Решение по дело №3/2022 на Апелативен съд - Бургас

Номер на акта: 38
Дата: 26 април 2022 г.
Съдия: Десислава Динкова Щерева
Дело: 20222001000003
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 11 януари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 38
гр. Бургас, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Десислава Д. Щерева

Христина З. Марева
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Въззивно търговско
дело № 20222001000003 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от АЛ. В.
ОБР., гражданин на Руска Федерация, против решение №314/30.09.2021 год.
по т.д.№279/20 год. по описа на Бургаски окръжен съд, с което е отхвърлен
иска му против „В.“ ООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление гр.Бургас , ул.“А. М.“ №5 ,вх.Б, ет.2, офис 2, за отмяна на
решения на общото събрание на съдружниците, проведено на 15.07.2020 год.
Решението се обжалва като неправилно, постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон. Оспорват се изводите на съда, че
свикването на общо събрание на съдружниците пет месеца след връчване на
поканата до управителя се приравнява на липса на свикване на събрание.
Въззивникът поддържа, че законът не поставя срок, в рамките на който
управителят следва да насрочи общо събрание след получена покана по
чл.138 ал.2 от ТЗ. Поддържа се, че управителят има задължение да свика
общо събрание в 14-дневен срок от получаване на искането, като не е
обвързан от конкретна дата, нито такава е посочена в дружествения договор.
В случая е безспорно, че управителят е свикал събрание в 14-дневен срок от
получаване на искането и при същия дневен ред, поискан от съдружниците по
1
чл.138 ал.2 от ТЗ. В жалбата се сочи, че след получаване на поканата от
двамата съдружници, въззивникът е свикал събрание на 15.10.2021 год. и с
нарочна нотариална покана ги е уведомил за това чрез адв.Ц.. Твърди се, че
правото на съдружниците сами да свикат общо събрание може да бъде
упражнено надлежно само при бездействие на управителя да стори това в 14-
дневен срок от получаване на поканата. Поддържа се, че възможността по
чл.138 ал.2 от ТЗ не може да бъде реализирана при вече свикано събрание от
управителя, при същия дневен ред, поискан от съдружниците. Сочи се, че
управителят е изпълнил задължението си, като след получаване на поканата е
свикал събрание с нотариална покана до съдружниците. Заявява се, че
уведомяването чрез нотариална покана е допустим способ за свикване на
общо събрание. Поддържа се, че управителят е положил дължимата грижа,
като е отправил покана и чрез куриерска служба, до същия пълномощник на
съдружниците. Заявява се , че съгласно т.9 от ТР №1/2002 год. при започвало
изпълнение на взето от управителя решение за свикване на ОС отмяната му е
недопустима или отмяната не произвежда действие. Поддържа се, че съдът е
допуснал съществено процесуално нарушение, чрез разпита на св.Ц., тъй като
това искане е било направено от особения представител на дружеството в
първото съдебно заседание, след приключилата двойна размяна на книжа и
настъпилата процесуална преклузия. Твърди се, че проведеното на 15.07.2020
год. общо събрание на съдружниците на „В.“ ООД е незаконосъобразно и
взетите решения следва да бъдат отменени.
Моли се обжалваното решение да бъде отменено и в полза на
въззивника да се присъдят сторените разноски.
Постъпил е отговор в срока по чл.263 от ГПК от особения
представител на въззиваемото дружество адв. К.. Изразява се становище, че
свикването на събранието от управителя пет месеца след получаване на
искането е нарушение на закона. Действително, законът в случая не
предвижда изричен срок, в който управителят следва да свика събранието, но
този срок следва да бъде извлечен по тълкувателен път от останалите
текстове, регулиращи въпросните отношения. В случая се касае за
извънредно събрание, което сочи, че разискванията са от такъв характер, че
не могат да чакат да бъдат разгледани от редовно събрание (което може да е
веднъж годишно). Твърди се, че извънредността, видно от съдържанието на
дневния ред в поканата, е свързано с управлението на дружеството, което, по
2
мнението на другите съдружници, притежаващи 2/3 от дяловете, следва да
бъде променено. Според въззиваемия, няма правна логика законодателят
преднамерено да е оставил свобода на управителя да свика събрание
безкрайно дълъг период от време след поканата за това. Така, според жалбата,
се обезмисля волята на мнозинството от съдружниците. В конкретния случай
това означава, че управителят продължава да управлява дружеството по
начин, който е в противоречие с желанието на мнозинството. Като правилен
се преценя извода на съда, че дори и управителят да има основателна причина
за по-късно свикване на събранието (каквато не се твърди и доказва), той
разполага и с други методи за провеждане – напр.дистанционно или чрез
пълномощник. Поддържа се, че свикването на събранието в толкова дълъг
период е действие против интересите на дружеството, което представлява и
злоупотреба с правото.
Поддържа се, че действията на управителя по уведомяване на
съдружниците, искащи провеждане на ОС, също не са законосъобразни. На
първо място, поканата е отправена не до съдружниците, а до пълномощника
им. На второ място, уведомяването на пълномощника е нередовно - подписът
върху разписката за получаване на поканата не е положен от пълномощника,
което води до извод, че поканата не е получена от него по твърдяния начин.
Нотариалната покана е била получена от пълномощника след изтичане на 14-
дневния срок, в който управителят следва да насрочи събранието. Това
според въззиваемия означава, че покана не е била получена в 14-дневния срок
и е налице бездействие на управителя.
Прави се искане въззивната жалба да бъде оставена без уважение.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложените в жалбата
съображения, доводите на страните, събраните по делото доказателства и
прилагайки закона, приема
следното:
Пред Окръжен съд Бургас е бил предявен иск от АЛ. В. ОБР.,
съдружник във „В.“ ООД, за отмяна по чл.74 от ТЗ на приетите решения от
общо събрание на съдружниците, проведено на 15.07.2020 г. за
освобождаване и заличаване ва АЛ. В. ОБР. като управител на „В.“ ООД;
избор на К. А. к. и Д. А. З. за управители, които да управляват дружеството
заедно и поотделно; смяна на адреса на управление; изменение на
3
дружествения договор съгласно приетите решения и упълномощаване на К.
А. к. да сключи с Д. А. З. договор за управление, съответно – за сключването
на такъв договор от името на дружеството чрез Д. А. З. с К. А. к.. Ищецът е
поддържал, че събранието е свикано и проведено в нарушение на чл.138 ал.2
от ТЗ, тъй като той самият, като управител на „В.“ ООД, след като получил
писмено искане от другите двама съдружници, изпълнил задължението си и
свикал общо събрание в законовия двуседмичен срок, което да се проведе на
15.10.2020 год. при поискания дневен ред. Поддържал е, че другите
съдружници били поканени за събранието чрез покана, връчена на
пълномощника им адв.Ц.. Поддържал е, че общото събрание на 15.10.2020
год. е свикано незаконосъобразно от съдружниците, имащи повече от 1/10 от
капитала, при липса на такова право за тях като резултат от неговото
законосъобразно поведение и насрочване на общо събрание в 14-дневния срок
след получаване на искането по чл.138 ал.2 изр.първо от ТЗ.
Особеният представител на дружеството е оспорил предявените искове,
с аргументи, че общото събрание е свикано редовно от двама съдружници,
представящи повече от 1/10 от капитала. Оспорил е доводите на ищеца, че
управителят е изпълнил задължението си по чл.138 ал.2 от ТЗ, като е свикал
събрание с поискания дневен ред и е поддържал, че съдружниците не са били
поканени надлежно, на личните им адреси и в рамките на срока по ал.2.
Поддържал е, че управителят е действал недобросъвестно, не в интерес на
дружеството, тъй като общото събрание е насрочено от него повече от 5
месеца след датата на отправеното искане.
С обжалваното решение са отхвърлени исковете за отмяна на
решенията, взети от общото събрание на съдружниците на „В.“ ООД на
15.07.2020 год. Съдът е приел, че след получаване на поканата по чл.138 ал.2
от ТЗ управителят е предприел действия по свикване на общо събрание при
поискания дневен ред преди изтичането на двуседмичния срок, но
насрочената дата пет месеца след оправеното искане следва да се приравни на
липса на свикване. Последният извод е аргументиран с извънредния характер
на исканото събрание – за разрешаване на неотложни за дейността на
дружеството проблеми.
Пред настоящата инстанция се спори дали въззивникът е изпълнил
задължението си като управител да свика общо събрание, при отправено
4
искане за това от другите съдружници, и налице ли са предпоставките по
чл.138 ал.2 предл.2 от ТЗ за свикване на общо събрание от съдружниците,
притежаващи повече от 1/10 от капитала, при бездействие на управителя.
Въззивникът признава, че на 13.05.2020 год. в качеството му на
управител на „В.“ ООД му е връчено искане от съдружниците К. А. К. и Д. А.
З., притежаващи общо 2/3 от капитала на дружеството, за свикване на ОСС, с
дневен ред: смяна на управителя, избор на управител, смяна на адреса на
управление, промяна на дружествения договор съгласно взетите решения. В
искането е обективиран и проект на решенията по посочения дневен ред, а
именно – за освобождаването и заличаването на АЛ. В. ОБР. като управител;
избор на К. А. К. и Д. А. З. за управители, които да управляват дружеството
заедно и поотделно; нов адрес на управление на дружеството в гр. Бургас;
промяна на дружествения договор и упълномощаване на К. А. к. и на Д. А. З.
за всеки от тях да сключи с другия управител договор за управление.
Посочено е, че ако в двуседмичен срок от получаване на искането не бъде
изпълнено задължението на управителя по чл. 138, ал. 2 ТЗ, то с писменото
искане се отправя покана за провеждане на ОСС на „В.“ ООД с посочения
дневен ред на 15.07.2020 г. от 12 ч. в гр. Бургас, ул. „А. М.“ 3, ет. 1, офис 3.
От съда се установява, че нотариалната покана, с която е отправено
искането, е връчена на управителя лично на 15.05.2020 год., а не на датата,
посочена в исковата молба.
От справка по партидата на дружеството в ТР се установява, че лицата,
отправили покана до управителя за свикване на общо събрание, са
съдружници, притежаващи общо 2/3 от капитала. Правото си по чл.138 ал.2
от ТЗ те са упражнили чрез пълномощник – адв.Ц., когото са натоварили да
ги представлява пред „В.“ ООД във връзка с провеждането на всякакви
процедури по организиране на извънредни и/или редовни ОСС – т.1 от
пълномощните на л.6 и 7 от първоинстанционното дело; при неизпълнение на
задълженията на управителя по чл. 138, ал. 2 ТЗ да отправя покани,
независимо от формата и способа, до съдружниците за провеждане на
извънредни и/или редовни ОСС при посочен в т. 2 дневен ред, съвпадащ с
този, посочен в искането – т.5; да представлява съдружниците на извънредни
и/или ОСС, които бъдат свикани и проведени съгласно чл. 138, ал. 2 ТЗ, при
посочен в т. 2 дневен ред, като гласува „за“ – т.6; при провеждане на ОСС,
5
които ще бъдат свикани, както от управителя по реда на чл. 138, ал. 2 ТЗ, така
и свикано от съдружниците по чл. 138, ал. 2, пр. 2 ТЗ, да има право на своя
самостоятелна преценка за участие в гласуването и за начина на гласуване по
въпросите от дневния ред, посочен в т. 2, както и да отправя предложения за
допълване на дневния ред – т.7; да използва дадените права по пълномощното
във всеки случай, който е необходимо да се изрази волята като съдружник във
„В.“ ООД, включително да участва в процедури през нотариус и да
представлява доверителите си - К. А. к. и Д. А. З. при изпълнение на
процедурата по чл. 137, ал. 4 ТЗ – т.10.
Установява се, че след датата на получаване на искането управителят
АЛ. В. ОБР. е предприел действия по свикване на ОСС с посочен в искането
дневен ред, което да се проведе на 15.10.2020 г. Поканата до съдружниците
АЛ. В. ОБР. и К. А. к. е била отправена и изпратена до пълномощника им –
адв. Л. Ц., по два начина – чрез куриер на 22.05.2020 год. и връчена на
27.05.2020 год. (товарителница на л.26) и чрез нотариус, предоставена на
нотариуса за връчване на 27.05.2020 год. и връчена на адв.Ц. на 23.06.2020
год. От съпоставка на горните дати с датата на получаване на искането по
чл.138 ал.2 от ТЗ, е видно, че в двуседмичния срок, който изтича на
29.05.2020 год., управителят е предприел дължимите действия за свикване на
събранието при поискания дневен ред. След въведено оспорване на
товарителницата, чрез съдебно-почерковата експертиза е установено, че
съдържанието на пратката не е било получено от адв.Ц..
На 15.07.2020 год. е проведено общото събрание с участието на
съдружниците АЛ. В. ОБР. и К. А. к., представлявани от пълномощника им
адв.Ц. и са взети атакуваните като незаконосъобразни решения.
Само бездействието на управителя в двуседмичния срок по чл.138 ал.2 от
ТЗ, при надлежно връчено искане от съдружници, представляващи повече от
1/10 от капитала, поражда право за последните да свикат и проведат общо
събрание – така решение № 11 от 26.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 615/2010 г.,
II т. о., ТК. По аргумент на противното, изпълнението от управителя на
задължението му да свика общо събрание по искане съдружниците,
представляващи 1/10 от капитала, препятства малцинственото право на
съдружниците по чл.138, ал.2, пр.2 ТЗ сами да свикат и проведат общо
събрание, ако и в искането да са посочили дата и да са отправили покана за
6
участие. Отделно следва да се посочи, че при предприети действия за
свикване на общо събрание от управителя, отмяната на оповестено решение
за свикване на общо събрание не поражда действие – така т.9 от ТР
№1/06.12.2002 год. по т.д.№1/2002 год. ОСГК ВКС. Според въззивния съд,
действията на управителя за свикване на общо събрание по искане на
съдружниците, притежаващи повече от малцинствената квота от 1/10 от
капитала, са предприети в съответствие със закона. Поканата до
съдружниците е била отправена чрез пълномощника им адв.Ц. и изводите на
първоинстанционния съд в посока, че учредената представителна власт
включва и правото за получаване на покани за участие в общо събрание,
изцяло се споделят от въззивната инстанция. Съдържанието на
пълномощното е насочено към организиране и провеждане на общо събрание
при желания дневен ред и е нелогично, след отправено искане по чл.138 ал.2
от ТЗ от пълномощника, последният да няма право да получи покана за
събрание, което е инициирано именно от неговите доверители.
Обстоятелството, че адв.Ц. е получил поканата, потвърждава извода за
учредена представителна власт. Действията по свикване на общото събрание
са били предприети от управителя в двуседмичния срок, който, въпреки
неавтентичността на подписа за получател върху товарителницата, е бил
спазен чрез представяне на нотариалната покана пред нотариуса на 27.05.2020
год. В закона не се съдържа изискване за срок, в който управителят да
насрочи събрание по искане на малцинствената квота. Датата на общото
събрание следва да бъде съобразена единствено със срока за получаване на
покана, заложен в чл.139 ал.1 от ТЗ, освен ако в дружествения договор не е
предвиден друг срок. В конкретния случай в дружествения договор не е
предвиден срок, в който управителят, при отправено искане по чл.138 ал.2 от
ТЗ да насрочи общо събрание. Такъв срок не е посочен и от самите
съдружници, упражнили правото си по чл.138 ал.2 от ТЗ. След като липсва
законово или съдържащо се в дружествения договор изискване, или изрично
поставено в искането на съдружниците условие относно датата за провеждане
на общо събрание, преценката за избор на дата е предоставена изцяло в
компетентността на управителя. В самата покана не са посочени конкретни
факти, които да подкрепят доводите на особения представител за спешност на
поставените за разрешаване от общото събрание въпроси. Инкорпорираната в
искането покана за участие в общо събрание на 15.07.2020 год. също не може
7
да се счете за условие за провеждане на общо събрание, насрочено от
управителя, най-късно до тази дата. Съдебната практика, коментирана по-
горе, допуска едновременно в искането по чл.138 ал.2 от ТЗ да бъде
инкорпорирана и покана за свикване на общо събрание, но същевременно
счита, че тя по никакъв начин не засяга правомощията на управителя. В
обобщение настоящата инстанция намира, че управителят е изпълнил
произтичащото от закона задължение за свикване на ОСС, поради което за
съдружниците не се е породило потестативното право сами да го свикат.
Взетите решения от общото събрание в опорочена процедура за свикването
му са отменяеми по реда на чл.74 от ТЗ – т.1 от ТР №1/06.12.2002 год. по т.д.
№1/2002 год. ОСГК ВКС. Предявените искове за отмяна на взетите на
15.07.2020 год. решения са основателни и следва да бъдат уважени.
Изводите на двете инстанции не съвпадат, което налага обжалваното
решение да бъде отменено и вместо него да се постанови ново, с което на
осн.чл.74 ал.1 от ТЗ да бъдат отменени като незаконосъобразни решенията,
приети от общото събрание на съдружниците на „В.“ ООД, проведено на
15.07.2020 год.
При този изход на спора, искането на въззивника за присъждане на
разноски е основателно. В негова полза следва да бъдат присъдени разноски в
двете инстанции за държавни такси и възнаграждение на особен
представител, общо 1 175 лв.
Водим от изложеното Бургаският апелативен съд
РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 314/30.09.2021 год. по т.д.№279/20 год. по
описа на Бургаски окръжен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ на основание чл. 74, ал. 1 във вр. с чл. 138, ал. 2 ТЗ по
предявените искове от АЛ. В. ОБР., гражданин на Руска Федерация, с
разрешение за постоянно пребиваване в България № *****, ЛНЧ **********,
всички решения, приети на проведеното на 15.07.2020 г. общо събрание на
съдружниците на „В.“ ООД, ЕИК ********, а именно: за освобождаването на
АЛ. В. ОБР. като управител; за избора на К. А. к. и Д. А. З. като управители,
8
действащи заедно и поотделно; за промяна в адреса на управление на
дружеството и изменения на дружествения договор във връзка с решенията.
ОСЪЖДА „В.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адресна
управление: гр. Бургас, ул. „А. М.“ № 5, етаж 2, офис 2, да заплати на АЛ. В.
ОБР., гражданин на Руска Федерация, с разрешение за постоянно пребиваване
в България № *****, ЛНЧ **********, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „С.Б,
ет. 1, сторените деловодни разноски в двете инстанции – държавни такси и
депозит за възнаграждение на особен представител, в размер на общо 1175 лв.
(хиляда сто седемдесет и пет лева).
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчване на препис от него на страните, пред Върховен касационен съд.
Препис от решението след влизането му в сила да се изпрати на
водения от Агенция по вписванията Търговски регистър и регистър на
ЮЛНЦ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9