Решение по дело №1457/2016 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1101
Дата: 4 юни 2018 г. (в сила от 23 юни 2018 г.)
Съдия: Елена Тодорова Радева
Дело: 20161100901457
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 26 февруари 2016 г.

Съдържание на акта

Р        Е        Ш         Е        Н       И        Е

Гр.София, … юни 2018 година

 

В       ИМЕТО      НА       НАРОДА

 

Софийски градски съд, ТО, 6-6 състав, в публичното заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                              СЪДИЯ: ЕЛЕНА РАДЕВА

с участието на съдебен секретар Кирилка Илиева, след като изслуша докладваното от съдията Радева т.д.№1457 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                   В исковата си молба „БКС- Ц.“ АД /н/, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, чрез синдика В.А.Р.,***, твърди, че с Решение №1638 от 23.10.2014г., постановено по т.д.№ 804/2012г. по описа на СГС, ТО, е обявена неплатежоспособността му и е открито производство по несъстоятелност по отношение на него, а В.Р. е вписана като негово синдик.

                   Ищецът твърди, че на 19.09.2011г.,  между него и ответника „М.*.“ ЕООД, ЕИК ********е сключен договор за продажба по отношение на следните активи: 1/.масивна двуетажна сграда на два етажа, построена около 1975 година, със стопанско предназначение, с разгърната застроена площ от около 173,08 кв.м и височина от около 6 м, находяща се в имот планоснимачен номер 9, УПИ / парцел/ II от квартал 159а, местност „Б – 4“ по плана на гр.София; 2/.дърводелска работилница на два етажа, построена около 1975 г., със стопанско предназначение, с разгърната площ от около 186,56 кв.м и височина около 4, 80 м, находяща се в имот планоснимачен номер 9, УПИ / парцел/ II от квартал 159а, местност „Б – 4“ по плана на гр.София; 3/. Метална барака- производствен склад на един етаж, построен около 1975 година, с разгърната застроена площ от около 42, 80 кв.м и височина около 2, 40 м, находяща се в имот планоснимачен номер 9, УПИ / парцел/ II от квартал 159а, местност „Б – 4“ по плана на гр.София.

                   Ищецът твърди, че е предал владението върху описаните имоти в деня на сключване на разпоредителната сделка, но последната не е обективирана в изискуемата от нормата на чл.18 ЗЗД форма, поради което се явява нищожна, на основание чл.26, ал. ЗЗД.

                   Моли съда да прогласи нищожността на договора от 19.09.2011 година и да осъди ответника да му върне имотите, предмет на този договор.Претендира разноски по това дело.

                   В срока за отговор на исковата молба ответникът „М.*.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, не дава такъв, но в открито съдебно заседание не оспорва твърденията в исковата молба, като твърди, че е заплатил уговорената сума за тези имоти.

                   Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:

                   Няма спор по делото, а това се установява и от представените по делото писмени доказателства, а също и от справка в ТРРЮЛНЦ, че с Решение № 1638/23.10.2014г. по т.д.№ 804/2012г. по описа на СГС, ТО, 6-19 състав, по отношение на настоящия ищец е открито производство по несъстоятелност, вписано в ТР на 28.10.2014г.; че на 05.11.2017 година е вписано решение, с която търговецът е обявен в несъстоятелен, а вписаният синдик на дружеството е В.Р..

                   Няма спор по делото, че на 19.09.011 година „БКС- Ц.“ АД , ЕИК ********е сключило договор за продажба с „М.*.“ ЕООД, ЕИК ********, по отношение на следните активи: 1/.масивна двуетажна сграда на два етажа, построена около 1975 година, със стопанско предназначение, с разгърната застроена площ от около 173,08 кв.м и височина от около 6 м, находяща се в имот планоснимачен номер 9, УПИ / парцел/ II от квартал 159а, местност „Б – 4“ по плана на гр.София; 2/.дърводелска работилница на два етажа, построена около 1975 г., със стопанско предназначение, с разгърната площ от около 186,56 кв.м и височина около 4, 80 м, находяща се в имот планоснимачен номер 9, УПИ / парцел/ II от квартал 159а, местност „Б – 4“ по плана на гр.София; 3/. Метална барака- производствен склад на един етаж, построен около 1975 година, с разгърната застроена площ от около 42, 80 кв.м и височина около 2, 40 м, находяща се в имот планоснимачен номер 9, УПИ / парцел/ II от квартал 159а, местност „Б – 4“ по плана на гр.София, който факт се установява от представеното заверено копие от документ, чиято истинност не е оспорена в процеса.Документът е с нотариална заверка на подписите на представляващите страните по договора, извършена на 19.09.2011г. от С.С.-помощник-нотариус на нотариус Д.С., рег.№ 267 на НК.

                  На 27.09.2011 година страните подписват приемо-предавателен протокол, обективиращ предаване на владението по отношение на тези имоти на „М.*.“ ЕООД, ЕИК ********.

                   По делото са представени документи удостоверяващи, че с Решение №9 от 21.10.1997година на СОС за преобразуване на ОФ „БКС“ – Възраждане и П „БКС“- Оборище в ЕАД с общинско имущество, с капитал от 25 197 000 /неденоминирани/лв, разпределени в 25 197 броя акции с номинална стойност 1 000 /неденоминирани/ лв, формиран на основата на извършено преоценка на имуществото по ПМС №179 и определен въз основа на балансова стойност на основния капитал на ОФ „БКС“ – Възраждане и П „БКС“- Оборище към 31.12.1996г. e възникнало дружеството- ищец. В това решение е определен предметът на дейност на дружеството,  прието е, че преобразуваното дружество „БКС – Ц.“ ЕАД поема активите и пасивите на ОФ „БКС“ – Възраждане и П „БКС“- Оборище в ЕАД ; прието е устава на ЕАД, определена е системата му на управление и членовете на СД. Решенията на едноличния собственик на капитала на вписани в ТР, като Столична община е заличена като едноличен собственик на капитала на 17.11.2010г.

                   По делото са представени заверени копия от инвентарен опис на недвижимите имоти, включени в капитала на „БКС – Ц.“ ЕАД, актуален към момента на продажба на дружеството – 23.08.2010 година, от които се установява, че под инв. номер 505- сгради на ул.“Симеон“0145 са заведени през 2006 година: двуетажна сграда със стойност на придобиване – 35 340лв, балансова стойност към 31.12.2009г. от 30 039лв; дърводелска работилница със стойност на придобиване 21 270лв и балансова стойност към 31.12.2009г. от 18 079,50лв; метална барака със стойност на придобиване 1 911лв и балансова стойност към 31.12.2009г. – 836,01лв.

                   Останалите представени от ищеца документи са неотносими към спора.

                   При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

                   По иска с правно основание чл.26, ал.2, пр.3 ЗЗД.

                   Отрицателен установителен иск, с който ищецът цели прогласяване нищожност на сключената между него и ответника, на 19.09.2011 година прехвърлителна сделка.

   Съгласно разпоредбата на чл.18 ЗЗД договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване вещни права върху недвижими имоти, трябва да бъдат извършени с нотариален акт, а неспазването на предписаната от закона форма за действителност на сделката води до нейната нищожност - чл. 26, ал. 2, пр.3 ЗЗД. Следователно преобратателят по нищожната сделка не може да придобие права върху недвижим имот, който по силата на договор за продажба на недвижими имот му прехвърлен, поради неспазване на изискуемата от закона форма за действителност на договора -  чл.18 ЗЗД, респ. неговата нищожност съгласно чл.26, ал.2 ЗЗД.

   Ето защо съдът приема, че предявеният отрицателен установителен иск се явява основателен и следва да бъде уважен.

    По обусловения и кумулативно съединен с него иск с правно основание чл.34 ЗЗД.

                  Нищожният договор не поражда правни последици, поради което даденото по нищожен договор е престирано при начална липса на основание. Доколкото липсва основание за престацията, изискуемостта на вземането, основано въз основа на престиране по нищожен договор, настъпва от момента на самото престиране. В тази насока е налице задължителна съдебна практика, отразена в т. 7 на ППВС № 1/1979 г. При нищожност има специалното правило на чл.34 ЗЗД, според което връщане на полученото се дължи, когато договорът бъде признат за нищожен. Всъщност правото на възстановяване възниква още с осъществяване на фактическия състав - изпълнение на задължение по нищожна сделка. Запазването на текста на чл.34 ЗЗД има оправдание при промяната на режима през 1993 г., за да се подчертае отмяната на съществувалата по-рано възможност за отнемане в полза на държавата на даденото между страните в някои случаи на недействителност. Правото на възстановяване по нищожните сделки възниква от получаване на изпълнението и не се влияе от момента на съдебното прогласяване на нищожността. Съдебното решение има установително действие, но не е елемент от фактическия състав на чл.34 ЗЗД. При нищожност на сделката, поради противоречие на закона, е налице начална липса на основание, а даденото от страните подлежи на връщане по правилото на чл. 55, ал. 1, предл.1 ЗЗД. Освен посоченото по-горе ППВС, по този правен въпрос съществува еднозначна съдебна практика - р. № 607/2009 г. на ІІІ г.отд, по гр. д. № 402/2008 г. и др., която напълно се споделя от настоящия състав; Решение № 303 от 01.10.2015 г. по гр.д.. № 2081/2015гГ., Г. К., ІV Г. О. на ВКС; Р. № 105/25.11.2009 г. по т.д. № 90/2009 г. І т.о.

                   Ето защо и тази претенция следва да бъде уважена.

                   По разноските.

                   Същите следва да бъдат възложени на ответника по правилото на чл.78, ал.3, който следва да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 3 836,60лв, а на ищеца сумата от 91, 73лв- разноски, направени по делото, съобразно списък по чл.80 ГПК, представен от страната.

                   При изложеното съдът

 

                   Р        Е         Ш         И  :

 

                   ПРОГЛАСЯВА, на основание чл.26, ал.2, пр.3 ЗЗД, сключеният на 19.09.2011 година междуБКС- Ц.“ АД /н/, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***  и „М.*.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, договор за продажба на следните недвижими имоти:  1/.масивна двуетажна сграда на два етажа, построена около 1975 година, със стопанско предназначение, с разгърната застроена площ от около 173,08 кв.м и височина от около 6 м, находяща се в имот планоснимачен номер 9, УПИ / парцел/ II от квартал 159а, местност „Б – 4“ по плана на гр.София; 2/.дърводелска работилница на два етажа, построена около 1975 г., със стопанско предназначение, с разгърната площ от около 186,56 кв.м и височина около 4, 80 м, находяща се в имот планоснимачен номер 9, УПИ / парцел/ II от квартал 159а, местност „Б – 4“ по плана на гр.София; 3/. Метална барака- производствен склад на един етаж, построен около 1975 година, с разгърната застроена площ от около 42, 80 кв.м и височина около 2, 40 м, находяща се в имот планоснимачен номер 9, УПИ / парцел/ II от квартал 159а, местност „Б – 4“ по плана на гр.София.

                   ОСЪЖДА, на основание чл.34 ЗЗД, „М.*.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, да върне на „БКС- Ц.“ АД /н/, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, чрез синдика В.А.Р.,***,  следните имоти: 1/.масивна двуетажна сграда на два етажа, построена около 1975 година, със стопанско предназначение, с разгърната застроена площ от около 173,08 кв.м и височина от около 6 м, находяща се в имот планоснимачен номер 9, УПИ / парцел/ II от квартал 159а, местност „Б – 4“ по плана на гр.София; 2/.дърводелска работилница на два етажа, построена около 1975 г., със стопанско предназначение, с разгърната площ от около 186,56 кв.м и височина около 4, 80 м, находяща се в имот планоснимачен номер 9, УПИ / парцел/ II от квартал 159а, местност „Б – 4“ по плана на гр.София; 3/. Метална барака- производствен склад на един етаж, построен около 1975 година, с разгърната застроена площ от около 42, 80 кв.м и височина около 2, 40 м, находяща се в имот планоснимачен номер 9, УПИ / парцел/ II от квартал 159а, местност „Б – 4“ по плана на гр.София.

                   ОСЪЖДА „М.*.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати по сметка на СГС държавна такса в общ размер на 3 836,60лв.

                   ОСЪЖДА „М.*.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на БКС- Ц.“ АД /н/, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, чрез синдика В.А.Р.,***, разноски по делото в размер на 91,73 лв.

                   РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                                СЪДИЯ: