страна.
В случая няма категорични данни някоя от двете улици, образуващи процесното Т-
образно кръстовище, да е обозначена като път с предимство. Поради това следва да се
приеме, че приложим е чл.48 от ЗДвП, който дава предимство на десностоящия водач, а това
4
в настоящия казус е водачът на л.а.Сузуки. При разпита си всеки един от свидетелите
твърди, че е предприел съответната маневра на зелен сигнал на светофарната уредба, като
по данни на св.Ж., на това кръстовище съществува проблем в светлинната регулация. Това
само по себе си не е основание да се игнорира правилото на чл.48 от ЗДвП, нито пък
променя предимството на кръстовището, доколкото няма абсолютно правило при подаване
на зелен светофар за част от участниците в движението, за всички други да е забранено
преминаването чрез сигнализиране с червена светлина на светофара.
В този смисъл настоящият състав приема, че водачът на л.а.Смарт е допуснал
нарушение на чл.48 от ЗДвП, като по този начин е причинил процесното ПТП. От страна на
водача на л.а.Сузуки не се констатира нарушение на правилата за движение по пътищата,
нито пък принос за настъпване на вредоносния резултат с оглед констатациите на вещото
лице в приетото и неоспорено от страните заключение в насока, че произшествието би било
предотвратимо само ако водачът на л.а.Смарт не предприеме включване в движението по
бул.“С.“.
Доколкото отговорността на застрахователя е производна от вината на
застрахования при него водач, настоящият състав намира, че искът срещу ЗК “Л.” АД в
качеството му на застраховател на л.а.Сузуки с рег.№ .., е неоснователен и като такъв следва
да бъде отхвърлен изцяло.
Предвид изхода на спора, единствено ответникът има право на разноски, каквото
искане е направил с отговора на исковата молба и в о.с.з. След запознаване с приложените
към делото платежни документи, съдът констатира, че ответникът е заплатил депозит за
възнаграждение на вещо лице от 250.00 лв. и депозит за призоваване на свидетел в размер
на 50.00 лв. Претендираното юрисконсултско възнаграждение следва да се определи в
съответствие с предвиденото в чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
приложима на основание чл.78, ал.8 от ГПК вр. чл.37 от Закона за правната помощ,
съобразно която норма, за защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100 до 360 лв. В случая, съобразявайки конкретната фактическа и
правна сложност на делото, обема на събраните доказателства, конкретно извършените
действия на процесуалния представител на ответника по неговата защита, както и броя
проведени съдебни заседания, съдът намира, че следва да определи възнаграждение в
минималния предвиден в чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ размер
от 150.00 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на “Д..е” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.”В.” № .., представлявано от К Ч и И. В.а, за осъждане на ЗК „Л.“ АД, ЕИК ..,
със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Ч.“ № .., представлявано от П. Д. и С
5
А, да заплати на ищеца сумата от 511.51 лв., представляваща регресна претенция за
изплатеното застрахователно обезщетение по щета № .., ведно със законната лихва, считано
от подаване исковата молба – 25.04.2023 г., до окончателното плащане на дължимото.
ОСЪЖДА “Д..е” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.”В.” № .., представлявано от К Ч и И. В.а, да заплати на ЗК „Л.“ АД, ЕИК .., със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Ч.“ № .., представлявано от П. Д. и С А,
сумата от 450.00 лв., представляваща направени от ответника разноски по делото,
съобразно изхода му.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6