Р Е Ш Е Н И Е
161/21.2.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На деветнадесети февруари през две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Секретар: Ил.Давидкова
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД №181 по описа на ШРС за 2020 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.330 от ГПК, във вр. с чл.50 от Семейния кодекс.
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от С.И.Й., с ЕГН**********,*** и Н.Я.Й., с ЕГН**********,***, съдебен адрес ***, пл.”***” №12, ет.2, чрез адв. П.П. от ШАК, в която излагат, че са постигнали сериозно и непоколебимо съгласие бракът им да бъде прекратен, както и че са постигнали споразумение относно личните и имуществените отношения между тях, фамилното име и издържката. Молят съда да постанови решение, с което да прекрати сключения между тях брак по взаимно съгласие и да утвърди постигнатото споразумение.
Молителят С.И.Й. в съдебно заседание се явява лично и с упълномощен представител - адв. П.П. от ШАК, като поддържа молбата си за прекратяване на брака и изложеното споразумение.
Молителката Н.Я.Й. в съдебно заседание също се явява лично и с упълномощен представител адв. П.П. от ШАК, като също поддържа молбата за прекратяване на брака и изложеното в нея споразумение по чл.51 от СК. Моли съда да прекрати брака и да одобри споразумението.
ШРС, след като взе в предвид събраните по
делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
Молителите С.И.Й. и Н.Я.Й. били законни съпрузи, като гражданският брак между тях бил сключен на 16.09.1995 год. в гр.Шумен, за което бил издаден Акт за граждански брак №328/16.09.1995 год. Двамата имали родено едно дете – Я. С. И., родено на *** год., което към настоящия момент е навършило пълнолетие. Двамата живеели в семейно жилище, намиращо се в гр.Велики Преслав, община Велики Преслав, ул.“***“ №13, вх.5, ет.5, ап.90, собственост на майката на молителката. Последното било напуснато от двамата съпрузи и за в бъдеще никой от тях няма претенции за неговото ползване. В молбата си заявяват, че са постигнали непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си. Двамата нямат претенции един спрямо друг за изплащане на издръжка, като сочат, че нямат придобити по време на брака недвижими имоти и моторни превозни средства, а притежаваните движими вещи са поделили доброволно извънсъдебно и нямат претенции един спрямо друг. Молителката е променила фамилното си име при сключване на брака, като заявява, че след прекратяване на брака желае да възстанови предбрачното си фамилно име Б..
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото доказателства и по-специално от Удостоверение за сключен граждански брак, Договор за правна защита и съдействие, ведно с адвокатско пълномощно, Документ за заплатена държавна такса.
При така установената фактическа обстановка
съдът приема от правна страна следното:
От материалите по делото и от изявленията на страните направени, както в исковата молба, а така също и в съдебно заседание се установява по безспорен начин, че двамата са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си с развод. Постигнали са споразумение, в което уреждат всички лични и имуществени отношения помежду си, а именно: относно семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име. В този смисъл съдът намира, че постигнатото между тях споразумение, уреждащо последиците от прекратяване на брака, е пълно, не противоречи на закона и добрите нрави и следва да бъде утвърдено от съда.
Поради изложеното, съдът намира, че молбата на С.И.Й. и Н.Я.Й. се явява основателна и следва да бъде уважена, като съдът следва да допусне прекратяване на брака между страните с развод по взаимно съгласие и да утвърди депозираното от тях споразумение по чл.51 от СК.
На основание разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК съдът с решението си следва да определи окончателен размер на дължимата държавна такса. Съобразявайки материалите по делото, липсата на представени по делото доказателства досежно доходите на съпрузите, като взе предвид тяхната възраст и факта, че двамата са в трудоспособна възраст и са в състояние да реализират доходи, поне в размер на минималната работна заплата, установена за страната, съдът намира, че окончателния размер на дължимата държавна такса в настоящия случай следва да бъде в размер на 40 лева. В същото време от материалите по делото се установява, че при завеждането на делото молителят е заплатил държавна такса в размер на 25 лева, поради което молителката следва да бъде осъдена да заплати разликата до пълния определен от съда размер. В този смисъл при разпределение на разноските съдът съобрази обстоятелството, че в споразумението двамата са се договорили разноските да бъдат разпределени между двамата поравно.
Водим от горното, на основание чл.330, ал.3 от ГПК, във вр. с чл.51, ал.1 и ал.2 от СК, във вр. с чл.50 от СК, съдът
РЕШИ
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между С.И.Й.,
с ЕГН**********,*** и Н.Я.Й., с ЕГН**********,***, съдебен адрес ***, пл.”***”
№12, ет.2, чрез адв. П.П. от ШАК, сключен
с Акт за граждански брак №328/16.19.1995 год. ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ НА СЪПРУЗИТЕ.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между С.И.Й. и Н.Я.Й. споразумение в следния смисъл:
І. Семейното жилище, намиращо се в гр.Велики Преслав, община Велики Преслав, ул.“***“ №13, вх.5, ет.5, ап.90, собственост на майката на молителката е напуснато от двамата съпрузи и никой от тях няма претенции за неговото ползване.
ІI. Молителите нямат
претенции за изплащане на издръжка помежду си.
III. Молителите декларират, че по време на брака си не са придобивали недвижимо имущество и моторни превозни средства, поради което нямат имуществени претенции един спрямо друг.
IV. Страните декларират, че придобитите по време на брака движими вещи са били поделени извънсъдебно и двамата нямат претенции едни спрямо друг.
V. След прекратяване на брака молителката Н.Я.Й., с ЕГН********** възстановява предбрачното си фамилно име Б..
VI. Направените по делото разноски се поемат от молителите съвместно.
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната такса по делото в размер на 40 /четиридесет/ лева.
ОСЪЖДА Н.Я.Й., с ЕГН********** да заплати в полза на държавата по сметка на ШРС сумата от 15 лева /петнадесет лева/, представляваща доплащане на държавна такса до пълния определен от съда размер, както и 5 лева /пет лева/ държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: