№ 5825
гр. София, 12.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело
№ 20211110168666 по описа за 2021 година
Производството е образувано по иск с правно основание чл. 227 ал. 1 б. „в“ от ЗЗД,
предявен от В. К. Н. – Д., ЕГН **********, с адрес в ., чрез пълномощника й адв. К. А., АК
– Х., със съдебен адрес в .. ..“ № .. против З. А. Н., ЕГН **********, ЕГН **********, с
адрес в ..
Твърди се в исковата молба, че на 24.11.2015 г. между ищцата, като дарител и
ответницата, като надарена е сключен договор за дарение на дружествени дялове, с който са
прехвърлени безвъзмездно 2 500 дяла, всеки от който на стойност от 10 лв. т.е. на обща
стойност от 25 000 лв. от капитала на ..., ЕИК .... Сочи се, че ответницата е майка на ищцата.
В началото на 2020 г., в следствие на въведени многобройни ограничения като
последица от Ковид пандемията, доходите на В. Н. – Д. значително са намалели. Същата е
била принудена да използва целия си платен годишен отпуск, както и неплатен такъв поради
необходимостта да отглежда малолетните си деца, които са провеждали дистанционно
обучение. Ищцата сочи, че приходите й значително са намалели и е в невъзможност да
покрива ежемесечните разходи за заплащане на вноски по договор за банков креди и
нейните нужди и тези на двете й деца. По тази причина В. Н. – Д. е отправяла искания към
майка си – ответницата З. Н. да й предоставя издръжка, като през целия период на
настъпили финансови затруднения, поканите към ответницата са били отправяни устно с
оглед близката роднинска връзка. Тъй като З. Н. категорично е отказвала необходимата
издръжка на ищцата – дарител по процесния договор за прехвърляне на дружествени дялове,
В. Н. – Д. е отправила и писмена покана до майка си, която тя е получила на 12.09.2021 г.
С тези обстоятелства и като твърди, че ответницата е отказала да й престира
издръжка, от която има нужда, ищцата обуславя правния си интерес от предявяването на
конститутивен иск с правно основание чл. 227 ал. 1 б. „в“ от ЗЗД за отмяна на договор за
дарение с нотариално удостоверени подписи с рег. № 26568 от 24.11.2015 г. на нотариус
А.Н. с рег. № .. и район на действие – .., с който В. Н. – Д. е дарила на З. Н. 2 500
дружествени дяла на стойност от 25 000 лв. от капитала на ..., ЕИК ....
С исковата молба ищцата представя писмени доказателства.
В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител, поддържа иска.
1
Представя допълнително писмени доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата депозира отговор на исковата молба, с който
признава исковата претенция на ищцата като допустима и основателна. Не оспорва, че с
ищцата са сключили процесния договор за дарение. Не оспорва, че е отказала на ищцата да
й осигури исканата издръжка и помощ във връзка отглеждането на децата й. Посочва, че
след разговор с ищцата се е съгласила впоследствие да й плаща издръжка, като твърди, че
през месец октомври, ноември и декември, 2020 г., както и през януари, февруари и март,
2021 г. й е предоставяла издръжка в размер на 500 лв. месечно. Твърди, че след месец март,
2021 г., е спряла да заплаща издръжка на ищцата. Признава, че за ищцата е възникнала
трайна нужда от издръжка от края на 2021 г., което било налице и към момента на подаване
на отговора на исковата молба. Моли за уважаване на иска и претендира присъждане на
разноски по настоящото производство.
Ответницата прилага писмени доказателства, които моли да бъдат приобщени към
доказателствения материал по делото.
В откритото съдебно заседание ответницата не се явява и не изпраща представител.
Въз основа на направеното признание с протоколно определение от 06.12.2022 г., на
основание чл. 237 ал.1 от ГПК е прекратено съдебното дирене. Събирането на доказателства
не е и необходимо, тъй като признанието на иска е изявлението на ответника, че не оспорва
както правото, чието съдебно установяване се иска, така и фактите, които пораждат това
право.
Разглеждането на делото по реда на чл. 237 от ГПК, освобождава съда от
задължението да мотивира съдебния акт по съществото, като е достатъчно да бъде указано,
че решението се основава на признанието на иска.
Съдът е длъжен да извърши проверка единствено за липсата на отрицателната
предпоставка по чл. 237 ал. 3 т. 1 от ГПК – противоречие на признатото право със закона
или добрите нрави и наличието на положителната предпоставка по т. 2 от същата норма -
способността на ответника да се разпорежда с правото, което е предмет на иска.
Правото, чието упражняване по съдебен ред се претендира, е потестативното право на
ищцата да отмени договор за дарение, по който В. Н. – Д. е дарител, а ответницата – дарен.
Същото не противоречи на императивни норми на закона, нито пък на добрите нрави.
От друга страна, ответницата З. Н. – дарена по процесния договор за дарение на
дружествени дялове, притежава надлежна разпоредителна власт да признае иска. Тя е
лицето, което е получило права въз основа на безвъзмездната разпоредителна сделка, респ.
тя е тази, която може да признае наличието на обстоятелствата, обуславящи приложението
на разпоредбата на чл. 227 ал. 1 б. „в“ от ЗЗД и правото на ищцата на отмяна на дарственото
разпореждане. Доколкото признанието на иска изхожда именно от ответницата, съдът
приема, че не е налице отрицателната предпоставка, визирана в разпоредбата на чл. 237 ал. 3
т. 2 от ГПК.
Предвид горните съображения и като се позовава на направеното признание, съдът
счита, че искът, предявен от В. Н. - Д., следва да бъде уважен.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК и с оглед извода за основателност на предявения
конститутивен иск в тежест на ответницата следва да бъдат възложени направените от
ищцата разноски за заплащане на държавна такса в размер на 1 000 лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на 2 500 лв. Според съда, в случая е неприложима разпоредбата на
чл. 78 ал. 2 от ГПК. Цитираната процесуална норма предвижда кумулативното наличие на
две предпоставки за освобождаване на ответника от отговорността за разноски по делото, а
именно: ответникът да не е дал повод за предявяване на иска и да го е признал. В случая е
налице само второто изискване – признание на иска от ответната страна, тъй като
2
извънпроцесуалното поведение на ответницата е довело до необходимост от предявяването
на иска, инициирал настоящето производство.
Водим от горното и на основание чл. 237 вр. чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
По иска, предявен от В. К. Н. – Д., ЕГН **********, с адрес в . против З. А. Н., ЕГН
**********, с адрес в ., ОТМЕНЯ дарението, обективирано в договор за дарение с
нотариално удостоверени подписи с рег. № 26568 от 24.11.2015 г. на нотариус А.Н. с рег. №
.. и район на действие – .., с който В. Н. – Д. е дарила на З. Н. 2 500 дружествени дяла на
стойност от 25 000 лв. от капитала на ..., ЕИК ....
ОСЪЖДА З. А. Н., ЕГН **********, с адрес в . да заплати на В. К. Н. – Д., ЕГН
**********, с адрес в ., сумата от 3 500 лв. (три хиляди и петстотин лева), представляваща
направени от ищеца разноски за заплащане на държавна такса и адвокатски хонорар за един
адвокат в първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез Софийски
районен съд до Софийски градски съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчването
му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3