Решение по дело №395/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 18 от 10.03.2025 год.., постановено по анд № 20244440200264 по описа на Районен съд – Червен бряг за 2024 год., е потвърдено Наказателно постановление № 24-0374-000797/14.10.2024 г. на Началник РУ-Червен бряг при ОД на МВР-Плевен, с което на В. П. В. с [ЕГН] от с.Р., ул „Г.С.“ №9, на основание чл.175, ал.3, предлож.първо от ЗДП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДП затова, че на 10.05.2024 год. около 19:17 часа в село Р., на ул „Г. Д.“, до дом номер 13 в 19:17 часа с посока на движение към центъра на селото, управлява мотопед, черен на цвят с номер на рама VTHSR2D1A8H407469, който не е регистриран по надлежния ред, при проверката водачът не представя СУМПС.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от В., който счита същото за неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че не е спиран за проверка от контролните органи, те дошли в дома му и разговарял с тях за мотопеда, който действително бил в двора му без регистрационен номер. Обяснил откъде го е закупил и че е в процес на изготвяне на документ за регистрацията му. Твърди, че е правоспособен водач и е ползвал мотопеда само по горски пътища, неотворени за обществено ползване. Сочи, че не е системен нарушител на ЗДП, а му е наложена най-тежката санкция по чл.175, ал.3 от ЗДП. В заключение моли съда да измени решението на РС-Червен бряг, като намали размера на наложеното му наказание „лишаване от право да управлява МПС“ на предвидения в закона минимум.

В съдебно заседание касаторът се представлява от адв.А. от АК-Плевен, който поддържа касационната жалба. Счита, че на касатора е наложено най-тежкото наказание по чл.175, ал.3, предложение първо от ЗДП, а именно глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца. Твърди, че нарушението не е констатирано от полицейските служители, съставили АУАН, а мотопедът е намерен в двора на жалбоподателя и е бил управляван от него на пътища, които не са отворени за обществено ползване, тъй като е без регистрационни номера. Касаторът е правоспособен водач, поради което счита, че за извършеното нарушение следва да му бъдат наложени наказания към минималното определените от закона-един месец лишаване от правоуправление и глоба в размер на 50 лева.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба не се явява и не се представлява и не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът, въз основа на подробен анализ на приобщените по делото писмени и гласни доказателствени средства, направил извод за съставомерност и доказаност на вмененото на В. нарушение. Приел, че от всички събрани по делото доказателства се установява, че на процесните дата и място касаторът е управлявал в населено място мотопед, който не е бил регистриран по съответния ред, бил е без табели с регистрационен номер. Съдът изложил мотиви, че в хода на проведеното административнонаказателно производство не са допуснати съществени нарушения, обуславящи отмяна на процесното НП. Приел, че наложените наказания са съответни на извършените нарушения, същите са индивидуализирани в съответствие с разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН и са определени в размер на предвидените в закона минимални размер и срок. На тези основания съдът потвърдил оспореното НП.

В конкретния случай, макар касаторът да навежда доводи за различно осъществили се факти от установените от наказващия орган и от съда, а именно-че не е спиран за проверка от контролните органи, че е управлявал мотопеда само по горски пътища, искането до съда се свежда единствено до изменение на срока и размера на наложените наказания глоба и лишаване от право да управлява МПС, като ги намали от двеста на петдесет лева и от шест месеца на един месец. Съдът е обвързан от така направеното искане касателно направеното единствено оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание с искане за намаляването му. Според настоящата касационна инстанция обаче, това оплакване е неоснователно и не почива на приложимите законови норми. Според съществуващата практика явната несправедливост на наложеното наказание е налице, когато наказанието очевидно не съответства на степента на обществена опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и на целите по чл.36 от НК. Нарушението, вменено на В., е извършено на 10.05.2024 год. и е квалифицирано като такова по чл.140, ал.1 от ЗДП и за него е наложено наказание на основание чл.175, ал.3, предложение първо от ЗДП. Съгласно последния текст, в приложимата към датата на извършване на деянието редакция- ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. За вмененото нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДП и на основание чл.175, ал.3, предложение първо от ЗДП, на В. са наложени съответно глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, т.е. кумулативните наказания са определени в размер на минималните предвидени в закона санкции за този вид нарушение.

Съобразно разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, административното наказание се определя съобразно с разпоредбите на този закон в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение. При определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя, като смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите - на по-тежко наказание. За разлика от наказателните производства по НПК обаче, ЗАНН не допуска заменяването на предвидените за нарушенията наказания с по-леки по вид, освен в случаите, предвидени в чл. 15, алинея 2-замяна на наложена на непълнолетно лице глоба с обществено порицание, какъвто не е настоящия случай. Не се допуска също така определяне на наказание под предвидения най-нисък размер на наказанията глоба и временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност, освен в предвидените в закон случаи.

Его защо оспореното решение, в което са изложени мотиви включително относно индивидуализация на наказанията и налагането им в предвидените от закона размер и срок, като правилно, валидно и допустимо, следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 18 от 10.03.2025 год.., постановено по анд № 20244440200264 по описа на Районен съд – Червен бряг за 2024 год.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.