РЕШЕНИЕ
№ 307
гр. Пловдив , 05.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ в закрито заседание на пети
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Таня Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Таня Б. Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20215300501894 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от длъжника П. А.. П., срещу
постановление от 24.04.2021 г. по изпълнително дело № 608/2021 на ЧСИ
*****, рег. № ***** на КЧСИ, в което е обективиран отказ на съдебния
изпълнител да намали приетите за събиране разноски в полза на взискателя за
адвокатско възнаграждение, както и таксите по ТТЗЧСИ
Жалбоподателят поддържа, че единствените действия на адвоката на
взискателя се свеждат до подаването на молба за образуването на
изпълнителното производство, поради което разноските за адвокатско
възнаграждение следва да бъдат намалени до размера от 200 лв., съобразно
чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Изтъква, че в срока за доброволно изпълнение
е погасил всички дължими по изпълнителния лист суми.
Взискателят по изпълнителното дело Община *****, счита жалбата
за неоснователна. Поддържа, че освен молба за образуването на
1
изпълнително дело, по искане на процесуалния представител на кредитора е
наложен запор на банковите сметки на длъжника, както и е връчена покана за
доброволно изпълнение, представляващи изпълнителни действия, за които се
дължи адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 2 от НМРАВ.
Частен съдебен изпълнител ***** е депозирал мотиви, в които
поддържа становище за неоснователност на жалбата, доколкото размерът на
претендираното адвокатско възнаграждение е определен съобразно
разпоредбите на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Сочи, че дължимата пропорционална такса по
т. 26 от ТТРЗЧСИ е в размер на 95,89 лв. с ДДС, като е обосновал
начисляването и на останалите обикновени такси по Тарифата в общ размер
от 251,08 лв. с ДДС.
Жалбата е подадена в двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, от
процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на
съдебния изпълнител, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява основателна по следните съображения:
Изпълнително дело № 608/2021 на ЧСИ *****, рег. № ***** на
КЧСИ, е образувано по молба от Община *****, чрез адв. Г.Б., за събиране на
вземания от П. А.. П., в размер на 287,50 лв.- главница з аданък на ПС и 28,25
лв. лихви по 18.02.2021 г. По изпълнителното дело е представено Приложение
№ 1 към договор за правна защита и съдействие за събиране на просрочени и
неплатени вземания, с който взискателят и упълномощеният адвокат Д. П. П.
са уговорили възнаграждение за образуване и водене на изпълнително
произдство срещу длъжници на Община ***** в минималните размери по
чл.10 от Наредбата за минималнит еразмер ина адвокатските възнаграждения.
Към молбата е приложеена вносна бележка за заплатено възнаграждение в
размер на 480 лв. с ДДС . С молбата за образуване е поискано проучване на
имущественото състояние на длъжника, налагане на възбрани върху
недвижими имоти и запори на МПС след установяване на такива, както и
налагане запор на банковите сметки на П.П..
На 08.04.2021 г. на длъжника е връчена покана за доброволно
изпълнение за заплащане на следните суми: 287,50 лв.- главница, 3,27 лв.
лихва за периода 19.02.2021 г.- 01.04.2021 г., 28,25 лв. мораторна лихва, 480
2
лв. – разноски по изпълнителното дело /в полза на взискателя/; 346,97 лв. с
ДДС – такси по ТТРЗЧИ.
С обжалваното постановление ЧСИ е оставил без уважение
депозираното на 20.04.2021 г. възражение на длъжника срещу възложените
му разноски по съображения, че е платил дълга в срока за доброволно
изпълнение, евентуално за намаляване на приетия за събиране адвокатски
хонорар до сумата от 200 лв.
Според съда е неоснователно възражението в жалбата, че разноските
не следва да се възлагат на длъжника, е неоснователна. Правилата за
възлагане на разноските по изпълнението се съдържат в разпоредбата на
чл.79, ал.1 ГПК, която гласи, че те са за сметка на длъжника, освен в
изчерпателно изброени случаи: при прекратяване на делото съгласно чл.433
ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното
производство, или когато изпълнителните действия бъдат изоставени от
взискателя или бъдат отменени от съда, както и за способи, които не са
приложени. В разглеждания случай не е налице нито една от посочените
хипотези. Длъжникът е платил задължението си по изпълнителния лист едва
след получаване на ПДИ, т.е. след започване на изпълнителното
производство, поради което и на осн.чл.79, ал.1 ГПК дължи разноски.
Правилото на чл.78, ал.2 ГПК, което освобождава ответника от отговорността
за разноски в случай, че с поведението си не е станал повод за започване на
делото, е относимо към исковия процес, но е и към изпълнението, в което се
прилагат специалните правила по посочения чл.79, ал.1 ГПК.
Това означава, че законосъобразно с обжалваното постановление
съдебният изпълнител е възложил в тежест на длъжника разноските по
изпълнението – чл. 79, ал. 1 ГПК.
Относно размера на адвокатското възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от
страната адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно фактическата и
правна сложност на делото, то може да бъде присъдено в по-нисък размер по
искане на другата страна, но не по малко от определения в чл. 36 от Закона за
адвокатурата размер. В чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
3
минималните размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ), е
предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по
изпълнително дело възнаграждението е 200 лв. - за образуване на
изпълнително дело. Разпоредбата на чл. 10, т. 2 от НМРАВ урежда размера на
адвокатското възнаграждение за процесуално представителство, защита и
съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания. В случая обаче по изпълнителното
дело не се установява процесуалният представител на взискателя да е
осъществил процесуални действия, които да имат характера на такива, за
които да се дължи възнаграждение по чл. 10, т. 2 НМРАВ. Обективно не е
необходимо предприемането на действия по удовлетворяване на паричното
вземане, тъй като е безспорно, че в срока за доброволно изпълнение
длъжникът е погасил дълга си. Извод в обратен смисъл не следва от факта, че
взискателят е посочил в молбата за образуване изпълнителни способи,
доколкото посочването на начина на изпълнение е задължителен реквизит от
молбата и е условие за нейната редовност (арг. от чл. 426, ал. 3, вр. ал. 2, изр.
1 ГПК), а за нейното изготвяне и депозиране на адвоката се полага
възнаграждение по чл. 10, т. 1 НМРАВ, но не и такова по водене на
изпълнителното дело по смисъла на чл. 10, т. 2 от НМРАВ.
Следователно, уговореното и платено адвокатско възнаграждение се
явява дължимо единствено за образуване на изпълнителното дело, в размер на
200 лева , съответно 240 лв. с ДДС, като над този размер до претендираните
480 лв. не следва да бъде възлагано в тежест на длъжника.
С оглед намаляването на размера на дължимото адвокатско
възнаграждение е необходимо ЧСИ да извърши преизчисление и на
дължимите такси по Тарифата към ЗЧСИ / в частност по т.26/, които в ПДИ са
посочени в общ размер.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ отказа на ЧСИ ***** , постановен по възражение на
длъжника П. А.. П. от 20.04.2021 г., да намали приетите за събиране в полза
на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение за разликата над 240
4
лв. до 480 лв.
ВРЪЩА делото на ЧСИ за преизчисление на дължимите от длъжника
такси по Тарифата към ЗЧСИ.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5