РЕШЕНИЕ
№
………….
гр. София, 09.08.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на осми април две хиляди и
деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 10014/2017 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 104402/04.08.2017г., предявена от „О.Б.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление:***, против И.С.В.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***.
Ищецът „О.Б.Б.“
АД, твърди, че на 13.06.2008 г. е сключил с ответника Договор за
предоставяне на ипотечен кредит, по
силата на който предоставил на И.С.В. кредит в размер на 134 000
лева, която сума била усвоена изцяло от
кредитополучателя. Погасяване на кредита следвало да се извърши на 396 месечни анюитетни вноски, всяка в размер на 1 399.95
лева, включващи главница, лихва и
съответната част от годишната такса за управление и обслужване. Вноските били
дължими на 25-то число на месеца, считано от 25.08.2008 г. Крайният срок за
погасяване на кредита бил посочен в чл. 13 от договора – 21.06.2041 г.
За
обезпечаване вземанията на „О.б.б.“ АД по Договора за предоставяне на ипотечен
кредит, И.С.В. учредил в полза на
кредитора, договорна ипотека върху Урегулиран поземлен имот XXII-133, от
квартал 19 по плана на град София, местността „Вилна зона Бункера“, утвърден
със Заповед № 1403/20.12.1961 г., при граници по скица УПИ XXI-198, УПИ XXa-133,
улица и УПИ XXIII-182, и при съседи съгласно доказателствен акт за собственост:
улица, Г.М., В.Х.и Г. К., заедно с построената в мястото едноетажна вила със
застроена площ от 44 кв.м., състояща се от кухня, хол, стая, клозет, антре,
тераса и мазе. Ипотеката била учредена с Нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека № 9, том II, рег. № 2535, дело № 195/2008 г. по описа на
нотариус с рег. № 051.
На
01.11.2010 г., страните подписали Допълнително споразумение № 1 към Договора от
13.06.2008 г., с което страните констатирали, че остатъкът от задължението на
ответника по кредита е в размер на 135 584.19 лева, и предоговорили
издължаването му да се осъществи по нов погасителен план, а именно на 18
месечни вноски по 790,69 лева всяка, считано от 25.11.2010 г. и 374 месечни
вноски в размер на 1249.83 лева, считано от 25.05.2012 г. до 25.06.2043 г.,
всяка от вноските с падеж на 25-ото число от месеца.
Ищецът
твърди, че кредитополучателят не е изпълнил задълженията си по Договора за
кредит, изменен с Допълнително споразумение.
Позовавайки се на клаузата за автоматична предсрочна изискуемост на
вземането за цялата главница по договора за кредит, ищецът подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, които на 23.08.2013 г. били издадени по
ч.гр.д. № 33981/2013 г. по описа на СРС, 70 състав.
Въз
основа на Заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист, издадени по
ч.гр.д. № 33981/2013 г. по описа на СРС,
70 състав и молба на „О.б.б.“ АД, било образувала изпълнително дело №
20137900402060 по описа на ЧСИ с рег. № 790 от КЧСИ, за събиране на паричното
вземане в общ размер от 145 043.25 лева, от които сумата от 130 487 лева
- неизплатена главница по договора за кредит, сумата от 14 525.70 лева -
договорна лихва, за периода от 25.10.2012 г. до 08.08.2013 г., и сумата от 30.55
лева – наказателна лихва, за периода от 25.10.2013 г. до 08.08.2013 г.,
както и законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК до
изплащане на вземането, ведно с разноските по заповедното производство.
В
срока за доброволно изпълнение, И.С.В. подал възражение срещу заповедта по чл.
414 ГПК, и „О.б.б.“ АД предявила иск по реда на чл. 422 за установяване
съществуването на вземанията, за които по ч.гр.д. № 33981/2013 г. по описа на
СРС, 70-и състав били издадени Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителния
лист и било образувано гр.д. № 15572/2013 г. по описа на СГС, І ГО, 1 състав.
С
Решение № 2401/15.12.2016 г. по в.т.д. № 1542/2016 г. по описа на Софийски
апелативен съд, ТО 5-и състав, било отменено решението по гр.д. № 15572/2013 г. по описа на СГС, І ГО,
1 състав, и исковете, предявени по реда на чл. 422 ГПК били отхвърлени, поради
ненастъпила предсрочна изискуемост на претендираните вземания.
Междувременно,
по изп. д. № 20137900402060 по описа на ЧСИ с рег. № 790 от КЧСИ, била
извършена публична продан на недвижимия имот, върху които била учредена ипотека
в полза на „О.б.б.“ АД за обезпечаване на вземането й по кредита, за сумата от
85 850 лева. След заплащане на цялата сума в полза на купувача, било издадено Постановление за възлагане на
недвижимия имот, вписано в Службата по вписванията – София с вх. №
54358/28.10.2014 г., акт № 157, том CXXXI. На 02.04.2014 г.
На
02.04.2015 г., сумата от 83 838.87 лева, представляваща част от
постъпилите суми от публичната продажба на недвижимия имот, била преведена от
ЧСИ в полза на взискателя „О.б.б.“ АД, с което било погасено част от вземането
по Договора за предоставяне на ипотечен кредит.
Ищецът
твърди, че на 05.03.2014 г., по гр.д. № 15572/2013 г. по описа на СГС, І ГО, 1
състав, на И.С.В. е бил връчен препис от исковата молба.
С
молба от 17.12.2018 г. (л. 178 от делото), ищецът уточнява, че със сумата от
83 838.87 лева са погасени лихви и част от главницата.
Предвид изложеното ищецът моли
да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати:
1.
сумата
от 66 017.23 лева – главница по Договор
за предоставяне на ипотечен кредит от 13.06.2008 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на исковата
молба до окончателното плащане, и
2.
сумата от 22 307.07
лева - законна лихва за забава
върху главницата от 130 487 лева, за периода от 05.03.2014 г. до
30.06.2017 г.
Ищецът
претендира направените по делото разноски.
В
срока по чл. 367 ГПК, ответникът И.С.В. е депозирал отговор на исковата молба,
с който оспорва предявените искове с възражението, че са недопустими,
евентуално - неоснователни. Заявява, че оспорва основанието и размера на
вземането по осъдителните искове. Навежда твърдения, че са налице различни
обстоятелства по отношение усвояването на паричните средства по отпуснатия
кредит. Ответникът релевира възражение, че вземанията на ищеца са погасени,
поради изтичане на предвидения в закона давностен срок.
„О.б.б.“ АД е представила допълнителна искова
молба, с която поддържа исковете. Излага съображения, че след като с влязло в
сила Решение № 2401/15.12.2016 г. , по в.т.д. № 1542/2016 г. по описа на САС,
ТО, 5-и състав, искът на „О.б.б.“ АД е отхвърлен поради неизискуемост на
вземането, давността за него не е изтекла към датата на предявяване на исковата
молба, по която е образувано настоящото производство. Поддържа, че последиците
на предсрочната изискуемост на цялото вземане по Договора за предоставяне на
ипотечен кредит от 13.06.2008 г. са настъпили на 05.03.2014 г., когато чрез
връчване на исковата молба по чл. 422 ГПК до ответника е достигнало изявлението
на банката, че счита целия кредит за предсрочно изискуем, като са били налице
договорените условия за това. Сочи, че ако се приеме, че давността за
вземанията на банката е започнала да тече от тази дата, то към датата на
подаване на исковата молба за образуване на настоящия процес давностният срок
не е изтекъл.
На
22.04.2013 г., страните по делото са представили писмени бележки.
Съдът приема следното от фактическа страна:
На
13.06.2008 г., между „О.Б.Б.“ АД, като кредитор
и И.С.В., като
кредитополучател, е бил сключен Договор за предоставяне на
ипотечен кредит, по силата на който ищецът е предоставил на кредитополучателя кредит
в размер на 134 000 лева. Сумата от 134 000 лева по договора за кредит от 13.06.2008
г. е била предоставена от банката на
кредитополучателя и е усвоена от последния.
Тези
факти се установяват от събраните по делото доказателства и доказателствени
средства: Договор за предоставяне на ипотечен кредит от 13.06.2008 г. (л. 16 и сл. от делото) и от заключението по
съдебно-счетоводната експертиза, извършена от на вещото лице Р.С. (л. 198 и сл.),
в което изрично е посочено, че кредитът по процесния договор е усвоен на
25.08.2008 г. по разплащателна сметка, обслужваща договора, съгласно договора
(л. 196).
Възраженията на
ответника в тази връзка са неоснователни.
Изпълнението
на задълженията на кредитополучателя е било обезпечено с договорна ипотека
върху собствения му недвижим имот – подробно описания Урегулиран поземлен имот
XXII-133, от квартал 19 по плана на град София, местността „Вилна зона
Бункера“, утвърден със Заповед № 1403/20.12.1961 г., при граници по скица УПИ
XXI-198, УПИ XXa-133, улица и УПИ XXIII-182. Ипотеката била учредена с
Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 9, том II, рег. № 2535,
дело № 195/2008 г. по описа на нотариус с рег.
№ 051 от РНКРБ (л. 24 и сл.).
Видно
от договора от 13.06.2008 г., кредитът е следвало да бъде погасен на 396
месечни анютетни вноски, всяка в размер на по 1 399.95, дължими на 25-то
число на месеца (чл. 12 от договора). Съгласно чл. 13 от договора, крайният срок
за издължаване на дълга по кредита е 25.06.2041
г. (чл. 13).
В
чл. 5, ал. 1 от договора е уговорено, че главницата по кредита се олихвява с
годишен лихвен процент в размер на 11.25 %, което се извършва ежемесечно (чл.
5, ал. 2). Уговорено е също, че банката има право едностранно да променя
размера на лихвения процент, посочен в ал. 1, в зависимост от размера на
инфлацията и пазарните условия, за което уведомява кредитополучателя в
1-седмичен срок от промяната или изнася информация за това в банковите салони.
Предвидено е че в тези случаи не е необходимо подписването на анекс към
договора (чл. 5, ал. 3).
Съгласно
чл. 7, ал. 1, банката начислява годишна такса от 0,5 % върху остатъка от
главницата за покриване на разходите по управлението и обслужването на кредита.
Предвидено е в ал. 3 на чл. 7, че размерът на тази такса може да бъде
едностранно променян от банката, за което тя уведомява кредитополучателя в
1-седмичен срок от промяната или изнася информация за това в банковите салони,
като подписването на анекс към договора не е необходимо.
На
01.11.2010 г., страните са подписали Допълнително споразумение № 1 към Договора
от 13.06.2008 г., с което констатирали, че остатъкът от задължението на
ответника по кредита е в размер на 135 584.19 лева, и предоговорили
издължаването му да се осъществи по нов погасителен план, а именно на 18
месечни вноски по 790,69 лева всяка, считано от 25.11.2010 г. и 374 месечни
вноски в размер на 1249.83 лева, считано от 25.05.2012 г. до 25.06.2043 г.,
всяка от вноските с падеж на 25-ото число от месеца.
От
заключението по ССчЕ се установява, че ответникът е заплащал вноските по
кредита до 25.09.2012 г. След тази дата погашения по кредита не са извършвани
от ответника.
На
23.08.2013 г. по ч.гр.д. № 33981/2013 г. по описа на СРС, 70 състав, била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист (л. 34-35), като е разпоредено И.С.В., да заплати на „О.Б.Б.“ АД, сумата от 130 487 лева –
главница по договор за кредит от 13.06.2008 г., ведно със законна лихва от
09.08.2013 г. - датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК (л. 32) до
изплащане на вземането, сумата от 14 525.70 лева - договорна лихва, за
периода от 25.10.2012 г. до 08.08.2013 г., и сумата от 30.55
лева – наказателна лихва, за периода от 25.10.2013 г. до 08.08.2013 г.,
както и разноските по заповедното производство.
Въз
основа на изпълнителния лист, издаден по ч.гр.д. № 33981/2013 г. на СРС, 70
състав, е било образувано изп. дело № 20137900402060 по описа на ЧСИ с рег. №
790 от КЧСИ, по което е била проведена публична продан на ипотекирания УПИ
ХХІІ-133. От публичната продан е постъпила сумата от 85850 лева, от която сума,
на 02.04.2015 г., на „О.Б.Б.“ АД е била преведена сумата от 83 838.87 лева.
Това
се установява Постановление за възлагане на недвижим имот от 31.05.2014 г. по
изп. дело № 20137900402060, съдържащо отбелязване, че е влязло в сила на
16.10.2014 г. (л. 51), от писмо от ЧСИ с рег. № 790 от КЧСИ (л. 186), и от
заключението по ССчЕ. Получаването на сумата от 83 838.87 лева се признава от ищеца, вкл. и с молбата от
17.12.2018 г. (л. 179).
С
Решение № 2401/15.12.2016 г. по в.т.д. № 1542/2016 г. по описа на Софийски
апелативен съд, ТО 5-и състав, е било отменено решение № 8360/07.12.2015 г.
по гр.д. № 15572/2013 г. на СГС, І ГО, 1
състав, и исковете, предявени по реда на чл. 422 ГПК - за установяване
съществуването на вземанията, за които по ч.гр.д. № 33981/2013 г. на СРС, 70-и
състав са били издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителния лист,
са отхвърлени.
Видно
от решението на САС, исковете са отхвърлени, поради това, че не е настъпила
предсрочна изискуемост на вземането (тъй като такава не е била обявена на
длъжника) преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Не се спори по делото, че решението на САС е
влязло в сила.
По
делото е представен препис от исковата молба, въз основа на която е било
образувано гр.д. № 15572/2013 г. по описа на СГС, І ГО, 1 състав, с която „О.Б.Б.“
АД изрично е заявила, че поради неизпълнение на задълженията на
кредитополучателя, договорът от 13.06.2008 г. е предсрочно изискуем.
Препис
от исковата молба, въз основа на която е било образувано гр.д. № 15572/2013 г.
на СГС, І ГО, 1 състав, е бил връчен на И.С.В. на 05.03.2014 г. – видно от съобщение по гр.д. № 15572/2013 г. на СГС, І ГО, 1 състав (л. 39, 40) и
справка по гр.д. № 15572/2013 г. на СГС, І ГО, 1 състав (л. 187).
На
26.06.2017 г., по гр.д. № 15572/2013 г. на СГС, І ГО, 1 състав, е издаден обратен
изпълнителен лист (л. 52), с който „О.Б.Б.“ АД е осъдена да заплати на И.С.В.,
сумата от 85 850 лева – събрана по изп. дело № 20137900402060.
С
определение № 3127/02.10.2017 г. по ч.гр.д. № 4342/2017 г. по описа на САС, ГО,
10 състав, е отменено разпореждането за издаване на обратен изпълнителен лист,
а изпълнителният лист от 26.06.2017 г., е обезсилен.
Поради
това, без значени за изхода на спора по настоящото дело е представеният договор
от 27.06.2017 г. за прехвърляне на вземането по обратния изпълнителен лист, допълнително
споразумение към него, и запис на заповед, издаден от ответника в полза на
цесионера по договора за цесия.
От
заключението по ССчЕ се установява, че вноските по кредита са били погасявани
до 25.09.2012 г. Към 05.03.2014 г., неплатена просрочена главница е била в размер на 869,74 лв. - по 17 броя
месечни вноски с настъпил падеж, за периода 25.10.2012 г. – 05.03.2014 г. Останалата част от главницата, по вноските с
ненастъпил падеж, е била в размер на 129 617,26 лв., или общо неплатеният
остатък от главницата е бил в размер на 130 487,00 лева.
Неплатена
възнаградителна лихва, за периода от
25.10.2012 г. до 25.02.2014 г. (видно от Таблица 2) е била в размер на
19 369,10 лв.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни: иск с правна
квалификация чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД – за сумата
от 66 017.23 лева – главница по Договор
за предоставяне на ипотечен кредит от 13.06.2008 г., и иск с правна квалификация чл. 86 ЗЗД – за заплащане на сумата от
22 307.07 лева – обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху главницата от 130 487 лева, за
периода от 05.03.2014 г. до 30.06.2017 г.
По допустимостта на исковете:
Преди да пристъпи към произнасяне по същество на спора, съдът е длъжен и
служебно да съобрази допустимостта на производството, в която връзка са и
изричните възраженията на ответника. Извършвайки проверка в тази насока, съдът
намира предявените искове за допустими, а направеното от ответника възражение
за неоснователно, за което съдът е изложил съображения в доклада по делото (л. 167), които съображения не
е необходимо отново да бъдат преповтаряни.
Разглеждайки спора по същество, съдът намира следното:
Съгласно
чл. 430 от ТЗ, с договора за банков кредит, банката се задължава да отпусне на
заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а
заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне
след изтичане на срока. Следователно в тежест на ищеца е да докаже възникване в
полза на ищеца на вземането по главния дълг в резултат на сключен договор за
банков кредит с твърдяното от ищеца съдържание; предоставяне на паричната сума
на кредитополучателя по договора за банков кредит и настъпване на падежа на
задължението за връщане на вноските по кредита.
Установи
се по делото, че на 13.06.2008 г., е сключен Договор за предоставяне на ипотечен кредит, по силата на който „О.Б.Б.“
АД е предоставила на И.С.В., кредит в
размер на 134 000 лева, а последният е поел задължението да погаси
задълженията по кредита на 396 месечни анютетни вноски.
От
заключението по ССчЕ се установи, че вноските по кредита са били погасявани до
25.09.2012 г.
Ищецът
се позовава на настъпила предсрочна изискуемост, поради което, за да съобрази
размера на дължимата сума за главница съдът следва да извърши преценка за това
дали е обявена предсрочна изискуемост на остатъка от кредита, евентуално кога.
Съгласно
чл. 18 от договора, при пълно или частично неплащане на две погасителни вноски,
кредитът става автоматично предсрочно изискуем, без да е необходимо
кредитополучателят да бъде уведомяван.
Предсрочната
изискуемост е форма на изменение на договора, което настъпва с волеизявлението
само на една от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт
на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост, обаче, предполага изявлението
на кредитора, че ще счита целият кредит или непогасен остатък от него за
предсрочно изискуем, което включва вноските с ненастъпил падеж, които не са
изискуеми към момента на изявлението. Понеже правото да се направи вземането за
целия кредит в предсрочно изискуемо е потестативно и с упражняването му едната
страна само едностранно внася промяна в съдържанието на възникналото
облигационно правоотношение, то за да настъпят последиците от упражняването на
това право е нужно изявлението да е достигнало до насрещната странa. Предвид
това, предсрочната изискуемост има действие и настъпва от момента на получаване
от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили
обективните факти, обуславящи настъпването й. Постигната в договора предварителна
уговорка, че при неплащането на определен брой вноски или при други
обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника
кредиторът може да събере вземанията си не поражда действие, ако банката
изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем, което изявление да е достигнало до кредитополучателя. Съгласно т. 18
от ТР N 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д. N 4/2013 г. предсрочната изискуемост има действие от
момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към
този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Това
уведомяване може да стане и чрез получаването на препис от исковата молба, в
която се съдържа изявление за обявяването на кредита за предсрочно изискуем
(решения № 161/2016 г. по т. д. 1153/2014 г. на ВКС, II ТО; решение № 77/2016
г. по т. д. 3247/2014 г. на ВКС, ІІ ТО). За да настъпи предсрочната изискуемост
обаче, необходимо е и към момента на получаване на препис от исковата молба, да
са налице останалите условия за настъпването на предсрочната изискуемост на
кредита.
В
случая, на 05.03.2014 г., по гр.д.
№ 15572/2013 г. на СГС, І ГО, 1 състав, ответникът е получил препис от исковата
молба, в която се е съдържа изрично изявление за обявяване на кредита в
предсрочно изискуем.
Установи
се, че вноските по кредита са били погасявани до 25.09.2012 г., както и че към
05.03.2014 г. не са били погасени 17
броя месечни вноски с настъпил падеж, за периода 25.10.2012 г. – 05.03.2014 г.
Следователно,
забавата е продължила повече от две поредни вноски, което е условие за
обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, съгласно договореното в чл. 18
от договора (а и в чл. 4 от Допълнителното споразумение от 01.11.2010 г.).
С получаване на препис от исковата молба по гр.д. № 15572/2013 г. на СГС, І ГО, 1 състав, изявлението на
банката е достигнало до кредитополучателя и
кредитът е станал предсрочно изискуем. Поради това, съдът приема,
че ответникът дължи остатъкът от незаплатената главница по кредита.
Видно от ССчЕ, към 05.03.2014 г.,
неплатена главница е била в общ размер на 130 487,00 лева
Съгласно чл. 6, ал. 1 от договора, при забава на плащането на месечните
анюитетни вноски по кредита от страна на кредитополучателя, банката олихвява
просрочените суми от главницата с наказателна лихва в размер на 5 пункта над
договорения в чл. 5, ал. 1 лихвен процент.
Съгласно чл. 6, ал. 2, при друго неизпълнение на клаузите от договора от
страна на кредитополучателя, включително при предсрочна изискуемост на целия
дълг, банката има право да начислява
неустойка в размер на договорения по реда на чл. 5, ал. 1 лихвен процент (от 11.25 %) и
наказателна надбавка в размер на 5 пункта.
Въпреки уговорената с договора неустойка, ищецът претендира обезщетение
за забава в размер на законната лихва.
Правото на обезщетение по чл. 86, ал.1 ЗЗД в размер
на законната лихва произтича от закона, поради което кредиторът разполага с
избор дали да претендира договорената мораторна неустойка или обезщетение в
размер на законната лихва. Уговорената в
договора неустойка за забава не изключва възможността на кредитора да
претендира обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер
на законната лихва вместо договорната
неустойка или над нейния размер. В този смисъл са решение № 230/13.07.2011 г.
по т.д.№ 1088/2009 г. на ВКС, 2 ТО, решение № 68/09.07.2012 г. по дело №
450/2011 г. на ВКС, ТК, І ТО, и др. Единствено е недопустимо да се претендират
както обезщетението по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на неустойката, така и договорната мораторна неустойка
за едно и също неизпълнение.
Законната лихва като обезщетение за забавено изпълнение на парично
задължение по смисъла на чл.86 от ЗЗД се дължи тогава, когато има главен
паричен дълг, който е изискуем и чието изпълнение е поискано. Когато длъжникът е в забава се начислява лихва
върху главното задължение. В този случай, съгласно чл. 86, ал. 1 се дължи
обезщетение за вредите от забавата, което е съизмеримо със законната лихва.
Обезщетението за забава в размер на законната лихва се дължи при неизпълнение
на паричното задължение, докато длъжникът е в забава (чл. 86, ал. 1 ЗЗД). Неизпълнението
на паричното задължение е винаги забавено съгласно чл. 81, ал. 2 ЗЗД.
Законодателно уредената отговорност на длъжника при неизпълнение на парично
задължение по чл.86, ал.1 ЗЗД е съизмерима със законната лихва от датата на забавата без покана от
кредитора, което определя паричните задължения винаги като лихвоносни,
независимо дали в договора има уговорени от страните лихви.
В настоящия случай, както беше посочено, на 05.03.2014 г. главницата по
кредита е станала предсрочно изискума. Нейният общ размер е бил 130 487,00
лева, върху която сума ответникът дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва.
За периода от 05.03.2014 г. до
30.06.2017 г., законна лихва за забава върху главницата от 130 487
лева, е в размер на 44 058.18 лева (изчислен от съда по реда на чл. 162 ГПК).
Съгласно чл. 76, ал. 2 ЗЗД, когато изпълнението не
е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се
най-напред разноските, след това лихвите инай-после главницата. Съгласно задължителните разяснения, дадени с Тъкумателно решение № 3/2017
г. от 27.03.2019 г. на ОСГТК на ВКС, интересът на кредитора от изпълнението и
принципът на неделимост на плащането в съчетание с коректива на чл.66 ЗЗД,
налагат тълкуването, че разпоредбата на
чл. 76, ал.2 ЗЗД предвижда еднаква поредност за плащане на всички видове лихви.
Правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД отчита интереса на кредитора – първо да се
погасят лихвите, а непогасената главница да продължи да се олихвява, както и
предвид уредената по-кратка погасителна давност за вземанията за лихви по
чл.111, б.”в” ЗЗД в сравнение с общата погасителна давност за главницата.
Поради това, с посоченото ТР е даден отговор, че когато извършеното плащане не
е достатъчно, погасителният ефект за законната лихва за забава при неизпълнение
на парично задължение настъпва при условията и в поредността по чл.76, ал. 2 ЗЗД.
Поради това, съдът приема, че със сумата от 83 838.87 лева е била
погасена дължимата възнаградителна лихва, за периода от 25.10.2012 г. до 25.02.2014 г. в размер на
19 369,10 лв, обезщетението за забава в размер на законната лихва от 44 058.18 лева, и с остатъка от
20 411.59 лева е погасена част от главницата (която е била в размер на 130 487
лева).
Поради изложеното, и с оглед
диспозитивното начало, искът за заплащане на сумата от 66 017.23 лева –
главница по Договор за предоставяне на ипотечен кредит от 13.06.2008 г., следва да се уважи изцяло, а искът по
чл. 86 ЗЗД – за сумата от 22 307.07 лева – обезщетение
за забава, в размер на законната лихва
върху главницата от 130 487 лева, за периода от 05.03.2014 г. до
30.06.2017 г., следва да се отхвърли, като погасен чрез плащане.
Сумата от 66 017.23 лева е дължима ведно със законната лихва, считано от
предявяване на исковата молба до окончателното плащане.
Относно
възражението за изтекла давност:
Погасителната давност е сложен юридически факт, съвкупност от два елемента:
бездействие на титуляра на правото и изтичането на определен период от
време. Съгласно чл. 114 от ЗЗД давността
започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, като според ал.
2 на същата разпоредба, ако е уговорено,
че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в
който задължението е възникнало.
В
случая не е приложима нормата на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, тъй като вноските по
договор за кредит не са периодични плащания. Периодичните плащания по смисъла
на посочената разпоредба представляват самостоятелно обособени, еднородни
престации, независими една от друга, и произтичащи от общ юридически факт.
Поради това всяко от тези плащания е независимо и самостоятелно от останалите
еднородни задължения.
При
договора за заем е налице неделимо плащане. В случай, че е уговорено връщането
на сумата да стане на погасителни вноски на определени дати, то това не
превръща тези вноски в периодични плащания. Договореното връщане на заема на
погасителни вноски представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от
страна на длъжника на части. Т.е. в случая е налице предварително разсрочване
на изпълнението на едно задължение - задължение за връщане на кредита, ведно с
уговорените лихви. Това становище е последователно застъпено в решения,
постановени от ВКС по реда на чл. 290 ГПК:
решение № 261 от 12.07.2011 г. по гр. д. № 795/2010 г., ІV г.о.,
ГК, решение № 28 от 05.04.2012 г. на ВКС
по гр. д. № 523/2011 г., ІІІ г.о., ГК и др., в които е прието, че отделните погасителни вноски по
предоставения заем не превръщат договора в такъв за периодични платежи, а
представляват частични плащания по договора, по отношение на които приложим е
общият петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД. С оглед изложеното приложимата
давност за погасяване на процесните вземания е общата петгодишна давност, която
към датата на предявяване на исковата молба не е изтекла.
Относно
възраженията на ответника, че не е подписвал 2 бр. преводни нареждания:
Установено
е по делото, че кредитът по процесния договор е усвоен на 25.08.2008 г. по
предвидената разплащателна сметка, като извън предмета на спора е как е била
разходвана сумата по кедита.
Относно разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се присъди сумата от 5363.84 лева от общо направените
разноски в размер на 15 775.99 лева (15 775.99 лева х 0.34, като
коефициентът от 0.34 е получен като съотношение между уважения размер – 66017.23
лв. и първоначално предявения размер от 193 947.33 лв.), в т.ч.: платена
държавна такса (7757.89 лева), платено адвокатско възнаграждение по договор от
03.08.2017 г. в размер на 7618.10 лева (л. 60 и л. 64) и депозит за ССчЕ (400
лв.)
На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК, на ответника следва да се присъди
сумата от 66 лева от общо
направените разноски в размер на 100 лева (100 лв. х .66) – депозит за ССчЕ.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА И.С.В., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да
заплати на „О.Б.Б.“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 430, ал.1 ТЗ, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД, сумата от 66017.23
лева – главница по Договор
за предоставяне на ипотечен кредит от 13.06.2008 г., ведно със законната лихва, считано от 04.08.2017 г. до окончателното
плащане и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 5363.84 лева – разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 22 307.07 лева – обезщетение за
забава, в размер на законната лихва
върху главницата от 130 487 лева, за периода от 05.03.2014 г. до
30.06.2017 г., като погасен чрез
плащане.
ОСЪЖДА „О.Б.Б.“ АД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на И.С.В., с ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК,
сумата от 66 лева – разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: