П Р О Т О К О Л
Гр.
София, 8 ноември 2018 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, 13 състав в открито съдебно заседание на осми ноември, две хиляди и осемнадесета
година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСЕН ДИМИТРОВ
|
|
|
|
|
|
|
Секретар |
Стефка Александрова |
|
Прокурор |
|
сложи
за разглеждане докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
гр.д.
№ 9444 по описа за 2016 г.
След изпълнение
разпоредбата по чл.142 ГПК
На именното повикване в
10,30 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ
М.Й.Г. се явява лично и с адв. Д..
ОТВЕТНИКЪТ
А.А.К., явява се лично и с адв. Т..
СТРАНИТЕ/поотделно/: Да
се даде ход на делото.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Адв.Д.: Представили сме
молба , с която оспорваме датата на представеното пълномощно, правим възражение
за преклузия да се представи това доказателства. Смятаме, че е неотносимо. Правим пак възражение, защо е недопустимо да
бъде свидетел адв. Б.М..
Адв. Т.: Запознат съм с
молбата във връзка представена изрична декларация с нотариална декларация на
подписа за потвърждаване на действията. Наистина пълномощното е неотносимо, но с оглед направеното твърдение на ищцовата
страна, затова сме го представили. Разпита
на адв. М.отново е във връзка с
направените възражения да се установи,че той е лицето подало възражението упълномощено от г-н К.. Ако приемем, че има
валидно потвърждаване на процесуалните действия, ние сме направили това
искане и аз считам това за правилно. Ако
счетете, че въпреки потвърждаването с декларация от г-н К. е необходимо и се открие производство по чл. 183 ГПК, тогава моля да се приеме и допуснете до
разпит адв.М..
Адв.Д.: В писмена
декларация с нотариална заверка на подписа, г-н К. не е посочил лицето
подписало съответното възражение, чийто
подпис оспорваме и съответно беше указано от съда да се яви лично и да
потвърди кой точно е подписал. Едва в предходното заседание той посочи
адвоката, което вече с дадената възможност още с отговора на ИМ и това становище ведно с приложената декларация
е настъпила преклузия за твърдения и потвърждаване на подписи, с оглед на което
считам, че и представянето на това пълномощно е извършено след настъпването на преклузия
по ГПК за представяне на д-ва, които са били известни на страните.
С оглед становищата на
страните изразени по делото, включително и в последното съдебно заседание и
обясненията дадени от ответника по реда на чл.
176 ГПК, СЪДЪТ намира следното:
Заповедното производство
е образувано по подадено заявление за издаване заповед за парично задължение по
чл. 417 ГПК, заповед е издадена. Срещу тази заповед е постъпило възражение от А.А.К. на
20.05.2016 г. и след като
заповедния съд е приел, че това
възражение е депозирано в срок е указал на заявителя да предяви установителен
иск на по чл. 422 ГПК.Такъв е подаден и е образувано настоящето дело.
С нарочна молба ищецът е оспорил автентичността на подписа на възражението да изхожда от
лицето което е посочено, а именно А.А.К.,
като по отношение на това възражение ответникът е представил нотариално
заверена декларация, че потвърждава всички действия извършени от него и от
негови представители в заповедното производство.
По реда на чл. 176 ГПК в
предходно съдебно заседание обаче последният заяви, че не той е подписал
процесното възражение. Съдът приема този факт за установен, доколкото с него
ответникът сочи неизгодни за него факти. В случая съдът намира, че не става
въпрос за представителство по делото, независимо дали е налице надлежно
упълномощаване или не, а става въпрос за използване на неистински документ. В
цитираното възражение по чл.414 ГПК
подателят е А.А.К., никъде няма данни
то да е подавано от пълномощник, а съгласно изискванията на ГПК, когато
писмен документ по делото се подава от пълномощник,това обстоятелство
задължително се посочва в документа и към него се подава и пълномощно. Липсата
на пълномощно при определени обстоятелства може да санира действията в смисъл
такъв,че то може да бъде подадено и по-
късно и действията да бъдат потвърдени, но това не може да се промени обстоятелство, че в самото възражение никъде
не е посочено,че то се подава от пълномощник,
независимо със или без надлежна представителна власт.
Ето защо съдът намира, че
като писмен документ това възражение е неистинско, доколкото по делото е
установено, че подписа не е на лицето
посочено като подало възражение, поради това
възражението не е произвело своя суспензивен ефект и не е следвало
Районния съд да дава указанията по чл.
415 ГПК, но към момента когато той ги е дал, съдът не е бил в състояние да провери
обстоятелствата ,които се установиха при сегашното производство.
Ето защо съдът намира, че
липсва надлежно разпореждане по чл. 414
ГПК от което следва, че заповедта за изпълнение е влязла в сила и липсва
правен интерес за водене настоящето производство.
С оглед горното,СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
На основание чл. 130 ГПК, ПРЕКРАТЯВА производството по настоящето дело поради недопустимост
на предявения иск.
Определението подлежи на
обжалване в 1 седмичен срок пред
САС, който за страните тече от днес.
Адв. И.: С оглед
определението за прекратяване на производството, представям списък на разноски и правя искане
по чл.80 ГПК.
Адв.Т.: Разноските считам
за прекомерни с оглед правната и фактическа обстановка по делото, както и
развитието му към настоящия момент.
По отношение искането за
разноски, съдът ще се произнесе в ЗЗ.
Протоколът е изготвен в с.з., което приключи
в 10,45 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: