Р Е
Ш Е Н
И Е № 348
Гр. Стара Загора, 21.09.2022 г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският
административен съд, осми
състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети септември през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
при секретар
Николина Николова като разгледа
докладваното от съдия Яница Ченалова адм. дело № 420 по описа за 2022 г., за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е с правно основание чл. 145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от Закона
за движение по пътищата /ЗДвП/.
Производството
по делото е образувано по жалба от Б.Б.Ч. ***, срещу Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 22-0306-000190 от 19.05.2022 г., издадена
от ВПД Началник група към ОДМВР Сливен, РУ Нова Загора, Б.Й.Б., за наложена на
жалбоподателя принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. „а“ от
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/. В жалбата са изложени оплаквания за
незаконосъобразност на оспорената заповед за прилагане на ПАМ, като постановена
в противоречие на материалноправни разпоредби и съществено нарушение на
административнопроизводствените правила. Направено е искане за отмяна на
обжалваната заповед.
В съдебно
заседание, жалбоподателят не се явява и не се представлява. Чрез упълномощен
процесуален представител – адв. Н.С. – АК Стара Загора, представя писмена
защита, с която поддържа жалбата и моли за отмяна на оспорения административен
акт като незаконосъобразен.
Ответникът по жалбата – ВПД Началник група към ОДМВР
Сливен, РУ Нова Загора, Б.Й.Б., редовно призован, не се явява и не се представлява
в съдебно заседание. В писмено становище оспорва жалбата и моли за отхвърлянето
й като неоснователна.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните намира за установено следното от фактическа страна:
С оспорената Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-0306-000190/19.05.2022г., издадена от ВПД Началник
група към ОДМВР Сливен, РУ Нова Загора, Б.Й.Б., на основание чл.171, т.2а, б. „а“
от ЗДвП, на жалбоподателя Б.Б.Ч. е приложена ПАМ – прекратяване на
регистрацията на ППС с рег*** за срок от 6 /шест/ месеца, считано от
19.05.2022г., а именно за 190 дни. Отнети са СРМПС №********* и два броя
регистрационни табели с №СТ2341ВТ.
От фактическа страна заповедта е обоснована със съставен
АУАН №АД185229/19.05.2022г. от мл.
полицейски инспектор Пламен Гочев Георгиев против А.М.А., за това, че на 19.05.2022г., в 15:30 часа, в гр. Нова Загора, по ул. „Цар
Освободител“, срещу бистро „Ваяна“, в посока север-юг, А.М.А., ЕГН **********, управлява
лек автомобил марка „Сааб 9 3“ с рег.№ СТ2341ВТ, собственост на Б.Б.Ч., с ЕГН **********,
с адрес ***, като от извършена справка с ОДЧ при РУ-Нова Загора, се установява,
че Атанасов е неправоспособен водач, не притежава СУМПС. Издадено е Наказателно постановление
№ 22-0306-000563/27.05.2021 г. на ВПД началник група в ОДМВР Сливен, РУ-Нова
Загора, с което на А.М.А. е наложено административно наказание по чл.177, ал.1,
т.2 от ЗДвП – глоба в размер на 100 лв. за извършено нарушение по чл.150 от ЗДвП – управление на ППС без да е правоспособен водач.
По делото са представени и приети като писмени
доказателства документите, съдържащи се в административната преписка, както и изискани
и допълнително представени доказателства за компетентността на издателя на
оспорения административен акт, в т.ч. Заповед 343з-3031/31.12.2021г. и Акт за
встъпване в длъжност от 09.05.2022г. От приложената справка за нарушител/водач
е видно, че на лицето Асен Атанасов, управлявало собствения на Б.Ч. лек
автомобил с рег.№СТ 2341ВТ, не е издавано СУМПС.
След като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, съдът направи следните правни изводи:
Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат
на приложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка, в
законово установения преклузивен срок и против административен акт, подлежащ на
съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Заповедта за прилагане на ПАМ е издадена от компетентен орган. Съгласно
разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по
чл. 171, т.1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а”, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед №
349з-3031/31.12.2021г. Директорът на ОД на МВР гр. Сливен е оправомощил длъжностни
лица, между които началник група „Пътен контрол“ в сектор „Охранителна полиция“
в РУ Нова Загора при ОД на МВР Сливен, да издават заповеди за прилагане на
принудителни административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а”,
т. 6 и 7 от ЗДвП. Оспорената заповед е издадена от ВПД Началник група „Пътен
контрол“ в сектор „Охранителна полиция“, РУ Нова Загора при ОД на МВР Сливен,
която длъжност е изпълнявана от Б.Й.Б., съгласно Акт за встъпване в длъжност от
09.05.2022 г., тоест заповедта е издадена от компетентен административен орган,
в рамките на предоставените му правомощия.
Оспорената заповед е постановена в писмена форма и формално съдържа
изискуемите от закона реквизити. Посочени са релевантните факти и обстоятелства
за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материално
правната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл.
171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП на собственик, чието МПС е управлявано от
водач, който не притежава СУМПС. Налице е и препращане към съставения на водача
А.М.А. АУАН № АД185229/19.05.2022г. /приложен в административната преписка/ за нарушение
по чл. 150 от ЗДвП. Приложено е и издаденото впоследствие Наказателно
постановление № 22-0306-000563/27.05.2022 г. на ВПД началник група в ОДМВР
Сливен, РУ-Нова Загора.
Но при издаването на процесната заповед е допуснато нарушение на чл.59,
ал.2, т.5 от АПК, тъй като в разпоредителната част на заповедта е неясно
посочен срокът, за който е наложена принудителната административна мярка.
Разпоредителната част на административния акт е особено съществена, защото
съдържа волята на административния орган, съобразно вменените му правомощия, да
създава или ограничава права или задължения и поради това тя трябва да е
конкретна и ясна. Визираният в оспореният акт срок за прекратяване на
регистрацията на МПС – „за срок от 6
месеца, считано от 19.05.2022 г., а именно за 190 дни“, създава неяснота по
отношение на времето, през което органът е наредил прилагане на ограничението и
не може да бъде отстранена от съда чрез тълкуване. Срокът, за който се налага
принудителната административна мярка по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП е
определен в закона и той е от шест месеца до една година. Разпоредбата изрично
предписва определяне на срок от административния орган в определени граници.
Следователно при посочването на срока, за който е наложена принудителната
административна мярка, административният орган действа при условията на оперативна
самостоятелност, като при определянето му е необходимо да се изложат конкретни
съображения в тази връзка, мотивиращи продължителността на срока на действие на
мярката. Правилата за броене на сроковете по месеци и дни, по арг. от
разпоредбите на чл.60 ал.1, 3 и 5 от ГПК вр. чл.144 от АПК, не позволяват
еднозначно тълкуване волята на административния орган. Срок от 6 месеца,
считано от 19.05.2022 г. би изтекъл на 19.11.2022 г., а срок от 190 дни,
считано от 19.05.2022 г. би изтекъл на
24.11.2022 г. В заповедта липсват конкретни мотиви за продължителността на
срока – не става ясно дали органът е разпоредил налагане на принудителната
мярка в минималния предвиден от закона размер или е преценил необходимост от
по-дълъг срок. Липсата на ясно посочване и конкретизация на времетраенето на
мярката се приравнява на липса на разпоредителна част на акта, което съставлява
нарушение на изискването на чл.59, ал.2, т.5 от АПК. След като законодателят е
предвидил граници на срока за налагане на ПАМ, то административният орган е
длъжен да посочи еднозначно времетраенето и да го обоснове. Срокът, за който се
налага принудителната административна мярка във всеки отделен случай трябва да
е определен конкретно, безпротиворечиво в рамките на установените в закона времеви
граници в съответствие с преследваната от закона цел. В случая
административният орган не е съобразил тези обстоятелства, издал е заповедта с
неясна разпоредителна част, т.е. в противоречие с нормативните правила, което
съставлява самостоятелно и достатъчно основание за отмяната й като
незаконосъобразна.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал.2,
предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Б.Б.Ч., ЕГН ********** ***, Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка №22-0306-000190 от 19.05.2022г.
на ВПД Началник
група към ОДМВР Сливен, РУ Нова Загора, Б.Й.Б., като незаконосъобразна.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване на основание чл.172, ал.5 от Закона за движение по
пътищата.
СЪДИЯ: