№ 18243
гр. София, 06.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20231110104068 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени субективно и кумулативно
обективно съединени осъдителни искове от Б. П. И. против И. И. М., Г. С. М.
и И. Х. М. с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД и чл.48, ал.1 ЗЗД за осъждане на
ответниците да заплатят в условията на солидарност сумата от 20 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
противоправното поведение на ответника И. И. М. – извършено престъпление
по чл.118, вр. чл.115, вр. чл.18, ал.1, предл. 2, вр. чл.63, ал.1, т.3 НК,
установено с влязла в сила присъда от 21.09.2022 г. по НОХД № 2707/2022 г.
на СГС, НО, 2 състав, ведно със законната лихва от датата на причиняване на
вредите – 10.08.2019 г. до окончателното им изплащане.
Ищецът твърди, че на 10.08.2019 г. около 15:10 ч. се намирал в гр. С.,
като изчаквал свой приятел на пейка в близост до блока. Твърди, че
ответникът И. И. М. безпричинно започнал да го обижда, а впоследствие
поведението му станало по-агресивно. Твърди се, че ищецът станал от
пейката, а М. го последвал и му подвикнал да се обърне, вследствие на което
ищецът се обърнал и блъснал в гърдите ответника М.. Това раздразнило
ответника М., който извадил сгъваем нож и нанесъл на ищеца следните
травматични увреждания: непроникващо прободно-прорезно нараняване на
шията в дясната й половина, пред ръба на големия гръден мускул; прободно-
1
прорезно нараняване в горната трета на корема /епигастриума/ в дясно с
дължина на кожната рана 3 см., проникващо в коремната кухина с дължина на
раневия канал около 3 см., с нарязване по хода му на четвърти сегмент на
черния дроб, с посока отпред- назад, отгоре на долу и отляво на дясно;
прободно-прорезно нараняване в горната трета на корема в ляво, с дължина
на кожната рана - 1 см., проникващо в коремната кухина със засягане в
дълбочина на перитонеума и на голямото було, с дължина на раневия канал 1
см. с перпендикулярен ход на коремната стена; прободно-порезно нараняване
на дясната предмишница. Излага, че прободно-порезните наранявания в
областта на корема му причинили разстройство на здравето, временно опасно
за живота, а нараняванията в областта на шията и дясната предмишница
причинили разстройство на здравето, неопасно за живота. Твърди, че за
извършеното престъпление ответникът И. И. М. е бил признат за виновен с
влязла в сила присъда от 21.09.2022 г. по НОХД № 2707/2022 г. на СГС, НО, 2
състав. Поддържа, че е претърпял болки и страдания от причинените
физически увреждания, както и психически стрес и страх, като претендира
обезщетяване на причинените неимуществени вреди в посочения размер.
Излага твърдения, че към момента на извършване на деянието ответникът И.
М. е бил непълнолетен, предвид което за претърпените вреди следва да се
ангажира солидарната отговорност и на родителите му – ответниците Г. С. М.
и И. Х. М.. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците не са депозирали отговор на
исковата молба.
В открито съдебно заседание, проведено на 12.10.2023 г., оспорват размера и
основателността на предявените искове, като считат същите за недоказани.
Твърдят, че претендираният размер не съответства на разпоредбата на чл. 52
ЗЗД, като молят в случай, че съдът уважи исковете, размерът на същите да
бъде намален. Възразяват за прекомерност на претендирания адвокатски
хонорар, като молят да бъде намален съгласно установените размери в
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
С влязла в сила присъда от 21.09.2022 г. по НОХД № 2707/2022 г.
2
постановена по описа на СГС, НО, 2 с-в ответникът И. И. М., с ЕГН
********** е признат за виновен, за това че на 10.08.2019 г. около 15.15 часа
в междублоковото пространство пред блок 11 между вх. „А“ и вх. „Б“ в ...,
като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на деянието
и да ръководи постъпките си, и извършено деяние в състояние на силно
раздразнение, предизвикано от пострадалия, направил опит умишлено да
умъртви Б. П. И., като със сгъваем нож му е причинил следните травматични
увреждания: непроникващо прободно-прорезно нараняване на шията в
дясната й половина, пред ръба на големия гръбен мускул; прободно-порезно
нараняване в горната трета на корема /епигастриума/ в дясно с дължина на
кожната рана 3 см, проникващо в коремната кухина с дължина на раневия
канал около 3 см., с нараняване по хода му на четвърти сегмент на черния
дроб, с посока отпред - назад, отгоре на долу и от дясно на ляво; прободно-
порезно нараняване в горната трета на корема в ляво, с дължина на кожната
рана - 1 см., проникващо в коремната кухина със засягане в дълбочина на
перитонеума и на голямото було, с дължина на раневия канал 1 см. с
перпендикулярен ход на коремната стена; прободно-порезно нараняване на
дясната предмишница, като по своята медико биологична характеристика
прободно-порезните наранявания в областта на корема, проникващи в
коремната кухина със засягане на черен дроб и голямо було са причинили на
Б. П. И. разстройство на здравето, временно опасно за живота; нараняванията
на предната коремна стена са създали съобщение между коремната кухина и
външната среда и са причинили на Б. П. И. по съвкупност и поотделно
наранявания, проникващи в коремната кухина; останалите увреждания - в
областта на шията и на дясната предмишница са реализирали медико -
биологичният признак временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, при което от изпълнителното деяние макар и довършено не са
настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни
последици, а именно смъртта на Б. П. И. - престъпление по чл. 118, вр. чл.
115, вр. чл. 18, ал.1, предл. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК, поради което и на
основание чл. 118, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал.1, предл. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3
НК, вр. чл. 58А, ал. 1 от НК, за което му наложено и съответно наказание.
На основание чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния
съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските
последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
3
противоправност и виновността на дееца. В този смисъл, предмет на
установяване по настоящото дело е претърпял ли е ищецът Б. П. И.
посочените в исковата молба неимуществени вреди в резултат от
противоправното поведение на ответника И. И. М., както и техните характер
и интензитет.
Между страните по делото не се спори, че към 10.08.2019 г. - датата, на
която се твърди да е осъществено процесното деяние, И. И. М. е бил
непълнолетен, а именно на 17 години, както и че Г. С. М. и И. Х. М. са
родители на И. И. М., който към същата дата е живеел при тях, което се
установява и от представените по делото писмени доказателства – Присъда от
21.09.2022 г. по НОХД № 2707/2022 г. и копие от справка за съдимост на И.
И. М..
По делото са представени листове за преглед на пациент от 10.08.2019
г. и 22.08.2019 г. и Епикриза от 10.08.2019 г. от ... ЕАД, от които се
установява, че на посочената дата Б. П. И. бил преглед от лекар и била снета
анамнеза, според която след нападение с нож е понесъл 4 прободно-порезни
наранявания - в дясна шийна област, в епигастриума два боря с гладки ръбове
непроникващи в св. коремна кухина - в дясно с широчина 3 см, проникващо
на 3 см., в ляво с широчина 1 см и проникващо на 1см.; в областта на дясна
предмишница. Била поставена диагноза „множество открити рани на корема,
долна част на гърба и таза“ и извършена хирургична намеса.
Разпитан е свидетелят Р.В.Ч. – близък приятел на Б. И. от дълги
години. Сочи, че нито ищеца, нито ответниците са му съседи, но е виждал
един от ответниците – И. М., тъй като същият излизал с негова съседка.
Твърди, че пред входа, в който живее в ж.к. ..., бл. 11, докато е замазвал отвън
фасадата с мазилка се е случил инцидента. Бил е там към момента на
инцидента, като е видял, че ищецът и ответникът започнали да се карат, след
което пръв се е притекъл на помощ на пострадалия. Сочи, че се изплашил
много, виждайки да блика кръв от корема на Б.. Разказва, че ищецът е бил в
съзнание и е разговарял с него. Свидетелят Ч. помогнал на пострадалия да се
качи в неговата кола и го закарал в .., като изчакал да свърши прегледа, след
което си тръгнал, тъй като трябвало ищеца да остане в болницата за операция.
Твърди, че Б. прекарал в болницата около седмица, като след като го
изписали самият той го взел от там. Описва, че Б. изглеждал много подтиснат
и депресиран, движенията му били затруднени, тъй като според него усещал
болка и дискомфорт в корема след операцията. След като го взел, го закарал в
дома си да ден-два, след което при майка му, тъй като пострадалия не можел
да се изкъпе сам, да отиде до тоалетната или да напазарува. Споделя, че Б.
4
бил силно изненадан от този инцидент, тъй като не е очаквал подобно нещо
да му се случи, поради което бил много стресиран. Сочи, че ищецът прекарал
при майка си около 10-15 дни. Твърди, че Б. има семейство и дете, като
пояснява, че същият живее в А. от дълги години и не е постоянно в Б., поради
това е прекарал времето след инцидента при майка си.
Въз основа събраните по делото доказателства съдът намира следното
от правна страна:
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД е да
докаже, че е претърпял твърдените неимуществени вреди в претендирания
размер, настъпили в причинна връзка с виновното и противоправно
поведение на ответника. В тежест на ответника и при доказване на горните
факти е да установи погасяване на паричното си задължение.
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 48, ал. 1 ЗЗД е да
докаже, че лицето, посочено в исковата молба е извършило съответното
действие или бездействие, съответно, че не е било пълнолетно към датата на
деликта; противоправността на деянието, причинната връзка с увреждането,
вредата – настъпването й в правната сфера на ищеца и нейния размер;
твърдяното качество на ответниците към датата на деликта - родители на
делинквента. Ответниците имат тежестта да оборят презумпцията на чл. 48
ЗЗД - да докажат, че добре са възпитали синът си и са го държали под свой
контрол и надзор, но въпреки това не са успели да предотвратят настъпването
на вредите /чл. 48, ал. 3 ЗЗД/.
Основателността на иск по чл.45, ал.1 ЗЗД предполага наличие на
следните елементи: деяние /действие или бездействие/, противоправност на
същото, наличието на вреди, които да са в причинно-следствена връзка с
противоправното деяние и вина, като последния елемент се презюмира,
съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД. В случая, с Присъда от 21.09.2022 г. по НОХД №
2707/2022 г. на СГС, НО, 2 състав се установи извършеното от ответника
престъпно деяние по чл.118, вр. чл.115, вр. чл.18, ал.1, предл. 2, вр. чл.63,
ал.1, т.3 НК, извършено като непълнолетен – опит за умишлено умъртвяване,
чрез нанасяне с нож на проникващи прободно-порезни наранявания в
коремната кухина, непроникваща прободна-прорезна рана в областта на
шията, прободно-прорезно нараняване на дясната предмишница. Присъдата е
влязла в сила и съгласно чл.300 ГПК е задължителна за гражданския съд,
5
който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Следователно, телесните увреждания, противоправно причинени от
ответника И. М. на ищеца Б. И., са установени от наказателния съд, поради
което посочените елементи на фактическия състав на чл.45 ЗЗД не следва да
се изследват отново в настоящето производство. От гореизложеното, съдът
приема за доказано, че ищецът Б. П. И. е претърпял твърдените в исковата
молба неимуществени вреди - болки и страдания, емоционален дискомфорт и
притеснение, в резултат от причинените му от ответникът непозволени
увреждания.
Съгласно чл.48, ал.1 ЗЗД родителите и осиновителите, които
упражняват родителските права, отговарят за вредите, причинени от децата
им, които не са навършили пълнолетие и живеят при тях. За тези вреди носят
отговорност и родителите на извършителите на деликт, които извършители
към момента на деянието са били непълнолетни и живеят при родителите си.
Съгласно Решение № 270 от 10.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 916/2016 г., IV
г. о., ГК родителите и осиновителите на непълнолетен извършител на деликт
отговарят по чл.48 ЗЗД за уврежданията от противоправното деяние, които те
лично не са причинили, като отговорността им не е гаранционно-
обезпечителна - вместо непълнолетното дете - деликвент. Родителите и
осиновителите имат задължението да формират възгледи, убеждения и
привички за поведение на детето и да го подготвят за живота в обществото,
като продължават да се грижат за възпитанието му и да му внушават
внимателно отношение при действията му, до навършване на пълнолетие - 18
години. Отговорността им по чл.48 ЗЗД е поради това лична - за неупражнен
родителски контрол и за недостатъчно възпитание на детето. В решение №
223/12.07.2011 г. по гр. д. № 900/2010 ВКС е приел, че увреденият има право
да избере дали да насочи иска за обезщетение срещу прекия причинител на
вредата, срещу родителите му или солидарно към всички отговорни. Също
така, съгласно приетото в решение № Решение № 407 от 15.10.2012 г. по гр.
д. № 1589/2011 г. когато искът на увреденото лице е насочен срещу прекия
непълнолетен причинител на вредата на основание чл.45 ЗЗД и срещу
родителите му на основание чл.48 ЗЗД, отговорността на тези субекти е
солидарна и произтича от закона. Следователно независимо, че е ангажирана
отговорността на прекия причинител по реда на чл.45 от ЗЗД, родителите му
6
отговарят самостоятелно по реда на чл. 48 от ЗЗД. Съдът намира, че не са
налице предпоставките на чл.48, ал.3 ЗЗД, които да изключват отговорността
на родителите, поради което по настоящето дело следва да отговарят
солидарно заедно с непълнолетния си син.
Видът и характерът на причинените увреждания са установени от
наказателния съд, а от свидетелските показания се установява и интензитета
на претърпените от ищцата болки и страдания. За претърпените вреди,
ответниците дължат обезщетение по предявения срещу тях иск с правно
основание чл.45 ЗЗД, като обезщетението се определя от съда по
справедливост - чл.52 ЗЗД. При определяне размера на обезщетението за
неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички
обстоятелства, които ги обуславят. На обезщетяване подлежат
неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането.
Техният размер се определя според вида, характера и тежестта на
увреждането, като размерът на обезщетението трябва да е съобразен с
обществения критерий за справедливост. Справедливостта, като критерий за
определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги
конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали
за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД
не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на всички конкретни
обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на
увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителност и степен на интензитет. При определяне размера на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди се преценяват вида и
тежестта на причинените телесни и психични увреждания,
продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни
болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на
здравето, а ако увреждането е трайно - медицинската прогноза за неговото
развитие - решение № 202 от 24.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6375/2014 г., IV
г. о., ГК. е. От значение за определяне на размер на дължимото обезщетение
следва да се съобрази и икономическата конюнктура в страната към момента
на увреждането, обосноваваща обществено-оправданата мярка за
справедливост
В конкретния случай, с оглед посочените по-горе критерии, при
определяне размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди
7
съдът съобрази установените по делото конкретни обстоятелства относно
характера, тежестта и начина на увреждането - нанасяне с нож на няколко
проникващо прободни наранявания в коремната кухина, непроникваща
прободна-прорезна рана в областта на шията, прободно-прорезно нараняване
на дясната предмишница. Взе предвид обстоятелствата, при които е станало,
последвалата хирургична интервенция, възстановителния период,
причинените болки и морални страдания. За тези увреждания ищецът е
търпял значителни по интензитет болки в първите дни и седмици след
травмата, довели до ограничаване и затрудняване на движенията му, както и
невъзможност за задоволяване и извършване на ежедневни потребности и
дейности. Отчетена бе и възрастта на пострадалия – 63 г., с оглед
възстановителния период. Съдът взе предвид и установените последици от
телесните увреждания - стрес, неудобство, страх, дискомфорт. Отчетени бяха
и последвалите негативни емоционални и психически преживявания като
пострадал от физическо насилие. С оглед тези обстоятелства съдът намира, че
на ищеца следва да бъде присъдено обезщетение в размер на 18 000 лева,
което да репарира претърпените от него вреди, вследствие на извършеното
спрямо него противоправно деяние от ответника И. М.. За разликата до
пълния претендиран размер от 20 000 лева искът за неимуществени вреди е
неоснователно завишен.
Ответниците следва да бъдат осъдени да платят и законна лихва върху
обезщетението от датата на увреждането до окончателното изплащане, по
аргумент от чл.84, ал.3 от ЗЗД.
По отговорността на страните за разноски :
При този изход на делото съобразно чл.78, ал.1 ГПК ответниците следва
да заплатят на ищеца направените в делото разноски за адвокатско
възнаграждение съобразно уважената част от иска. Съдът, счита, че предвид
направеното възражение за прекомерност и на основание чл.7, ал.2, т. 3 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лева следва да
бъде намалено до сумата от 2200 лева. В процесния случай, с оглед
уваженият размер на иска, ответниците следва да заплатят на ищеца сумата
от 1980 лева разноски за адвокатски хонорар.
С оглед изхода на делото и обстоятелството, че на основание чл.83,
8
ал.1, т.4 ГПК ищецът е освободен от държавна такса и разноски по
производството, последните по силата на разпоредбата на чл.78, ал.6 ГПК
следва да бъдат възложени в тежест на ответниците, които да бъдат осъдени
да заплатят по сметка на СРС сумата от 720 лв., представляваща дължима
държавна такса, съобразно уваженият размер на иска.
Ответниците не са сторили разноски в настоящото производство,
поради което такива не следва да им бъдат присъждани.
Воден от горното, Софийски районен съд, 176 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. И. М. с ЕГН **********, Г. С. М., род. па ********** г.,
и И. Х. М., род. на ********** г., тримата с адрес: гр. С., да заплатят
солидарно на Б. П. И. с ЕГН ********** на основание чл.45, ал.1 ЗЗД и чл.48,
ал.1 ЗЗД сумата от 18 000 (осемнадесет хиляди) лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от противоправното
поведение на ответника И. И. М. – извършено престъпление по чл.118, вр.
чл.115, вр. чл.18, ал.1, предл. 2, вр. чл.63, ал.1, т.3 НК, установено с влязла в
сила присъда от 21.09.2022г. по НОХД № 2707/2022г. на СГС, НО, 2 състав,
ведно със законната лихва от датата на причиняване на вредите – 10.08.2019г.
до окончателното им изплащане, като ОТВХЪРЛЯ иска за обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 18 000 лева до
пълния предявен размер от 20000 лева .
ОСЪЖДА И. И. М. с ЕГН **********, Г. С. М., род. па ********** г.,
и И. Х. М., род. на ********** г., тримата с адрес: гр. С., да заплатят на Б. П.
И. с ЕГН ********** на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 1980 лева,
представляваща направените по настоящето дело разноски.
ОСЪЖДА И. И. М. с ЕГН **********, Г. С. М., род. па ********** г.,
и И. Х. М., род. на ********** г., тримата с адрес: гр. С. да заплатят на
Софийски районен съд сумата от 720 лева, представляваща държавна такса.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
9
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10