Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

12.06.2019

Град

МЕЗДРА

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Мездренски районен		съд			наказателен	състав
На	Втори май				Година	2019

В публичното заседание в следния състав:

 

	Председател							Евгени Божидаров
	Съдебни заседатели
	Секретар	Валя Каменова
	Прокурор
	Като разгледа докладваното от				Съдия Божидаров
АНХ			Дело	73			по описа за		2019	година.

ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД:

В.Г. *** обжалвал  наказателно постановление № 18-0300-000289/30.05.2018 г. на Началник група  РУ-Мездра към ОД МВР-Враца,  с което на основание чл.53 ЗАНН и чл. 179 ал.1 т. 5  пр.5  ЗДвП  е санкциониран с  административно наказание глоба в размер на 150.00 /сто и петдесет/  лева, за виновно нарушение на чл.42 ал.3 ЗДвП и на основание  Наредба Iз-2539 на МВР  са отнети 10 контролни точки.  

В жалбата се твърди , че нарушението не е  извършено , като се е движел в населено място с  автомобил  и на знак „стоп“ е бил неправилно изпреварен от друг автомобил, който го засекъл след това и възникнала свада   между двамата водачи.

  В съдебно заседание жалбоподателя  се явява лично и поддържа жалбата, като не оспорва нарушението.По негово искане  е разпитан свидетел пътуващ в автомобила управляван от него. Моли  за отмяна на НП или алтернативно намаляване на   наложената глоба.

Наказващият орган  не е  взел становище по жалбата и не е изпратил представител.В съпроводителното писмо изпращащо преписката в съда се иска потвърждавана на НП.

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59 ЗАНН и е процесуално допустима с оглед наличието на реквизити, съдържание, срок и активно легитимиран субект.

Приети са множество писмени доказателства . Снети са показания от свидетели .

Анализирайки събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

Представен по делото е АУАН  №309/20.05.2018 г.  съставен срещу жалбоподателя В.Г. *** , за това , че на същата дата около 13,50 часа в с. Боденец, община Мездра на ул. „Антон Иванов“ , като водач на лек автомобил   „Ауди А3“ с ДК № Вр 4950 СВ  управлявал  автомобила в качеството си на водач на изпреварвано МПС, като не изпълнява отговорността си  да не увеличава скоростта, с което  да пречи на МПС , което го изпреварва в  същия момент. Нарушението е квалифицирано по чл. 42 ал.3 ЗДвП . 

Акта е подписан без възражения. 

Въз основа на него било издадено атакуваното НП с което на основание чл.53 ЗАНН и чл. 179 ал.1 т. 5  пр.5  ЗДвП К.  е санкциониран с  административно наказание глоба в размер на 150.00 /сто и петдесет/  лева, за виновно нарушение на чл.42 ал.3 ЗДвП и на основание  Наредба Iз-2539 на МВР  са отнети 10 контролни точки. 

.

Съдът, като прецени установената фактическа обстановка и в изпълнение на задълженията си за извършване на цялостна  служебна проверка относно основателността и законосъобразността  на атакуваното наказателно постановление, от правна страна намира за установено следното:

Жалбата е не  основателна .

Нарушението съдът намира за несъмнено доказано от показанията на  полицейски служител  Г.Г., както и от  показанията на св.  И. П., който пътувал  в автомобила на  жалбоподателя.  Релевантните факти се установяват  от  показанията на В.П. . От техните разпити се установява, че св. В. П.  на сочената дата , време и място в НП се движел с личния си автомобил в с. Боденец  към гр. Мездра, като приближавал у-образно кръстовище. Преди него П. започнал маневра изпреварване на движещ се пред него автомобил „Ауди А3“ с № Вр 4950 СВ , който бил управляван от жалб.   В.К..  Същият  възприел  започналата маневра „изпреварване“ от движещия се зад него автомобил с водач В. П. , но въпреки това увеличил скоростта си на движение  в нарушение на чл. 42 ал.3 ЗДвП  и така попречил  маневрата да бъде завършена.  В краткия период от време  когато  пречел  на изпреварващия автомобил  били създадени предпоставки за ПТП с оглед мястото   върху насрещната пътна лента, където се намирал. 

В автомобила  на жалбоподателя се возил св. И. П. , който потвърждава тези обстоятелства, но твърди, че при започналата маневра „изпреварване“  водачът на автомобил  „Ауди А3“ В.К. , който управлявал  изпреварваният автомобил  увеличил скоростта , поради което  изпреварващия автомобил не могъл да завърши  започнатото изпреварване. Петков сочи, че  водачът  на автомобилът зад тях  при изпреварването   се изравнил с техния автомобил  при което започнал да ги заплашва, поради което  водачът В.К.  подал газ от уплаха , поради което не могъл да бъде изпреварен от задния автомобил.

Установява се несъмнено , че поведението на К. е нарушение  на чл. 42 ал.3 ЗДвП, като  правно релевантни са обстоятелствата  как той  е възприел поведението на водача  на автомобилът който започнал да го изпреварва , тъй като този автомобил предприел  маневрата съобразно закона. Самия жалбоподател  поддържа показанията  на св. И. П. возещ се с него в автомобила, като по същество пред съда  жалбоподателя не оспорва нарушението, но твърди, че го е извършил  в резултат на уплаха. Защитната позиция не се приема от съда, тъй като нарушението е свързано с неправилно изпреварване на автомобили , а не с поведението на водача в някой от тях към останалите участници в движението.

Снети са показания от полицейски служител Г.Г., който бил уведомен  от  ОД в РУ-Мездра  за  описаното  неправилно изпреварване. Г. установил автомобилите  в покой при входа на гр. Мездра от към с. Боденец. Той споделя разказаното   от него от очевидеца В.П. , като водач на изпреварващия автомобил.  Провел разговори и с  жалбоподателя, като водач на изпреварвания автомобил, като не си спомня  описаната  от св. П. ситуация да е отречена от него. Посочва, че съставил на К. АУАН , който бил подписан от него без възражения.

 При тази доказателствена съвкупност  се установява, че В.К.  като водач на автомобил марка „Ауди А3“ с № Вр 4950 СВ на 20.05.18 г. около 13,50 ч.  в с. Боденец на ул. „Антон Иванов“  по време на изпреварване  неправомерно е увеличил скоростта на управляваното от него превозно средство , като по този начин е попречил да бъде изпреварен  от друго МПС с водач  В. П., който правомерно започнал изпреварването в пътния участък. Нарушението правилно е квалифицирано по чл. 42 ал.3 ЗДвП, както в АУАН, така и в НП. Относимата за него санкционна норма по чл. 179 ал.1 т.5 пр.5 ЗДвП е правилно приложена и съответства на  текстовия диспозитив на нарушението. За това нарушение тази разпоредба  въвежда фиксирано наказание – глоба от 150 лева , поради  което съдът не може да слиза под  тази рамка при наличие на забраната  по чл. 27 ал.5 ЗАНН. Не е налице и маловажност на нарушението по чл.28 ЗАНН  , тъй като тежестта на нарушението  не се различава от обикновените случай от този вид /Решение № 283/20.07.2018 г. на АС-Враца по КАНД № 398/2017 г. /

 Съдът не установява допуснати  процесуални нарушения от категорията на съществените , които да опорочават производството.  Акта и НП са  издадено от компетентни лица в кръга на тяхната служба, което се установява  от т.1.3  за актосъставителя  и т.2.9  за наказващия орган  от приложената Заповед №8121з-515/14.05.2018 г.  на МВР възлагаща делегираща компетентност на съответни длъжностни лица от МВР да съставят АУАН и издават НП за нарушения на ЗДвП. АУАН е подписан от свидетел-очевидец. Текстовия диспозитив на нарушението в АУАН и НП кореспондира с приетата правна квалификация.  Административните актове съдържат в себе си всички необходими реквизити по чл. 42  ЗАНН за АУАН и чл. 57 ал.1 ЗАНН   за НП, което като законосъобразно и правилно   следва да бъде потвърдено.

Съдът намира, че целите на наказанието, визирани в чл. 12 ЗАНН ще бъдат постигнати, а именно да се предупреди и превъзпита  нарушителя към спазване на установения правов ред и се въздейства  възпитателно и предупредително върху останалите  граждани.

По отношение отнемането на контролни точки , то това отнемане по своята правна същност не представлява административно наказание по смисъла на чл. 13 ЗАНН .Отнемането на контролни  точки не фигурира сред принудителните   административни мерки, нито сред наказанията по ЗДвП, от което се налага извод за различната им правна същност, т.е. това отнемане не е  санкция която подлежи на самостоятелно обжалване, а е действие с контролно отчетен  характер, което изпълнява предупредителна и информационно – статистическа функция .

От друга страна следва да се вземе предвид, че контролни точки се отнемат само въз основа на влязло в сила наказателно  постановление, в който смисъл са и разпоредбите на   Наредба № Із- 2539 /12 година на МВР, в сила 04.02.2013 г. . Административният орган отнемащ тези точки  действа в условията на обвързана компетентност, като поведението му се предопределя  от  факта на налагане на наказанието  за извършено административно нарушение  с влязло в сила за това наказателно постановление. В този смисъл съдът не може да се произнася самостоятелно  по отношение претенции за неправомерно отнемане на контролни точки, в която насока е и съдебната практика -  Определение № 2624/2004 година по адм. дело № 2130/2004 година, V-то отделение на ВАС;  Определение №  8849/2003 година по адм. дело № 7646/2003 година,V-то отделение на ВАС; Определение №  10959/2003 година по адм. Дело № 9986/2003 година І-во  отделение.

Мотивиран  при горните съображения и на основание чл. 63 ал.1 ЗАНН,  този състав при РС-Мездра

 

                              

Р   Е   Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА  като законосъобразно и правилно наказателно постановление № 18-0300-000289/30.05.2018 г. на Началник група  РУ-Мездра към ОД МВР-Враца,  с което В.Г. ***  на основание чл.53 ЗАНН и чл. 179 ал.1 т. 5  пр.5  ЗДвП  е санкциониран с  административно наказание глоба в размер на 150.00 /сто и петдесет/  лева, за виновно нарушение на чл.42 ал.3 ЗДвП и на основание  Наредба Iз-2539 на МВР  са отнети 10 контролни точки.   

РЕШЕНИЕТО  подлежи   на обжалване пред АС-Враца по реда на  АПК с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните ,че е изготвено .

                                                           

 

 

 

 

 

                                                                                       Районен съдия: