Решение по дело №2677/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.107, ал.3 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл.4, ал.1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/.

Образувано е по жалба на К. Н. В., [ЕГН], чрез адв. Й. К. – САК, срещу Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 ДОПК № МД-АУ-8365/18.10.2016г., издаден от Н. Х. Н. - ст. инспектор „КРД“ в Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, в частта, в която е потвърден с решение № МД-РШ-077/07.07.2023г. на Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, с който на В. са установени задължения за данък върху превозните средства за лек автомобил с рег.№ [рег. номер] за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2015г. в размер на 611,32 лева – главница, и 137,84 лева - лихва.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорения АУЗ поради противоречието му с приложимите материалноправни и процесуалноправни разпоредби. Релевират се твърдения за некомпетентност на органа, издал оспорвания акт, както и за липса на основание за неговото издаване, и в частност – липса на хипотезите по чл. 107, ал. 3 от ДОПК. Сочи се, че в обжалвания акт за установяване на задължения липсват каквито и да е било данни за начина, по който е изчислено задължението, включително за вида на автомобила, годината на производството му и мощността на двигателя. На основание чл. 54, ал. 4 от ЗМДТ се оспорва дължимостта на данъка към Община Варна, тъй като през процесния период постоянният адрес на жалбоподателя е бил на територията на Столична община. Навеждат се доводи за извършено плащане на данъка за 2015г., удостоверено с Разписка № 04000474664270/17.08.2016г. В заключение се излага, че установените публични задължение са погасени по давност, на основание чл.171, ал.1 от ДОПК. Отправя се искане за отмяна на атакувания административен акт и присъждане на направените в производството разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не се представлява.

Ответната страна – Директорът на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Моли за отхвърлянето й като неоснователна и за потвърждаване на оспорвания акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно договор за покупко-продажба на моторно превозно средство /МПС/ от 02.04.2007 г. /л. 62 от делото/, с нотариална заверка на подписите от същата дата, „Металекс-5 Вторични суровини“ ЕООД продава на жалбоподателя К. Н. В. следното МПС: лек автомобил марка „Рено Меган“ с рег. № [рег. номер], рама № VF1JA110527673691, цвят светло сив металик, за сумата от 5850 лева. Договорът за покупко-продажба е вписан под № 5645/2007 година в общия регистър на нотариус А. Г..

С декларация по чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ № **********/04.04.2007г. за притежаван лек автомобил /л. 61/ жалбоподателят декларира закупеното МПС, за който е открита данъчна партида № [рег. номер]. В. декларира, че автомобилът е с обем на двигателя 1598 куб. см., мощност – 90 kW, година на производство – 2003г., откогато и притежава действащо катализаторно устройство.

Съгласно изискана справка от НБД „Население“ за история на адресите на К. Н. В., същият е имал постоянен адрес в гр. Варна до 16.08.2010г., от която дата жалбоподателят има постоянен адрес в гр.София, ул.“Боянски водопад“ № 103, ет.1, ап.1.

Съгласно приложена по делото Справка от АИС „КАТ – история на регистрацията“ с.д.№ 1669/05.02.2024г. за л.а. с рег.№ [рег. номер], същият е собственост на К. Н. В. от 04.04.2007г. до момента на изготвяне на справката. Лекият автомобил е бил с посочения регистрационен номер от 28.02.2005г. до 16.11.2015г., след което и към момента на справката е с рег.№ [рег. номер]. На посочената дата е отбелязана промяна на регистрацията, поради зачисляване в региона /гр.София – Отдел „ПП“ - СДВР/.

Във връзка със служебно получена информация с писмо peг. № МД-Т16005744ВН_001ВН от 26.09.2016г. на Столична Община, Дирекция „Общински приходи", отдел Общински приходи-Средец, Триадица е установено, че с декларация №7224Т161213/19.11.2015г., във връзка с горепосочената промяна в регистрацията поради зачисляване на автомобила в Отдел „ПП“ – СДВР, била открита партида 7224Т161213 на името на К. Н. В. с регистриран лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“, с peг. №[рег. номер]. Бил посочен начален момент на облагане - 16.11.2015г. На основание получената информация под № 5115/18.10.2016г. служебно била закрита партида № [рег. номер] с посочена дата, до която се облага - 31.10.2015г.

При извършена справка на закритата партида били установени неплатени в срок задължения за горепосоченото МПС. Поради това и с оглед липсата на извършвана ревизия, на В. бил издаден от орган по приходите при Община Варна, на основание чл.107, ал.3, изр.3, предл.3 от ДОПК, Акт за установяване на задължения № МД-АУ-8365/18.10.2016г. С акта на жалбоподателя били установени задължения за данък върху ПС за 2012, 2013, 2014 и за 01.01. – 31.10.2015г., и съответни лихви.

Срещу АУЗ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № МД-АУ-8365/18.10.2016г. е подадена жалба с peг. № МД20000604ВН от 14.04.2020 г от К. Н. В. № 103. С Решение № МД-РШ-045/22.11.2022г. на Директора на дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, на основание чл. 147, ал. 1 от ДОПК, жалбата е оставена без разглеждане, като недопустима. Посоченото решение е обжалвано в срока по чл.147, ал. 3 от ДОПК пред Административен съд - Варна, като е образувано административно дело №695 по описа за 2023г. С Определение №928/04.04.2023г., влязло в законна сила на 04.04.2023г., Административен съд- Варна, XXIV състав, на основание чл.147, ал. 3 от ДОПК, е отменил Решение № МД-РШ- 045/22.11.2022г. на Директора на Дирекция „Местни данъци" при Община Варна. С определението съдът е върнал преписката на Директора за продължаваме ма административното производство по обжалване на Акт за установяване на задължения № МД-АУ-8365/18.10.2016г.

Депозираната жалба е била разгледана по същество от Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, който с Решение № МД-РШ-077/07.07.2023г. е отменил, на осн. чл.171, ал.2 от ДОПК, АУЗ № МД-АУ- 8365/ 18.10.2016г., в частта относно задълженията, отнасящи се за л.а. с рег. № [рег. номер], с партиден №[рег. номер], за периода от 01.01.2012г. до 31.12.2012г., и е потвърдил акта в останалата му част.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Решение № МД-РШ-077/07.07.2023г. на Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна е връчено на жалбоподателя на 23.08.2023г., видно от приложената по преписката обратна разписка. Жалбата до съда е подадена чрез Директора на Дирекция "МД" при Община Варна на 05.09.2023г., т. е. в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, от надлежна страна – адресат на издадения в производството индивидуален административен акт, с който се засягат негови законни права и интереси, и следователно е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна по следните съображения:

Разпоредбата на чл.166, ал.1 от ДОПК предвижда, че установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон, като приложимият ред относно вземанията за данък върху превозните средства е регламентираният в ЗМДТ. Съгласно чл.4, ал.1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК; обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Според чл.4, ал.3 вр. ал.4 от ЗМДТ в производствата по ал.1 служителите на общинската администрация, определени със заповед на кмета, имат правата и задълженията на органи по приходите, а в ал.5 е предвидено, че ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община упражнява правомощия на териториален директор.

През призмата на цитираните разпоредби, възраженията на жалбоподателя за некомпетентност на органа, издал оспорвания акт, са неоснователни. Компетентността на органа по приходите е установена в закон – чл. 107, ал. 3 от ДОПК вр. чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ. В случая със Заповед № 0793/14.03.2016г., издадена от заместник-кмета на Община Варна в съответствие с чл.4, ал.4 от ЗМДТ, в условията на заместване, предвид Заповед № 0709/12.03.2016г. на Кмета на Община Варна, са определени длъжностните лица от общинската администрация, на които са предоставени правомощия на органи по приходите, извършващи установяването, събирането и контрола на местните данъци и такса битови отпадъци, между които са и служителите, заемащи длъжност старши инспектор „Контролно-ревизионни дейности“. Видно от писмо рег. № МД24000053ВН_001ВН/15.01.2024г., именно такава длъжност заема въпросният издател на оспорения по съдебен ред АУЗ № МД-АУ- 8365/ 18.10.2016г. – Н. Х. Н., поради което същата притежава материална и териториална компетентност за издаване на актове от вида на процесния. Налага се извод, че оспореният АУЗ е издаден от компетентен орган – служител на общинската администрация, който е изрично овластен с правата и задълженията на орган по приходите с нарочна заповед. Дори да се приеме, че Заповед № 0793/14.03.2016г. не е породила действие, по делото е приложена Заповед № 2612/22.06.2015г., надлежно оправомощаваща издателя на оспорвания АУЗ като орган по приходите.

Не се установяват допуснати от местния орган по приходите съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват отмяна на акта на това основание. В случая се касае за АУЗ на Община Варна, издаден служебно на основание чл.107, ал.3 от ДОПК във вр. със ЗМДТ, в хипотезата на „задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия“. В тази връзка, предвид липсата на доказателства за заплащане на процесните задължения, както и за извършване на ревизия, неоснователно се явява възражението на жалбоподателя, че актът е издаден при липса на съответно основание. Оспореният индивидуален административен акт е издаден служебно на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК, след получена от приходните органи информация за пререгистрацията и зачисляването в друг район на декларираното от В. МПС, и след установяване, че от него не са заплатени задължения за данък върху превозното средство за процесните данъчни периоди в определените от закона срокове, и че няма данни за извършена ревизия. Обжалваният АУЗ е постановен след изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая и след служебно събиране, проверка и преценка на допустими, относими и необходими доказателства, т.е. административното производство е проведено съобразно изискванията на чл. 35 и чл. 36 от АПК. Спазени са всички основни принципи на АПК, включително тези за съразмерност /чл. 6 от АПК/ и законност /чл. 7 от АПК/. Местният орган по приходите е упражнил правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо като при издаване на акта не са засегнати права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава – установяване на незаплатени дължими задължения за местен данък.

Лишено от основание е възражението за издаване на акта при липса на фактически и правни основания за начина, по който е определено задължението. АУЗ съдържа нормативно изискуемите реквизити - мотиви и разпоредителна част, основания за издаването му, необходимите индивидуализиращи белези на издателя и задължения субект, подпис на издателя и указания за обжалването му. В табличен вид са отразени установените размери на задълженията, посочени по вид, година и лихва за просрочие към тях. За всяка от годините е посочена дължимата главница и съответни лихви. Съдържащите се фактически и правни основания в АУЗ дават възможност на неговия адресат да установи размера на установените задължения по вид и години. Посочените от жалбоподателя като липсващи обстоятелства са декларираните от него по чл.54, ал.1 от ЗМДТ характеристики на облаганото МПС, като същите са съотнесени към приложимите законови разпоредби.

От граматическото и систематично тълкуване на разпоредбите на чл. 52, т. 1 и чл. 53 от ЗМДТ, недвусмислено следва, че обект на облагане с данък върху превозните средства са превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа на Република България, а задължени за данъка са собствениците на превозните средства. Вземането за данъка е на съответната община, по аргумент от чл. 61 от ЗМДТ, като същият е дължим на годишна база – чл. 60, ал. 1 от ЗМДТ. В случая между страните по делото не се спори, а и се установява от събраните по делото доказателства, че К. Н. В. е придобил собствеността върху процесния автомобил на 02.04.2007г., като същият е негов собственик и към момента на изготвяне на Справка от АИС „КАТ – история на регистрацията“ с.д.№ 1669/05.02.2024г. На 16.11.2015г. е извършена промяна на регистрацията на л.а. „Рено Меган“ с рег. № [рег. номер], рама № VF1JA110527673691, поради зачисляването му в регион гр.София – Отдел „ПП“ – СДВР. При това положение, и предвид безспорния факт, че автомобилът е регистриран за движение по пътната мрежа в Република България, В. се явява данъчно задължено лице за заплащането на местен данък за това превозно средство към Община Варна до 31.10.2015г., след който момент партидата му е била закрита, поради прехвърлянето на автомобила на отчет към Сектор „ПП“ – СДВР. В тази връзка, доводите му във връзка с представените доказателства за извършено плащане в размер на 32,90 лева към Столична Община, са неотносими към установените задължения към Община Варна, още повече, че същите се отнасят за остатъка от 2015г., видно от посочения в бележката краен срок за плащане.

Изисканите от жалбоподателя доказателства, че е с постоянен адрес в гр.София още от 2010г. не променят горния извод. Съгласно приложимата редакция на чл.54, ал.4 от ЗМДТ, размерът на данъка се определя от служител на общинската администрация въз основа на данни от регистъра на пътните превозни средства, поддържан от Министерството на вътрешните работи, и се съобщава на данъчно задълженото лице. Фактът, че жалбоподателят не е изпълнил своевременно задължението си по чл.14, ал.4 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, а е сторил това едва на 16.11.2015г., обосновава териториалната компетентност на органите по приходите при Община Варна до отразяване на промяната в регистъра на МПС.

При извършена проверка съдът констатира, че размерът на данъка е правилно определен, съобразно приложимите норми и характеристики на автомобила.

Съгласно чл. 55. (Изм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г.) (1) За леки автомобили общинският съвет определя размера на данъка с наредбата по чл. 1, ал. 2 съобразно мощността на двигателя, коригиран с коефициент в зависимост от годината на производство, както следва:

 

1. до 37 kW включително - от 0,34 до 1,02 лв. за 1 kW;

2. над 37 kW до 55 kW включително - от 0,40 до 1,20 лв. за 1 kW;

3. над 55 kW до 74 kW включително - от 0,54 до 1,62 лв. за 1 kW;

4. над 74 kW до 110 kW включително - от 1,10 до 3,30 лв. за 1 kW;

5. над 110 kW - от 1,23 до 3,69 лв. за 1 kW.

В зависимост от годината на производство данъкът се умножава със следните коефициенти:

 

Брой на годините от годината на производство, включително годината на производство	Коефициент
Над 14 години	1
Над 5 до 14 години включително	1,5
До 5 години включително	2,8

 

Съгласно приложимата за 2014г. и 2015г. редакция на чл.40, ал.1 от Наредба на ОбС Варна за определяне размера на местните данъци на територията на Община Варна, за леките автомобили размерът на данъка се определя съобразно мощността на двигателя, коригиран с коефициент в зависимост от годината на производство, както следва:

1. До 37 kw включително - 0.95 лв. за 1 kw;

2. Над 37 kw до 55 kw включително - 0.95 лв. за 1 kw;

3. Над 55 kw до 74 kw включително - 1.28 лв. за 1 kw;

4. Над 74 kw до 110 kw включително - 1.57 лв. за 1 kw;

5. Над 110 kw - 1.76 лв. за 1 kw.

В зависимост от годината на производство данъкът се умножава с коефициентите, определени с чл. 55, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси.

Предвид установените данни за мощност и година на производство на автомобила – 90 kW и 2003г., правилно данъкът за 2014г. и 2015г. е изчислен в размер на 211,95 лева, като за 2015г. са приспаднати два месеца, предвид закриването на партидата на 31.10.2015г. На основание чл. 175, ал. 1 от ДОПК вр. чл. 4, ал. 2 от ЗМДТ и чл. 1, ал. 1 от ЗЛВДТДПДВ, върху незаплатените в сроковете по чл.60, ал.1 ЗМДТ задължения за данък върху превозните средства, правилно са начислени закъснителни лихви към 18.10.2016г.

Неоснователно е възражението за изтекла обикновена погасителна давност по отношение на задълженията за данък за процесните периоди. Задълженията за данък върху превозните средства, в това число и лихвите за просрочие са публични общински вземания, съгласно разпоредбите на чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 9 от ДОПК. Публичните вземания се погасяват по давност в сроковете предвидени в ДОПК.

Според разпоредбата на чл. 171, ап. 1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5 годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Като правна последица от действието на посочените норми за давността, с изтичането на давностните срокове по чл. 171 от ДОПК се погасява правото да се събере по принудителен ред публичното вземане, за което тези срокове са изтекли. Съобразно разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от ДОПК, 5- годишният давностен срок започва да тече от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. На основание чл. 172, ал. 2, изр. 1 от ДОПК, давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение. От прекъсването на давността започва да тече нова давност. (чл. 172, ал. 3 от ДОПК). Това означава, че с прекъсването на давността се заличава с обратно действие изтеклият давностен срок и започва да тече нов петгодишен срок.

Данъкът върху превозните средства е годишен данък, който се дължи за всяка година, през която лицето е собственик на съответното моторно превозно средство. Нормата на чл. 60, предл. първо от ЗМДТ сочи, че данъкът върху превозните средства се плаща на две равни вноски в следните срокове: до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е дължим.

С оглед горното, давността за 2013 г. е започнала да тече от 01.01.2014 г.; давността за 2014 г. е започнала да тече от 01.01.2015 г., а давността за 2015 г. е започнала да тече от 01.01.2016г. За всеки от посочените периоди давността е прекъсната преди изтичането й, с издаването на процесния АУЗД на 18.10.2016 г., поради което е започнала да тече нова давност. Към настоящия момент тя не е изтекла, тъй като с инициираното още през 2020г. обжалване на издадения АУЗ, продължаващо и към настоящия момент, давността е спряна, на осн. чл.172, ал.1, т.4 от ДОПК

По отношение на задължението за 2013г., обаче, е изтекла давността по чл. 171, ал. 2 от ДОПК. Съгласно цитираната разпоредба, с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността, освен ако е налице някой от посочените в нормата пет хипотези. В процесния случай не е налице нито едно от визираните изключения. Давностният срок по чл. 171, ал. 2 ДОПК за установеното в акта задължение за 2013г. започва да тече от 01.01.2014г. и изтича на 01.01.2024г. Във връзка с тази погасителна давност, и при съобразяване на разпоредбата на §29 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците и във връзка с решение на Народното събрание от 03.04.2020 г., с което е удължен срока на обявеното извънредно положение до 13.05.2020 г., то за периода от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. посоченият давностен срок не се прилага. Същият срок не се прилага и за удължения срок на извънредното положение и на основание § 13 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето. Поради това, следва да се приеме, че абсолютната давност е изтекла на 28.02.2024 г., т. е. в хода на настоящото съдебно производство. По аргумент на противното от чл.160, ал.4 от ДОПК, съдът не следва да се произнася по същество по материално – правния спор за установените задължения за 2013г., а да отмени АУЗ в тази му част само на основание на изтекла абсолютна погасителна давност по чл. 171, ал. 2 ДОПК /в този смисъл Решение № 744 от 23.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6531/2023 г./.

По изложените съображения съдът намира, че процесният АУЗ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № МД-АУ-8365/18.10.2016г. в частта му, в която са установени задължения за 2014г. и за периода 01.01.2015г. до 31.12.2015г., е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административно - производствените правила и при правилно приложение на материалния закон, и не противоречи на целта на закона, поради което подадената срещу него жалба в тази му част следва да се отхвърли като неоснователна. По отношение на установените задължения за 2013г., оспорвания АУЗ следва да се отмени на осн. чл.171, ал.2 от ДОПК, по изложените по – горе съображения.

При този изход на спора, страните взаимно си дължат разноски, съобразно уважената, съответно - отхвърлената част от жалбата. Жалбата е основателна за 293.68 лева – главница и лихви за 2013г. Съгласно списък по чл. 80 от ГПК, жалбоподателят претендира общо разноски в размер на 160 лв., като съобразно уважената част от жалбата, му се следват разноски в размер на 63 лв. На основание чл.161 от ДОПК, на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение съобразно отхвърлената част от жалбата, а именно – такова в размер на 244 лева. По компенсация, в полза на Община Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 181 лева.

 

Воден от гореизложеното, Административен съд – Варна, IX състав,

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 ДОПК № МД-АУ-8365/18.10.2016г., потвърден с решение № МД-РШ-077/07.07.2023г. на Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, в частта, с която на К. Н. В. са установени задължения за данък върху превозните средства за лек автомобил с рег.№ [рег. номер] за периода 01.01.2013г. до 31.12.2013г. в размер на 222,75 лева – главница, и 70,93 лева – лихва.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К. Н. В. срещу Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 ДОПК № МД-АУ-8365/18.10.2016г., потвърден с решение № МД-РШ-077/07.07.2023г. на Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, в останалата й част.

ОСЪЖДА К. Н. В., [ЕГН], да заплати в полза на Община Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 181 /сто осемдесет и един/ лева.

Решението е окончателно, на основание чл.160, ал. 7, изречение второ, предложение първо вр. чл. 144, ал. 1 вр. чл. 107, ал. 3 от ДОПК, вр. чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ.