Решение по дело №52/2022 на Административен съд - Ловеч

Номер на акта: 58
Дата: 16 май 2022 г.
Съдия: Йонита Цанкова Цанкова
Дело: 20227130700052
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 април 2022 г.

Съдържание на акта

 

РЕШЕНИЕ

гр.Ловеч, 16.05.2022 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ЛОВЕЧ, първи касационен състав, в  публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА

         ЧЛЕНОВЕ:  ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

                              ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА

                                                                

при секретаря  ТАТЯНА ТОТЕВА и в присъствието на прокурора КИРИЛ ПЕТРОВ като разгледа докладваното от съдия ЦАНКОВА КАНД № 52 / 2022 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 63в от ЗАНН във връзка с гл. ХІІ от АПК.

С решение № 40 от 14.03.2022 г., постановено по НАХД № 1035 / 2021 г., Ловешкият районен съд, първи състав, е отменил наказателно постановление № 608763-F632127 от 29.10.2021 г. на Директора на офис Ловеч, ТД на НАП - Велико Търново, с което на „*****“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. „*****, представлявано от Я.К.К., са наложени административни наказания: 1. имуществена санкция в размер на 500 лв., на основание чл. 179, ал. 1 от ЗДДС- за неподадена в срок справка-декларация по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС за данъчен период 01.09.20221 г. – 30.09.2021 г. /месец септември 2021 г./; 2. имуществена санкция в размер на 500 лв., на основание чл. 179, ал. 1 от ЗДДС- за неподадени в срок отчетни регистри по чл. 124 от ЗДДС за данъчен период 01.09.20221 г. – 30.09.2021 г. /месец септември 2021 г./, като незаконосъобразно.

Със същото решение е предупредено „*****“ ООД, ЕИК *****, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Недоволна от така постановеното решение е останала ТД на НАП - Велико Търново, офис Ловеч, която чрез юрк. П.С., е подала касационна жалба с твърдения за нарушения на материалния закон. Сочи се, че неправилно РС е приел административните нарушения за маловажен случай. Касаторът сочи, че липсват както многобройни, така и изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обуславят приложението на чл. 28 от ЗАНН, като сочи, че административнонаказващият орган е направил преценка на обществената опасност на нарушенията, като е приел, че не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. Сочи се, че независимо, че става въпрос за формални нарушения, не е без значение, че от подадените в срок справки-декларации и отчетни регистри се установява факта дали търговецът извършва търговска дейност. В заключение се иска отмяна на решението на РС и вместо него постановяване на друго решение по същество на спора, с което да се потвърди изцяло процесното НП.

В съдебно заседание касаторът не се представлява и не ангажира становище, като е представено писмено становище от касатора вх. № 1738/04.05.2022 г., с което се поддържа касационната жалба.

          Ответникът по касационната жалба „*****“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. „*****, се представлява от управителя Я.К.К., който представя писмено становище, в което излага, че касационната жалба за неоснователна, а решението на РС за законосъобразно.

Представителят на прокуратурата счита, че касационната жалба е неоснователна, като дава заключение, че споделя мотивите на РС за маловажност на случая по чл. 28 от ЗАНН.

Касационният състав на съда като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните и наведените касационни основания, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана от касационната инстанция.

Жалбата е неоснователна.

С наказателно постановление № 608763-F632127 от 29.10.2021 г. на Директора на офис Ловеч, ТД на НАП - Велико Търново, на „*****“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. „*****, представлявано от Я.К.К., са наложени административни наказания: 1. имуществена санкция в размер на 500 лв., на основание чл. 179, ал. 1 от ЗДДС- за неподадена в срок справка-декларация по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС за данъчен период 01.09.20221 г. – 30.09.2021 г. /месец септември 2021 г./; 2. имуществена санкция в размер на 500 лв., на основание чл. 179, ал. 1 от ЗДДС- за неподадени в срок отчетни регистри по чл. 124 от ЗДДС за данъчен период 01.09.20221 г. – 30.09.2021 г. /месец септември 2021 г./.

 

Районният съд е изложил подробни мотиви за липса на допуснати процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП, които се споделят от касационната инстанция, която следва да препрати към тях на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.

Касационната инстанция споделя и мотивите на РС за съставомерност на административните нарушения, като следва да препрати към тях на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.

Районният съд е отменил наказателното постановление като е приложил чл. 28 от ЗАНН.

Районният съд е приел, че е доказана следната фактическа обстановка:

На 22.10.2021 год. е бил съставен Акт № F632127 за установяване на административно нарушение от св. Е.М., в присъствието на св. Р.М.срещу „*****” ООД, за това, че: „*****“ ООД, ЕИК *****, в качеството си на задължено лице по ЗДДС не е подало в законоустановения срок – до 14.10.2021 г. включително Справка-декларация по чл.125, ал.1 от ЗДДС и отчетните регистри по чл.124 /чл.125, ал.3/ от ЗДДС за данъчен период 01.09.2021 г.-30.09.2021 г./месец септември 2021 г./. Нарушението е извършено на 15.10.2021 г.Същото е установено на 15.10.2021 г. в ТД на НАП-Велико Търново, офис Ловеч, при извършена проверка в информационната система на НАП („Справки-ДДС/Списък на задължените лица, неподали декларация“). Изпратена е покана №5 от 15.10.2021 г. по електронен път за съставяне на АУАН за неподаване на справка-декларация по ЗДДС и отчетни регистри за данъчен период 01.09.2021 г.-30.09.2021 г./месец септември 2021 г./. Съгласно удостоверение за извършено връчване по електронен път поканата е връчена на 18.10.2021 г. АУАН е съставен на 22.10.2021 г. в ТД на НАП - Велико Търново, офис Ловеч, отдел „Услуги за клиенти“ в присъствие на Я.К.К., в качеството на управител на „*****“ ООД. Към датата на съставяне на АУАН – 22.10.2021 г. в ТД на НАП - Велико Търново, офис Ловеч, има подадени СД по ЗДДС и отчетните регистри за данъчен период месец септември 2021 г. Същите са подадени по електронен път с електронен подпис на 18.10.2021 г. и са приети съгласно Уведомление за приемане с вх.№ 1100-1377393 от 18.10.2021 г. Съгласно подадената Справка-декларация по ЗДДС и отчетните регистри за данъчен период месец септември 2021 г. няма данък за внасяне, тъй като СД по ЗДДС и отчетните регистри за периода са с нулеви данни. Прието е нарушение на чл.125, ал.1 от ЗДДС, чл.125, ал.3 от ЗДДС, чл.125, ал.4 от ЗДДС, чл.125, ал.5 от ЗДДС. По акта жалбоподателят е вписал, че има възражения, изложил е такива в писмен вид, които са приложени към преписката. Въз основа на акта за нарушение е постановено обжалваното пред РС наказателно постановление.

Районният съд е приел, че административните нарушения са доказани, но е приложил чл. 28 от ЗАНН, в действащата редакция /бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г./, като е изложил следните мотиви:

„На първо място се касае за формално нарушение, от което не са произтекли вреди, няма данни на дружеството-жалбоподател да са налагани санкции за други нарушения по ЗДДС, видно от справката-декларация по чл.125, ал.1 от ЗДДС и от отчетните регистри за месец септември 2021 г. няма данък, подлежащ на внасяне, поради което приема, че нарушенията се отличават с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид. На следващо място не споделя и възражението на юриск. С., че задълженото лице има неизплатени задължения, тъй като от представената справка /л.26/ е видно, че жалбоподателят има задължение в размер на 83,64 лв., което е актуално и подлежи на заплащане, а останалите, посочени в справката задължения са погасени по давност и по тази причина не могат да бъдат приети като отекчаващо вината обстоятелство. Поради изложеното съдът приема, че случаят се явява маловажен и не следва да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Несъобразявайки тези обстоятелства наказващият орган е нарушил материалния закон и е издал едно незаконосъобразно НП и като такова същото следва да бъде отменено. С оглед разпоредбата на чл.63, ал.4 от ЗАНН съдът намира, че жалбоподателят следва да бъде предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.“

Касационната инстанция намира, че наказателното постановление правилно е било отменено изцяло поради маловажност на случая по чл. 28 от ЗАНН, в който смисъл споделя и мотивите на РС във вр. с чл. 28 от ЗАНН.

Съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН - "Маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.

Разпоредбата на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) дава легална дефиниция за „маловажен случай“, която не се различава от легалната дефиниция, прилагана в практиката на съдилищата, до изменението на ЗАНН (ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.), когато в практиката се ползваше чл. 93, т. 9 от НК, приложим на основание чл. 11 от ЗАНН, съгласно която „маловажен случай“ е този, при който извършеното престъпление /административно нарушение/ с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление /административно нарушение/ от същия вид.

 Предвид сочените по-горе съображения в мотивите на РС за приложението на чл. 28 от ЗАНН, към които касационната инстанция препраща на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, правилно е прието, че следва да се приложи чл. 28 от ЗАНН от една страна, предвид подаването на справките-декларации по ЗДДС и отчетни регистри за данъчен период месец септември 2021 г. по електронен път на 3-тия ден от извършването на административното нарушение – 18.10.2021 г., а от друга страна, предвид това, че няма данък за внасяне, т.к. СД по ЗДДС и отчетните регистри са нулеви, което независимо, че представлява административно нарушение, се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.

Съгласно ТР № 1/12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС преценката за „маловажност на случая” по 28 от ЗАНН подлежи на съдебен контрол, като в неговия обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл. 28 от ЗАНН, а когато съдът констатира, че предпоставките по чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона.

Ето защо наказателно постановление № 608763-F632127 от 29.10.2021 г. на Директора на офис Ловеч, ТД на НАП - Велико Търново

правилно е било отменено от РС поради маловажност на случая по чл. 28 от ЗАНН.

Поради това касационната жалба е неоснователна, а решението на РС законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

С оглед правомощията на касационната инстанция  по чл. 218, ал. 2 от АПК и за пълнота следва да се отбележи, че  решението на РС е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон.

От страна на ответника липсва искане за присъждане на разноски, каквито не се и направени, поради което касационната инстанция не следва да се произнася по въпроса за разноските.

На основание гореизложеното и чл. 63в от ЗАНН и чл. 221 от АПК Ловешкият административен съд

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 40 от 14.03.2022 г., постановено по НАХД № 1035 / 2021 г. на Ловешкия районен съд, първи състав.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: