№ 9565
гр. София, 06.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20231110103439 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от ищеца „Профи Кредит
България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, срещу ответника М. А. Ц., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ****, положителен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с
правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД за признаване
за установено съществуването на вземане по издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, за следните суми, дължими по Договор за
потребителски кредит № ****** г.: 2821,40 лв., представляваща главница, ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението – 31.05.2022 г. до
окончателното й погасяване, 994,98 лв. – договорна лихва за периода от 15.01.2021 г.
до 02.02.2022 г., 490,79 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 16.10.2019 г. до 02.02.2022 г. и 163,32 лв. - обезщетение за забава в размер
на законната лихва за периода от 02.02.2022 г. до 30.05.2022 г. за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 28699/2022г. по описа на СРС, 157
състав, и осъдителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 240, ал. 1 и
ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за заплащане на сумата 459,55 лв., представляваща
възнаграждение за закупен допълнителна услуга „Фаст“ към Договор за потребителски
кредит № ****** г. и 746,60 лв., представляваща възнаграждение за закупен
допълнителна услуга „Флекси“ към Договор за потребителски кредит № ****** г. и,
ведно със законна лихва от подаване на заявлението – 31.05.2022 г. до окончателното й
погасяване.
Ищецът извежда съдебно предявените права при твърдения, че с ответника М.
А. Ц., като кредитополучател и *****, като солидарен длъжник, са сключили Договор
за потребителски кредит №****** г. за сумата от 4000 лв., със срок 36 месеца, размер
на вноската 190,52 лв., ГПР 49,04 %, ГЛП 41,00 % и общо задължение по кредита в
размер на 6856,78 лв. Бил закупен и пакет от допълнителни услуги, по който се
дължало възнаграждение в размер на 800 лв. за услугата „Фаст“ и 1280 лв. за услугата
„Флекси“, разсрочени за срока на договора с размер на вноската 57,78 лв. С част от
1
сумата по кредита са погасени по желание на ответника задължения към ищеца по друг
договор за кредит в общ размер на 2068,19 лв., а останалата част в размер на 1931,81
лв. била преведена по посочена от ответника банкова сметка. Ищецът твърди, че по
кредита е погасена сумата от 3801,25 лв., но е останала непогасена главница в размер
на 2821,40 лв., договорна лихва в размер на 994,98 лв. за периода 15.01.2021 г. –
02.02.2022 г. и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на
459,55 лв. за услуга „Фаст“ и 746 лв. за услуга „Флекси“, поради което ги претендира.
Претендира и обезщетение за забава в размер на законната лихва от 16.10.2019 г. до
30.05.2022 г., като за главницата, договорната лихва и обезщетението за забава е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, а по
отношение на възнаграждениятя за закупен пакет от допълнителни услуги е
отхвърлено заявлението, поради което за тази сума предявява осъдителен иск.
Ответникът М. А. Ц. в срока по чл. 131 ГПК не е подала отговор на исковата
молба.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК е образувано ч.гр.д. № 28699/2022 г. по описа на СРС,
157 състав, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение в полза на ищеца за
2821,40 лв., представляваща главница, ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението – 31.05.2022 г. до окончателното й погасяване, 994,98 лв. –
договорна лихва за периода от 15.01.2021 г. до 02.02.2022 г., 490,79 лв. мораторна
лихва за периода от 16.10.2019 г. до 02.02.2022 г. и 163,32 лв. законна лихва за периода
от 02.02.2022 г. до 30.05.2022 г., а за сумата от 459,55 лв., представляваща
възнаграждение за закупен пакет от допълнителна услуга „Фаст“ към Договор за
потребителски кредит № ------, за сумата 746,60 лв., представляваща възнаграждение
за закупен пакет от допълнителна услуга „Флекси“ към Договор за потребителски
кредит № ------ и за сумата 33 лв., представляваща такса за събиране на вземане,
заявлението е отхвърлено. Срещу заповедта за изпълнение е постъпило възражение от
длъжника М. А. Ц. в срок, поради което на ищеца - заявител са дадени указания за
предявяване на иск за установяване на вземането по издадената заповед, като в
законоустановения срок ищецът – заявител е предявил настоящите искове.
По делото е приложен Договор за потребителски кредит № ****** г. сключен
между ищеца, като кредитор и ответника М. А. Ц., като кредитополучател, за сумата
от 4000 лв.
Видно от съдържанието на договора същият е договорен за срок то 36 месеца,
при ГПР 49,04 %, 41,00 % годишен лихвен процент и общо дължима сума по кредита
6856,78 лв. В договора е посочен и размер на дължимо възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги - 800 лв. за услуга „Фаст“ и 1280 лв. за услуга
„Флекси“, разсрочени за същия срок с размер на вноската 57,78 лв. и общо задължение
8936,78 лв.
Представени са общи условия на договора за кредит, погасителен план и
стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски
кредити.
Видно от приложеното платежно нареждане по банковата сметка на ответника е
наредена сумата от 1931,81 лв., а със сумата от 2068,19 лв. е погасено друго
задължение към ищеца.
Представено е и извлечение от сметка към договора с отразени постъпили
плащания и погасяване на кредита, както и разписки за плащанията.
Ищецът е направил изявление, че за погасяването на задължението по договора
за кредит е постъпила сума в общ размер на 3801,25 лв.
Представено е уведомително писмо за обявяване на предсрочна изискуемост на
2
кредита от дата 03.02.2022 г. и обратна разписка за изпращането му.
По делото е прието заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът възприема изцяло като обективно и професионално изготвено, от което се
установява, че постъпилите плащания по кредита са в размер на 3801,25 лв., с които
ако не се взимат предвид дължимите възнаграждения за допълнителни услуги са
погасени 1672,59 лв. главница, 2127,92 лв. договорна лихва и 0,74 лв. лихва за забава.
След приспадане на платената сума, съгласно приложения погасителен план,
непогасеното задължение по договора за кредит е 2327,41 лв. главница, 546,26 лв.
непогасена договорна лихва за периода от 15.06.2021 г. до 02.02.2022 г., 54,18 лв. лихва
за забава за периода от 15.05.2021 г. – 02.02.2022 г. и 93,39 лв. законна лихва за
периода от 03.02.2022 г. до 30.05.2022 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съдът намира искът за допустим – предявен в срока по чл. 415 ГПК за вземане,
за което е издадена заповед за изпълнение, произтичащо от същото основание, срещу
която е постъпило възражение по чл. 414 ГПК. Осъдителният иск е също допустим,
доколкото за вземанията по него съдът е отхвърлил заявлението.
За основателността на исковете в тежест на ищеца е да докаже, че между него
ответника, като кредитополучател е възникнало валидно правоотношение по Договор
за кредит № ****** г. при условията посочени в договора, въз основа на който
ответникът дължи претендираните суми, както и клаузите, предвиждащи заплащането
на възнаграждение за допълнителни услуги да са индивидуално уговорени. При
доказване на горните факти, в тежест на ответника е докаже погасяване на
претендираните суми.
С представените по делото писмени доказателства беше доказано, че страните са
обвързани от договор за кредит, който несъмнено е потребителски – страни по него са
потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ответникът е физическо лице, което използва
заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по
смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9
от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено
плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на
длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по
настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е
използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя,
то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит), са
използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а
представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се
подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в
това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи
служебно.
Съгласно постановките на ТР № 1/27.04.2022 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на
ОСГТК на ВКС, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по
нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за
решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна,
ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото
доказателства. Както беше посочено по-горе, настоящата облигационна връзка е
регулирана от ЗПК, който предвижда специални основания за нищожност на
договорите за кредит, като въвежда специални изисквания за неговото съдържание,
лимитирайки правата на кредитора с цел по-ефективна защита правата на уязвимия
потребител и ограничаване възможността за злоупотреба на по-силната страна в
правоотношението - кредиторът.
3
Процесният договор отговаря на изискванията за форма, предвидени в чл. 10, ал.
1 ЗПК, който предвижда писмена форма и ясен и разбираем език на клаузите, като
всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт –
не по-малък от 12, което в случая е изпълнено. Целта на законовото изискване за
еднаквост на шрифта и минимален негов размер е договорът да бъде лесно четим и да
не се прикриват някои негови параметри чрез малък шрифт. В случая всички елементи
на договора са с еднакъв шрифт и размер, позволяващ лесен промит на съдържанието.
В конкретния случай са спазени и изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.
7, 8, 9, 11 и 12 и 20 ЗПК. Видно от представения по делото договор за кредит е
договорен фиксиран лихвен процент на годишна основа, поради което в тази хипотеза
не е необходимо посочването на методика за изчисляване на референтен лихвен
процент. Отделно от това в случая нито се твърди, нито се установява, че е уговорено
прилагането на различни лихвени проценти. Изготвен е и погасителен план, който
съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, както и разпределение на вноските между различните
неизплатени суми – чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, като в случая договорът съдържа и
предупреждение за последиците за потребителя при просрочие на вноските, както и и
наличието на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право
може да бъде упражнено, включително информация за задължението на потребителя да
погаси усвоената главница и лихвата, с което са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1,
т. 20 ЗПК.
Съдът намира обаче, че клаузите в договора за кредит, въз основа на които
ищецът претендира възнаграждение в размер на 459,55 лв. за закупена услуга „Фаст“ и
в размер на 746,60 лв. за закупена услуга „Флекси“ за нищожни поради прякото им
противоречие със закона и по-конкретно със ЗПК.
Несъмнено допълнителната услуга „Фаст“, дефинирана в чл. 15.1. от договора
като приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит, като
начален етап от сключването на договора представлява дейност по усвояването на
кредита и не би могла да се подведе под дефиницията за „допълнителни услуги“ по
смисъла на чл. 10а, ал.1 от ЗПК, за която дейност е предоставена законова възможност
кредитодателят да събира допълнителни такси/възнаграждения. Същото се отнася и по
отношение на допълнителните услуги за отлагане на вноски, уговорени в чл. 15.2 от
договора. Съгласно цитираната разпоредба процесната услуга представлява
осигуряване на право на кредитополучателя да променя погасителния си план при
изпълнение на съответните специфични изисквания, описани в чл. 15.2.1, чл. 15.2.2 и
чл. 15.2.3. (право на кредитополучателят да отложи погасяването на вноски при
наличието на обективни причини за невъзможност на плащането). Освен че така
уговореното възнаграждение е свързано пряко с дейността на кредитодателя с
управлението на кредита, съдът намира, че независимо дали кредитополучателят се е
възползвал или не от предоставената допълнителна услуга, същата на практика
представлява предварително уговорено и заплащано заедно с погасителната вноска
възнаграждение с обезщетителен характер за продължаването на срока на договора, на
което кредитодателят няма право поради изричната забрана на чл. 33, ал. 2 от ЗПК –
кредиторът има право на обезщетение за забава в размер на законната лихва, а в случая
такова е претендирано като отделно вземане със заявлението.
От друга страна, така уговорените възнаграждения (за приоритетно разглеждане
на искането за кредит и за правото да се промени погасителния план) по съществото си
представляват разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на
годишния процент на разходите – индикатор за общото оскъпяване на кредита – чл. 19,
ал. 1 и 2 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита
за потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за
кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора, и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
4
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.
Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България
(основен лихвен процент – 0.1 %, плюс 10 %), което означава, че лихвите и разходите
по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузи в договор,
надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни по аргумент от чл. 19, ал. 5 ЗПК.
Съпоставянето с общия размер на процесното възнаграждение за допълнителна услуга
за приоритенто разглеждане на заявка за отпускане на кредит и документи и
начислената договорна лихва, с размера на главницата по договора за кредит обуславят
извода, че горепосоченото ограничение е превишено, поради което клаузите, с които
то е уговорено са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът възприема
изцяло като обективно и компетентно, се установи, че за погасяването на задълженията
по договора за кредит са постъпили плащания от страна ответника в общ размер на
3801,25 лв., в който смисъл са и твърденията на ищеца. Предвид извода за нищожност
на клаузите, въз основа на които ищецът претендира възнаграждения за закупени
допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ уговорените възнаграждения следва да бъдат
изключени при отнасянето на платените от ответника суми за погасяване на останалите
компонентни на дълга. Според заключението на ССчЕ, непогасената част от
задължението по процесния договор за кредит, като се вземат предвид постъпилите
плащания и не се вземат предвид дължимите възнаграждения по допълнителни услуги
е в размер на 2327,41 лв. главница, 546,26 лв. договорна лихва за периода от 15.06.2021
г. до 02.02.2022 г., както и лихва за забава в размер на 145,57 лв. за периода от
15.05.2021 г. до 02.02.2022 г.
Предвид изложеното предявеният иск за главница се явява основателен до
размера на 2327,41 лв., като за горницата до пълния предявен размер от 2821,40 лв.
следва да се отхвърли.
Основателна се явява претенцията за договорна лихва само за периода от
15.06.2021 г. до 02.02.2022 г. в размер на 546,26 лв., като за горницата до пълния
предявен размер от 994,98 лв. искът подлежи на отхвърляне.
Основателна се явява и претенцията за обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за периода от 16.05.2021 г. до 30.05.2022 г., която съгласно
заключението на ССчЕ е в размер на 145,57 лв., като за горницата до пълния предявен
размер от 163,32 лв. искът подлежи на отхвърляне.
Предявените искове за заплащане на сумата от 459 лв., представляваща
възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ и на сумата от 746,60 лв. за закупена услуга
„Флекси“ следва да се отхвърлят изцяло като неоснователни.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него
разноски в заповедното производство съразмерно уважената част от исковата
претенция. В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер 114,13
лева - заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50
лева, определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от
Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените действия,
материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото). Съобразно
уважената част от иска на ищеца следва да се присъди съответна част от сторените в
5
заповедното производство разноски, а именно сумата от 86,81 лв. На основание чл. 78,
ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в исковото
производство, съобразно уважената част от исковете. Същият е сторил разноски в
размер 113,53 лв. държавна такса, 300 лв. депозит вещо лице по ССчЕ и
юрисконсултско възнаграждение определено от съда в размер на 100 лева съгласно чл.
78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната
помощ, при съобразяване извършените действия, материалния интерес, фактическата и
правна сложност на делото. От тях съобразно уважената част на иска следва да се
присъди съответна част, а именно сумата от 271,60 лв.
Ответникът на основание чл. 78, ал. 3 ГПК също има право на разноски за
исковото производство, съобразно отхвърлената част на предявените искове, но
същият не е направи искане в тази насока, поради което съдът не дължи произнасяне.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Профи Кредит
България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В по реда на чл. 422 ГПК искове с правно
основание 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД, че М. А. Ц., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, **** ДЪЛЖИ НА „Профи Кредит България“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„България“ № 49, бл. 53Е, вх. В следните суми по Договор за потребителски кредит №
****** г.: 2327,41 лв., представляваща главница, ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението – 31.05.2022 г. до окончателното й погасяване,
546,26 лв. – договорна лихва за периода от 15.06.2021 г. до 02.02.2022 г. и 145,57 лв. -
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 16.05.2021 г. до
30.05.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 28699/2022г. по описа на СРС, 157 състав, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за
горницата над 2327,41 лв. до пълния предявен размер 2821,40 лв. главница, за
горницата над 546,26 лв. до пълния предявен размер от 994,98 лв. договорна лихва за
периода от 15.01.2021 г. до 14.06.2021 г. и за сумата над 145,57 лв. до пълния
предявен размер от 654,11 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 16.10.2019 г. до 30.05.2022 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 28699/2022г. по описа на СРС, 157 състав,
КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл.
53Е, вх. В, срещу ответника М. А. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ****,
обективно кумулативно съединени осъдителни искове по реда на чл. 422 ГПК с
правно основание 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за заплащане на сумата 459,55
лв., представляваща възнаграждение за закупен допълнителна услуга „Фаст“ към
Договор за потребителски кредит № ****** г. и 746,60 лв., представляваща
възнаграждение за закупен допълнителна услуга „Флекси“ към Договор за
потребителски кредит № ****** г. и, ведно със законна лихва от подаване на
заявлението – 31.05.2022 г. до окончателното й погасяване, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „М. А. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. София, **** ДА ЗАПЛАТИ
НА "Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 86,81 лв. – разноски в заповедното производство и сумата от 271,60
лв. в исковото производство.
6
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7