Решение по КНАХД №148/2024 на Административен съд - Перник

Производството по реда чл.208 – чл.228 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на А. И. Х. с [ЕГН] и адрес: [населено място], ул. Х. С., № 6, чрез адв. С. П., срещу Решение № 6/05.01.2024 г., постановено по АНД № 777/2023 г. по описа на Районен съд – Перник, с което е потвърдено Наказателно постановление № BG05092022/5800/Р8-1598/27.01.2023 г., издадено от директора на „Национално тол управление“ /НТУ/ към Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ - [населено място], с което на основание чл.179, ал.3а от ЗДвП, на А. И. Х. от [населено място] е наложено административно наказание глоба в размер на 1800,00 лв. /хиляда и осемстотин лева/ за извършено административно нарушение по чл.179, ал.3а от ЗДвП.

Касаторът счита, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че както в АУАН, така и НП не е посочена нарушената материалноправна норма, а това е довело до липса на задължителен законоустановен реквизит по чл.42, ал.1, т.5 от ЗАНН, респ. чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Същото е довело и до нарушаване правото на защита на наказаното лице, както и до невъзможност да се извърши контрол по законосъобразност на НП. Моли да се вземе предвид и обстоятелството, че е заплатил такса по чл.10б, ал.5 от ЗП в размер на 119,00 лв., която се дължи тогава, когато е невъзможно да се установи действително изминатото разстояние поради причини, които не се дължат на техническа неизправност на поддържаната от АПИ електронна система за събиране на тол такси, а в този случай се приема, че съответното ППС е изминало разстояние, съответстващо на най-дългата отсечка между две точки от платената пътна мрежа, определена по най-прекия маршрут по протежението на платената пътна мрежа, в който случай собственикът или ползвателят заплаща максимална такса, определена в тарифата по чл.10, ал.6. С оглед на това счита, че дори деянието формално да покрива признаците на вмененото нарушение, то са налице основания да се приеме, че същото е малозначително, поради ниската степен на засягане на обществените отношения, свързани със събиране на пътните такси за ползване на пътища. Отделно касаторът твърди, че при постановяване на съдебното решение не е приложен принципът за пропорционалност/съразмерност, който е основен принцип на правото на Европейския съюз. В този смисъл счита, че е налице несъобразяване с трайната практика на СЕС.

Искането на жалбоподателя към касационния състав е да отмени обжалваното решение, както и да отмени издаденото срещу него наказателно постановление. Претендира разноски.

В съдебно заседание, касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по касационната жалба – директорът на НТУ към АПИ - [населено място], редовно призован, не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание. Становище по жалбата изразява в Отговор на касационна жалба рег. № 4776/01.03.2024 г. Счита постановеното решение на районния съд за правилно, законосъобразно и обосновано, и счита че същото следва да бъде оставено в сила.

Окръжна прокуратура – Перник, чрез прокурор Г. А., дава заключение за основателност на касационната жалба. Предлага на съда да отмени обжалваното съдебно решение и наказателното постановление, като се позовава на Решение С-61/2023 на СЕС.

Административен съд – Перник, в настоящият състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните, обсъди събраните по делото доказателства и при съобразяване обхвата на съдебен контрол съгласно чл.218 и чл.220 от АПК, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от лице по чл.210, ал.1 от АПК, за което постановеното решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна. Съображенията са следните:

Административнонаказателното производство срещу А. И. Х. от [населено място] е образувано за това, че на 26.08.2022 г., в 08:22:09 ч. по EEST UTC+2//+3 05:22:09 на 26.08.2022 Г., в [населено място], [жк], път № А-3, отсечка 21+932, А. И. Х. е управлявал пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата. Засичането станало с терминално устройство 20322, а проверката за заплатена такса била направена чрез справка в електронната система за събиране на пътни такси на 05.09.2022 г., на която дата в 12:39:10 ч., в направление излизане от територията на Република България, на граничен контролно-пропускателен пункт Кулата, пристигнало ППС с рег. № [рег. номер], вид : ВЛЕКАЧ, [Марка], модел ВОЛВО ФХ с обща техническа допустима максимална маса на пътния състав над 3,5 тона /над 12 т/, като ППС-то попадало в категорията на ППС, за което е дължима такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата. С. Х. бил съставен АУАН № BG05092022/5800/Р8-1598/05.09.2022 г. Той му бил предявен и подписан от него след вписване на възражения.

Въз основа на съставения АУАН директорът на „Национално тол управление“ /НТУ/ към Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ - [населено място] издал Наказателно постановление № BG05092022/5800/Р8-1598/27.01.2023 г., с което на основание чл.179, ал.3а от ЗДвП, наложил на А. И. Х. от [населено място] административно наказание глоба в размер на 1800,00 лв. /хиляда и осемстотин лева/ за извършено административно нарушение по чл.179, ал.3а от ЗДвП.

Наказателното постановление е атакувано от наказаното лице пред Районен съд – Перник, който след разглеждане на делото го потвърдил с Решение № 6/05.01.2024 г. по АНД № 777/2023 г. по описа на съда.

За да постанови решението си, след извършване на цялостна проверка за законосъобразност на производството по налагане на административно наказание, приобщаване на преписката и събиране на посочените от страните доказателства, съдът е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Счел е също, че от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства по безспорен начин е установена отразената в АУАН фактическа обстановка и към същата правилно са приложени съответните правни норми. Приел е, че касаторът е извършил деянието, съдържащо всички признаци от състава на вмененото му нарушение по чл.179, ал.3а от ЗДвП, както и че за същото му е наложено предвиденото в санкционната разпоредба на чл.179, ал.3а от ЗДвП административно наказание в размер, отговарящ на изискванията на чл.12 от ЗАНН. По посочените мотиви е потвърдил акта на административнонаказващия орган.

Пред настоящата касационна инстанция не са представени нови писмени доказателства.

Настоящият касационен състав на Административен съд – Перник намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му и след сезиране с допустима жалба, поради което е валидно и допустимо.

Съгласно чл.218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в касационната жалба касационни основания, като за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон следи служебно.

Съобразно чл.220 от АПК настоящият касационен състав възприема установената от Районен съд - Перник фактическа обстановка, която напълно кореспондира на събраните по делото доказателства.

Същевременно, касационният състав намира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Това е така, защото в процесното наказателно постановление е посочена като нарушена разпоредбата на чл.179, ал.3а от ЗДвП, която е само санкционна и не съдържа правило за поведение.

Съгласно чл.179, ал.3а от ЗДвП, водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл.10б, ал.3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв.

С разпоредбата на чл.139, ал.7 от ЗДвП е въведено задължението на водачите на ППС от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП, преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупят маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползват, или да изпълнят съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице. Съответно, санкцията за неизпълнение на задължението по чл.139, ал.7 от ЗДвП е предвидена в чл.179, ал. 3а от ЗДвП.

Задължителен реквизит от съдържанието както на АУАН, така и на НП е да бъде посочена нарушената материалноправна норма. Това изискване на закона има за цел да определи от една страна единството между нарушеното правило за поведение и твърдяното административно нарушение и от друга - да обезпечи извършването на контрол за законосъобразност. Непосочването на нарушената правна норма се приема за съществено процесуално нарушение и поради това, че води до накърняване в изключително голяма степен на правото на защита на санкционирания субект, поради което е самостоятелно основание за отмяна на НП.

От друга страна, изискването за пропорционалност при заплащане на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури и санкциите за нарушения на националните разпоредби, приети съгласно Директива 1999/62/ЕО в Член 9а и с оглед национална правна уредба, съгласно която всички нарушения се санкционират с глоба с фиксиран размер“, то с Решение на ЕС от 21 ноември 2024 година, постановено по дело C-61/23 по преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Административен съд Хасково, изрично се извежда, че принципът на пропорционалност е част от общите принципи на правото на Съюза, които трябва да бъдат зачитани от националното законодателство, което попада в приложното поле или въвежда това право, включително при липсата на хармонизация на правото на Съюза в областта на приложимите санкции. И именно поради което санкционните мерки, предвидени в съответното национално законодателство, не трябва да надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимно преследваните от това законодателство цели, като се има предвид, че когато има избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко ограничителната и че причинените неудобства не трябва да са несъразмерни по отношение на преследваните цели.

Европейският съд приема, че строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения, включително и като гарантират реално възпиращ ефект като същевременно съблюдават общия принцип на пропорционалност /Решение от 22 март 2017 г., C-497/15 и C-498/15, EU: C: 2017: 229, т. 42 и цитираната съдебна практика/, както и че принципът на пропорционалност е задължителен за държавите членки, що се отнася не само до определянето на състава на нарушението и до определянето на правилата относно тежестта на глобите, но и до преценката на елементите, които могат да бъдат отчитани при определянето на размера на глобата /Решение от 22 март 2017 г., C-497/15 и C-498/15, EU: C: 2017: 229, т. 43 и цитираната съдебна практика/. Поради това се изисква не само наложеното наказание да съответства на тежестта на нарушението, но и при определянето на наказанието и на размера на глобата или имуществената санкция да се отчитат конкретните обстоятелства по случая /Решение от 4 октомври 2018 г., C-384/17, EU: C: 2018: 810, т. 45/.

В цитираното решение на СЕС се сочи, че член 179, алинеи 3 - 3б от ЗДвП, в случай на нарушение на различни материални разпоредби от този закон глоби и имуществени санкции с фиксиран размер, възлизащ съответно на 300 лв., 1800 лв. или 2500 лв, а и ЗДвП, не дава право на сезирания съд да изменя налаганите глоби или имуществени санкции, и по-конкретно да намалява фиксирания размер в зависимост от характера или тежестта на извършеното нарушение. По-специално разглежданата в главното производство система от наказания не позволява да се вземе предвид степента на умисъл или непредпазливост на извършеното нарушение, и както следва от член 189з от ЗДвП, изключва по-конкретно прилагането на смекчаващите обстоятелства, които по принцип са предвидени в ЗАНН. Следователно единственото предвидено в тази система адаптиране на размера глобите се отнася до категорията, към която спада съответното превозно средство, която се определя въз основа на броя на осите му. Това адаптиране обаче, което е лишено от каквато и да било връзка с поведението на ползвателя на превозното средство или водача му, не отчита характера и тежестта на извършеното нарушение. Така по-специално при налагането на наказанието сезираният съд не може да вземе предвид разстоянието, изминато от превозното средство, без водачът да е заплатил дължимата пътна такса, тъй като размерът на глобата, с която се санкционира неизпълнението на задължението за плащане, е фиксиран и не се променя нито в зависимост от изминатите без разрешение километри, нито според това дали нарушителят е заплатил предварително размера на ТОЛ таксата за даден маршрут. Освен това, адаптирането е изключено, дори ако разстоянието може да бъде изчислено впоследствие, съгласно изискванията на Директива 1999/62, съдържащи се в членове 7 - 7к, разглежданата в главното производство система на ТОЛ такса е изградена по такъв начин, че участието на ползвателите в поддръжката на инфраструктурата да е пропорционално на използването и да отчита категорията на емисиите, към която спада използваното превозно средство. Липсата на възможност за адаптиране на глобите или на имуществените санкции в зависимост от тежестта на извършеното нарушение обаче може да е в разрез с този принцип на участие. Налагането на глоба или на имуществена санкция с фиксиран размер за всяко нарушение на някои предвидени в закона задължения, без да се предвижда различен размер на тази глоба или имуществена санкция в зависимост от тежестта на нарушението, както предвижда разглежданата в главното производство система от наказания, изглежда непропорционално с оглед на целите, посочени в правната уредба на Съюза /вж. в този смисъл Решение от 22 март 2017 г., C-497/15 и C-498/15, EU: C: 2017: 229, т. 49 и цитираната съдебна практика/.

Обстоятелството, че в случая разглежданата в главното производство национална правна уредба предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност, като се заплати „компенсаторна такса“, не може да промени извода, че такава национална правна уредба е в противоречие с правото на Съюза.

По така изложените съображения на преюдициалния въпрос Съдът на ЕС е постановил, че член 9а от Директива 1999/62 трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер. Така постановеното решение на ЕС има задължителна сила относно тълкуването на европейското право и с оглед липсата на синхронизация на националното ни законодателство, макар и предвид краткият период от постановяване на решението на ЕС до настоящият момент, то е в полза на нарушителя и е още едно основание за установяващо незаконосъобразността на атакуваното НП.

С оглед на всичко гореизложено се налага извод, че като е приел обратното, Районен съд – Перник е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, както и че следва да бъде отменено като незаконосъобразно потвърденото с него наказателно постановление.

При този изход на спора и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, в тежест на ответника по касационната жалба следва да бъдат възложени разноските за заплащане на адвокатско възнаграждение въз основа на Договор за правна защита и съдействие от 30.10.2022 г., които са в размер на 500,00 лв. /петстотин лева/.

Мотивиран от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд Перник

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 6/05.01.2024 г., постановено по АНД № 777/2023 г. по описа на Районен съд – Перник, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление № BG05092022/5800/Р8-1598/27.01.2023 г., издадено от директора на „Национално тол управление“ /НТУ/ към Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ - [населено място], с което на основание чл.179, ал.3а от ЗДвП, на А. И. Х. с [ЕГН] и адрес: [населено място], ул. Х. С., № 6, е наложено административно наказание глоба в размер на 1800,00 лв. /хиляда и осемстотин лева/ за извършено административно нарушение по чл.179, ал.3а от ЗДвП.

ОСЪЖДА „Национално тол управление“ към Агенция „Пътна инфраструктура“ - [населено място], бул. Македония, № 3, ДА ЗАПЛАТИ на А. И. Х. с [ЕГН] и адрес: [населено място], ул. Х. С., № 6, направените по делото разноски в размер на 500,00 лв. /петстотин лева/.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.