Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 13.07.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на двадесет и втори юни две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател: Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря В. Русева и с участие на прокурор П. Вълчев от ШОП, като разгледа
докладваното от административния съдия М. Стергиовска КАНД № 104 по описа
за 2020г. на Административен съд – гр.
Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на С.В.В. ***, депозирана срещу Решение №
131/04.03.2020г. на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 2618/2019г. по
описа на съда. С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление №
19 – 0869 – 003844/28.11.2019год. на началник група сектор „ПП“ при ОДМВР - Шумен, с което на основание чл.178Е от ЗДвП на С.В.В. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева, за нарушение
на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Изложени са
аргументи, че актът и НП не са изготвени съобразно изискванията на закона,
доколкото обстоятелствата при извършване на деянието не са описани по
съответния начин. Поради това се отправя искане за отмяна на съдебното решение
и за отмяна на потвърдения с него санкционен акт. В съдебно заседание В. се
явява лично.
Ответната страна, ОД на
МВР – Шумен, не изразява становище по оспорването. В съдебно заседание, редовно
и своевременно призован, не се явява и не се представлява.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 28.10.2019г. свидетелката
Й.Н.Й.– мл. автоконтрольор в сектор „ПП“ при ОДМВР - Шумен работила в екип с
колегата си Н.Н.. Около 02.10 часа при патрулиране в гр.Шумен, минавайки по ул.
„Кольо Фичето“ забелязала л.а. „Мазда 626“ с рег. № *******, който бил паркиран
на тротоара в близост до №10.
След извършване на
справка за установяване собствеността на автомобила, на собственика В.С.В. Й.Й.издала фиш серия GT №172315 за
нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП /неправилно паркирано моторно превозно
средство/ в отсъствие на нарушителя и към МПС било закрепено уведомление. Била
направена и снимка на автомобила. Срещу съставения фиш на В. В., в качеството
му на собственик на лекия автомобил, на 01.11.2019г. постъпило възражение, че
автомобилът е бил ползван и паркиран от сина му С.В..
На 09.11.2019г. били
изготвени и 2 бр. Декларации, съгласно които
на 28.10.2019г. около 02.10 часа МПС е било паркирано от жалбоподателя.
Издаденият на В. В. фиш, с който му била наложена глоба за нарушение на чл. 94,
ал. 3 от ЗДвП бил анулиран.
На 09.11.2019г. Й.Й.съставила
срещу жалбоподателя АУАН № 3844 за нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, в
негово присъствие за това, че на
28.10.2019 около 02.10 часа в гр.Шумен, ул. „Кольо Фичето“ до №10 е управлявал
и паркирал л.а. „Мазда“ с рег. № *******
върху тротоара извън разрешените за това места определени от
администрацията на пътя или от собственика на пътя. При предявяване на акта С.В. отразил възражения, че не бил
спазен материалния закон. В момента на съставяне на акта на посочената улица
имало 5 неправилно паркирани автомобила.
В законоустановения срок не депозирал допълнителни възражения.
Въз основа на така
съставения акт и съобразявайки материалите, съдържащи се в
административнонаказателната преписка, АНО издал впоследствие процесното
наказателно постановление.
При така установената фактическа
обстановка съдебният състав приел, че не са налице нарушения на императивните
разпоредби на ЗАНН при издаването на НП, водещи до опорочаването му и повличащи
основание за отмяна. Съдебният състав съобразил и приложените доказателства,
при анализа на които формирал извод за безспорната установеност на извършеното
от водача нарушение, поради което потвърдил наказателното постановление.
Настоящият касационен състав споделя
установената от въззивния съд фактическа обстановка, както и направените въз
основа на нея правни изводи. Правилно въззивният съд е приел, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, нарушаващи правото на защита на санкционираното лице и
водещи до отмяна на наказателното постановление. Пределно ясно е описана
деятелността, като видно от констативно-съобразителната част на НП наказващият
орган е посочил, че автомобилът е спрян извън разрешеното за целта място, а
това поведение правилно е било възприето за противоречащо на императивното
правило на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП. В тази връзка, касационният състав не споделя
доводите на инициатора на настоящото производство относно характера на
посочената разпоредба, доколкото тя стриктно и императивно регулира условията
за спиране и паркиране на превозните средства в рамките на населените места.
Споделят се и съображенията на
районния съд по отношение наличието на достатъчно доказателства, сочещи
осъществяването на описаното в акта и в наказателното постановление нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл. 94, ал. 3
от ЗДвП се допуска престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима
максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите, само на определените от
собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако
откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване
на пешеходци. В конкретния случай, по безспорен начин е установено, че
жалбоподателят е паркирал лек автомобил на тротоар без това място да е
определено от собственика на пътя или от общинската администрация за паркиране
на МПС, поради което и съдът намира, че е осъществила от обективна и субективна
страна състава на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП.
Тези констатации са потвърждават и от приложения снимков материал, от който се
установява, че площта, върху която е паркиран автомобила, има характер на „тротоар“
по смисъла на § 6, т. 6 от ДР на ЗДвП. Съгласно цитираното правило „тротоар“ е
изградена надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и
предназначена само за движение на пешеходци, какъвто характер има и мястото,
върху което е било разположено превозното средство. Касационният състав споделя
и извода на въззивния съд, че административно-наказващият орган правилно е
квалифицирал административното нарушение и закономерно се е позовал на
разпоредбата на чл. 178е, от ЗДвП при определяне на наказанието, като се е
съобразил, че се касае за инцидентен случай, поради което и е наложил
административно наказание в размер идентичен със законовия минимум.
По изложените
съображения, ограничена в пределите на касационната проверка до релевираните с
жалбата пороци на решението, касационната инстанция приема, че въззивният съд е
приложил правилно материалния закон, при съблюдаване на съдопроизводствените
правила, като липсва касационно основание за отмяна на неговото решение.
Служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК не установи основания за
нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с
материалния закон.
В обобщение на
гореизложеното, Шуменският административен съд намира касационната жалба за
неоснователна, а решението на Районен съд - гр. Шумен като правилно и
законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 131/04.03.2020г. на
Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 2618/2019г. по описа на съда.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 13.07.2020