Р Е Ш Е Н И Е
№464 10.12.2021
год. град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично
заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди
двадесет
и първа година год. в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: ГАЛИНА
ДИНКОВА
ДАРИНА ДРАГНЕВА
при секретаря Минка
Петкова с участието на прокурора Нейка Тенева като разгледа докладваното
от съдия Дарина Драгнева КАН дело №386 по описа
за 2021
год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с
чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Д.В.К. против Решение
№260302/27.05.2021г, постановено по АНД №2714/20г. по описа на РС Стара Загора,
с което е потвърден Електронен фиш серия К №2803269 от 11.05.2020г, издаден от
ОД МВР Стара Загора с наложена на касатора глоба в размер на 300лв. за
нарушение на чл. 21 ал. 2 вр. с ал.1 във връзка с чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП., за
това че на 10.06.20219г в 15.13ч в област Стара Загора, АМ Тракия, км.205
управлява в посока град София МПС ****с номер ****, нейна собственост, със
скорост от 122 км/ч при ограничение от 90км/ч, въведено с пътен знак В 26 от
90км/ч, съгласно Заповед №РД-11-362/29.03.2019г на АПИ. Нарушението е
установено и заснето с мобилна радарна система TFR1-M № 657. Превишението е от 32км/ч след приспаднат толеранс от
-3%, спрямо което е определено наказанието по чл. 182 ал.2 т.4 от ЗДвП.
Представено е вещественото доказателствено средство, изготвено посредством
техническото, чрез което е установено извършеното нарушение на правилата за
скорост на движение, протокол за използване на мобилната радарна система №2114 от 10.06.2019г, Заповед
№8121з-515/14.05.2018г на Министъра на вътрешните работи за определяне на
областните дирекции на МВР за територията на съответната област да осъществяват
контролна дейност по ЗДвП, да издават фишове за налагане на глоби, и да
съставят АУН по ЗДвП.
С въззивната си жалба до РС Стара Загора санкционираното
лице е посочило, че на автомагистрали не може да съществува друго ограничение
на скоростта за движение, освен посоченото в Закона за движение по пътищата.
Твърди, че не забелязала да съществува ограничение от 90км/ч, но е напълно
невъзможно да е управлява и моторното превозно средство с по-висока скорост от
90км/ч, тъй като това е обективно абсолютно невъзможно. Общоизвестен факт е, че
настилката е в изключително лошо състояние по вина на АПИ и не позволява да
бъде превишена скоростта от 90км/ч, поради което категорична счита, че не
допуснала нарушение на закона. Съмнява се, че скоростта на движение е
установена по предвидения от закона ред, поради което е поискала от въззивния
съд да бъде отменен обжалвания електронен фиш.
За да потвърди електронния фиш, въззивния съд е извършил
проверка за годността на вещественото доказателствено средство въз основа на
представените протокол №7-4819/24.04.2019г за извършена лабораторна проверка на
техническото средство на 24.04.2019г, от Лабораторията за проверка на
анализатори за алкохол в дъха и радар скоростомери, оправомощена със Заповед от
11.02.2019г от ДАМТН валидна до 11.02.2014г, според резултатите от която,
грешката в измерването е до плюс-минус 3% от измерената скорост на движение.
Приспаднатия толеранс в полза на водача е минус 3% от измерената скорост,
посредством мобилната радарна система. Относно възражението за спазване на реда
за извършване на контрол върху скоростта на движението, чрез използване на
технически средства, въззивния съд се е позовал на протокола за използване на
мобилната радарна система на 10.06.2019г в периода от 13.15ч до 14.45ч, на
км.205 от АМ Тракия, в стационарен режим на измерване на скоростта на
приближаващите МПС от изток на запад, в посока град София, в който е
удостоверено, че на 10.06.2019г в посочения времеви диапазон, е извършван
контрол за спазване на ограничението на скоростта от 90км/ч въведено с пътен
знак В26 и по силата на Заповед на АПИ от 29.03.2019г. Изложил е съображения,
че протокола за използване на техническото средство удостоверява съществуването
на пътния знак В 26, който указва на въведено ограничение в посочения
контролиран участък от 90км//ч, като предвид годността на вещественото
доказателствено средство е приел за доказано и извършването на нарушението.
Относно възражението на санкционираното лице, че не е възприело пътен знак В
26, въвеждащ ограничение на скоростта, въззивния съд се е позовал на протокола
за използване на мобилната радарна система, който удостоверява съществуването
на знака и извършването на контрола в обхвата на неговото действие. След
служебна проверка на изискванията за компетентност на ОД на МВР Стара Загора,
за спазване на сроковете за издаване на електронния фиш, за собствеността на
управляваното МПС с оглед субекта на административно наказателна отговорност,
както и на годността на вещественото доказателствено средство, обусловено от
протокола за периодична техническа проверка и след проверка за материална
законосъобразност на приложеното наказание по вид и размер, въззивния съд е потвърдил
електронния фиш.
С касационната жалба се твърди, че никъде не е приложен
документ, то който да се видно, че на 10.06.2019г за времето от 13.15ч до
15.45ч в действителност е имало знак В 26, който би могъл да бъде възприет от
водачите на МПС, доколкото те са със съзнанието, че се движат по
автомагистрала, поради което се твърди, че АНО е длъжен, но не е доказал
съществуването на този знак към момента на извършване на деянието –
10.06.2019г. Поради това касаторът счита, че решението е незаконосъобразно като
потвърждаващо електронния фиш без да е доказано, че в действителност на
10.06.2019г е имало такъв знак за ограничаване на скоростта. Предвид изложеното
се иска от съда да бъде отменено въззивното съдебно решение и да се постанови
друго за отмяна на електронния фиш.
Ответника ОД на
МВР Стара Загора с писмено възражение против касационната жалба иска от съда да
остави в сила въззивното съдебно решение като присъди възнаграждение за
юрисконсулт за двете съдебни инстанции. В условията на алтернативност прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Стара Загора дава заключение за правилност и законосъобразност на въззивното
съдебно решение, поради което предлага да бъде потвърдено.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените
от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово установения
срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което
е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл. 21 ал.1 от ЗДвП при избиране скоростта на
движение, на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава конкретни
стойности на скоростта, определени в зависимост от категорията на пътното
превозно средство и вида на пътя, като за МПС от категория В ограничението на
скоростта по автомагистрала е 140км/ч. Съгласно чл.21 ал.2 от ЗДвП, когато
стойността на скоростта, която не трябва да се превишава е различна от
посочената в чл.21 ал.1 от ЗДвП, това се сигнализира с пътен знак.
Санкционирания водач твърди, че е правно невъзможно да се ограничава скоростта
на движение по автомагистрален път, което се опровергава от ясния текст на чл.21
ал.2 от ЗДвП, според която правна норма с пътен знак се сигнализира скоростта,
която не трябва да се превишава, когато тя е различна от законоустановената
максимална скорост на движение. Алтернативно касатора е твърдял и поддържа, че
пътен знак на 10.06.2019г не е бил поставен на пътния участник км-205 от
автомагистрала Тракия, поради което не е бил възприет от нея, а съобразно
наведените доводи за правна невъзможност такъв да бъде поставен и твърдението,
че управлява със съзнание за единствено възможно ограничение от 140км/ч се
налага извода, че субективни са причините, поради което не е възприет пътния
знак В26. Отделно твърди, че състоянието на пътната настилка не позволява
движение с повече от ограничението от 90км/ч, за което е известно, че е наложено
поради действията на администрацията, отговорна за поддържането на пътя, а
именно АПИ. Поради това не може да търпи наказание за ограничение, което се
налага поради не доброто състояние на пътната настилка. Тези доводи сочат и на
отношението на водача към извършеното от него нарушение, но освен това стоят в
противоречие с тезата, че знакът не е възприет и осъзнат. Съществуването на
пътния знак е факт, удостоверен в официалния документ, съставен от длъжностно
лице в неговата компетентност за извършените от и пред него действия, какъвто е
редовния Протокол рег. №2114/11.06.2019г, за използване на 10.06.2019г на АТСС
мобилна система за видеоконтрол тип TFR1-M №657 за времето от 13.15ч до 15.45ч за контрол на 205км
от АМ Тракия. Протокола е съставен по силата на чл.10 от Наредба №о 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата. Той е задължителния документ, който
удостоверява извършването на проверка при условията на чл.8 от същата Наредба,
чието спазване се установява посредством същия документ, доколкото не е
наведено оспорване на верността на съдържанието на протокола и не е установено
да е извършвана проверка извън зоната на действие на пътния знак. Ето защо
доводите, че АНО не е доказал съществуващ към 10.06.2019г пътен знак, не са
основателни, съответно не се установява и наведеното с касационната жалба
оплакване, че съдът е допуснал съществено нарушение на правилата за формиране
на вътрешното убеждение по фактите като е приел, че протокола е годно средство
за доказване на поставяне на пътен знак. След като мобилната система за контрол
на скоростта на движение е използвана по съответния ред на цитираната Наредба,
а техническото средство е било изправно, то се налага извода, че изготвеното
веществено доказателствено средство установява скорост на движение над
указаната с пътния знак В 26 и оттук не доказано е останало твърдението, че
управлението е извършвано с не по-висока скорост от обективно възможната в този
участък от 90км/ч.
Ответника по касация може да претендира разноски само за
настоящата съдебна инстанция, доколкото въззивното решение е благоприятно за
него.
Водим
от горното и на основание чл.222, ал.2 от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №260302/27.05.2021г. постановено по АНД №2814/2020
год. по описа на Районен съд Стара Загора.
ОСЪЖДА Д.В.К.
ЕГН ********** да заплати на ОД МВР Стара Загора сумата от 80лв/осемдесет/,
представляваща възнаграждение за юрисконсулт по КАНД №386/21г по описа на АС
Стара Загора.
Решението не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.