Р Е Ш E Н И Е
№
32/10.02.2021 г., град Добрич
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на деветнадесети януари през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТЕОДОРА МИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ : СИЛВИЯ САНДЕВА
НЕЛИ КАМЕНСКА
при участието на секретаря Веселина
Сандева и прокурора МИЛЕНА ЛЮБЕНОВА разгледа докладваното от съдия С. Сандева к.адм.д.
№ 624 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ХІІ от АПК и е образувано по касационна жалба на Е.Д.Б. ***
срещу решение № 260018/21.09.2020 г. по нахд № 621/2020 г. по описа на РС – Добрич,
с което е потвърдено наказателно постановление № 23-0000351 от 22.04.2020 г. на
и.д. директор на Регионална дирекция “АА” - Варна, с което на касатора е
наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лева на основание
чл.93в, ал.5 от Закона за автомобилните превози за нарушение по чл.27, §2, изр.
1, предл. 2 от Регламент (ЕС) № 165/2014. В жалбата се излагат доводи за
неправилност на решението и се иска отмяната му.
Ответникът
по касационната жалба оспорва основателността й в писмен отговор по делото.
Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, като
същевременно прави възражение за прекомерност на заплатеното от другата страна възнаграждение
за адвокат по чл.78, ал.5 от ГПК.
Представителят
на ДОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът,
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в
рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания, намира за
установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.63, ал.1 от ЗАНН, от легитимирана страна, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, тя е и основателна.
С процесното
НП касаторът е санкциониран за това, че на 05.02.2020 г., около 14, 35 часа
(12, 35 ч. UTC), на
изхода на гр.Добрич, в посока гр.Варна, срещу бензиностанция “Лукойл”, е извършвал
обществен превоз с товарен автомобил марка “Волво” с рег. № ****, категория N3, с прикачено полуремарке с рег. № ****,
категория О4, оборудван с дигитален тахограф “Continental Automotive” серия №
1381.**********, по маршрут Добрич – Каолиново, видно от пътен лист серия “І” №
0040361/ 05.02.2020 г., без товар, като към момента на проверката не е поставил
дигиталната си карта на водач и използва карта, издадена на друг водач, видно
от разпечатка от дигиталната карта на водача и разпечатка от монтирания
тахограф, съгласно които картата на водача е поставена в 12, 37 ч. UTC. АНО е квалифицирал поведението на
водача като нарушение по чл.27, §2, изр. 1, предл. 2 от Регламент (ЕС) №
165/2014, с оглед на което го е санкционирал с глоба в размер на 1500 лева на
основание чл.93в, ал.5 от ЗАвПр.
РС е
приел, че нарушението е безспорно доказано и не са допуснати съществени
процесуални нарушения при установяването му, в резултат на което е потвърдил
наказателното постановление. Отказал е да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН,
излагайки съображения, че не се касае за това да бъдат изминати само няколко
километра, използвайки друга карта, а в действителност водачът Б. *** – Каолиново,
поради което е обществено неприемливо да бъде проявявано снизхождение към
извършеното нарушение, което е пряко свързано с безопасността на участниците в
движението по пътищата, защото не позволява на контролните органи да
констатират реалното работно време и почивките на водачите, което е
предпоставка за пътнотранспортни инциденти.
Настоящият
касационен състав споделя изводите на районния съд за доказаност на
нарушението, но не и изводите му за немаловажност на деянието.
Съгласно
ТР № 1/12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г. на ОС на НК на ВКС преценката
на административнонаказващия орган за “маловажност” на случая по чл.28, б.”а”
от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Ако съдът
констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, а
административнонаказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна
на наказателното постановление.
Легалната
дефиниция на понятието “маловажен случай” се съдържа в чл.93, т.9 от НК, чиито
разпоредби съгласно чл. 11 от ЗАНН се прилагат субсидиарно по въпросите за
отговорността. Според чл.93, т.9 от НК, “маловажен случай” е този, при който
извършеното деяние, с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид. Следователно малозначително ще бъде такова деяние, което въобще
не може да окаже отрицателно въздействие или то е лишено от значение по начин,
че не застрашава реално съществуващите отношения, поради което не е обществено
опасно или че, без да се изключва обществената опасност на деянието, може да се
обоснове явна незначителност, т. е. такава ниска степен, че не е достатъчно, за
да бъде определено извършеното като административно нарушение.
Преценката за “маловажност” на случая се
прави с оглед на всички обстоятелства по делото, които характеризират деянието
и дееца – вида на нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на
вредните последици, ако са настъпили такива, степента на обществена опасност на
деянието и дееца, моралната укоримост на извършеното и т.н., като се отчитат
същността и целите на административното наказване.
