№ 205
гр. Бургас, 18.11.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осемнадесети
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Яни Г. Гайдурлиев
Светлин Ив. Иванов
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова
и прокурора Г. Хр. Х.
Сложи за разглеждане докладваното от Пламен Анг. Синков Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20242000600226 по описа за 2024
година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Жалбоподателят подсъдим В. Л. З., се явява лично и с упълномощен
защитник адв. В. П..
За Апелативна прокуратура-Бургас, се явява прокурор Х..
Не се явяват частните обвинители А. М., М. А., както и Ю. С. – всички
редовно призовани.
Не се явява упълномощеният повереник адв. Ц. В..
Явява се преупълномощеният от адв. В. повереник адв. К. К. от АК-Б..
ПРОКУРОРЪТ: Получил съм препис от допълнението към жалбата на
защитника и от възражението на частното обвинение.
АДВ. К.: Мисля, че допълнението към въззивната жалба е получено и
сме запознати.
АДВ. П.: Получили сме възражението на частните обвинители.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ К.: Да се даде ход на делото.
АДВ. П.: Липсва процесуална пречка, да се даде ход на делото.
1
Съдът, като изслуша становищата на страните и съобрази
обстоятелството, че неявяването на частните обвинители, които са редовно
призовани, не са посочили уважителна причина за отсъствието си и са
представлявани от надлежно упълномощен повереник, не е пречка за
разглеждане на делото,
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията докладчик докладва делото.
Страните поотделно заявиха, че няма да правят отводи на състава
на съда, прокурора и секретаря.
Съдът дава ход на съдебно следствие.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча доказателства.
АДВ. К.: Нямам искания по доказателствата. Няма да соча
доказателства.
АДВ. П.: С оглед Вашето определение, моля още веднъж да вникнете в
същността на основната въззивна жалба и допълнението, което съм направил
с оглед изложените съществени процесуални нарушения, обосновката, която
съм дал във връзка с казаното от вещите лица и ще Ви моля да реновирам
искането по отношение допускане отговор само на този въпрос, който съм
формулирал.
ПРОКУРОРЪТ: Запознат съм с искането, което е депозирано с
въззивната жалба, запознат съм и с определението на Апелативния съд, с
което не се допуска. Относно днешните искания считам, че вече има влязло в
сила определение. Освен това, не се посочиха и данни, такива, въз основа на
които да се допусне допълнителна задача на осморната експертиза, която ще
допринесе за изясняване на обективната истина, поради което имайки предвид
доказателствата по делото, считам че не е необходимо допускането на такава
допълнителна задача на вещите лица, поради което се противопоставям.
АДВ. К.: Уважаеми апелативни съдии, моето персонално мнение, пък и
то е съобразено със становището на адв. В. е, че от събрания до момента
2
доказателствен материал в него се съдържат изрични доказателства, които
вече са установили въпросите, които са повдигнати, поради което мисля, че
назначаването на такава задача към вещите лица не е наложено от обективна
необходимост в настоящия случай, поради което намираме същото за
неоснователно.
РЕПЛИКА на АДВ. П.: Няма как от определението до тук да измисля
нови аргументи, но все пак искам да Ви кажа следното: не съм го казал, това
са експертите, които го казват, то е протоколирано. Все пак обективната
истина е задача на съда и на нашето общество да я разкрие. Считам, че в
конкретния случай фактите, които са събрани и най-вече протоколът, в който е
записано тяхното експертното мнение, ясно и категорично показва, че имаме
нужда от този отговор.
Що се отнася до това, че не е обжалвано определението, то не подлежи
на обжалване.
Съдът се оттегля на тайно съвещание за произнасяне по направеното
искане.
След проведено тайно съвещание настоящият състав счита, че има
достатъчно фактически данни в делото и отговори на вещи лица, които съдът
да прецени и да достигне до извод и за този въпрос, който е поставен, за това
не се налага допълнителна експертиза, която да отговори на поставения от
защитника въпрос, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на защитника адв. П. за
назначаване на допълнителна автотехническа експертиза.
Страните поотделно заявиха, че няма да сочат други доказателства.
По доказателствата, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
3
ПРОЧИТА приложените по делото доказателства.
ПРИКЛЮЧВА събирането на доказателствата и съдебното следствие.
ДАВА ход на съдебните прения.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, настоящото производство
е инициирано по въззивна жалба на подсъдимия З. срещу присъда № 45 на
Бургаски окръжен съд, с която той е признат за виновен за извършено
престъпно деяние по чл. 343, ал. 1, б.В, вр.чл. 20, ал. 2 изр. 2. Като основание в
жалбата се изтъква, че на първо място са допуснати процесуални нарушения
във фазата на ДП, като са назначени множество съдебно автотехнически
експертизи и накрая е дал вяра единствено на една от тях, в която се счита, че
е допуснато съществено процесуално нарушение във фазата на ДП.
Твърди се също, че във фазата на съдебното следствие и при решаване
на делото също са допуснати процесуални нарушения изразяващи се в
нарушение чл. 13 и чл. 14 НПК с факта, че съдът се е позовал единствено на
осморната експертиза и не е изследвал всички факти по делото, както и не се е
съобразил с искането да допусне допълнителна експертиза, която да изчисли
ъгловата скорост на движение на автомобила, т.е. не е възложил такава задача
на вещите лица, с което не е изследвана цялата фактическа обстановка и при
това положение се е постановил незаконосъобразен съдебен акт.
Считам, че в правото на прокурора е да прецени при разследването, на
коя експертиза ще даде вяра и коя експертиза ще посочи като доказателство и
именно във фазата на ДП, с цел изясняване на обективната истина и при
сложната фактическа обстановка, прокурорът е положил всички усилия като е
назначил няколкократно експертизи, за да се изясни цялата фактическа
обстановка и въз основа на изяснената вече фактическа обстановка е извел
своя правен извод, че подсъдимият е извършил деянието, в което е обвинен,
базирайки се на свидетелските показания, т.е. на всички доказателства по
делото, включително и с осморната експертиза.
Считам, че съдът също не е допуснал процесуално нарушение явяващо
се такова като допускане на процесуални следствени действия, които да
изяснят фактическата обстановка по делото, тъй като запознавайки се
подробно със свидетелските показания по делото е видно, че свид. Б., който е
4
единствен пряк свидетел на събитието, той е карал непосредствено след
управлявания от подсъдимия автомобил и до сблъсъка на автомобила с
пострадалия, подсъдимият не е предприел каквато и да е маневра наляво или
надясно, поради което и считам, че не е било необходимо, тъй като нямаме
отклонение и движение ъглово, както се изрази в искането, не е допуснато
такава експертиза, а именно да се изчислява каква ще е скоростта и времето за
пълното спиране на управлявания от подсъдимия автомобил и
предотвратяване на сблъсъка, тъй като дефакто ние нямаме ъглово движение
наляво, за да изчисляваме това движение и да изясняваме този факт с
допълнителна задача на експертизата. Напротив, всички свидетелски
показания по делото както и огледният протокол сочат единствено и само, че
подсъдимият при управление на МПС, с което е допуснал ПТП, се е движил
до самия сблъсък само в права линия като не е променял посоката на
движение и траекторията на автомобила, поради което считам,че и тук съдът
не е допуснал процесуално нарушение изразяващо се в несъбиране на всички
възможни доказателства за изясняване на обективната истина. Базирайки се на
тези обстоятелства считам, че няма допуснато процесуално нарушение и
съобразявайки се с всички доказателства по делото, считам че в случая, както
е посочено по нататък в жалбата, че се явява деянието случайно събитие, че не
са налице основания за приложението на чл. 15 НК, т.е. не е такова събитие,
което той да не е могъл да предвиди и предотврати. Напротив, пострадалият е
забелязан от свидетеля Б. на достатъчно разстояние на банкета на пътя, такова
разстояние, от което подсъдимият е бил длъжен да го забележи и да
предприеме съответните мерки за недопускане на ПТП, т.е. в случая той е в
нарушение на чл. 20, ал.2, изр. 2 ЗДвП.
Считам, че при воденето на ДП, съдебното следствие и
постановяването на съдебния акт, не са допуснати процесуални нарушения.
По делото са събрани всички възможни и необходими доказателства, като
съдът при постановяването на своя съдебен акт, е изследвал всички
доказателства, тяхната взаимна връзка, които не си противоречат и е стигнал
до правилен и законосъобразен извод, че подсъдимият е извършил деянието в
което е обвинен, а именно деяние по чл. 343, ал.1, б. В НК и присъдата не
страда от пороци.
На следващо място, относно определяне на наказанието съдът е отчел
5
всички смекчаващи обстоятелства, като е изложил подробно в мотивите на
своя акт и е счел, че деянието е извършено при условията на чл. 54, т.е., следва
за това деяние да се приложи чл. 54 НК в минимално предвидената граница на
наказанието, поради което и е наложил минимално наказание от 1 година
лишаване от свобода и правилно е счел, че в случая не са налице основанията
на чл. 55 НК, а именно да са множество такива смекчаващи обстоятелства, че
най-минималното наказание предвидено в нормата, се явява прекалено тежко
за извършителя.
Поради изложеното, предлагам да не уважавате въззивната жалба, а да
постановите решение, с което потвърдите присъдата като законосъобразна,
мотивирана и обоснована.
АДВ. К.: Уважаеми апелативни съдии, от името на частните
обвинители заявявам, че поддържаме съображенията, които са изложени във
възражението представено по повод на постъпилата жалба и досежно нейното
допълнение. Нашето становище е, че присъдата е правилна и законосъобразна,
като считаме, че не са допуснати процесуални нарушения, които да са
нарушили правата на подсъдимия, нито пък е налице неправилно приложение
на материалния закон.
Аз считам, че в този случай не може да се възприеме тезата на защитата
за наличието на случайно събитие, защото доколкото е видно, е налице
нарушение на правилата за движение. Съдебната практика е категорична за
това, че такава хипотеза, подсъдимият не може да се позовава на този
институт доколкото е налице негово неправомерно поведение. Това
възражение намираме за неоснователно. Може би единствената критика към
първата инстанция по мое мнение е това, че съдът е бил доста лаконичен
изразявайки своите мотиви при индивидуализиране на наказанието, но
всъщност безспорно ми е ясно, че съдът е взел предвид както факта на
съпричиняването на събитието от страна на пострадалия, така и значително
високата продължителност на разследването по причини, които не са зависели
от подсъдимия. Безспорно е, че съдът не е отчел тези обстоятелства при
индивидуализацията на наказанието, поради това считаме, че това оплакване
също не е основателно, доколкото съдът правилно и законосъобразно е
наложил наказание в неговите минимални предели, макар и пестеливо, е
6
заявил какво е основанието да наложи наказание в този минимален размер.
Представителят на прокуратурата беше доста подробен, поради което
аз няма да повтарям казаното от него.
Моля да поставите акт, с който оставите въззивната жалба без
уважение и да потвърдите присъдата като правилна и законосъобразна.
АДВ. П.: Уважаеми апелативни съдии, това дело е доста интересно
според мен. Продължи по някакви причини 10 години. Не упреквам съдебната
система, защото делото тук се движи точно в рамките, но наблюдаващият
прокурор, за което аз имам оплаквания по отношение на неговите действия,
които рефлектират и по отношение несправедливостта на тази присъда, мина
през „осанна до разпни го“.
За мен беше много странно, аз съм автомобилен инженер преди да
стана юрист. Завършил съм „автомобили, транспорт, трактори“ и това ми е
специалността. Познавам много добре ПТП, бил съм началник на ***, така че
с това отклонение, което правя, искам само да Ви кажа, че ми беше интересно,
че се тръгна от експертиза на експертизата, на експертизата на експертизата. В
крайна сметка тези пет експертизи показаха ясно и категорично, че моят
подзащитен няма вина за ПТП. Първата беше с някакви невероятни скорости –
141 километра в колона, после станаха прецизирания, прецизирания, като
стигнахме и до петорна експертиза, която потвърди тезата на прокурора,
стигнахме до арбитражна и в един момент прокурорът прекрати това
производство.
Аз си позволих пред първата инстанция да цитирам цели пасажи от
постановлението на прокурора от 23.01.2023 г. и на колегата прокурор му
зададох въпроса, кога той се убеди, че от „осанна“ минахме на „разпни го“,
т.е., кога той в него формира това обратно, не можа да се отговори на този
въпрос и аз го търся този отговор и пред Вас, защото се намираме в една
невероятна хипотеза. Двама корифеи в областта на изследване на ПТП - проф.
С. и проф. К. със своите екипи бяха обединени по основна експертиза, при
което се вижда, накрая, когато стана обсъждането в последното заседание, си
обединиха усилията в едно, че е необходимо да се отговори на един
допълнителен въпрос. Защо трябва да се отговори на този въпрос, защото те
7
не са изследвали именно това положение на автомобила. По-важното е, че
едните приемат едно отстояние, което е от банкета до някак си малко след
осевата линия посока пресичането от ляво надясно на пешеходеца, което се
равнява на 6,71 м, а другите приемат 5,79 – 0,90 м. разбирайте и до там се
стига 0,54 секунди, за да се твърди вече тук пред Вас и да влезем с обв. акт, че
той не е бил изпълнил задължението си като водач и не е спрял. Предполагам,
че всички сме шофьори в тази зала, предполагам, че имаме всички с опит и с
възрастта оценка, какво значи 1 секунда, защото аз лично не мога да измеря и
когато зададох въпрос на експертите, „кажете ми, как да измерим тази
секунда“ и стигаме до един важен момент от фактическа страна, който беше
решаващ за това дело. Чл. 108 ЗДвП е категоричен къде се движат
пешеходците – на тротоара и на банкета. Има тълкувателна практика, която
казва, че пешеходците са длъжни за спазват правилата за движение. Има и
едно друго, по-ново решение, което също съм цитирал, което казва, че
водачите не са длъжни, когато пешеходците пресичат неправилно, да им
осигуряват предимство. Ние се намираме в тази хипотеза. Може ли някой
човек логически да приеме, движейки се в колона, че някакъв човек от едната
страна на пътя ще се засили до другата страна на пътя бягайки през едни
обрасли храсти и т.н., за да пие една лимонада. Ако вие карате автомобил,
това сме го казвали, ще го повторя, искам просто да Ви убедя за това, което
беше пропуснато, и сте в колона, вие гледате направо, в дясно. Отклонявате
погледа в ляво, за да видите насрещното движение, но едва ли отклонявате
поглед, за да видите чак толкова, дали има някакъв пешеходец било на
тротоара, било на банкет, за да прецените той какво ще прави. Той е тръгнал
да управлява трактор, значи този човек не е прост, не е някой такъв, който не
знае за какво става дума. От тук нататък аз считам, че той е тръгнал да прави
самоубийствени действия. Няма логика в това нещо – да виждаш колона от
автомобили, да виждаш насрещен, защото се доказа, че насреща е идвал един
автомобил, и да тръгнеш да пресичаш. По тази логика е могъл да пострада
първият, който е бил в колоната, могъл е да пострада вторият, третият,
пострадал е моят подзащитен.
Има и още едно обстоятелство, което аз мога да взема предвид – зад
него се е движил лек автомобил „Мерцедес“, който той трябва да го
наблюдава. Всички тези действия включително последващите действия,
когато той го вижда вече на пътното платно. Да, 100 м. видимост. Много
8
внимателно четох това дело и се подготвях.
Уважаеми апелативни съдии, видно от протокол № 622/15.05.2024 г. от
стр. 15 до 28 включително, прочетените показания на свид.Б., той никъде не
описва това, което каза току що прокурорът. Защо не го описва, той е бил дори
зад „Мерцедеса“. Той не може да види действията на подсъдимия. Той е видял
онзи, че изскача от лявата страна, пресича банкета и се явява на платното и
вижда вече след това произшествието. Той казва, „аз спрях след това момче“.
Няма как в момента да изваждаме от контекста на едно съдебно дело и да се
слагат думи, които ги няма в протоколите. Този свидетел описва действията на
подзащитния ми, а безспорно автомобилът е бил, пресичайки лентата, под 1-2
градуса в този момент. Така че, фактическата обстановка, която предшества
това ПТП, действията на пешеходеца, които са в пълно нарушение на
задължението не само на чл. 108, но и на чл. 114 – къде се движат
пешеходците. Няма човек, който може да се спаси от тази ситуация.
И съдът и прокурорът са казали нещо много важно – стр. 2 от мотивите
на решението: „О. А., който внезапно предприел напречно пресичане на
пътното платно на неразрешено за пешеходците място“. Дори съдът да
приеме, че автомобилът е бил с 1-3 градуса до осевата линия пресичайки и, че
моят подзащитен е предприел всички възможни действия за спиране, дори е
казано, че поради това, че неговият автомобил е оборудван с ABS спирачки, не
може да се намери тази следа, която при автомобил без тази система би могло
да бъде намерено. Тоест и съдът и прокурорът приемат, че събитието е
станало в опасна зона. И едните и другите приемат, че действията на
подсъдимия са били в рамките на това, което законът изисква и в един момент
се появява 0,54 секунди и 0,90 м. Че видите ли, ако той го е бил видял на
банкета, следователно щял да го пропусне. Ами, след като е станало ПТП,
значи тази възможност е невъзможна да се случи нито от чиста техническа
страна, нито, по всякакъв начин-физична страна, може да се случи подобно
нещо. Именно по тази причина съм изложил във въззивната жалба
становището на проф. С., който доста емоционално и това е записано в
протокола, отрази, кое се гледа, какво става и какви са механизмите в този
случай. Прокурорът и повереникът заявиха, че практиката на съдилищата е
двупосочна и че, когато се наруши чл. 20, ал. 2 винаги водачът носи
съответната наказателна отговорност и съответно няма как да се приложи чл.
9
15.
Цитирал съм две Решения, като съм отворил възможност днес да Ви
посоча още практика. Пред мен е Решение № 106/31.05.2018 г. по НД №
350/2018 г. на Второ отделение на ВКС, където е казано в абсолютно същата
ситуация. Съдът изрично отбелязва, че пешеходец се превръща в опасност
едва когато навлезе в платното или с поведението си ясно и недвусмислено се
насочи към него. Тоест, ние не можем да считаме, че опасността, която се
визира в чл. 20 в конкретния случай е възникнал от банкета, защото логично
погледнато, защо тогава в една норма на ЗДвП ще се казва, кой къде може да
се движи. Следователно, това че един пешеходец се движи по банкета или
тротоара, той не е опасност. Опасно ще бъде когато стъпи на пътното платно.
Опасно ще бъде, когато неразумно тръгне да пресича. Това разбиране за
вменяване на водача, като му се вменява неизпълними прогностични
задължения, поради което не следва да бъде ангажирана отговорността му за
нарушение на чл. 20, ал 2. Тук си позволих пред окръжната инстанция да дам
пример. Ако ние сме точно пунктуални и не се съобразяваме, че както ние
като водачи имаме задължения, така и пешеходците имат задължения, то
какво би станало? Би станало анархия, т.е. няма закони. Което означава, че аз
за да тръгна от точка А до точка Б, трябва да спирам до всеки пешеходец,
който се намира отдясно или отляво, за да го питам какво ще прави, или да го
гледам какво ще прави. Именно за това върховните инстанции в цитираните от
мен решения, включително и това, което цитирах казват това нещо – ние не
можем да, ние имаме някаква човешка съзнателна дейност, която предполага,
че когато ние изпълняваме задълженията и другите ще ги изпълняват.
Спирам се на частта, в която съм посочил по отношение на фактите
свързани с обстоятелството, дали са налице съответните предпоставки за
приложението на нормата на чл. 15 НК. Уважаеми апелативни съдии,
предпоставките да бъде приложен чл. 15 са изследвани изключително много в
нашата юридическа наука. Основното е да се види, кое задължение не е
изпълнено, за да се каже, че той не следва да се приема, че това деяние е
случайно. Имало ли е опасна зона – има, налице ли са трите кумулативни
елемента-опасност за движението да се е появило неочаквано за водача -
никой не го оспорва. Преди малко Ви цитирах мнението на
първоинстанционния съд в мотивите Това мнение е на прокурора, дори много
10
засилено е в тезата си, когато прекратява ДП. Има ли обективни условия за
конкретната пътна обстановка, които да правят възможно появата на едно
внезапно препятствие - няма, защото такава възможност би възникнала, той
човекът си седи отсреща или ходи по банкета – няма възможност. Като кацне
на пътното платно, тогава е тази опасност, която възниква и тогава трябва да
се реагира. Реагирал ли е моят подзащитен – реагирал е. Появата на
препятствие появило ли се е в опасната зона за спиране и невъзможност да се
избегне удар да не се дължи на неправомерното поведение на водача. Данните
събрани в това производство категорично показват, че водачът се е движил с
разрешена скорост, даже под разрешената, в колона, спазвал е съответните
правила. Самият той е водач с добри характеристични данни, специалист и
т.н. Следователно, всички предпоставки за приложението на чл. 15 са налице и
аз се чудех, защо не бяха приложени.
По отношение на справедливостта на така постановената присъда,
изложил съм мотиви, като съм ги подкрепил с конкретни факти. Искам заради
непосредствеността да се спра с по едно изречение. Експертиза до експертиза,
експертиза до експертиза и в крайна сметка 16000 лева на моя подзащитен.
Всичко хубаво щеше да бъде, ако прокурорът си беше направил труда в
изпълнение на своите задължения, а и съдът най-вече, да каже „ние за какво
ги четем тези процесуални правила и за какво се явяваме тук, ако не ги
спазваме“. Чл. 154, ал. 2 е категоричен - когато не е съгласен със заключението
на вещото лице съответният орган е длъжен да се мотивира. Някъде да
виждате в процесната присъда и мотивите първоинстанционният съд да се е
мотивирал, защо не разглежда другите експертизи, аз не виждам такива
мотиви, те са доста бланкетни. Такова няма и по отношение на прокурорските
действия. Тогава, какво правим, правим си експерименти на гърба на един
невинен човек и в следващия момент му казваме, ами трябва да ги платиш.
Според мен това е несправедливо.
Второ, по отношение на самата присъда – дори и едната година тогава,
когато е осъден човек, аз казвам, че е несправедливо, това си е постулат още от
римско време, но тук се връщаме и на темата за наказанието, което е сложено
кумулативно заедно с лишаването от правоуправление за срок от 1 година.
Уважаеми съдии, това е човек, който си изкарва прехраната, има две деца,
грижи се за възрастен човек с деменция. Той остава без работа. Как ще плати
11
дори разходите на съда, как ще плати другите неща, как ще се издържа.
Съвсем логично би могло да се сложи, след 10 години, в които се движи това
дело, предполагам, че ще се движи още. Няма никакви проблеми да бъде
долната граница 1 месец, защо трябва 1 година да бъде лишаването, кое
налага. Нещо да се е случило за тези 10 години, да има някакви наказания, с
които да е показал, че той е водач, който трябва да го отстраним от пътя. Да,
законът задължителен, иска да се приложи подобна санкция, но 1 година е
доста несправедливо в конкретния случай. Най-вероятно моите критици ще
кажат: ама той е убил човек. Докато не влезе в сила присъдата, аз считам, че
никой не може да твърди, че някой е убил човек. Презумпцията за
невиновност действа и от там нататък смятам, че комплексно трябва да се
гледат нещата, а не така единично да се постъпва по този начин. Самият факт
на мотивите, аз не мога да разбера от тази кратка обосновка, много присъди за
тези 16 години съм чел, но подобни мотиви към присъдата, които не мога да
разбера как е формирано това вътрешно убеждение на съда, ясно показват, че
е налице поредното процесуално нарушение от страна на съда. Ние нямаме
тук нищо, което да обосновава как съдът е стигнал до отмерване на тази
санкция. Да, действително, когато писах въззивната жалба аз никъде не
разбрах, че съдът ще отчете тези смекчаващи вината обстоятелства, за което
сега се коригирам, съдът е конкретен, но аз смятам, че съдът следваше да
приеме, че това действие на пострадалото лице надвишават съпричиняването,
това е самоубийствено действие и следваше да го отчете, че такова действие е
увреждащо и по този начин, когато си спазил правилата за движение да
осъдиш човек, е доста несправедливо.
Моля за Вашия акт, с който да отмените присъдата така, както сме
поискали и да оправдаете подсъдимия.
Съответно, ако измените присъдата доколкото не може да му се
влошава положението, поне намалете до минимум въпросът с лишаването от
правоуправление.
Що се отнася до разноските, моля да прецените евентуално в рамките
на Вашите възможности, колко справедливо са възложени на моя подзащитен.
Съдът дава право на лична защита на подсъдимия.
12
ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ПОДСЪДИМИЯ: Искам да добавя във връзка с
основната експертиза за тези 0,54 секунди. Тъй като Я. Б. не е бил пряк
свидетел на ПТП, тъй като пред него е имало кола, черен „Мерцедес“
изпревари колоната, съответно той се е движил с по-висока скорост от тази на
колоната. По данни на Б., разстоянието във време, времето, което е като
дистанция между моя автомобил и неговия, е 3 секунди. При изпреварването
на черния автомобил тази дистанция спада до секунда и половина. При
активно време на водача на черния автомобил от 0,8 секунди мисля, че това е
стандартно, но експертите трябва да го решат, остават 7 секунди, но заради
високата скорост тези секунди стават и по-малко. Искам да кажа също, че ако
спра 0,54 секунди по-рано, би следвало да настъпи удар между мен и черния
автомобил, за което твърдя, че тези 0,54 секунди са невъзможни.
Съдът приключва съдебните прения и дава последна дума на
подсъдимия.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ: Моля да бъда оправдан.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви на
страните, че ще се произнесе с въззивен съдебен акт в предвидения от закона
срок, за което съгласно чл. 340, ал. 2 от НПК, ще се съобщи писмено на
страните.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10.20
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
13