МОТИВИ
към присъдата по НОХД №
327/2014 г. по опис на РС д., трети състав
Девненският
районен прокурор е възвел обвинение срещу С.И.Д., ЕГН **********, за това че:
На 29.10.2014 г. в село с.к., община в.д.,
в.о. управлявал моторно превозно
средство – мотопед марка „б.”, модел „б.”, без регистрационни табели без
съответното свидетелство за правоуправление на моторно превозно средство в
едногодишния срок от наказването му по административен ред за управление на
моторно превозно средство без съответното свидетелство за правоуправление - с
наказателно постановление № 10309/21.01.2013 г. по описа на Сектор КАТ „ПП” при
ОД МВР – в., влязло в законна сила на 19.12.2013 г. – престъпление по чл. 343в
ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
По
почин на съда делото е било насрочено за разглеждане по реда на глава XXVII от НПК, но предвид липсата на
съгласие от страна на подсъдимия и неговия защитник за разглеждане на делото по
този ред, съдебното следствие е проведено по общия ред.
В хода
на съдебните прения, прокурорът поддържа обвинението, като счита същото за
безспорно доказано и моли съда да признае подс. Д. за виновен, Като му наложи
предвиденото в закона наказание
„лишаване от свобода” в размер на около минималния за този вид деяние,
а именно три месеца. Предвид предходните осъждания на лицето счита, че
наказанието му следва да бъде изтърпяно ефективно.
В хода на съдебното следствие
подсъдимият се явява лично и дава подробни
обяснения, с които прави пълни самопризнания на описаната в обвинителния акт
фактология. В обяснянията си, както и в последната си дума изразява искренно разкаяние за извършеното и
моли съда за снизхождение. Изтъква и причините, мотивирали го да извърши
деянието, както и обстоятелството, че семейството му разчита единственно на
неговите грижи.
Защитникът на подс. Д. не
оспорва описаната в обвинителния акт фактическа обстановка. По отношение на наказанието
моли съда да приеме наличието на многобройни и изключителни смекчаващи
отговорността му обстоятелства, като за конкретно извършеното деяние намира, че
справедливо наказание би било пробация.
След
преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Подс. Д.
е неправоспособен водач на МПС – никога не е притежавал свидетелство за
правоуправление. Въпреки това, той често си позволявал да управлява МПС, за
което многократно бил санкциониран от органите на КАТ, а и осъждан за
престъпление по чл. 343 в ал. 2 вр. ал. 1 от НК. На 11.12.2013 г. На подсъдимия
било връчено поредното наказателно постановление № 10309/21.01.2011 г. по описа
на сектор КАТ «ПП» - в., с което същият бил санкциониран за управление на МПС
без да притежава това право. Акта, с който се налагала административната
санкция на подсъдимия влязъл в законна сила 7 дни по – късно, а именно на
19.12.2013 г.
Преди изтичането на едногодишен срок, подс. Д.
отново се качил да управлява МПС - мотопед марка «б.», който баща му бил закупил
от свой съселянин и не бил регистрирал в КАТ по установения ред за регистрация
на МПС. Това се случило на 29.10.2014 г. В около 13, 30 часа, когато в центъра
на с. Ст. Караджа, обл. Варненска подсъдимият бил спрян за проверка от
полицейските служители при РУП на МВР – д. - свидетелите Р.К.И. и П.С.п.. При
проверката подсъдимият не им представил свидетелство за правоуправление на МПС,
нито документи за регистрация на управляваното от него МПС, поради което му бил
съставен АУАН № 256/2014 г. За допуснати нарушения по чл. 140 и чл. 150 от ЗДП,
който той подписал без възражения. След направена справка се установило, че
подс. Д. е вече санкциониран за такова деяние по административен ред, поради
което и срещу него започнало настоящото разследване.
Гореописаната фактическа обстановка съдът приема за установена
след анализ и преценка на всички събрани по делото гласни и писмени доказателства,
а именно: обяснения на подсъдимия, свидетелски показания, писма, докладна
записка, копия от АУАН №№ 256/2014 г., 1006/12.05.2011 г., копия от НП №№
10309/2011 г., 1006/11 от 06.07.2011 г., справка за нарушител, справка за
съдимост, характеристична справка, декларация за семейно
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема, че подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 343в
ал. 2 вр. ал. 1 НК, като:
На 29.10.2014 г. в село с.к., община в.д.,
в.о. управлявал МПС – мотопед марка „б.”, модел „б.” – нерегистрирано без
съответното свидетелство за правоуправление на моторно превозно средство в
едногодишния срок от наказването му по административен ред за управление на
моторно превозно средство без съответното свидетелство за правоуправление - с
наказателно постановление № 10309/21.01.2013 г. по описа на Сектор КАТ „ПП” при
ОД МВР – в., влязло в законна сила на 19.12.2013 г.
Съдът приема, че управляваното от
подсъдимия ППС е МПС – мотопед, за чието управление безспорно се изисква свидетелство
за правоуправление. Това се доказва както от показанията на двамата свидетели,
така и от обясненията на самия подсъдим, който сам заявява, че конструктивната
максимална скорост на управлявания от него мотопед е повече от 25 km/h.
Деянието
е извършено при форма на вината пряк умисъл, като подсъдимият добре е знаел,
респ. съзнавал, че управлява МПС без съответното свидетелство за
правоуправление.
Причините
за извършването на престъплението съдът отдава на незачитане от страна на подсъдимия на
установения в страната правов ред.
При определяне вида и размера на наказанието за
подс. Д., съдът прецени степента на обществена опасност на конкретното
деяние като средно висока, отчитайки от една страна факта, че подсъдимият не за
първи път върши подобни деяния, а от друга вида на управляваното от него МПС и
непредвидените обстоятелства, принудили го за пореден път да наруши закона. Подсъдимият
е управлявал двуколесно ППС, което развива ниска максимална скорост за кратко
разстояние и при внезапно възникнали причини, изискващи бързата му намеса. Същият
твърди, че са му се обадили от детската градина на детето му, че същото се е
наранило и той притеснен е търсел най – бързия начин да стигне до там. Всички
тези обстоятелства, както и чистосърдечните му самопризнания и искреното му
разкаяние съдът отчете като смекчаващи неговата наказателна отговорност. Такова
безспорно е и факта, че е той е баща на малолетно лице, за което се грижи,
заедно с неговата майка. Поради това и въпреки тежкото съдебно минало на
подсъдимия, съдът намери, че предвиденото
наказание “Лишаване от свобода” следва да бъде заменено с пробация. Предвид
наличието на многобройните смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства, съдът счита, че дори и най – лекото предвидено в закона
наказание би се оказало несъразмерно тежко на конкретно извършеното деяние.
Наказанието лишаване от свобода дори и определено в минимален размер би
изолирало подсъдимия от семейството му и макар и за кратък срок би го лишило от
възможността да се грижи за малолетното си дете и неговата майка. Отчитайки все
пак и богатото съдебно минало на подсъдимия и най – вече факта, че е осъждан
неведнъж за други подобни деяния, съдът определени пробационните му мерки в
максимална продължителност и тежест, а именно - “задължителна регистрация по
настоящ адрес” с периодичност три пъти седмично и “задължителни периодични
срещи с пробационен служител” за минимално установения срок – три години и 320 часа безвъзмезден труд в полза на обществото за
три поредни години.
Съдът счете, че с това именно наказание ще се изпълнят най-добре целите на наказанието визирани в
разпоредбата на чл. 36 от НК – не само ще се накаже подсъдимия за извършеното
престъпление, но и ще му се въздейства възпиращо и превъзпитателно.
Водим от гореизложеното, съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: