Решение по дело №10/2021 на Районен съд - Видин

Р Е Ш Е Н И Е  № 171

 

гр. Видин, 05.05.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Видинският районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на пети април през две хиляди двадесет и първа година в състав :

 

                                                                                      Председател : Владимир Крумов

 

при секретаря Г. Начева и в присъствието на прокурора ..................................                                                     като разгледа докладваното от съдията Крумов гр. дело № 10 по описа за 2021год., и за да се произнесе, взе предвид следното :

  Предявени са обективно съединени искове от К.Н.В., ЕГН **********,***, против „Видахим” АД, ЕИК : *********, със седалище : гр. Видин, ул.“Бдин“ № 12, офис 12, с правно основание чл. 200 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.

Твърди се от ищеца, че вследствие на дългогодишна работа в ответното дружество като „химикалист“ е получил професионалните заболявания „Хроничен бронхит” и „Базална Пневмосклероза”, установени с Протокол на ДК № 2 / 21.05.1992г. и Акт за професионално заболяване № 35 от 28.05.1992г. Сочи се, че заради тези заболявания се е наложило да бъде трудоустроен на друга по-ниско платена длъжност. Поддържа се, че трудовото правоотношение с ответника е прекратено през 1999г. Твърди се, че с Експертно решение № 0365 от 11.03.2016г.  при УБ – МБАЛ „Св. Иван Рилски” ЕАД - София на ищеца е призната трайно намалена работоспособност - 47%. Сочи се, че професионалното му заболяване е от характер, изискващ ежедневно приемане на допълнителна усилваща храна и поддържащи здравето и живота лекарства, което ищецът прави от момента на регистриране на професионалното му заболяване. Твърди се, че поради настъпилото професионално заболяване ищецът е лишен от възможността да полага труд по трудово правоотношение и да получава доходи от труда си; че не успял да си намери работа от бюрото по труда. Въведени са обстоятелства относно присъдени, на ищеца, обезщетения на заявеното основание за други периоди от време.

Иска Съдът да постанови решение, с което да бъде осъдено ответното дружество да му заплати сумата от 1 093,07лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за периода от 01.12.2020г. до 01.03.2021г., представляваща сбор съответно от : 331,29лева – обезщетение за месец декември на 2020г., 380,89лева – обезщетение за месец януари на 2021г., 380,89лева – обезщетение за месец февруари на 2021г., представляващи трудовото възнаграждение, което ищецът би могъл да получи, ако не бе получил професионалното си заболяване и бе останал на работа в ответното дружество или при друг работодател, ведно със законната лихва за забава, считано от първия ден на месеца, следващ месеца, за който се отнася до окончателното издължаване. Иска разноски по производството.

                В срока по чл. 131от  ГПК от ответната страна не е постъпил писмен отговор. Ответната страна, или нейн представител, не се е явила в първото открито съдебно заседание. Не е направено искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие.

                По делото са събрани писмени доказателства. Назначена и изслушана е съдебно-счетоводна експертиза.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна :

Вследствие на работа при ответното дружество на длъжност „химикалист”, ищецът е получил професионално заболяване „Хроничен бронхит” и „Базална Пневмосклероза”, установени с Протокол на ДК № 2 / 21.05.1992г. и Акт за професионално заболяване № 35 от 28.05.1992г. От ЕР № 3163 от 15.09.2020г. на ТЕЛК към МБАЛ „Света Петка“ АД Видин, се установява, че при направеното освидетелстване на ищеца е определена 20% трайна неработоспособност заради полученото професионално заболяване „Хроничен бронхит” за срок от три години.

През исковия период ищецът е бил регистриран в Дирекция „Бюро по труда“ Видин.

Вещото лице по назначената и изслушана съдебно – счетоводна експертиза, която съдът възприема като обективно и компетентно изготвена, след направена справка с доказателствата по делото, проверки в счетоводството на ответното дружество, и след направена справка в РУ”СО” – Видин за получавана от ищеца пенсия през исковия период, е дало заключение за размера на брутното трудово възнаграждение, което би получавал ищеца за исковия период, като за база за сравнение се вземе минималния осигурителен праг за заеманата длъжност ведно с допълнителното възнаграждение за професионален опит. Вещото лице е посочило, че за исковия период общия размер на разликата между трудовото възнаграждение и размера на получаваната от ищеца пенсия е 1 093,07лева.

При така установената фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна :

Предявените искове за имущуствени вреди са основателни и доказани.

За причинени вреди на работник от трудова злополука или професионална болест, отговорността на работодателя, съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 от КТ може да бъда ангажирана, когато вредите са причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност над 50% или смърт. Отговорността на ответника по чл. 200 от КТ е отговорност за причинени на работника вреди – имуществени и неимуществени, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В настоящия случай се претендират имуществени вреди, произтичащи от разликата между трудовото възнаграждение, което ищецът би могъл да получава, ако не бе се разболял от професионалното заболяване, и пенсията по инвалидност, която получава за същия период. За да се ангажира отговорността на ответника по чл. 200 КТ, е необходимо да бъде установено по категоричен начин наличие на професионално заболяване или трудова злополука. Професионалният характер на заболяването на ищеца е установено с Експертно решение № 3163 от 15.09.2020г. на ТЕЛК към МБАЛ „Света Петка“ АД Видин. Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 3 от КТ работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда, включително пропусната полза и обезщетението и / или пенсията по общественото осигуряване. В т. 6 на Постановление № 4 от 30.10.1975г. на Пленума на ВС, която не е загубила действието си и намира приложение и понастоящем при КТ, е посочено, че се дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Когато се касае за намаление на трудоспособността на работник, вредите се състоят в разликата между получаваното трудово възнаграждение преди увреждането и размера на отпуснатата пенсия. Тази разлика се дължи до навършване на предвидената за добиване право на пенсия за изслужено време и възраст, като този срок може да бъде продължаван най-много с толкова време, колкото би било необходимо за достигане на пълния трудов стаж по чл. 2 от ЗП от 1957г. Това е така, защото именно поради увреждането от полученото професионално заболяване ищецът е лишен от възможността да работи до навършване на възраст за пенсиониране за осигурителен стаж и търпи имуществени вреди от лишаването му от тази възможност. Именно разликата между трудовото възнаграждение, което би получил ищеца ако би бил здрав и отпуснатата пенсия поради заболяването му се явява компенсация за претърпените имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. С оглед на горното съдът намира, че са налице условията на чл. 200 от КТ за ангажиране отговорността на работодателя за заплащане на обезщетение за претендираните от ищеца имуществени вреди на посоченото основание.

При условията на чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа. Не всяко обаче от обезщетенията по глава Х-та от Кодекса на труда, дължащо се по повод трудово правоотношение е обезщетение за работа по смисъла на чл. 242, ал. 1 ГПК. Вземанията по чл. 242, ал. 1 ГПК, за които е предвидено предварително изпълнение са от категория, обезпечаваща посрещане на ежедневни нужди, свързани с обезпечаване нормалното съществуване на индивида. /Определение № 485 от 30.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 351/2010 г., IV г. о., ГК/.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК, на ищеца ще следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер 350,00лева.

Ответникът ще следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд Видин сумата от 50,00 лева, представляваща дължима държавна такса и сумата от 100,00лева, представляваща възнаграждение за вещо лице, внесено от бюджета, изчислени съобразно уважената част от исковете.

 

Воден от горното съдът

                            РЕШИ:

 

Осъжда "ВИДАХИМ” АД, ЕИК : *********, гр. Видин, ул.“Бдин“ № 12, офис 12, да заплати на К.Н.В., ЕГН **********,***, сумата от 1 093,07лв., обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили в резултат на професионалното му заболяване „Хроничен бронхит” и „Базална Пневмосклероза”, и настъпилите негови усложнения – „Друга хронична обструктивна белодробна болест”, които имуществени вреди се състоят  в трудовото възнаграждение, което ищецът би получил за периода от 01.12.2020г. до 01.03.2021г., ако не бе получил професионалните си заболявания „Хроничен бронхит” и „Базална пневмосклероза“, и която сума е сбор съответно от : 331,29лева – обезщетение за месец декември на 2020г., 380,89лева – обезщетение за месец януари на 2021г., 380,89лева – обезщетение за месец февруари на 2021г., ведно със законната лихва за забава върху всяко ежемесечно обезщетение, считано от първия ден на месеца, следващ месеца, за който се отнася обезщетението, до окончателното издължаване.

Осъжда "ВИДАХИМ” АД, ЕИК : *********, гр. Видин, ул.“Бдин“ № 12, офис 12, да заплати на К.Н.В., ЕГН **********,***, сумата от 350,00лв. направени разноски по производството и разноски в обезпечителното производство за възнаграждение за адвокат.

Осъжда "ВИДАХИМ” АД, ЕИК : *********, гр. Видин, ул.“Бдин“ № 12, офис 12, да заплати в полза на Районен съд Видин сумата от 50,00лв., представляваща държавна такса.

Осъжда "ВИДАХИМ” АД, ЕИК : *********, гр. Видин, ул.“Бдин“ № 12, офис 12, да заплати в полза на Районен съд Видин сумата от 100,00лева, представляваща възнаграждение за вещо лице.

Постановява предварително изпълнение на настоящето решение в частта му на пресъденото обезщетение за работа.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Видин в двуседмичен срок считан от връчването му на страните.

 

 

                                                                                                                     Районен съдия :