О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 324 13.02.2023г. Град Бургас
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - БУРГАС, ХVІ състав, на тринадесети февруари две хиляди двадесет и трета
година, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНА НИКОЛОВА
ДИМИТЪР
ГАЛЬОВ
Като разгледа
докладваното от съдия Д.Гальов административно дело № 1686 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.185 и сл.
от АПК.
Образувано е по жалба на И.А.К.,***,
чрез упълномощен процесуален представител- адв.Ц.И. от САК, против разпоредбите
на чл.13, чл.14 и чл.15 от Наредбата за условията и реда за платено и безплатно
паркиране и контролиран достъп на моторни превозни средства в определени зони
на територията на община Бургас, приета с решение на Общински съвет Бургас.
Счита, че цитираните три норми на наредбата противоречат на нормите на
материалния и процесуалния закон. Сочи се третиране по различен начин на лица с
еднакви правни интереси, с оглед въведения критерий за постоянен адрес на
собствениците на недвижими имоти. В тази връзка, оспорващият твърди, че
въведеният режим на платено локално паркиране представлява форма на непряка
дискриминация, по смисъла на чл.4, ал.3 от Закона за защита от дискриминацията,
доколкото се разделят жителите на общината и една част от тях, в обхвата на
т.нар. „зелена зона“ се поставят в по-неблагоприятно положение спрямо друга
част от тях, разделени въз основа на „адресен признак“. По този начин, според
жалбоподателя се нарушава и императивната норма на чл.4, ал.1 от Закона за
защита от дискриминация. Изтъкват се и процесуални нарушения при приемане на
нормативния акт и несъответствие на подзаконовия акт в оспорената част със
законовите цели. Прави се искане за отмяна на цитираните три разпоредби на
наредбата, като незаконосъобразни. Претендират се разноските по делото.
Със заявление, постъпило по
делото / вх.№ 1089 от 02.02.2023г./, Община Бургас прави искане да бъде
конституирана като страна, на страната на ответника /административния орган/,
тъй като ще се защитават едни и същи интереси.
Сочи се, че приемането и действието на оспорените разпоредби е по инициатива на
Кмета на община Бургас, а на основание чл.99, ал.1 и ал.2 от ЗДвП общинската
администрация е пряко заинтересована от предмета на делото. Изтъква се, че
последиците от евентуална отмяна на разпоредбите ще настъпят директно в
правната сфера на община Бургас, а приемането на оспорените разпоредби е именно
в правомощията на администрацията управляваща пътищата, респективно да
обособява в тях райони на платено и безплатно паркиране. При евентуална отмяна
на разпоредбите би се стигнало до цялостна реорганизация на работата
предоставена за изпълнение от общинската администрация и прерогативите на
съответното общинско предприятие. С конституирането на общинската администрация
като страна ще се осигури възможност да се защитят интересите, които биха били
накърнени.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-гр.БУРГАС, в настоящият състав, за да се произнесе по искането за
конституиране на страна, съобрази следното:
Съгласно чл.186, ал.1 от АПК, право да
оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите,
чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат
засегнати от него или за които той
поражда задължения.
Законът регламентира с нормата на чл.
189, ал.1 от АПК, че страни по делото са оспорващият
и органът, издал подзаконовия нормативен акт. Според текста на ал.2 от
същата разпоредба „Всеки, който има
правен интерес, може да се присъедини към оспорването или да встъпи като страна наред
с административния орган до началото на устните състезания при всяко
положение на делото, без да има право да иска повтаряне на извършени
процесуални действия. В случаят, отправеното искане е за встъпване на страна
наред с колективния административен орган, а именно на страната на ответника.
Независимо дали се иска присъединяване
към оспорването, т.е. конституирането на активно легитимирано лице в качеството
на жалбоподател или встъпване на страната на ответника, в съответното качество,
законодателят изисква наличието на правен
интерес, както недвусмислено сочи и текста на законовата разпоредба. Вярно
е, че съгласно чл.99, ал.1 от ЗДвП собственикът на пътя или администрацията,
която го управлява може да определи части от пътя или райони за платено и
безплатно паркиране в определени часове на денонощието. Обаче, нормата на
чл.99, ал.3 от същия закон указва, че цената за паркирането, както и условията
и реда за плащането й, съответно годишен инвестиционен план се определят именно
от Общинския съвет. Нещо повече, самата регламентация на платеното и безплатно
паркиране е осъществена посредством частично оспорената по делото наредба,
прието от Общински съвет- Бургас. Последният е орган на местното
самоуправление, а съобразно предвидените в закона правомощия, съвет приема и изменя годишния бюджет на
общината /чл.21, ал.1, т.6 от ЗМСМА/ и „приема
решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество и
определя конкретните правомощия на кмета на общината и кметовете на райони и
кметства“,
на основание чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА.
В настоящото производство, интересите на общинската администрация са
представлявани и защитавани именно от ответната страна по делото- колективния
административен орган, на който е възложена и съответната доказателствена
тежест, съгласно закона. В тази хипотеза, всички въпроси свързани с приемането
на нормативния акт и последиците от него, засягащи общинския бюджет, приемането
на инвестиционния план, респективно управлението на общинско имущество са в
правомощията на колективния административен орган. Следва да се отбележи, че
този орган осъществявайки посочените правомощия, по делото следва да
представлява интересите именно на общинската администрация, тъй като същата
функционира въз основа на приетите норми и решенията на органа на местно
самоуправление. С други думи, общинският съвет /ответникът/ и Община Бургас, в
качеството на юридическо лице, представляващо материализация и
институционализация на общинската
администрация, макар формално да са различни правни субекти, в случаят
представляват едно цяло. Това е така, защото както вече бе посочено органът на
местно самоуправление приема нормативната уредба и правилата за функциониране на
общинските служби и звена, а Община Бургас, включваща общинската администрация
чрез своята дейност е проекция на това местно самоуправление, като изпълнява
повелята на местния законодател. Логиката на чл.189, ал.2, предл.2 от АПК която предоставя възможност за
встъпване на друго лице в качеството на страна, като ответник, предполага
наличието на различен правен субект, чиито интереси принципно съвпадат с
интересите на ответния административен орган. В случаят, общинският съвет и
общинската администрация, в каквато насока се иска конституиране съставляват
едно цяло, тъй като олицетворяват местното самоуправление на Община Бургас,
като административно-териториална единица, чиито функции са неразривно свързани
и са обезпечени от един и същи общински бюджет, независимо от конкретната
организация на движението в определени зони. Самата организация също е продукт
на взаимодействието на отделните структури на местното самоуправление и същите
не могат да обосноват самостоятелен правен интерес, респективно наличието на
правно основание за конституиране на отделните органи на местното
самоуправление, като самостоятелни страни в този процес. Самият факт, че
законният представител на Община Бургас /Кметът на общината/ е внесъл
предложение за приемане на процесните разпоредби на подзаконовия нормативен акт
също не може да обуслови такъв правен интерес от конституиране и на общинската
администрация като самостоятелна страна, доколкото тези действия са част от
нормативно установената процедура по приемане на подзаконовите актове от страна
на органите на местно самоуправление. Ако се приеме тезата на заявителя, че
следва да бъде отделна страна в процеса, то като такива следва да бъдат
конституирани всички отделни звена от общинската администрация, длъжностните
лица, в качеството на административни органи и общинските предприятия, които
имат отношение към уредбата на въпросите за платеното и безплатно паркиране в
отделни зони на общинската пътна мрежа, което не съответства на духа на закона
и би било неуместно.
Обобщено, заявлението с искане за
встъпване на Община Бургас, като самостоятелна страна, на страната на ответния
Общински съвет-Бургас е неоснователно и следва да се остави без уважение. В този
смисъл е и съдебната практика, например Определение
№ 9348 от 24.10.2022г. на ВАС на РБ по адм. дело № 7944 от 2022г. –Петчленен
състав, Определение от 06.07.2022г. по адм. дело № 4140 от 2022г. на ВАС,
Определение № 2635 от 22.03.2022г. по адм. дело № 12016 от 2021г. по описа на
ВАС- Петчленен състав, Определение от 30.09.2021г. по адм. дело № 6105 от
2021г. на ВАС.
Мотивиран от
изложеното, Административен съд- гр.Бургас, ХVІ-ти състав
О П
Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ искането на Община Бургас, представлявана от
Кмета на общината, чрез упълномощен представител, за встъпване като страна по
делото, наред с административния орган /Общински съвет-Бургас/, издател на
частично оспорения подзаконов нормативен акт, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
Определението може да се обжалва
и/или протестира, с частна жалба /частен протест/ пред Върховния
административен съд на Република България, в седмодневен срок от съобщаването
му на страните.
Препис от заявлението да се
изпрати за сведение на насрещната страна- оспорващият И.К..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.