Не е спорно, че
процесното нарушение се състои в използването на чужда, а не на собствената
персонализирана карта на водача. От данните по делото е видно, че нарушението е
първо поред за Б. и не са налице настъпили вредоносни последици от извършването
му. Изискването за използване на лични карти на водача, израз на което е и
забраната за ползване на карта, издадена на друго лице, цели проследяване на
дейностите на водача и начина на управление, както и ефективното осъществяване на
контрола по спазване на правилата за максималното време на управление и периодите
на почивка, като осигурява ясна и недвусмислена информация за режима на работа
и дейността на водача – времето на непрекъснато управление и общото време на
почивка по време на работа на водача. От доказателствата по делото се
установява по безспорен начин, че водачът на товарния автомобил е спрян за
проверка непосредствено след излизането му от служебния паркинг на дружеството
– работодател и началото на работния му ден по маршрута Добрич – Каолиново, като
управлението му с чужда карта е продължило не повече от няколко минути (от
паркинга до бензиностанцията) и не повече от няколко километра (около три
километра според съпоставката между данните за километража по пътния лист и по разпечатките
от дигиталния тахограф и картата на водача). В случая непоставянето на персоналната
карта на водача не е имало за цел или последица укриване на изискуемата се по
закон информация за осъществяване на контрол относно изискванията за управление
на автомобила. Данните по делото сочат недвусмислено, че не се касае за тенденциозно
противоправно поведение на водача, целящо заобикаляне на установения в ЗАвПр
ред и възпрепятстване на дейността на контролните органи, а за инцидентен
формален пропуск, който разкрива значително по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
същия вид. В административнонаказателната преписка липсват каквито и да е доказателства,
които да индицират, че през деня на проверката водачът е управлявал над максимално
допустимото време за шофиране или не е спазил дневните периоди на почивка,
поради което с използването на чужда карта се е стремял да създаде впечатление,
че превозното средство се е управлявало от друг водач (т.е. е извършил
целенасочени действия по управление на автомобила с чужда карта). Напротив от
всички обстоятелства по извършване на нарушението се налага извод, че е налице
ненавременно поставяне на личната карта на водача в началото на дневното му
работно време (считано от момента на поемане на превозното средство при започване
на курса Добрич - Каолиново), което не е повлияло до такава степен върху съдържанието
на регистрираните данни, че да прави невъзможно проследяването на неговата дейност
- продължителността на работното му време, прекъсванията и почивките при
управлението на МПС.
Действително нарушението засяга важни обществени
отношения, свързани с осигуряване на пътната безопасност, но това не изключва
възможността за квалифицирането му като маловажно. Именно затова преценката за
наличие на основанията по чл.28 от ЗАНН се прави конкретно по всяко
административнонаказателно дело, като се отчитат особеностите на случая,
определящи степента на обществена опасност и морална укоримост на нарушението.
В случая конкретните обстоятелства на времето, мястото и начина на извършване
на деянието изключват дори вероятността за някакъв обществено значим
отрицателен обществен ефект и реално застрашаване на обществените отношения,
предмет на регулиране и защита от ЗАвПр и Регламент (ЕС) № 165/2014. Следователно
извършеното нарушение е толкова малозначително, че не е общественоопасно или
неговата обществена опасност е явно незначителна, поради което попада в
хипотезата на чл.28 от ЗАНН. Конкретният случай се характеризира с наличие на
формалните елементи на административното нарушение, но извършителят не е имал
нито цел, нито от действията му са сериозно увредени или застрашени
обществените отношения, обект на правна закрила, поради което деянието следва
да се квалифицира като маловажен случай на административно нарушение.
Освобождаването от административнонаказателна
отговорност по чл.28 от ЗАНН не би било в противоречие с целите на наказанието
по чл.12 от ЗАНН. Дори напротив, предупреждението към нарушителя, че при
повторно извършване на такова нарушение ще му бъде наложена глоба, е било
адекватно за случая решение на наказващия орган, поради което издаденото от
него наказателно постановление се явява незаконосъобразно по същество.
Като е
приел обратното и също е отказал да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН при
наличие на предпоставките за това, считайки за обществено неприемлива проявата
на снизхождение към извършеното нарушение, районният съд е постановил един
неправилен и незаконосъобразен съдебен акт в противоречие с материалния закон,
който следва да бъде отменен и вместо него да бъде постановен друг, с който да
бъде отменено процесното наказателно постановление.
С оглед
на изхода от спора ответникът няма право на разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Касаторът не е претендирал такива, поради което и съдът не се
произнася по дължимостта им.
Водим
от горното и на основание чл. 221, ал.2, във вр. чл.222, ал.1 от АПК, Добричкият
административен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 260018/21.09.2020 г. по
нахд № 621/2020 г. по описа на Районен съд – Добрич, КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № 23-0000351 от 22.04.2020 г. на и.д. директор на
Регионална дирекция “АА” - Варна, с което на Е.Д.Б. *** е наложено административно
наказание глоба в размер на 1500 лева на основание чл.93в, ал.5 от Закона за
автомобилните превози за нарушение по чл.27, §2, изр. 1, предл. 2 от Регламент
(ЕС) № 165/2014.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :