Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 18.12.2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Г.О., 8 с-в в открито заседание
на шестнадесети декември, през две хиляди двадесет и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието
на секретаря Цветелина Добрева,
като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 5472 по описа за 2008г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно и
субективно съединени искови претенции с правно основание чл.26, ал.2 предложение
първо от ЗЗД, с правно основание чл.124 от
ГПК, с правно основание чл. 108 от ЗС и с правно основание чл.124 от ГПК вр. с чл.67 от ЗС.
Ищците В.Н.Т., А.В.Т.,
Е.В.Т., И.А.Д. (в качеството на правоприемник на К.И.Д.), М.Я.К., Т.Й.К. (в
качеството на правоприемник на Й.М.К.) С.Ф., Р.Н.Ф., Н.Г.С., Е.Г.П., В.П.В., В.Ц.В.
и П.Ц.В. (последните двама в качеството на правоприемници на първоначалния ищец
Ц.В.В.) поддържат твърдения, че всеки от тях пригежава на собствено правно
основание (наследяване по закон респ. в резултат на извършени правни сделки) право
на собственост върху отделни самостоятелни обособени обекти в триетажната
жилищна сграда, с местонахождение в гр. София, ул. „*****, състояща се от мазе
с шест отделения, партерен етаж с два магазина, първи и втори надпартерни
жилищни етажи и тавански етаж с четири тавански помещения. В качеството на
собственици на обособени обекти в сградата - ищците твърдят да притежават и съответни
на площта на обособените обекти идеални
части от общите части на сградата, вкл. подпокривни тавански помещения и
мазета.
С правна сделка,
която била обективирана в Нотариален акт № 66, том ХХVІІ, нот. дело № 3047 от
29.07.1963г., лицата М.Ш. и Г. Ш., Т.К., А.М., Л.П. и Д.П., които били наследодатели на ответниците, се съгласили да
придобият: първо- част от таванския етаж на процесната сграда, представляващ
две стаи, коридор и входно антре, с обща площ от около 25 кв.м.; второ- 8/100
идеални части от общите части на сградата и трето- 38/100 идеални части от
мястото, върху което била построена сградата, представляващо парцел ІІ от кв.
392 по плана на гр. София, м. „Центъра” с площ от 462 кв.м.
С последваща правна
сделка, която била обективирана в Нотариален акт № 44, том ХХХІІ, нот. дело №
5272 от 28.12.1963г., лицата М.Ш. и Г. Ш., Т.К., А.М., Л.П. и Д.П., които били праводатели
на ответниците, се съгласили да придобият следните ограничени вещни права върху процесната триетажната жилищна
сграда, с местонахождение в гр. София, ул. „*****: първо- право на надстрояване
на два етажа върху съществуващата постройка на три етажа; второ- право на
собственост върху 35/100 идеални части от общите части на сградата и
подобренията; трето- четири броя мазета в същата сграда;
Със Заповед №
А-0-07-989/23.05.1980г. и протокол по рег. преписка № 42/1980г. било отчуждено
мястото, върху което била построена процесната жилищна сграда, а именно: парцел
ІІ от кв. 392 по плана на гр. София, м. „Центъра”, с площ от 462 кв.м. С влязло
в сила на 07.07.1998г. Решение по АХД № 106/1997г. по описа на ІІІг. Отделение
при СГС бил потвърден постановеният отказ за отмяна на отчуждаването и при
предявяването на иска, земята, върху която била построена сградата, според
ищците била собственост на Държавата.
Извършените правни
сделки с идеални части от правото на собственост върху процесната сграда (които
били обективирани в Нотариален акт № 66, том ХХVІІ, нот. дело № 3047 от
29.07.1963г. и в Нотариален акт № 44, том ХХХІІ, нот. дело № 5272 от 28.12.1963г.)
според ищците били нищожни, поради невъзможен предмет, тъй като предметът им –
части от тавана и мазетата на сградата не бил обособен в отделни обекти на
собственост, а бил предназначен да обслужва цялата сграда, поради това, че самата
сграда била с общи части в режим на етажна собственост.
При предявяването
на иска, правото на надстрояване на сградата (обективирано в споменатия Нотариален
акт № 44, том ХХХІІ, нот. дело № 5272 от 28.12.1963г.) вече било погасено по
давност, при условията на чл. 67 от ЗС, понеже от сключването на сделката бил
изтекъл значителен период от време, а то не било упражнено в рамките на
установения от закона пет годишен срок.
Ответницата М.Ш.
лично осъществявала фактическа власт върху една конкретна фактически обособена
част от таванския /трети надпартерен/ етаж на триетажната жилищна сграда, с
местонахождение в гр. София, ул. „*****, представляваща две стаи, коридор и
входно антре, с обща площ от около 25 кв.м., при съседи: двор, имот на В. Ч., от
двете страни- таванско помещение, отдолу имот на А. А.и В.К., а отгоре-
покривна конструкция, заявявайки права върху тези помещения, но без в
действителност да има правото да притежава собственост върху тях.
Останалите
ответници, позовавайки се на правните последици на прехвърлителни сделки, се
легитимирали формално в качеството на собственици на ограничени вещни права
върху юридически несъществуващи обекти от общите части на сградата и макар да
не осъществявали изключителна фактическа власт върху тези общи части, те
смущавали правото на собственост на ищците, създавайки предпоставки за спор
относно действителните вещни права върху мазетата в процесната сграда, които
също имали правен статут на общи части.
При изложените
фактически твърдения, след допуснатите уточнения на страните, предмета и
съотношението на предявените искове, (молби от 20.02.2009г., от 26.02.2009г., от
23.03.2009г., от 27.03.2009г., от 30.03.2009г., от 29.10.2009г., от 19.11.2009г.,
от 12.09.2012г. и от 29.11.2019г.) ищците претендират:
По отношение на
всички ответници, да бъде прогласена нищожност на правните сделки, които са
обективирани в Нотариален акт № 66, том ХХVІІ, нот. дело № 3047 от 29.07.1963г.
и в Нотариален акт № 44, том ХХХІІ, нот. дело № 5272 от 28.12.1963г., поради
невъзможен предмет;
По отношение на
всички ответници, да бъде признато за установено несъщуствуване на право на надстрояване на триетажната жилищна сграда, с
местонахождение в гр. София, ул. „*****, което е обективирано в Нотариален акт
№ 44, том ХХХІІ, нот. дело № 5272 от 28.12.1963г., поради това, че е погасено в
хипотезата на чл. 67 от ЗС.
По отношение на
всички ответници, да бъде признато за установено право на собственост на ищците,
в режим на етажна собственост и в качеството им на собственици на обособени
части от сградата - върху четири броя мазета, с местонахождение в триетажната
жилищна сграда, с местонахождение в гр. София, ул. „*****, както следва: мазе без
обозначен номер с площ от 16 кв.м. и съседи: мазе на западния магазин, улица, наследници
на Ц.А.и общ коридор; мазе без обозначен номер с площ от 15, 40 кв.м. и съседи:
улица, мазе на В.К., мазе на А. А.и общ коридор; мазе без обозначен номер с
площ от 16 кв.м. и съседи: улица, ЕС „Лястовица“, мазе на дялове І и ІІІ от
описанието на делбен протокол от 13.09.1961г. и мазе на Ц.А., мазе без
обозначен номер с площ от 12 кв.м. и съседи: двор, ЕС „Лястовица“, А. А.и общ
коридор;
При условията на
евентуалност, ако горната претенция бъде отхвърлена на заявеното основание –
ищците претендират да бъде признато правото им на собственост върху същите
обекти, при условията на давностно владение, осъществено от етажните
собственици в периода от 19.12.1991г. до 01.04.2008г.
По отношение на
всички ответници, да бъде признато за установено право на собственост на
ищците, в режим на етажна собственост и в качеството им на собственици на
обособени части от сградата върху фактически обособена част от таванския /трети
надпартерен/ етаж на триетажната жилищна сграда, с местонахождение в гр. София,
ул. „*****, представляваща две стаи, коридор и входно антре, с обща площ от
около 25 кв.м., при съседи: двор, имот на В. Ч., от двете страни- таванско помещение,
отдолу имот на А. А.и В.К., а отгоре- покривна конструкция.
При условията на
евентуалност, ако горната претенция, бъде отхвърлена на заявеното основание –
ищците претендират да бъде признато правото им на собственост върху същите
обекти, при условията на давностно владение, осъществено от етажните
собственици в периода от 19.12.1991г. до 01.04.2008г.
Да бъде осъдена
ответницата М.С.Ш., да предаде на ищците владението върху фактически обособена
част от таванския /трети надпартерен/ етаж на триетажната жилищна сграда, с
местонахождение в гр. София, ул. „*****, представляващ две стаи, коридор и
входно антре, с обща площ от около 25 кв.м., при съседи: двор, имот на В. Ч.,
от двете страни- таванско помещение, отдолу имот на А. А.и В.К., а отгоре-
покривна конструкция.
С оглед очаквания
благоприятен изход от процеса, ищците претендират за осъждане на ответниците,
да им заплатят и направените съдебни разноски.
Исковите претенции
са оспорени от ответницата – М.С.Ш., която чрез назначения й особен
представител адв. Д., поддържа становище за недопустимост на предявените
искове. При условията на евентуалност,
ответницата изразява становище за неоснователност на предявените искове
/стр.707-708 и 769-770 от делото/, като не отрича твърдението на ищците, че
осъществявала фактическа власт върху процесната част от таванското помещение в
сградата, но тази фактическа власт е на правно основание дарение, извършено
през 1997г. Преди това, имотът бил владян от праводателите й М.и Г. Шиндареви,
които го закупили през 1963г. При условията на евентуалност, ако съдът приеме
исковете за допустими, ответницата моли за отхвърляне на всички искове, като
неоснователни.
Исковите претенции
са оспорени от ответницата – Т.Г.Г., която чрез назначения неин особен
представител за оказване на правна помощ – адв. Б.И., поддържа становище за
недопустимост на предявените искове, а при условията на евентуалност – оспорва
тяхната основателност. При условията на евентуалност, ако съдът приеме исковете
за допустими, моли за отхвърляне на всички искове, като неоснователни, като се
позовава на правните последици на договор за замяна, който е обективиран в
съдържанието на Нотариален акт за замяна на недвижими имоти № 214, том І, дело
№ 457/22.12.1982г. издаден от В.В.– районен съдия в гр. Бяла Слатина.
Исковите претенции
са оспорени и от ответника – П.Д.П., който чрез процесуалния си представител –
адв. К., поддържа становище за недопустимост на част от предявените искове, а
при условията на евентуалност – оспорва тяхната основателност. При условията на
евентуалност, ако съдът приеме исковете за допустими, моли за отхвърляне на всички
искове, като неоснователни.
Исковите претенции
са оспорени и от ответницата К.П.А., която чрез процесуалния си представител –
адв. М., поддържа становище /стр.612- 616 от делото/за недопустимост на част от
предявените искове, а при условията на евентуалност – оспорва тяхната
основателност. Поддържа становище, че тя притежава отричаните от ищците права
върху процесната сграда, легитимирайки правата си с в Нотариален акт № 66, том
ХХVІІ, нот. дело № 3047 от 29.07.1963г. и в Нотариален акт № 44, том ХХХІІ,
нот. дело № 5272 от 28.12.1963г. и с правните последици на Решение №
384/27.10.1967г. постановено по гр.д. № 2894/1967г. на 4 район, 5 участък при
СНС за разделяне на дворно място и общи части
на сградата. При условията на евентуалност, ако съдът приеме исковете за
допустими, моли за отхвърляне на всички искове, като неоснователни.
Третите лица-
помагачи И.Н.Б. – Д. и В.А.Д., конституирани да подпомагат ищците Й.К. и М.К., поддържат
предявените искове, заявявайки становище за тяхната допустимост и основателност.
Правния си интирес от участието си в настоящия процес, тези трети лица
мотивират с факта, че в хода на процеса придобили в режим на СИО права върху обособен
обект в сградата, чрез правна сделка от 30.10.2009г., обективирана в Нотариален
акт за покупко- продажба № 171, том І, рег. № 7751, дело № 162/2009г.
Третите лица-
помагачи А.Б.Й. и М.В.Й., конституирани да подпомагат ищците В.П.В., В.Ц.В. и П.Ц.В.,
поддържат предявените искове. Правния си интирес от участието си в настоящия
процес, тези трети лица мотивират с факта, че в хода на процеса придобили в
режим на СИО право на собственост върху обособен обект в сградата с
идентификатор 68134.101.93.1.1, чрез договор за покупко- продажба от
09.12.2015г., обективирана в Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим
имот №60, том ІV, рег. № 19209, дело 572 от 2015г.
Съдът, като прецени
доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Съдържанието на приетите
като доказателства, Крепостен акт № 327, дело №408/1905г.; Протокол за съдебна
делба от 13.09.1961г., който е вписан с акт № 57, том V, по гр.д. № 5725/1961г.,
Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 186, том 82, нот. дело №
16231/1991г., Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 61, том І,
нотариално дело № 053/2002г., Нотариален акт за собственост върху недвижим
имот, придобит на основание наследяване по закон и делба № 87, том 12,
нотариално дело № 563/2000г., Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 98,
том ХІV, нотариално дело № 2350/1986г.,
Нотариален акт за дарение на апартамент с учредено право на ползване № 171, том
І, рег. № 4911, дело № 157 от 2002г., Нотариален акт за покупка на недвижим
имот чрез общинския народен съвет № 76, том ХХ, нотариално дело №
3227/1977г.; както и представените в
приложение на исковата молба удостоверения за наследници на лицата А.А.А.-Т., В.И.А.,
А. Т.А., И. П.Н., М.Т.П., Ц.Т.А.мотивират извода за надлежната материална
легитимация на лицата, които са предявили исковете, в качеството им на
притежатели на правото на собственост върху отделни обособени обекти в триетажната
жилищна сграда, с местонахождение в гр. София, ул. „***** /със старо
наименование „Васил Коларов“/ състояща се от мазе с шест отделения, партерен
етаж с два магазина, първи и втори надпартерни жилищни етажи и тавански етаж с
четири тавански помещения, която сграда е построена в парцел ІІ от кв. 392 по
плана на гр. София, м. „Центъра” с площ от 462 кв.м.
Съдържанието на
приетия като доказателство Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 66, том ХХVІІ, нот. дело №
3047 от 29.07.1963г., на Е.М., Първи нотариус при СН съд обективира съгласието
на продавачите: М.Т.П., В.Т.К., Ц.Т.А., и А. Т.А.и купувачите: Т.К., Л.К., Д.П.,
А.М., М.Ш. и Г. Ш., да прехвърлят правото на собственост върху: две стаи,
коридор и входно антре, с обща площ от около 25 кв.м. разположени в таванския
етаж на процесната сграда, трети надпартерен етаж; при съседи: двор от двете
страни, З.Ч., отдолу А. А.и В.К., а отгоре- покрив, заедно с 8/100 идеални
части от общите части на сградата и 38/100 идеални части от мястото, върху
което била построена сградата, представляващо парцел ІІ от кв. 392 по плана на
гр. София, м. „Центъра” с площ от 462 кв.м.
Съдържанието на
приетия като доказателство Нотариален акт № 44, том ХХХІІ, нот. дело № 5272 от
28.12.1963г., на нотариус Х.О.І нотариус при СН съд, който е издаден по реда на
Закон за прехвърляне вещни права върху някои недвижими имоти, мотивира извода, че
с него продавачите: М.Т.П., В.Т.К., Ц.Т.А., и А. Т.А.са се съгласили да
прехвърлят на купувачите: Т.К., Л.К., Д.П., А.М., М.Ш. и Г. Ш. 5/100 идеални
части от дворно място, цялото с площ от 426 кв.м. съставляващо парцел ІІ-8 от
квартал 392, по плана на гр. София, м. „Центъра“, находящо се на ул. „*****,
четири мазета по предварително определена номерация и правото на надстрояване
на два етажа върху съществуващата сграда, според утвърдения архитектурен план,
изразяващо се в построяване на четири апартамента. Съдържанието на нотариалния
акт сочи, че е изготвен въз основа на Протокол № 27, ст.13 от 02.12.1963г. на
ИК на Благоевския районен съвет.
Съдържанието на приетият
като доказателство Договор от 29.07.1963г. установява, че този договор е
сключен за да уреди отношенията между продавачите и купувачите по повод упражняването на правото на надстрояване на
процесната сграда.
С прието като
доказателство по делото Решение № 384/27.10.1967г. по гр.д. № 2897/1967 на СНС
Благоевски район съдът се е произнесъл по отношение размера на придобитите от
купувачите Т.К., Л.К., Д.П., А.М., М.Ш. и Г. Ш. идеални части от дворното място
с площ от 426 кв.м. съставляващо парцел ІІ-8 от квартал 392, по плана на гр.
София, м. „Центъра“, находящо се на ул. „*****, общите части на сградата и
правото на надстрояване на таванския етаж на същата сграда.
С приета като
доказателство Заповед № А-0-07-989/23.05.1980г. и протокол по рег. преписка №
42/1980г. е било отчуждено мястото, върху което била построена процесната
жилищна сграда, а именно: парцел ІІ от кв. 392 по плана на гр. София, м.
„Центъра”, с площ от 462 кв.м.
Приетият като
доказателство Нотариален акт за замяна на недвижими имоти № 214, том І, дело №
457/22.12.1982г. издаден от В.В.– районен съдия в гр. Бяла Слатина мотивира
извода, че Т. Г.е придобила от Д.С.К.¼ идеална част от жилище, находящо
се на таванския етаж на сградата, с местонахождение в гр. София, м. „Центъра“,
ул. „***** и състоящо се от две стаи, коридор и входно антре, застроена площ
около 90 /деветдесет кв.м./, при съседи:двор, Чанев и от две страни таван,
заедно с едно мазе, заедно с 8, 91 % идеални части от общите части на сградата,
построена върху държавна земя - а именно: парцел ІІ от кв. 392 по плана на гр.
София, м. „Центъра”, с площ от 462 кв.м.
С Отказ на искане
за отмяна на отчуждаване на недвижим имот № РД -54-229/10.11.1995г. е оставено
без уважение искането за отмяна на отчуждаването, поради риализиране на
мероприятието, за което това отчуждаване е било извършено. Постановеният отказ
за отмяна на отчуждаването е бил потвърден с влязло в сила на 07.07.1998г.
Решение по АХД № 106/1997г. съгласно описа на ІІІг. отделение при СГС.
Приетите като
доказателство по делото Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот №
60, том ІV, рег. № 19209, дело № 572 от 2015г. и препис от Удостоверение за
сключен граждански брак № ********** на СО Район „Триадица“ мотивират извода,
че конституираните в хода на процеса трети лица помагачи А.Б.Й. и М.В.Й., са
придобили възмездно от ищците В.П.В., В.Ц.В. и П.Ц.В. обособен обект в
процесната сграда.
Приетите като
доказателство по делото Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 171, том І, рег. № 7751, дело №
162 от 2009г. /стр.126-127 от том 1 на делото/
и препис от Удостоверение за сключен граждански брак №
065720/19.06.1982г. на Ленински НС /стр. 293 от том 1 на делото/ мотивират
извода, че конституираните в хода на процеса трети лица помагачи В.А.Д. и И.Н.Б.
– Д. са придобили възмездно от ищците М.Я.К. и Й.М.К. обособен обект в
процесната сграда – апартамент № 4, заедно с мазе без посочен номер и с площ от
16 кв.м. и таванско помещение без посочен номер с площ от 26 кв.м., заедно с
25/100 идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху което е
построена сградата.
Заключението
на приетата без оспорване съдебно- техническа експертиза, изготвена от вещо
лице инж. М. мотивира следните изводи относно правнозначими факти за
разрешаването на спора:
o
След анализ на данните за площ и граници на таванските помещения, които са
описани в приобщените към делото доказателствени актове /описаните в настоящото
решение нотариални актове и Протокол от 13.09.1961г. по гр.д. № 5725/1961г./
следва да бъде направен обоснован извод, че четирите тавански помещение без
обозначен номер в процесната сграда, са били разположени в четирите ъгъла на
таванския етаж от жилищната сграда, като са били и съседни помежду си;
o
От описанието на таванския етаж може да се установи, че са били обособени
четири отделни тавански помещения, общи коридори и „ателие с две отделения“,
което е без посочена площ и съседи, като при това, нито едно от четирите
тавански помещения няма за съсед споменатото „ателие“. Този факт дава основание
на вещото лице да обоснове извода, че точното разположение, площ и съседи на
процесното „ателие с две отделения“ обективно не може да се установи.
o
Описаните в приобщените към делото доказателствени актове /описаните в
настоящото решение нотариални актове и Протокол от 13.09.1961г. по гр.д. № 5725/1961г./
определят общите части от сградата, с принадлежащите към тях мазета и тавани.
Математическите изчисления дават извод, че няма общи части от сградата, които
да съответстват на самостоятелен обект „ателие с две отделения“.
o
Анализът на съдържащите се в Протокол от 13.09.1961г. по гр.д. № 5725/1961г.
данни, дават основание на вещото лице да мотивира извод, че съсобствениците на
обособени обекти в процесната сграда са продали други /несъвпадащи с
индивидуално обособените четири мазета/ части от площта на таванския етаж,
което означава, че продадената площ от таванския етаж, от която е обособено
„ателие с две отделения“, представлява общи части от сградата.
o
Анализът на съдържащите се в Нотариален акт № 44, том ХХХІІ, нот. дело №
5272 от 28.12.1963г. данни, дават основание на вещото лице да мотивира извод,
че съсобствениците на обособени обекти в процесната сграда са продали 4 мазета
и съответни общи части от сградата, с оглед одобрения архитектурен план,
предвиждащ надстрояяване на процесната сграда с два нови етажа, включващи
четири нови апартамента.
o
Извършения от вещото лице оглед на процесната сграда установява, че тя се
състои от три етажа: първи етаж с магазини и два жилищни етажа, а над тях-
тавански етаж. Към момента на огледа не е изградена надстройката, за която е
било продадено право на строеж с Нотариален акт № 44, том ХХХІІ, нот. дело №
5272 от 28.12.1963г. Не се установява да е било издадено разрешение на главния
архитект при Окръжния народен съвет за изграждане на жилище в подпокривното пространство на
сградата. Описанието на обекта „ателие с две отделения“ мотивира извода, че
този обект не е разполагал с необходимите помещения, нито е отговарял на
действащите строителни правила, за да бъде обособен в жилище.
o
На таванския етаж на сградата са обособени два отделни входа, пред които са
монтирани две отделни врати. Едната от вратите е била заключена и до помещенията
зад нея не е бил осигурен достъп на вещото лице, а осигуреният достъп е дал
възможност на вещото лице да възприеме в другата част от таванския етаж наличие
на три тавански помещения, две тоалетни и едно общо преддверие.
o
Извършената от вещото лице стравка в техническите архиви на Район „Средец“
на Столична община и в НАГ при Столична община не установява наличие на
строителни книжа или данни за издаване на строителни книжа, относно
надстрояване на процесната сграда или обособяване на жилище в таванския етаж на
сградата.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявените искове са
процесуално допустими, доколкото съдът е сезиран за разрешаване на спора от лица,
които имат качеството на страни с надлежна процесуална легитимация те. за които
е налице очевиден правен интерес от предявяването на искове с такъв предмет.
В действителност, след
предявяването на исковете и в хода на първоинстанционното производство, ищците направиха
множество уточнения. Споменатите уточнения според настоящия състав на съда обаче
са допустими, като се отчитат от една страна юридическите факти, обуславящи настъпилите
след предявяването на исковете правоприемства и необходимостта от отстраняване
на нередовности в исковата молба /част от които са били констатирани от съда в
хода на делото, с оглед на множество новоустановени от съда факти/.
При това, не може да
бъде споделена тезата на ответниците, че ищците не били изпълнили надлежно
указанията на съда за отстраняване на нередовности. Като се отчитат
значителните процесуални усилия, които съдът е предприемал за да даде указания
за своевременно отстраняване на нередовностите, преди на продължи извършването
на процесуалните действия и от друга страна бъде взета предвид хронологията на
подадените многобройни уточнителни молби, следва да бъде могивиран обоснования
извод, за процесуална допустимост на исковете и за надлежно /в крайна сметка/
упражняване на правото на иск.
В тази насока,
съдът споделя становището, че както за ищците, така и за привлечените в
качеството на ответници лица, а също и за встъпилите в хода на процеса трети
лица помагачи очевидно е налице правен интерес от установяване принадлежността
на правото на собственост върху части от подпокривното пространство на сградата
и върху онази част от постройката, в която са били разположени принадлежащите
на обособени обекти в сградата мазета без номер. Този правен интерес е
определен от наличието на очевиден фактически и правен спор, породен от
извършените правни сделки и свързаните с тях административни актове,
предвиждащи надстрояване на процесната сграда, с местонахождение в гр. София,
м. „Центъра“, ул. „Васил Коларов“ / понастоящем ул. „Солунска“/ № 14, която е
построена върху парцел ІІ от кв. 392 по плана на гр. София, м. „Центъра”, с
площ от 462 кв.м.
Както таваните,
така и мазетата в процесната сграда не са били предварително обозначени, но са
описани в съответните доказателствени актове като вид обект, поради което за
разрешаването на спора, относно тяхната идентификация, съдът спо необходимост се
насочи към използване на специални знания.
Произнасяйки се по
същество по основателността на отделните искове, съдът ще ги разгледа така,
както са предявени:
По субективно съединените искови претенции с правно
основание чл.26, ал.2 предложение първо от ЗЗД.
Предмет на делото са
субективно съединетите искове за прогласяване на нищожност поради невъзможен
предмет, на правните сделки, които са обективирани в Нотариален акт № 66, том
ХХVІІ, нот. дело № 3047 от 29.07.1963г. и в Нотариален акт № 44, том ХХХІІ, нот.
дело № 5272 от 28.12.1963г.
С правната сделка,
която била обективирана в Нотариален акт № 66, том ХХVІІ, нот. дело № 3047 от
29.07.1963г., лицата М.Ш. и Г. Ш., Т.К., А.М., Л.П. и Д.П., които били наследодатели на ответниците, се съгласили да
придобият: част от таванския етаж на
процесната сграда, представляващ две
стаи, коридор и входно антре, с обща площ от около 25 кв.м.; 8/100 идеални
части от общите части на сградата и 38/100 идеални части от мястото, върху
което била построена сградата, представляващо парцел ІІ от кв. 392 по плана на
гр. София, м. „Центъра” с площ от 462 кв.м и с административен адрес ул. „Д.
Благоев“ № 14
С последваща правна
сделка, която била обективирана в Нотариален акт № 44, том ХХХІІ, нот. дело №
5272 от 28.12.1963г., лицата М.Ш. и Г. Ш., Т.К., А.М., Л.П. и Д.П., които били
наследодатели, респ. праводатели на ответниците, се съгласили да придобият
следните ограничени вещни права върху
процесната триетажната жилищна сграда, с местонахождение в гр. София, ул. „*****:
право на надстрояване на два етажа върху съществуващата постройка на три етажа;
право на собственост върху 35/100 идеални части от общите части на сградата и
подобренията и четири броя мазета в същата сграда;
Кредитирайки
изводите на приетата съдебно- техническа експертиза, настоящият състав на съда
приема категоричен извод, че по отношение на описаната в в Нотариален акт № 66,
том ХХVІІ, нот. дело № 3047 от 29.07.1963г. част от таванския етаж на
процесната сграда, представляващ две стаи, коридор и входно антре, с обща площ
от около 25 кв.м. - първата от
споменатите разпоредителни сделки е засегнала общи части от сградата, които са неделими, съгласно изискванията на чл.
38, ал.3 от Закон за собствеността.
Кредитирайки
изводите на приетата съдебно- техническа експертиза, съдът приема, че описаните в Нотариален акт № 44, том ХХХІІ, нот.
дело № 5272 от 28.12.1963г. четири
броя мазета в същата сграда не представляват сабостоятелно обособени обекти на
собственост, а представляват принадлежности
към съществуващи самостоятелни обекти в сградата, които принадлежат на
отделните собственици заедно със съответния обект и по тази причина, по арг. от
разпоредбата на чл. 37, ал.1 от Закона за собствеността - мазетата не са
самостоятелни обекти на право на собственост, а са неделими от апартамента принадлежности.
Според разпоредбата на чл. 26, ал.2 ЗЗД, когато към момента на постигане на съгласие за
сключване на договора - вещта, която е предмет на облигационното отношение, е извадена от
гражданския оборот, по волята на законодателя - договорът е нищожен поради невъзможен
предмет. Предметът на сделката се свързва с обекта на правоотношението, към
което е насочено поведението на страните по тази сделката.
Изключването на една вещ от гражданския оборот се
изразява в установяване на забрана за извършване на разпоредителни действия с нея. В конкретния случай е налице
правна забрана за това: общи части на сграда в режим на етажна собственост или обслужващи обособени
помещения да бъдат прехвърляни, придобивани и притежавани от друг правен субект, различен от етажните собственици респ. от този, по отношение на когото с императивна правна
норма е установено, че доколкото е собственик на жилище в сградата - следва да бъде собственик и на принадлежния
обект.
Съобразявайки задължителните указания
на приложимото към разрешаване на настоящия спор Тълкувателно решение № 3 от 28.06.2016 г. по тълк.
д. № 3/2014 г., ОСГК на ВКС, настоящият
състав на съда прие, че при възникнал спор за
валидност на договора, поради невъзможен предмет, на доказване подлежи опорочаващият
факт, че към момента на постигнатото съгласие предметът на сделката е невъзможен, тъй
като е правно невъзможно да възникне като самостоятелен обект на право на
собственост. В тежест на страната, която претендира нищожността, е да докаже
осъществяването на опорочаващия факт – тоест че към момента на постигнатото съгласие, съществува
непреодолима правна пречка да бъде осъществено неговото обособяване като самостоятелен и годен за извършване на
прехвърлителна сделка обект на собственост.
Според същите указания на ВКС, които
са обективирани в мотивите на споменатото тълкувателно решение - опорочаващият атакуваните сделки юридически факт може да
бъде доказан с всички допустими доказателствени средства, включително и със заключение на
вещо лице, както в конкретния случай бе
изслушано вещото лице инж. Д.М..
По изложените по- горе
съображения, в заключение на извършения анализ на доказателствата - настоящият
състав на съда достигна до извода, че обективирания в Нотариален акт № 66, том
ХХVІІ, нот. дело № 3047 от 29.07.1963г. договор е нищожен поради невъзможен
предмет - понеже към момента на неговото сключване, нито по- късно не е възможно да
бъде обособен, като самостоятелен
обект, съобразно изискванията в действащия устройствен закон обектът „ателие с две
отделения“, представляващо част от таванския етаж на процесната сграда,
включващо две стаи, коридор и входно антре, с обща площ от около 25 кв.м. и такъв
самостоятелен обект не е възможно да бъде обособен като самостоятелен обект, съобразно изискванията в
действащия устройствен закон към този момент.
Отново по същите
съображения и в заключение на извършения анализ на доказателствата - настоящият
състав на съда достигна до извода, че обективирания в Нотариален акт № 44, том
ХХХІІ, нот. дело № 5272 от 28.12.1963г. договор
е нищожен, само в частта по отношение на несъществуващите самостоятелни обекти четири броя мазета - поради невъзможен предмет, понеже към момента на неговото сключване, нито по- късно не е възможно тези мазета да бъдат
обособени като самостоятелни обекти. Според архитектурния проект на сградата – мазетата са принадлежности
съм вече съществуващи обособени самостоятелни обекти в сградата. Обособените
обекти- апартаменти, принадлежат на отделните собственици и по арг. от
разпоредбата на чл. 37, ал.1 от Закона за собствеността – процесните мазета,
както и таванските помещения са неделими от апартамента негови принадлежности.
В заключение, доколкото
намира за основателни предявените субективни съединени искове с правно
основание чл.26, ал.2 предложение първо от ЗЗД. При този извод следва да се
отбележи, че нищожността на
обективираната в Нотариален акт № 44, том ХХХІІ, нот. дело № 5272 от
28.12.1963г. сделка за прехвърляне на право на собственост на обособено
помещение на третия надпартерен /тавански/ етаж на процесната сграда и на четири
броя мазета в същата сграда, не повлиява върху действителността на същата
сделка, относно учредяване на право на надстрояване на процесната сграда.
По субективно съединените искови претенции с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК вр- с чл. 67 от ЗС.
Съдържанието на приетия
като доказателство Нотариален акт № 44, том ХХХІІ, нот. дело № 5272 от
28.12.1963г. мотивира извода, че с него е учредено право на надстрояване на два
етажа върху съществуващата сграда, според утвърдения архитектурен план,
изразяващо се в построяването на четири апартамента, срещу заплащане на
3 154, 81 лева. В съдържанието на нотариалния акт е посочено изрично, че
той е съставен въз основа на Протокол № 27, ст.13 от11.12.1963г. на ИК на
Благоевски РНС.
Учредяването на
процесното право на надстрояване на
триетажната жилищна сграда, с местонахождение в гр. София, ул. „*****, е породило
формално юридически правни последици. То е съобразено с действащите към момента
на сключване на сделката нормативни актове, регламентиращи възможността за
придобиване на този вид ограничено вещно право.
С оглед експертните
изводи на приетата съдебно- техническа експертиза, настоящият състав на съда
приема, че посоченото по- горе ограничено вещно право и било погасено поради
неупражняването му в течение на период, който многократно превишава посочения
от закона петгодишен срок на погасителна давност.
Релевираните от страна
на ответниците възражения в тази насока не могат да бъдат споделени, поради
което следва да бъдат възприети за неоснователни.
По изложените
съображения, предявените от страна на ищците, срещу ответниците субективно
съединени отрицателни установителни искове, за несъществуване на правото на
надстрояване на процесната сграда, следва да бъдат уважени.
По предявените субективно съединени искове с правно
основание чл. 124, ал.1 от ГПК за право на собственост на ищците върху
обособени части от тавана и мазетата на процесната сграда.
Заключението на
изслушаната съдебно- техническа експертиза, изготвено от вещо лице инж. М.
мотивира извода, че на таванския етаж на процесната сграда първоначално са били
обособени четири отделни тавански помещения, общи коридори и „ателие с две
отделения“, като при това, нито едно от четирите тавански помещения няма за съсед
споменатото „ателие“ с площ от 25 кв.м.
Този факт дава основание
на вещото лице да обоснове извода, че точното разположение, площ и съседи на
процесното „ателие с две отделения“ обективно не може да се установи, защото то
е изградено в общите части на сградата, съгласно дефиницията на чл. 38, ал.1 от
ЗС.Съдът възприема този извод и доколкото общите части на сградата са обект на
притежание на етажните собственици, искът за установяване на правото на
собственост на ищците в режим на етажна собственост следва да бъде уважен.
Претенцията за
установяване на правото на собственост на ищците, които са притежатели на
индивидуални обекти на сградата, върху съществуващите в сградата четири мазета
също следва да бъде уважен. Това е така, доколкото доказателствените актове за
собственост не индивидуализират в достатъчна степен отделните помещения
/мазета/ и поради това, по аргумент от разпоредбата на чл. 38, ал.1 от ЗС
следва да се приеме, че макар да биха могли да бъдат индивидуализирани и
разпределени за позване, избените помещения на процесната сграда са общи, в
режим на егажна собственост.
По всички изложени
съображения, настоящият състав на съда приема крайния извод, за основателност
на предявените от ищците срещу ответниците субективно съединени установителни
искове за право на собственот върху върху
четири броя мазета, с местонахождение в триетажната жилищна сграда, с
местонахождение в гр. София, ул. „*****, както следва: мазе без обозначен номер с площ от 16 кв.м. и съседи: мазе на
западния магазин, улица, наследници на Ц.А.и общ коридор; мазе без обозначен номер с площ от 15, 40 кв.м. и съседи: улица,
мазе на В.К., мазе на А. А.и общ коридор; мазе
без обозначен номер с площ от 16 кв.м. и съседи: улица, ЕС „Лястовица“,
мазе на дялове І и ІІІ от описанието на делбен протокол от 13.09.1961г. и мазе
на Ц.А., мазе без обозначен номер с площ
от 12 кв.м. и съседи: двор, ЕС „Лястовица“, А. А.и общ коридор; и върху фактически
обособена част от таванския /трети
надпартерен/ етаж на триетажната жилищна сграда, с местонахождение в гр.
София, ул. „*****, представляваща две стаи, коридор и входно антре, с обща площ
от около 25 кв.м., при съседи: двор, имот на В. Ч., от двете страни- таванско
помещение, отдолу имот на А. А.и В.К., а отгоре- покривна конструкция.
Поради уважаване на
разгледаните вече искове, съдът не дължи произнасяне и следва да остави без
разглеждане по същество предявените при условията на евентуалност установителни
искове за право на собственост на ищците, придобито при условията на давностно
владение, осъществено от етажните собственици в периода от 19.12.1991г. до
01.04.2008г. върху фактически обособена част от таванския /трети надпартерен/
етаж на триетажната жилищна сграда, с местонахождение в гр. София, ул. „*****,
представляваща две стаи, коридор и входно антре, с обща площ от около 25 кв.м.,
при съседи: двор, имот на В. Ч., от двете страни- таванско помещение, отдолу
имот на А. А.и В.К., а отгоре- покривна конструкция и върху четири броя мазета,
с местонахождение в триетажната жилищна сграда, с местонахождение в гр. София,
ул. „*****.
По предявената срещу М. Ш.претенцията с правно основание
чл. 108 от ЗС;
Предмет на спора е владеноето
върху фактически обособена част от таванския /трети надпартерен/ етаж на
триетажната жилищна сграда, с местонахождение в гр. София, ул. „*****,
представляващ две стаи, коридор и входно антре, с обща площ от около 25 кв.м.,
при съседи: двор, имот на В. Ч., от двете страни - таванско помещение, отдолу
имот на А. А.и В.К., а отгоре- покривна конструкция.
В рамките на
настоящия процес, ищците установиха недействителността на сделката, която е обективирана
в съдържанието на Нотариален акт № 66, том ХХVІІ, нот. дело № 3047 от
29.07.1963г., поради което следва да се направи извода, че описаното в
нотариалния акт ателие, представляващо
две стаи, коридор и входно антре, с обща площ от около 25 кв.м. представлява в действителност общи
части от сградата. Тези общи части са неделими по предназначение и достъпът
дотях следва да се осъществява от всички етажни собственици т.е. от
притежателите на индивидуално обособони обекти в сградата.
Правата на ищците върху
фактически обособена част от таванския /трети надпартерен/ етаж на процесната
сграда, в режим на етажна собственост, вече бяха установени от настоящия състав
на съда.
В хода на съдебното
дирене, с помощта на съдебно- техническата експертиза, както и въз основа на
направените от ответницата Ш. изявления се установи, че ответницата М.С.Ш. в
действителност осъществва изключителна фактическа власт върху споменатата част
от общите части на сградата, но не може да се легитимира като носител на
правото на собственост. Поради това, ревандикационните претенции на ищците са
напълно основателни и ответницата М.С.Ш. следва да бъде осъдена да предаде
владението на легитимираните да осъществяват фактическа власт етажни собственици
в сградата.
По претенцията за присъждане на съдебни разноски;
С оглед изхода на спора,
всеки от ищците има право да получат направените съдебни разноски, съгласно разпоредбата
на чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Касае се за разноски за събиране
на доказателства и процесуално представителство, в размер на сумата от 10 833
лева, разпределена съобразно представените доказателстваза конкретните суми и
лицата, които са ги заплатили.
Релевираното от страна
на ответниците възражение за прекомерност на разноските, които са направени за
процесуално представителство, са неоснователни. До този извод съдът достигна,
съобразявайки обема и продължителността на развитие на съдебното производство.
На третите лица- помагачи
не следва да се присъждат разноски и те не дължат заплащането на такива, на
основание чл. 78, ал.10 от ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТ на основание
чл.26, ал.2 предл. първо ЗЗД на Договор за покупко- продажба на нежвижим имот от
29.07.1963 година, обективиран в съдържанието на Нотариален акт № 66, том
ХХVІІ, нот. дело № 3047 от 29.07.1963г., поради невъзможен предмет на договора за
прехвърляне правото на собственост върху фактически
обособена част от таванския /трети надпартерен/ етаж на триетажната жилищна
сграда, с местонахождение в гр. София, ул. „*****, представляваща две стаи,
коридор и входно антре, с обща площ от около 25 кв.м., при съседи: двор, имот
на В. Ч., от двете страни- таванско помещение, отдолу имот на А. А.и В.К., а
отгоре- покривна конструкция, произнасяки се по субективно съединените искове,
които са предявени от В.Н.Т. с ЕГН**********, А.В.Т. с ЕГН **********, Е.В.Т. с
ЕГН **********, И.А.Д. ********** (в качеството на правоприемник на К.И.Д.), М.Я.К.
с ЕГН **********, четиримата със съдебен адресат – адв. П.С.,***, Т.Й.К. с ЕГН **********
(в качеството на правоприемник на Й.М.К.) С.Ф., гражданин на Република Франция,
родена на ***г., Р.Н.Ф. с ЕГН **********,
Н.Г.С. с ЕГН **********, Е.Г.П. с ЕГН **********, В.П.В. с ЕГН **********, В.Ц.В. с EГН
********** (в качеството на правоприемник на Ц.В.В.) и П.Ц.В. с ЕГН ********** (в качеството на правоприемник
на Ц.В.В.) всички със съдебен адресат- адв. И.Г.,***, срещу М.С.Ш. с ЕГН **********
и адрес-***, Т.Г.Г. с ЕГН ********** и адрес-***, П.Д.П. с ЕГН ********** и
адрес *** и К.П.А. с ЕГН ********** и с адрес-***.
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТ на основание чл.26, ал.2
предл. първо ЗЗД на Договор за покупко- продажба на нежвижим имот от 28.12.1963 година,
обективиран в съдържанието на Нотариален акт № 44, том 32, нот. дело № 5272 от
1963г., поради невъзможен предмет на договора, в частта по отношение на постигнатото съгласие за прехвърляне на
собствеността върху четири мазета по
предварително определена номерация, с местонахождение в триетажната жилищна
сграда, с адрес гр. София, ул. „*****, произнасяки
се по субективно съединените искове, които са предявени от В.Н.Т. с ЕГН**********,
А.В.Т. с ЕГН **********, Е.В.Т. с ЕГН **********, И.А.Д. ********** (в качеството
на правоприемник на К.И.Д.), М.Я.К. с ЕГН **********, четиримата със съдебен
адресат – адв. П.С.,***, Т.Й.К. с ЕГН ********** (в качеството на правоприемник
на Й.М.К.) С.Ф., гражданин на Република Франция, родена на ***г., Р.Н.Ф. с ЕГН **********, Н.Г.С. с ЕГН **********,
Е.Г.П. с ЕГН **********, В.П.В. с ЕГН **********, В.Ц.В. с EГН ********** (в качеството на правоприемник на Ц.В.В.) и П.Ц.В. с ЕГН ********** (в качеството на правоприемник
на Ц.В.В.) всички със съдебен адресат- адв. И.Г.,***, срещу М.С.Ш. с ЕГН **********
и адрес-***, Т.Г.Г. с ЕГН ********** и адрес-***, П.Д.П. с ЕГН ********** и
адрес *** и К.П.А. с ЕГН ********** и с адрес-***.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал.1 от ГПК вр. с чл.67 от ЗС несъществуване
на учреденото с Нотариален акт № 44, том ХХХІІ, нот. дело № 5272 от
28.12.1963г., право на надстрояване на
два етажа върху триетажната жилищна сграда, с местонахождение в гр. София, ул.
„*****, поради погасяване при неупражняването му до изтичане на установения в
закона срок, произнасяки се по субективно съединените искове, които са
предявени от В.Н.Т. с ЕГН**********, А.В.Т. с ЕГН **********, Е.В.Т. с ЕГН **********,
И.А.Д. ********** (в качеството на правоприемник на К.И.Д.), М.Я.К. с ЕГН **********,
четиримата със съдебен адресат – адв. П.С.,***, Т.Й.К. с ЕГН ********** (в
качеството на правоприемник на Й.М.К.) С.Ф., гражданин на Република Франция,
родена на ***г., Р.Н.Ф. с ЕГН **********,
Н.Г.С. с ЕГН **********, Е.Г.П. с ЕГН **********, В.П.В. с ЕГН **********, В.Ц.В. с EГН
********** (в качеството на правоприемник на Ц.В.В.) и П.Ц.В. с ЕГН ********** (в качеството на правоприемник
на Ц.В.В.) всички със съдебен адресат- адв. И.Г.,***, срещу М.С.Ш. с ЕГН **********
и адрес-***, Т.Г.Г. с ЕГН ********** и адрес-***, П.Д.П. с ЕГН ********** и
адрес *** и К.П.А. с ЕГН ********** и с адрес-***.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ПРАВОТО НА СОБСТВЕНОСТ в режим на етажна
собственост на В.Н.Т. с ЕГН**********,
А.В.Т. с ЕГН **********, Е.В.Т. с ЕГН **********, И.А.Д. ********** (в
качеството на правоприемник на К.И.Д.), М.Я.К. с ЕГН **********, четиримата със
съдебен адресат – адв. П.С.,***, Т.Й.К. с ЕГН ********** (в качеството на
правоприемник на Й.М.К.) С.Ф., гражданин на Република Франция, родена на ***г.,
Р.Н.Ф. с ЕГН **********, Н.Г.С. с ЕГН **********,
Е.Г.П. с ЕГН **********, В.П.В. с ЕГН **********, В.Ц.В. с EГН ********** (в качеството на правоприемник на Ц.В.В.) и П.Ц.В. с ЕГН ********** (в качеството на правоприемник
на Ц.В.В.) всички със съдебен адресат- адв. И.Г.,*** върху фактически обособена част от
таванския /трети надпартерен/ етаж на триетажната жилищната сграда, която е построена върху парцел ІІ от кв. 392
по плана на гр. София, м. „Центъра” с площ от 462 кв.м. с местонахождение в гр.
София, на ул. „*****, представляваща две стаи, коридор и входно антре, с обща
площ от около 25 кв.м., при съседи: двор, имот на В. Ч., от двете страни-
таванско помещение, отдолу имот на А. А.и В.К., а отгоре- покривна конструкция,
както и върху четири броя мазета, с
местонахождение в триетажната жилищна сграда, която е построена върху парцел ІІ
от кв. 392 по плана на гр. София, м. „Центъра” с площ от 462 кв.м. с
местонахождение в гр. София, ул. „*****, както следва: мазе без обозначен
номер с площ от 16 кв.м. и съседи: мазе на западния магазин, улица, наследници
на Ц.А.и общ коридор; мазе без обозначен номер с площ от 15, 40 кв.м. и съседи:
улица, мазе на В.К., мазе на А. А.и общ коридор; мазе без обозначен номер с
площ от 16 кв.м. и съседи: улица, ЕС „Лястовица“, мазе на дялове І и ІІІ от
описанието на делбен протокол от 13.09.1961г. и мазе на Ц.А., мазе без
обозначен номер с площ от 12 кв.м. и съседи: двор, ЕС „Лястовица“, А. А.и общ
коридор, като
ОСЪЖДА М.С.Ш. с ЕГН ********** и адрес-***, ДА ПРЕДАДЕ ВЛАДЕНИЕТО върху фактически
обособена част от таванския /трети надпартерен/ етаж на триетажната жилищната
сграда, която е построена върху парцел ІІ от кв. 392 по плана на гр. София, м.
„Центъра” с площ от 462 кв.м. с местонахождение в гр. София, на ул. „*****,
представляваща две стаи, коридор и входно антре, с обща площ от около 25 кв.м.,
при съседи: двор, имот на В. Ч., от двете страни- таванско помещение, отдолу
имот на А. А.и В.К., а отгоре- покривна конструкция, на собствениците: В.Н.Т. с ЕГН**********, А.В.Т. с ЕГН **********, Е.В.Т.
с ЕГН **********, И.А.Д. ********** (в качеството на правоприемник на К.И.Д.), М.Я.К.
с ЕГН **********, четиримата със съдебен адресат – адв. П.С.,***, Т.Й.К. с ЕГН **********
(в качеството на правоприемник на Й.М.К.) С.Ф., гражданин на Република Франция,
родена на ***г., Р.Н.Ф. с ЕГН **********,
Н.Г.С. с ЕГН **********, Е.Г.П. с ЕГН **********, В.П.В. с ЕГН **********, В.Ц.В. с EГН
********** (в качеството на правоприемник на Ц.В.В.) и П.Ц.В. с ЕГН ********** (в качеството на правоприемник
на Ц.В.В.) всички със съдебен адресат- адв. И.Г.,***.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените при условията на
евентуалност субективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК предявени
от В.Н.Т., А.В.Т., Е.В.Т., И.А.Д. (в
качеството на правоприемник на К.И.Д.), М.Я.К., Т.Й.К. (в качеството на правоприемник
на Й.М.К.) С.Ф., Р.Н.Ф., Н.Г.С., Е.Г.П., В.П.В., В.Ц.В. и П.Ц.В. (последните
двама в качеството на правоприемници на първоначалния ищец Ц.В.В.) срещу М.С.Ш.,
Т.Г.Г., П.Д.П. и К.П.А. за установяване
правото на собственост на ищците, върху придобито при условията на давностно
владение, осъществено от етажните собственици в периода от 19.12.1991г. до
01.04.2008г. върху фактически обособена част от таванския /трети
надпартерен/ етаж на триетажната жилищна сграда, с местонахождение в гр. София,
ул. „*****, представляваща две стаи, коридор и входно антре, с обща площ от
около 25 кв.м., при съседи: двор, имот на В. Ч., от двете страни- таванско
помещение, отдолу имот на А. А.и В.К., а отгоре- покривна конструкция и върху
четири броя мазета, с местонахождение в триетажната жилищна сграда, с
местонахождение в гр. София, ул. „*****.
ОСЪЖДА М.С.Ш. с ЕГН **********
и адрес ***, Т.Г.Г. с ЕГН ********** и адрес-***, П.Д.П. с ЕГН ********** и
адрес *** и К.П.А. с ЕГН ********** и с адрес-*** да заплатят общо на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумите както
следва: на В.Н.Т. с ЕГН **********, А.В.Т. с ЕГН **********,
Е.В.Т. с ЕГН **********, И.А.Д. ********** (в качеството на правоприемник на К.И.Д.),
М.Я.К. с ЕГН **********, четиримата със съдебен адресат – адв. П.С.,***, общо сумата
от 2000 /две хиляди/ лева, на Т.Й.К. с ЕГН ********** (в качеството на
правоприемник на Й.М.К.) – сумата от 572 /петстотин седемдесет и два/ лева, на С.Ф.,
гражданин на Република Франция, родена на ***г. – сумата от 572 /петстотин
седемдесет и два/ лева, на Р.Н.Ф. с ЕГН **********–
сумата от 572 /петстотин седемдесет и два/ лева, на Н.Г.С. с ЕГН **********–
сумата от 572 /петстотин седемдесет и два/ лева, на Е.Г.П. с ЕГН **********–
сумата от 572 /петстотин седемдесет и два/ лева, на В.П.В. с ЕГН **********– сумата от 572 /петстотин седемдесет и два/ лева, на В.Ц.В.
с EГН ********** (в
качеството на правоприемник на Ц.В.В.) –
сумата от 572 /петстотин седемдесет и два/ лева и на П.Ц.В. с ЕГН ********** (в
качеството на правоприемник на Ц.В.В.) – сумата от 572 /петстотин седемдесет и
два/ лева.
Решението
е постановено при участието на трети лица- помагачи: И.Н.Б. – Д. ********** и
В.А.Д. **********, двамата с адрес: ***.
Решението е постановено при участието на трети
лица- помагачи: А.Б.Й. с ЕГН ********** и М.В.Й. с ЕГН **********, двамата с адрес: ***.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба,
пред Апелативен съд София, в двуседмичен срок от връчване на препис от него.
СЪДИЯ: