Р Е Ш Е Н И Е
№ ІІ - 74 05.08.2019г. гр.
Бургас
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Бургаският окръжен съд гражданска колегия, втори въззивен състав
На девети юли 2019 година
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня Русева-Маркова
Елеонора Кралева
Секретар: Стойка Вълкова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова
гражданско дело номер 818 по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
С
Решение № 947/23.04.2019г., постановено по гр. дело № 8607/2018г. по описа на
Районен съд – Бургас са отхвърлени предявените от Етажна собственост на ж.к.
„Морски клуб - Сарафово“ с адрес – гр. Бургас, кв. Сарафово, ул. Албатрос № 4
против Б.Н.С. и Т.З.З. осъдителни искове за разделно плащане, всеки по ½
ид.ч. от следните суми – 12 929, 04 евро, представляваща неизплатена такса
„поддръжка“ на ж.к. Морски клуб – Сарафово за периода от лятото на 2015г. до
лятото на 2018г. включително, ведно със законната лихва от депозиране на
исковата молба на 24.10.2018г. до окончателното й изплащане, сума от 600 лева,
представляваща такса за Фонд „Ремонт и обновяване“ на ж.к. „Морски клуб –
Сарафово“ за 2018г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба
на 24.10.2018г. до окончателното й изплащане. С цитираното решение са осъдени Б.Н.С.
и Т.З.З. да заплатят на Етажна собственост на ж.к. „Морски клуб - Сарафово“ с
адрес – гр. Бургас, кв. Сарафово, ул. Албатрос № 4, разделно – всеки от по
½ ид.ч. от следните суми – 600 лева, представляваща такса за Фонд
„Ремонт и обновяване“ на ж.к. „Морски клуб – Сарафово“ за 2017г., ведно със
законната лихва от депозиране на исковата молба на 24.10.2018г. до
окончателното й изплащане, както и сума в размер на 52, 72 лева, представляваща
разноски по делото, съобразно с уважената част на претенциите.
С
цитираното решение е признато за недоказано на основание чл. 194, ал. 3 във
връзка с чл. 193, ал. 2 от ГПК заявеното от Б.Н.С. и Т.З.З. оспорване
истинността (автентичността) на следните документи – Протокол от проведено Общо
събрание на етажната собственост на 22.12.2014г. досежно подписите на
председател и протоколчик; Протокол от проведено Общо събрание на етажната
собственост от 06.12.2012г. досежно подписите на председател и протоколчик;
Протокол от проведено Общо събрание на етажната собственост от 08.08.2017г.
досежно подписите на председател и протоколчик; Списък с присъстващите лица на
Общо събрание от 08.08.2017г. досежно подписите на лицата, положили подписите
си в него; Покана за свикване на Общо събрание на 08.08.2017г. досежно подписа
на г-жа Дякова; Протокол за поставяне на покана за Общо събрание на
08.08.2017г. досежно подписите на управител и свидетел; Съобщение от
14.08.2017г. за запознаване с Протокол от Общо събрание на 08.08.2017г. досежно
подписа на Управител; Протокол от
14.08.2017г. за поставяне на протокола от Общо събрание на 08.08.2017г. досежно
подписа на Управител и на свидетел.
Против
постановеното решение е депозирана въззивна жалба от Етажна собственост на ж.к.
„Морски клуб - Сарафово“ – кв. Сарафово, гр. Бургас, представлявана от
Управителя Даниела Добринова Дякова в частта, в която съдът е отхвърлил
осъдителните искове за разделно плащане – на всеки от по ½ ид.ч. от
следните суми – 12 929, 04 евро, представляваща неизплатена такса
„поддръжка“ на ж.к. „Морски клуб - Сарафово“ за периода от лятото на 2015г. до
лятото на 2018г. вкл., ведно със законната лихва от депозиране на исковата
молба до окончателното й изплащане.; 600 лева, представляващи такси за Фонд
„Ремонт и обновяване“ за 2018г., ведно със законната лихва, начиная от
24.10.2018г. до окончателното й изплащане. В жалбата се посочва, че съдът
правилно е приел, че Общото събрание на етажната собственост е взело решение за
захранване на Фонд „Ремонт и обновяване“ със сума от всеки един етажен
собственик в размер на 100 лева годишно за апартамент, но тълкувайки решението,
отразено в Протокол от Общо събрание с дата – 08.08.2017г. прави погрешен
извод, че в решението се говори за такса в единствено число, тоест – за
еднократно плащане, а не за „ежемесечни вноски“, тоест – за периодични
плащания. В жалбата се посочва и обстоятелството, че съдът е отхвърлил
предявените искове за такса „поддръжка“, като е приел, че кредитор на това
вземане не е етажната собственост, тъй като етажната собственост не е
упълномощена от „Евробилдинг инженеринг“ ООД да събира цената на услугата от
негово име и за негова сметка и това дружество може да търси сумата за таксата
непосредствено от собственика на имот в етажната собственост. В жалбата се
посочва, че е сключен Договор за поддръжка и управление, който е самостоятелен
между етажната собственост от една страна като възложител и „Евробилдинг инженеринг“ ООД от друга страна
като изпълнител и никакви други правоотношения не съществуват между дружеството
и етажните собственици. В жалбата се посочва, че в договора е записано, че под
думата „собственик“ следва да се разбира етажната собственост, управлявана от
Даниела Дякова и единственото изключение, при което се делегират права на
етажните собственици е във връзка с плащането на дължимата такса, което с оглед
улеснение, може да бъде извършено от тях директно по сметка на
дружеството-изпълнител. Посочва се, че съдът не е указал на страната, че на
доказване подлежи фактът дали и от кого са заплатени претендираните суми на
изпълнителя по договора за поддръжка и управление.
Не
се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата
инстанция.
В
съдебно заседание въззивната страна чрез своя процесуален представител поддържа
въззивната жалба и счита, че следва да бъде уважена.
Ответната
страна по въззивната жалба – Б.Н.С. и Т.З. депозират по делото писмен отговор,
в който посочват, че първоинстанционния съд правилно е приел, че не е налице
активната легитимация на ищеца по делото, имайки предвид разпоредбите на
сключения договор между етажната собственост и „Евробилдинг инженеринг“ ООД. В
депозирания пред съда отговор се посочва, че ответниците са се позовали на
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС и претендират, че предвид императивния
характер на правната норма считат, че следва да се приеме, че на това основание
не дължат плащане на претендираните суми за поддръжка на общите части. Посочва
се, че в производството се е установило по безспорен начин, че двамата
ответници никога не са ползвали своите имоти, а отделно от това – и в двете
решения, които касаят периода, за който се претендират разноските за поддръжка
на общите части няма решение, нито се определя тази сума дали е на квадратен
метър от общите части или от площта на апартаментите.
Не
се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата
инстанция.
В
съдебно заседание ответната страна по въззивната жалба чрез своя процесуален
представител оспорват жалбата и считат, че следва да бъде потвърдено
първоинстанционното решение.
Бургаският окръжен съд като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са няколко обективно и субективно кумулативно съединени иска от Етажна собственост ж.к. „Морски клуб“ – Сарафово, находяща се в гр. Бургас, кв. Сарафово, ул. „Албатрос“ № 4, представлявана от Председателя на Управителния съвет Даниела Добринова Дякова чрез процесуалния представител на етажната собственост – адвокат Кънева, съдебен адрес *** против Б.Н.С., ЕГН ********** *** и Т.З. ***, с които претендира да бъдат осъдени ответниците да заплатят на етажната собственост сума в размер на 12 929, 04 евро, представляваща неизплатени от тях суми за такса за поддръжка и управление на общите части на етажната собственост за период от три години назад от датата на предявяване на исковата молба, тоест – от лятото на 2015г. до лятото на 2018г. или годишна такса в размер на от по 4 309, 68 евро, както и да бъдат осъдени ответниците да заплатят на етажната собственост сума в размер от 1 200 лева, представляваща дължима такса за Фонд „Ремонт и обновяване“ за две години – 2017г. и 2018г. – от по 600 лева за всяка година. В исковата молба етажната собственост твърди, че ответниците са собственици на шест самостоятелни обекти в сградата на етажната собственост, представляващи апартамент на обща площ от 538, 71 кв.м. и до момента на предявяване на исковата молба не са заплащали такса за поддръжка и управление на общите части на етажната собственост. Посочва се, че на 08.08.2017г. е проведено Общо събрание на етажната собственост на което е взето решение таксата за поддръжка и управление на общите части да бъде в размер на 8 евро на квадратен метър (както и в предходните две години) и претендираната сума се формира от притежаваната от ответниците площ в етажната собственост – 538, 71 кв.м., умножена по 8 евро на квадратен метър съобразно взетото решение на Етажната собственост. В исковата молба се посочва и обстоятелството, че на същото събрание на Етажната собственост, проведено на 08.08.2017г. е взето и решение за определяне на такса за Фонд „Ремонт и обновяване“ в размер на 100 лева за апартамент и тази такса също не е заплатена от ответната страна.
Ответната страна – Б.С. и Т.З. в депозирания писмен отговор на исковата молба в първоинстанционното производство посочват, че решенията на Общото събрание на Етажната собственост са нарушили императивната правна норма на чл. 2 от ЗУЕС, тъй като управлението на общите части на сгради в жилищен комплекс от затворен тип следва да се уреждат от Договор за управление и в случая е неприложим реда за взимане на решение на Общо събрание на ЕС за заплащане на разноски за общите части. Посочва се, че ответниците не дължат плащане на разноски за общите части и за Фонд „Ремонт и обновяване“, тъй като никога не са обитавали своите апартаменти.
По делото не е спорен факта, че ответниците – Б.Н.С. и Т.З.З. притежават правото на собственост по отношение на шест недвижими имота – апартаменти, находящи се в сградата на Етажната собственост „Морски клуб – Сарафово“, кв. Сарафово, гр. Бургас и са в режим на етажна собственост. По делото не е спорен и факта, че общата квадратура на всички самостоятелни обекти, които са собственост на двамата ответници възлиза на 538, 71 кв.м. Страните не спорят по отношение на тези обстоятелства, а и по делото са представени нотариални актове, с които се установява правото на собственост по отношение на двамата ответници за обектите, които се намират в етажната собственост на жилищен комплекс „Морски клуб Сарафово“.
По делото е представен Протокол от 22.12.2014г. от Общо събрание на етажната собственост на жилищен комплекс „Морски клуб Сарафово“, от който е видно, че на проведеното Общо събрание е взето решение да бъде избрано отново дружеството – „Евробилдинг инженеринг“ ООД, като дружеството да осъществява поддръжка и управление на общите части на жилищен комплекс „Морски клуб Сарафово“ и е взето решение Управителя на Етажната собственост да сключи от името на етажната собственост Договор за поддръжка и управление с „Евробилдинг инженеринг“ ООД, а сумата, която следва да бъде заплащана като възнаграждение на дружеството да бъде в размер на 8 евро на квадратен метър площ на година. С цитираното решение Етажната собственост е определила и начин за заплащане на сумите за поддръжка – чрез една вноска от 1-ви до 30 - ти септември на календарната година или чрез две равни вноски – първа вноска от 1-ви до 30 – ти септември на текущата календарна година и втора вноска от 1-ви май до 30 ти май на следващата календарна година. На проведеното Общо събрание на 22.12.2014г. е взето решение управлението на Етажната собственост да бъде осъществявано от Управител на Етажната собственост и е избрана Даниела Добринова Дякова. Взето е решение и таксата за поддръжка и управление на общите части да бъде в размер на 8 евро на квадратен метър.
По делото е представен копие от Протокол от Общо събрание на етажната собственост на жилищен комплекс „Морски клуб Сарафово“, кв. Сарафово от 08.08.2017г., от който е видно, че се одобрява събирането на такса поддръжка в размер на 8 евро на кв.м. от всички собственици в комплекса, както и е одобрено събирането на такса в размер на 100 лева на апартамент за Фонд „Ремонт и обновяване“, платима в срок до един месец от датата на провеждане на настоящото Общо събрание – тоест – до 08.09.2017г.
По делото е извършена съдебно-техническа експертиза от 08.03.2019г., от неоспореното заключение на която е видно, че жилищен комплекс „Морски клуб – Сарафово“ се намира в един урегулиран поземлен имот, представляващ УПИ ХVІІ-47 в масив 15, обозначен в кадастралната карта с идентификатор 07079.820.1139, като поземленият имот е ограден от всички страни с масивна ограда – с плътна част и метална, прогледна и декоративна част. Вещото лице посочва, че към улица „Албатрос“ има два метални портала и до южния вход с портал е поставен павилион за охрана, монтирано е и електронно устройство за контролиран достъп. Вещото лице посочва, че реализираната в имота жилищна сграда се състои от две пететажни тела, свързани с едноетажна топла връзка, а незастроената част е благоустроена – има построен открит басейн, в южната част е монтирана лека метална конструкция с покрив, обособена като лятно кафе с маси, а в югозападната част на имота има постройка – външни санитарни възли, както и са обособени зелени площи. В съдебно заседание вещото лице допълва, че до комплексът достъпа се осъществява чрез входна врата, на която има монтирано електронно устройство, вратите се отварят с електронна карта, има портална врата за коли и портална врата за пешеходци. Посочва също, че в комплекса има помещение за портиер, но в момента на огледа тя не е видяла такъв човек, а съдействие й е оказала служител, която почиства апартаментите и я е допуснала да влезе.
По делото в качеството й на свидетел е разпитана Детелина Игнатова Христова – назначена от „Евробилдинг инженеринг“ като отговорник на сградите и помощник на Управителя на Етажната собственост - Дакова, от показанията на която се установява, че задълженията й са да присъства в жилищната сграда през работното време и да осъществява контрол. Свидетелката посочва, че познава Б. и неговата съпруга и знае, че те са собственици на шест апартамента в сградата. Посочва, че два от техните апартаменти – на партера – се ползват от дружеството въз основа на устна договорка с Б.С., като в единия апартамент е като склад, а другия апартамент се използва като стая за почивка на персонала. Свидетелката посочва, че е виждала Б.С. и съпругата му вътре в апартамента и ги е виждала да ползват апартаментите, но посочва че в имотите им няма мебели. Посочва, че е виждала Б.С. и в общите части на комплекса, около басейна, виждала го е да посреща гости в навеса за барбекю, както и да посещава имотите с представители на агенции с цел да ги продаде. Свидетелката посочва, че достъпа до жилищния комплекс се осъществява посредством заключваща система, за която е взето решение на проведеното Общо събрание през 2017г. с цел сигурност на собствениците. Свидетелката посочва, че е виждала Б.С. миналата година в комплекса няколко пъти през лятото и през зимата, но не знае за колко време идва, като има определени периоди, в които идва през ден, след това не идва за известно време и после отново идва за няколко дни.
По делото в качеството му на свидетел е разпитан Д. П. Д.– притежаващ самостоятелен обект в сградата на Етажната собственост на комплекса, от показанията на когото се установява, че е присъствал на проведеното на 08.08.2017г. Общо събрание на Етажната собственост и помни, че се е взело решение да се заплаща по 8 евро на кв. Метър за такса – поддръжка. Свидетелят посочва, че познава Б.С. и го е виждал през лятото на 2018г. при басейна, виждал го е и предходната година, но не знае дали живее в своя апартамент. Свидетелят помни, че когато е имало теч и са отворили неговия апартамент са констатирали, че стаята не е била обзаведена.
По делото в качеството му на свидетел е разпитан И. Х. Ш., от показанията на когото се установява, че познава Б.С. от 20 години, познава и неговата съпруга и знае, че от 2010г. или началото на 2011г. той живее в Л.. Свидетелят посочва, че майката на Б.С. ***, к-с В., а отделно той заедно със своята сестра имат апартаменти в комплекс, който се намира в Сарафово. Свидетелят посочва, че Б. и неговата съпруга обикновено идват веднъж или два пъти в годината в Б. и стоят по седмица-две, а когато е тук отсядат при неговата майка или при майката на неговата съпруга в к-с И. Свидетелят посочва, че веднъж е ходил в Сарафово заедно с Б.С. юли-август – 2018г. и когато са отишли в комплекса, С. е отишъл да вземе ключ от някъде и след това са влезли в четири-пет от апартаментите, които са били празни и необзаведени.
По делото в качеството му на свидетел е разпитан Н. Я. Г., от показанията на когото се установява, че познава Б.С. и знае за апартаментите, които притежава в комплекс Сарафово, като няколко пъти е ходил с него до там. Свидетелят посочва, че там живее сестрата на Б. и той е отишъл да се види с нея. Посочва, че Б. живее в Л. от осем години и идва в Б. един път на година и стои за около 20-30 дни и когато е в Б. пребивава при своята майка в центъра на града или при майката на своята съпруга в к-с И.
По делото е представен и Договор за поддръжка и управление на комплекс от 01.01.2015г., от който е видно, че Даниела Добринова Дякова в качеството си на Управител на етажната собственост, наричана в договора – собственик и „Евробилдинг инженеринг“ ООД със седалище гр. София в качеството му на изпълнител са сключили договор, по силата на който изпълнителят е приел и се е задължил срещу възнаграждение, определено в настоящия договор да предоставя на собственика изчерпателно изброени услуги по управлението и поддръжката на недвижим имот и комплекс Морски клуб – Сарафово. Видно от представения договор собственикът заплаща таксата по договора в брой или по банков път, като страните се съгласяват, че дължимата такса поддръжка може да бъде заплатена директно от Собственика (управителя на етажната собственост) или по отделно от всеки собственик на самостоятелен обект в описания по-горе комплекс.
По отношение на предявените искове от Етажната собственост на ж.к. „Морски клуб – Сарафово“, кв. Сарафово, гр. Бургас против Б.Н.С. и Т.З.З. за заплащане на сума – общо в размер от 12 929, 04 евро, представляваща дължими от етажните собственици такси за поддръжка и управление за три години, тоест – от по 4 309, 68 евро за всяка една от годините, съдът намира следното:
На основание чл. 2, ал. 1 от ЗУЕС управлението на общите части на сгради в режим на етажна собственост, построени в жилищен комплекс от затворен тип, се урежда с писмен договор с нотариална заверка на подписите между инвеститора и собствениците на самостоятелни обекти.
На основание чл. 11, т. 11 от от ЗУЕС Общото събрание може да приеме решение за възлагане на дейности по поддържането на общите части на сградата на юридическото или физическо лице срещу възнаграждение, като определя и конкретни правомощия на управителния съвет (управителя), които могат да бъдат възложени за изпълнение на тези лица.
От събраните по делото доказателства се установява, че в жилищния комплекс има изградени две пететажни сгради, свързани с едноетажна топла връзка, има построен открит басейн, в южната част е монтирана лека метална конструкция с покрив, обособена като лятно кафе с маси, в югозападната част на имота има пристройка – външни санитарни възли, неазстроената част е благоустроена, обособени са зелени площи, а целият поземлен имот е ограден с масивна ограда и има монтирано електронно устройство за контролиран достъп. В тази връзка, съдът намира, че по делото безспорно се установява , че жилищният комплекс е от затворен тип по смисъла на чл. 2 от ЗУЕС и управлението му следва да се урежда с писмен договор с нотариална заверка на подписите между инвеститора и собствениците на самостоятелни обекти. По делото няма данни и не е представен сключен писмен Договор за управление с всеки един от собствениците в етажната собственост с нотариална заверка на подписите. Представеният по делото Договор за поддръжка и управление на комплекс от 01.01.2015г. е сключен от Даниела Дякова в качеството й на Управител и представляваща Етажната собственост на жилищен комплекс Морски клуб – Сарафово и това е договор, сключен в съответствие с възможността, предвидена в чл. 11, т. 11 от ЗУЕС Общото събрание на етажната собственост да може да приеме решение за възлагане на дейности по поддържането на общите части на сградата на юридическото или физическо лице срещу възнаграждение. Това обстоятелство се потвърждава както от взетото Решение на проведено Общо събрание на Етажната собственост на 22.12.2014г., както следва и от клаузите на самия договор, в които изрично е посочено, че под думата „Собственик“ следва да се разбира не всеки отделен собственик, а страната по договора – Етажната собственост на жилищен комплекс Морски клуб – Сарафово. Това изрично е посочено и в чл. 2.4 от сключения между страните договор, в който текст ясно се прави разграничение между Собственика (като страна по договора, а именно – Етажната собственост) и всеки отделен собственик, притежаващ имоти в жилищния комплекс. От друга страна – безспорно е и обстоятелството, че по делото не е представен Договор за управление – писмен с нотариална заверка на подписите, сключен с ответниците по делото в качеството им на собственици на самостоятелни обекти в етажната собственост, поради което и само на това основание не може да се приеме
При положение, че не е налице Договор за управление, който по смисъла на чл. 2 от ЗУЕС да урежда управлението на общите части на сградата в режим на етажна собственост, то настоящата инстанция намира, че отношенията между страните по делото следва да се уредят съобразно Закона за управление на етажната собственост, взетите решения на проведени през процесните години Общи събрания на Етажната собственост и представения по делото Договор за поддръжка и управление на комплекс от 01.01.2015г., сключен в съответствие с правомощията на ОС на Етажната собственост и взето решение през 2014г.
По делото няма данни взетите решения на ОС на ЕС да са атакувани по реда на чл. 40 от ЗУЕС, поради което и следва да се приеме, че те са влезли в законна сила и следва да бъдат изпълнявани от етажните собственици.
Безспорно е, че на основание чл. 6, ал. 1 от Закона за управление на етажната собственост собствениците са длъжни да заплащат разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата, а на основание т. 8 от цитираната разпоредба са длъжни да изпълняват решенията на органите на управление на етажната собственост. Безспорно е и обстоятелството, че на основание чл. 38, ал. 2 от ЗУЕС когато собственик, ползвател или обитател не изпълни решение в определения срок, председателят на Управителния съвет (Управителя) може да подаде заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410, ал. 1, т. 1 от ГПК, като прилага препис от решението на Общото събрание. В този смисъл, съдът приема, че кредитор на задълженията на всеки отделен собственик за заплащане на такси за поддръжка и управление на общите части на сградата с оглед единствено разпоредбите на ЗУЕС е самата етажна собственост.
Както бе отбелязано по-горе – от сключения договор между Етажната собственост и Изпълнителя – „Евробилдинг инженеринг“ ООД със седалище гр. София се установява, че възнаграждението на дружеството е дължимо от Етажната собственост, но може да бъде заплатено или от Етажната собственост или поотделно от всеки собственик на самостоятелен обект в описания по-горе комплекс. Тълкувайки нормите на сключения договор съобразно чл. 20 от ЗЗД, настоящата инстанция намира, че така уговорена клаузата между страните по договора не дерогира правата на етажната собственост да бъде кредитор на задълженията на всеки отделен собственик да заплащане на таксите за поддръжка и управление, а само дава право всеки един от собствениците на самостоятелните обекти в етажната собственост в случай, че заплати директно на Дружеството-изпълнител своята годишна такса за поддръжка и управление на общите части да се освободи по този начин от задължението си спрямо етажната собственост за заплащане на тази такса и задължението му да бъде погасено.
По делото няма данни за периода от лятото на 2015г. до лятото на 2018г., ответниците по делото да са заплащали такса поддръжка и управление на общите части нито на Етажната собственост, нито на Дружеството – „Евробилдинг инженеринг“ ООД, за да се приеме, че с плащането на един от тези субекти се е погасила и дължимостта на сумите, които следва да заплатят. Мотивиран от изложеното, съдът намира, че Етажната собственост жилищния комплекс „Морски клуб – Сарафово“ е кредитор на дължимите такси за поддръжка и управление спрямо ответниците за процесия период от време.
Спорен е и въпроса по делото дали с оглед въведеното от ответниците възражение в отговора на исковата молба те дължат такси за поддръжка и управление, предвид обстоятелството, че не обитават и не живеят в своите имоти повече от 30 дни в рамките на една календарна година.
На основание чл. 51, ал. 1 от Закона за управление на етажната собственост разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят. На основание ал. 2 от цитираната разпоредба не се заплащат разходи по ал. 1 за деца, ненавършили 6 – годишна възраст, както и от собственик, ползвател и обитател, който пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година. Следва да се отбележи, че законът в цитираната хипотеза не въвежда някакво друго изискване за собствениците, за да се освободят от заплащане на таксите за поддръжка и управление на общите части – нормата е императивна и при въведено възражение в този смисъл, в тежест на ищцовата Етажна собственост е да установи ползването на обектите в етажната собственост за повече от 30 дни в рамките на една календарна година. Конкретно – законът не въвежда задължение за собствениците, ползвателите или обитателите за писмено уведомяване за своето отсъствие Председателят на Управителния съвет (Управителя). Такова задължение е въведено единствено за собственици, които отсъстват повече от 30 дни в рамките на една календарна година, тъй като на основание чл. 51, ал. 3 от ЗУЕС по отношение на тези собственици, ползватели или обитатели Общото събрание може да реши те да заплащат за времето на отсъствие 50% от разходите за управление и поддръжка на общите части. Както бе отбелязано по-горе нормата на чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС е императивна и по аналогия не могат да се определят задължения и предпоставки за прилагането й, които самата норма не предвижда.
От събраните по делото доказателства не се установява по безспорен начин Б.С. и Т.З. да са обитавали своите имоти повече от тридесет дни в обектите в етажната собственост на сградата. От разпитаните по делото свидетели се установява, че ответниците живеят в гр. Л., В. и се прибират в Б. един или два пъти в годината за седмица или две и когато са в Б. отсядат или при майката на Б.С. или при майката на неговата съпруга – Т.З.. Съдът намира, че следва да кредитира показанията на свидетелите, тъй като те са последователни, не са противоречи и самите свидетели не са заинтересовани от изхода на делото, нямат и роднинска връзка със страните по делото. Тези обстоятелства се потвърждават и от разпитаната свидетелка Детелина Христова – отговорник на сградите и помощник на Управителя на „Евробилдинг инженеринг“ ООД, която посочва, че два от апартаментите на ответниците не се ползват от ответниците, а другите апартаменти не са обзаведени. Макар и свидетелката да посочва, че е виждала през годините Б.С. и съпругата му в комплекса и те са посрещали гости в комплекса, то от тези факти не може да бъде направен извода, че ответнице са обитавали своите имоти лично или чрез други лица повече от 30 дни в рамките на една календарна година. По делото не са представени категорични доказателства, от които да се направи извод, че ответниците пребивават в своите имоти - повече от 30 дни в рамките на календарната година – това обстоятелство следва да бъде установено при условията на пълно и главно доказване, за да бъде уважена претенцията.
Мотивиран от изложеното, съдът намира, че по делото не се установява ответниците да пребивават в етажната собственост повече от 30 дни в рамките на една календарна година, поради което и не може да бъде ангажирана отговорността им да заплащат такса – поддръжка и управление за общите части на етажната собственост на жилищен комплекс „Морски клуб Сарафово“. Мотивиран от изложеното, съдът намира, че претенцията на ищцовата Етажна собственост за заплащане от страна на ответниците обща сума в размер на 12 920, 04 лева, представляваща неизплатена такса – управление и поддръжка на общите части за периода от лятото на 2015г. до лятото на 2018г. е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Следва да бъде отхвърлена и претенцията за заплащане на обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху претендираната сума от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане предвид липсата на главно задължение.
Мотивиран от изложеното и като взе предвид, че Районен съд – Бургас е достигнал до различни фактически и правни изводи с настоящата инстанция, но по същество претенцията е отхвърлена, съдът намира, че в тази му част първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено, макар и при различни правни изводи, посочени по-горе.
По
отношение на претенцията на Етажната собственост на жилищен комплекс „Морски
клуб – Сарафово“, кв. Сарафово, гр. Бургас против Б.Н.С. и Т.З.З. за заплащане
на сума в размер от 600 лева, представляваща дължими от етажните собственици
такси за Фонд „Ремонт и обновяване“ за 2018г., съдът намира следното:
Както бе посочено по-горе – първоинстанционният съд е присъдил с атакуваното решение на Етажната собственост сума в размер от 600 лева, представляваща такса за Фонд „Ремонт и обновяване“ за 2017г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба – 24.10.2018г. до окончателното й изплащане. По отношение на тази претенция по делото не е депозирана въззивна жалба, поради което и съдът намира, че в тази му част решението е влязло в законна сила. Предмет на настоящото производство е единствено дължимостта на таксата за 2018г.
На основание чл. 50, ал. 1 от Закона за управление на етажната собственост общото събрание на собствениците или на сдружението създава и поддържа Фонд „Ремонт и обновяване“, като на основание ал. 2 от цитираната разпоредба средствата във фонда се намират от ежемесечни вноски от собствениците в размер, определен с решение на общото събрание съобразно идеалните части на отделните собственици в общите части на етажната собственост, но не по-малко от един процент от минималната работна заплата за страната.
Както бе отбелязано по-горе по делото е представено копие от Протокол от проведено на 08.082017г. Общото събрание на Етажната собственост и е взето решение за установяване на задължение за етажните собственици да заплатят такса за Фонд „Ремонт и обновяване“ за 2017г., но по делото няма данни да е установено задължение за етажните собственици за 2018г., поради което и по делото остава недоказано твърдението на ищцовата страна, че за ответниците е възникнало задължение да заплатят такса за Фонд „Ремонт и обновяване“ за 2018г. в размер на 600 лева. Мотивиран от изложеното, съдът намира, че и тази претенция е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При положение, че по отношение на дължимостта на тази претенция направените от страна на настоящата инстанция фактически и правни изводи напълно съвпадат с тези, които е направил районния съд в атакуваното първоинстанционно решение, БОС намира, че и в тази му част то следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъде уважено искането на двамата ответници на въззивната жалба и да им бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 1 200 лева, представляващи възнаграждение за адвокат за настоящата инстанция.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, тъй като цената на всеки един от обективно съединените искове е под 5 000 лева, предвид обстоятелството, че от всеки ответник се претендира от по ½ част от сумите и процесният период е за три години преди предявяване на исковата молба.
Мотивиран от горното и на основание чл. 271 от ГПК, Окръжен съд – Бургас
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 947 от 23.04.2019г., постановено по гр. дело № 8607/2018г. по описа на Районен съд – Бургас в частта, в която са отхвърлени претенциите на Етажната собственост на жилищен комплекс „Морски клуб – Сарафово“, кв. Сарафово, гр. Бургас, ул. „Албатрос“ № 4 за осъждане на Б.Н.С. и Т.З.З. да им заплатят сума в размер на общо – 12 929, 04 евро, представляваща неизплатена такса – поддръжка и управление за периода от лятото на 2015г. до лятото на 2018г. включително, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба – 24.10.2018г. до окончателното й изплащане, както и в частта, в която е отхвърлена претенцията на на жилищен комплекс „Морски клуб – Сарафово“, кв. Сарафово, гр. Бургас, ул. „Албатрос“ № 4 за осъждане на Б.Н.С. и Т.З.З. да им заплатят сума в размер на 600 лева, представляваща дължима такса за Фонд „Ремонт и обновяване“ за 2018г.
В останалата му част Решение № 947 от 23.04.2019г., постановено по гр. дело № 8607/2018г. по описа на Районен съд – Бургас не е атакувано и е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА Етажна собственост ж.к. „Морски клуб“ – Сарафово, находяща се в гр. Бургас, кв. Сарафово, ул. „Албатрос“ № 4, представлявана от Председателя на Управителния съвет Даниела Добринова Дякова, съдебен адрес *** – адвокат Кънева да заплати на Б.Н.С., ЕГН ********** *** и Т.З. *** сума в размер на 1 200 (хиляда и двеста) лева, представляваща направените по делото разноски за адвокат пред настоящата инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Препис от постановеното решение да се изпрати на страните за запознаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.