Решение по дело №167/2019 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 19
Дата: 3 февруари 2020 г. (в сила от 12 февруари 2020 г.)
Съдия: Елеонора Петрова Серафимова
Дело: 20195200900167
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 2 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е    Ш   Е    Н    И    Е

 

№19/03.02.2020г. гр. Пазарджик

 

В       ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

                             ПАЗАРДЖИШКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, на двадесети януари две хиляди и двадесетата година в открито заседание, в следния състав:                                                                                                                                                                                            

 

                                          ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЕЛЕОНОРА СЕРАФИМОВА

 

          Секретар: В.БОЕВА

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия СЕРАФИМОВА т.д.№ 167 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава 39 „Откриване на производство по несъстоятелност” от ТЗ.

Образувано е по молба от Н.Т.Ш. с ЕГН********** *** А.Б. №** срещу „Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на пуравление: гр.П., ул.“Ч.С.“ №**, ет.** представлявано от управителя Р.К. за обявяване в несъстоятелност на ответното дружество.

В обстоятелствената част на молбата се твърди, че между страните по делото е сключено споразумение от 01.12.2010г., съгласно което ищецът е предоставил собствени средства в размер на 402 000 лева при условията на  134, ал.1, пр.2 от ТЗ на ответното дружество, което към онзи момент било с наименование „Б.“ ООД. Срокът за връщане на сумата е определен на две години. Твърди се, че след изтичането му сумата не била върната та ищеца. Ето защо ищецът смята, че считано от 2012г. ответното дружество е в състояние на трайна неплатежоспособност.

Твърди се още, че последните погасявания на задължения към кредитори на ответника, включително и НАП за публични задължения, е до края на календарната 2011г. Към 30.06.2009г. дружеството е притежавало недвижим имот с идентификатор 55155.501.12.1.25, представляващ самостоятелен обект в сграда, находяща се в гр.Пазарджик, ул.Ч. С.№7, ЖСК П., ет.*, който бил възбранен от НАП-Пазарджик на 15.03.2011г. поради образувано изпълнително производство№22120003534 на АДВ-офис Пазарджик.

Посоченото състояние не било временно и не би могло да бъде преодоляно.

Поради изложеното и защото били налице хипотезите на чл.608 се прави искане за констатиране неплатежоспособността и се постанови решение, с което се открие производство по несъстоятелност по отношение на „Б.“ ЕООД.

В даден от съда срок ответното дружество не е взело становище по допустимостта и основателността на предявения иск, както и не е представило доказателства.

Молителят по делото е представил писмени доказателства в подкрепа на твърденията си, както и са приети основна и допълнена СИЕ, която като компетентно изготвена и неоспорена от страните съдът изцяло кредитира.

Настоящият съдебен състав като съобрази доводите на молителя и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност при спазване изискванията на чл.235 и чл.236 от ГПК прие следното:

По допустимостта:

Така подадената молба е процесуално допустима като подадена по реда на чл.625 от ТЗ , както и поради приложените към нея изискуеми се по чл.628 ал.2 и ал.3 от ТЗ документи.

Налице са и предпоставките на чл.613 от ТЗ, тъй като молбата е подадена пред надлежния окръжен съд по седалището на търговеца.

По основателността:

Искането за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на ответното дружество е направено и на едно от основанията визирани в чл.607а от ТЗ – неплатежоспособност.

Относно неплатежоспособността, съобразно визираното в чл.608 ал.1 от ТЗ, следва да се установи дали длъжникът е търговец, да е налице изискуемо задължение на същия по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане, което същия да не може да изпълни, или задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца.

Предвид изложеното съдът съобразявайки наведените от молителя доводи, както и приетите по делото доказателства и след справка в ТР установи, че ответното дружеството е „търговец” по смисъла на чл.1 ал.2 от ТЗ и е капиталово такова, поради което и приема, че е налице първата от материалните предпоставки на търговската несъстоятелност.

Относно следващата предпоставка – наличие на изискуемо задължение на същия по търговска сделка също е налице. В конкретният случай от писмените доказателства и приетата по делото СИЕ се установява, че ответното дружество към 30.06.2019г. има непогасени задължения в размер на 1 468 709,64 лева, от които към НАП в размер на 515 203,91 лева. Вземанията са възникнали във връзка с търговската дейност на ответника и представляват дългосрочни и други заеми, дългове и други задължения според отразеното в справка на НАП. Предвид непредставяне от страна на ответника на данни, вещото лице не е в състояние да посочи конкретните кредитори на дружеството, освен представеното от ищеца споразумение и справка на задълженията към НАП. В този смисъл съдът приема за установени единствено посочените задължения.

Установено е и, че Публичният изпълнител е образувал изпълнително дело през 2011г. за събиране на дължими по ЗДДС и ЗКПО суми като е наложил обезпечителни мерки - възбрана върху недвижим имот собственост на ответника, както и запор върху негови движими вещи - два броя МПС.

Наред с изложеното до тук, пак от експертизата се установява, че ответното дружество след 31.12.2012г. е преустановило търговската си дейност и така през периода от 2013г. до  2019г. е отчело нулев финансов резултат, което  води до извода, че е налице невъзможност за длъжника да погасява изискуеми и ликвидни парични задължения, произтичащи от търговска сделка. Този извод е съобразен и с установеното от СИЕ, а именно, че в баланса на дружеството към 30.062019г. са отразени дълготрайни материални активи с балансова стойност 153 хиляди лева в статия „Земи и сгради“. Липсва отчетени парични средства. Пак от СИЕ се установява, че през 2012г. ответното дружество на 10.05.2012г. е отчуждило два имота на обща стойност 242 000 лева, която сума обаче няма данни да е постъпила по сметки на Б. ООД.

От анализираните от вещото лице данни се установява, че от края на 2011г. дружеството не е било в състояние да покрие задълженията си със собствените си активи. През същата година дружеството е отчело финансова загуба в размер на 201 299,16 лева, а през 2012г. – 329 424,96 лева, като, както бе посочено по – горе, през 2013г. е преустановило дейността си. Пак от заключението на СИЕ се установява, че още през 2011г. финансовите затруднения на ответното дружество са били с траен и необратим характер и ответника не е бил в състояние до покрива натрупаните задължения. Това проличава и от показателите за рентабилност, ефективност и ликвидност, които са били под препоръчителните стойности. А коефициентите на обращаемост на материалните запаси и „среден срок на изплащания на задълженията" са неизчислими поради липса на материални запаси и данни за изплащането на задължения към доставчици.

И накрая, при преценка на платежоспособността на търговеца, следва да се има предвид обстоятелството дали същият разполага с достатъчно имущество за покриване на задълженията си, без да се поставят в опасност интересите на кредиторите. Затова при преценката на финансовото състояние на длъжника следва да се имат предвид само притежаваните от него краткотрайни активи – стокови запаси, с каквито през 2019г. липсват данни дружеството да притежава.

Следователно налице са безспорни доказателства, че притежаваното от дружеството – ответник имущество не е достатъчно за покриване задълженията му, още повече при преустановена търговска дейност, без това да поставя в опасност интересите на кредиторите, което предполага да не са налице предпоставките на чл.631 от ТЗ. Както бе посочено не се и събраха доказателства, които да установяват обстоятелството, затрудненията му да имат временен характер. Това все са обстоятелства, които изключват откриване на производство по несъстоятелност и обосновават отхвърляне на молбата, и са от категорията факти, от които длъжникът черпи изгодни правни последици за себе си, и с оглед принципа за разпределяне на доказателствената тежест, визиран в чл.154, ал.1, от ГПК, същият следваше да ги докаже.

Съобразно всичко изложено до тук се налага извод за неплатежоспособност по смисъла на чл.608 ал.1 т.1 и т.2 и ал.3 от ТЗ. При констатирана неплатежоспособност на длъжника, а в случая безспорно е така, съдът дължи определяне и на началната дата на възникването й, което е от съществено значение за развитието на производството и попълването на масата на несъстоятелността и изобщо охраняване интересите на кредиторите, поради което съдът следва да прецени същата с оглед на всички доказателства по делото. Това е така защото началната дата на неплатежоспособността се определя не съобразно конкретно извършено или неизвършено плащане по вземане на определен кредитор, а чрез установяване доколко спирането на плащанията представлява това трайно обективно състояние на невъзможност на длъжника да погасява задълженията си по смисъла на чл.608 от ТЗ. Ето защо и съобразно изложеното до тук съдът приема, че началната датата на неплатежоспособността е 31.12.2011г., тъй като безспорно е установено, че след тази дата дружеството е преустановило плащанията към кредиторите, а в последствие е преустановило и дейността си. След тази дата липсват доказателства по делото ответното дружество да е извършило плащане свързано с търговската му дейност или такова за погасяване на публичните му задължения към НАП, като е декларирало и загуба, която според вещото лице е сочело и вече за необратимост на финансовите затруднения на дружеството, тъй като то не е било в състояние да покрива натрупаните задължения. Ето защо съдът приема тази дата да отразява възможно най-обективно началния момент на неплатежоспособност.

Предвид категорично установеното по делото, че дружеството не разполага с налично имущество, с което да покрие началните разноски в производството по несъстоятелност, които съгласно чл.629б ал.2 от ТЗ съдът определя в размер на 7 000 лева, ще следва производството по несъстоятелност да се открие при условията на чл. 632 ал.1 от ТЗ.

Кредиторът Н.Ш. изрично е заявил, че не претендира заплащане на сторените от него разноски, поради което и такива не следва да му се присъждат.

Съобразно изложеното и на основание чл.607а ал.1 от ТЗ, чл.608 от ТЗ, чл.632 ал.1 от ТЗ Пазарджишкия окръжен съд

 

Р         Е       Ш      И:

 

ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТ на „Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.“Ч.С.“ №*, ет.*, представлявано от управителя Р.К..

ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА НА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА -  31.12.2011 г..

ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на „Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.П.ул.“Ч. С.“ №*, ет.*, представлявано от управителя Р.К..      

ОБЯВЯВА „Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.“Ч. С.“ №*, ет.*, представлявано от управителя Р.К. в НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ.

ПОСТАНОВЯВА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА на „Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.“Ч.С.“ №*, ет.*, представлявано от управителя Р.К..

ПОСТАНОВЯВА ОБЩА ВЪЗБРАНА И ЗАПОР върху имуществото на     „Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.“Ч.С.“ №7, ет.2, представлявано от управителя Р.К..      

ЛИШАВА „Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.“Ч. С.“ №**, ет.**, представлявано от управителя Р.К. от правото да управлява и да се разпорежда  с имуществото, което е включено в масата на несъстоятелността.

СПИРА производството по търговско дело №167/2019г. по описа на Окръжен съд Пазарджик при условията на чл.632 ал.1 и 2 от ТЗ като указва на длъжника и кредиторите, че производството може да бъде възобновено в едногодишен срок от вписване на настоящето решение в ТР по молба на длъжника или кредитор ако депозира необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл.629б от ТЗ в размер на 7 000 лева.

Препис от решението служебно да се изпрати на длъжностното лице по регистрация при Агенцията по вписвания гр. Пазарджик за вписване в Търговския регистър.

Препис от решението служебно да се изпрати на съдията по вписванията при Районен съд гр. Пазарджик за вписване на постановената обща възбрана върху недвижимите имоти на дружеството.

Решението да се впише в книгата по чл.634в от ТЗ.

Решението подлежи на незабавно изпълнение и има действие по отношение на всички.

Решението подлежи на въззивно обжалване в 7-дневен срок от вписването му в Търговския регистър пред Апелативен съд гр. Пловдив.     

 

СЪДИЯ: /п/