№ 14295
гр. София, 23.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
при участието на секретаря БЕЛОСЛАВА В. ИСПИРИДОНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20221110127584 по описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 23.08.2023 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На двадесет и втори юни две хиляди двадесет и трета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА
Секретар Белослава Испиридонова
1
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
гражданско дело номер 27584 по описа за 2022 година на СРС, 155 състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „....” ЕООД, с ЕИК ...., със седалище
и адрес на управление: гр. ....., исковата молба подадена от надлежно упълномощен
процесуален представител, против Н. Ц. Ц., с ЕГН **********, от гр. ...., за установяване по
отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 48,17 лв. - дължими суми за
незаплатени електронни съобщителни услуги по договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски № ...... от 15.01.2018 г., сключен между „...“ ЕАД и
Н. Ц. Ц., договор за цесия от 24.02.2020 г., сключен между „...“ ЕАД и ....” ЕАД, и договор за
цесия от 10.03.2020 г., сключен между ....” ЕАД и „....” ЕООД, както и направените по
делото разноски.
В исковата молба ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че по
повод подадено заявление за издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 от ГПК
било образувано гр.д. № 72005/2021 г. по описа на СРС, 155 състав. С оглед на подадено от
длъжника възражение и дадени от съда указания ищецът предявява исковата си претенция.
Твърди, че между „...“ ЕАД и Н. Ц. Ц. бил сключен договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски № ...... от 15.01.2018 г. при общи условия и при
използване на договорен тарифен план. Въз основа на сключения договор доставчикът на
далекосъобщителни услуги издал три броя фактури за периода от 01.11.2018 г. до 31.01.2019
г. на обща стойност 48,17 лв. Излага твърдения, че ответникът има качеството на
потребител и дължал сумата от 48,17 лв. С договор за цесия от 16.10.2018 г., сключен между
„...“ ЕАД и ....” ЕАД вземането на кредитора към ответницата било прехвърлено, като
впоследствие бил сключен и договор за цесия от 10.03.2020 г. между ....” ЕАД и „....” ЕООД,
в резултат на което ищецът има качеството на кредитор спрямо ответницата Позовава се на
съдебна практика, излага подробни съображения. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща представител. По
делото е депозирано становище по съществото на спора.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника Н. Ц.
Ц., с който исковата претенция се оспорва по основание и размер. Оспорва се наличието на
валидно облигационно отношение между „...“ ЕАД и ответника, както и предоставяне на
далекосъобщителни услуги. Оспорва се подписа на ответника в представения приемо-
предавателен протокол. Оспорва се активната легитимация на ищеца, както и надлежно
уведомяване за извършената цесия. Прави възражение за погасителна давност на вземането.
Излага подробни съображения. Моли съда да отхвърли исковата претенция, претендира
направените по делото разноски. Ангажира доказателства.
2
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва
исковата молба, поддържа отговора. Моли съда да отхвърли исковата претенция като
неоснователна и недоказана, претендира направените по делото разноски.
Предявена е искова претенция с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415, ал. 1
от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Направено е възражение по чл. 111, б. „в“
от ЗЗД, както и искане по чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл.12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложеното гр.д. № 72005/2021 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на
22.12.2021 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
по силата на която Н. Ц. Ц., ответник в настоящото производство, е осъден да заплати на
„....” ЕООД сумата от 48,17 лв. - дължими суми за незаплатени електронни съобщителни
услуги по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски № ...... от
15.01.2018 г., сключен между „...“ ЕАД и Н. Ц. Ц., договор за цесия от 24.02.2020 г.,
сключен между „...“ ЕАД и ....” ЕАД, и договор за цесия от 10.03.2020 г., сключен между ....”
ЕАД и „....” ЕООД, сумата от 12,94 лв. – мораторна лихва за периода от 17.02.2019 г. до
18.10.2021 г., както и сумата от 205 лв. - направени по делото разноски, от които: сумата от
25 лв. - платена държавна такса и сумата от 180 лв. – платено адвокатско възнаграждение. В
срока по чл. 414 от ГПК е постъпило възражение от длъжника. По повод на дадени от съда
указания в предвидения едномесечен срок заявителят „....” ЕООД, ищец в настоящото
производство, е предявил установителен иск.
От представения заверен препис от договор за мобилни услуги от 15.01.2018 г. се
установява, че такъв е бил сключен между „...“ ЕАД и Н. Ц. Ц., при общи условия, по силата
на който договор мобилният оператор се е задължил да предоставя мобилни услуги относно
мобилен номер ********** абонатен № ...... при месечен абонамент от 15,80 лв. на месец.
От представените преписи от три броя фактури се установява, че същите са издадени
на името на ответника за абонатен № ......, както следва: фактура № ********** от
001.12.2018 г. за сумата от 17,70 лв., фактура № ********** от 02.01.2019 г. за сумата от
15,80 лв. и фактура № ********** от 01.02.2019 г. за сумата от 15,80 лв., като издаваните
фактури са за потребени мобилни услуги за периода от 01.12.2018 г. до 28.02.2019 г.
Като доказателство по делото са приети Общите условия на договора между „...“
ЕАД и абонатите на услуги, предоставени чрез обществената фиксирана електронна
съобщителна мрежа на дружеството.
От представения заверен препис от договор за прехвърляне на вземания от 16.10.2018
г. се установява, че между „...“ ЕАД и „С.Г. Груп“ ООД е бил сключен договор за цесия, а от
представения заверен препис от потвърждение се установява, че е било прехвърлено
вземането на кредитора към ответника в размер на 48,17 лв. От представения заверен
препис от уведомление за цесия се установява, че „С.Г. Груп“ ООД като пълномощник на
3
„...“ ЕАД е уведомило ответника за извършеното прехвърляне.
От представения заверен препис от договор за прехвърляне на вземания от 01.10.2019
г. се установява, че между „С.Г. Груп“ ООД и „....“ ЕООД е бил сключен договор за цесия, а
от представения заверен препис от извлечение от приложение № 1 към договор за цесия от
01.10.2019 г. се установява, че вземането на дружеството към ответницата в размер на 48,17
лв.
От представения от ответника заверен препис от приемо-предавателен протокол от
15.01.2018 г. се установява, че на ответника на датата на съставяне на протокола е било
предадено мобилно устройство.
В открито съдебно заседание, проведено на 22.06.2023 г., в присъствието на съдебен
администратор при СРС, е установено съдържанието на електронни документи в
представените по делото електронни носители – дискове и е констатирано съответствието
им с представените по делото от ищеца заверени преписи от документи.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото е безспорно установено, че между „...“ ЕАД и Н. Ц. Ц. е бил сключен
договор за предоставяне на мобилни услуги, при общи условия. От събраните по делото
доказателства се установява, че мобилният оператор е предоставил мобилни услуги за
периода от 01.12.2018 г. до 28.02.2019 г. Спори се относно размера на дължимите суми за
предоставените мобилни услуги.
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД предишният кредитор е длъжен да
съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него
документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото
прехвърляне. От събраните по делото доказателства не се установява по безспорен начин
извършено съобщаване на извършената цесия от страна на „...“ ЕАД на длъжника – ответник
в настоящото производство, както и от следващия цедент „С.Г. Груп“ ООД. По делото не се
представиха доказателства, установяващи писмено потвърждение от страна на „....“ ЕООД за
извършеното уведомяване на длъжника. Съобразно с разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД
прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то
бъде съобщено от предишния кредитор. Само при наличие на предпоставките, предвидени
нормата на чл. 99 от ЗЗД прехвърлянето на вземането би могло да породи действието си
спрямо длъжника. Съобразно с разпределената доказателствена тежест по реда на чл. 154 от
ГПК ищецът е следвало да докаже извършено уведомяване на длъжника. Независимо от
изложеното съдът приема, че съобразно с нормата на чл. 235, ал. 3 от ГПК съдът следва да
вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска. С връчване на препис от
исковата молба и приложените към нея доказателства, на ответника е връчен и препис от
уведомителното писмо на прехвърлителя по договора за цесия. Следователно с
получаването му договорът за цесия е породил правното си действие и по отношение на
длъжника по договора за кредит.
Сключеният между „...“ ЕАД и Н. Ц. Ц. договор намира правното си основание в чл.
4
228 от Закона за електронните съобщенията. Същият е сключен при общи условия. От
събраните по делото доказателства се установява, че страните са уговорили тарифен план,
който потребителят – ответник ще ползва, в който тарифен план са уговорени и цените на
предоставяните от ищеца услуги.
Съобразно с разпределената между страните доказателствена тежест по смисъла на
чл. 154 от ГПК ищецът следва да докаже не само наличието на валидно възникнало
облигационно отношение между страните, но цената на отделните видове предоставяни
услуги. В конкретния случай, ищецът, чиято е доказателствената тежест, представи общите
условия, при които са били сключени представените и приети като доказателство по делото
индивидуални договори с потребителя. По делото не се спори за предоставените от „...“ ЕАД
мобилни услуги. Съгласно чл. 29 от Общите условия предоставените услуги се отчитат
месечно и се заплащат през месеца, следващ този на ползването им, като периодът на
заплащане е 15 дни от издаване на сметката/фактурата, като БТК определя началната и
крайната му дата, като не може да бъде по-късно от 29-о число на месеца. От събраните по
делото доказателства се установява какъв е размерът на начислените мобилни услуги,
ползвани от ответника през процесния период от време. Размерът на предоставените
мобилни услуги за мобилен номер ********** за процесния период са в общ размер на 49,30
лв. с включено ДДС. По делото не са представени доказателства от ответника за извършено
плащане на ползваните услуги. Ето защо съдът намира исковата претенция за заплащане на
предоставени мобилни услуги за периода от 01.12.2018 г. до 28.02.2019 г., дължими по
договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски № ...... от 15.01.2018 г.,
за основателна и доказана в пълния претендиран размер, за който следва да бъде уважена.
За пълнота на изследването е необходимо да се посочи, че съгласно с чл. 41 от
Общите условия абонатът е имал право в шестмесечен срок от издаването на всяка от
фактурите да оспори дължимите суми. В отговора на исковата молба не е направено
подобно възражение, поради което съдът приема, че ответникът дължи сумите по
издадените фактури.
По отношение на направеното от ответника възражение за погасителна давност,
съдът намира следното:
Съдът приема, че е приложим тригодишния давностен срок, съобразно с чл. 111, б.
”в” от ЗЗД. Процесното задължение е за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи
се през определен период от време еднородни задължения, в посочен от Общите условия
падеж. В този смисъл е и ТР № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по тълк.д. № 3/2011 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността почва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. В случая давността тече от деня на падежа, тъй като
срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение. Задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставените
мобилни услуги са възникнали като срочни и съгласно Общите условия, действали към
момента на възникване на задълженията в началото на претендирания период, месечните
суми за предоставените услуги са били дължими в посочения в издадените фактури срок за
5
плащане. Следователно, за всяка една от претендираните месечни суми, дължими за
предоставени услуги процесния период тригодишният давностен срок тече от момента, в
който изтича срока за тяхното плащане. Това означава, че към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК – 16.12.2021 г. тригодишната
погасителна давност не е изтекла по отношение на вземането по всяка една от издадените
фактури. Ето защо възражението като неоснователно следва да бъде оставено без уважение.
По отношение на претенцията за установяване размера на дължимите в заповедното
производство разноски, съобразно с т. 12 от ТР 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство, съобразно с изхода от спора и да разпредели отговорността за направените
разноски. Съобразно с чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените в заповедното производство разноски в размер на
161,59 лв. от общо направените разноски в размер на 205 лв., от които: сумата от 25 лв. –
платена държавна такса и сумата от 180 лв. – адвокатско възнаграждение.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът намира
същото за основателно, съразмерно с уважената част от исковата претенция, като в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 205 лв., от
които: сумата от 25 лв. – платена държавна такса и сумата от 180 лв. - платено адвокатско
възнаграждение.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК съдът намира
същото за неоснователно, поради което разноски в полза на ответника не следва да бъдат
присъждани.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск от „....” ЕООД, с ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление: гр. ....., против Н. Ц. Ц., с ЕГН **********, от гр. ...., че Н.
Ц. Ц. дължи на „....” ЕООД сумата от 48,17 лв. /четиридесет и осем лева и седемнадесет
стотинки/ - дължими суми за незаплатени електронни съобщителни услуги по договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски № ...... от 15.01.2018 г., сключен
между „...“ ЕАД и Н. Ц. Ц., договор за цесия от 24.02.2020 г., сключен между „...“ ЕАД и ....”
ЕАД, и договор за цесия от 10.03.2020 г., сключен между ....” ЕАД и „....” ЕООД.
ОСЪЖДА Н. Ц. Ц., с ЕГН **********, от гр. ...., ДА ЗАПЛАТИ на „....” ЕООД, с
ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. ....., на основание чл. 81 от ГПК във връзка
с чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 161,59 лв. /сто шестдесет и един лева и петдесет и девет
6
стотинки/, представляваща направени по делото разноски в производството по издаване на
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 23193 от 22.12.2021 г.
по гр.д. № 72005/2021 г. по описа на СРС, 155 състав.
ОСЪЖДА Н. Ц. Ц., с ЕГН **********, от гр. ...., ДА ЗАПЛАТИ на „....” ЕООД, с
ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. ....., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
сумата от 205 лв. /двеста и пет лева/, представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7