№ 8212
гр. София, 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20221110109970 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК:
*********, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Г.С., срещу
Т. С. П., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за установено,
че ответницата дължи на ищеца сумата от общо 2248.80 лева,
представляваща 20/36 части от стойността на доставена и ползвана, но
незаплатена топлинна енергия и услуга дялово разпределение, в общ размер
от 4048.38 лева, за имот – апартамент № 1, находящ се в гр. АДРЕС от които
1/ главница за топлинна енергия в размер на 1992 лева за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. вкл. /представляваща 20/36 части от общия
размер от 3585.65 лева/, и 237.80 лева /представляваща 20/36 части от общия
размер от 428.19 лева/– обезщетение за забава за периода от 15.09.2019 г. до
16.06.2021 г., 2/главница за услугата дялово разпределение в размер на 16
лева за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. вкл, /представляваща 20/36
части от общия размер от 29.06 лева/ и 3 лева – обезщетение за забава за
периода от 01.07.2018 г. до 16.06.2021 г. /представляваща 20/36 части от
общия размер от 5.48 лева/, както и законната лихва върху главниците,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д.
№ 37890/2021 г. на СРС – 29.06.2021 г. до окончателното плащане на сумите.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно
облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган
(КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по
отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Уточнява се, че в
тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с
1
потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия,
се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е
изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и
горещо водоснабдяване, а от ФДР е извършвана услугата дялово
разпределение. Посочва се, че въпреки това ответникът не е изпълнил
задължението си за заплащане на дължимите суми. Уточнява се, че такова
задължение ответницата имала като съсобственик на процесния имот.
С исковата молба са представени: договор между ищеца и ФДР, копие
от нотариален акт за продажба на недвижим имот № 135, том ХХІ, нот. дело
3946/1970 г. от 26.08.1970 г., удостоверение за наследници на Л.Л. Ц.а,
удостоверение за наследници на П.Ц.П., копие от искова молба, Решение №
20066865/15.03.2021 г. по гр.д. № 74512/2018 г. на СРС, съобщения към
фактури, договор между СЕС и ФДР, протокол от ОС на СЕС за избор на
ФДР, извлечение от сметка, копие от в-к. Монитор с публикувани ОУ за
продажба на топлинна енергия за битови нужди на „Топлофикация София“
ЕАД от 11.07.2016 г.
Иска се конституиране на трето лице помагач на страната на ищеца –
„Техем сървисис“ ООД.
Препис от исковата молба е връчен на ответницата Т. С. П.. От същата
в срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор, с който исковите
претенции се оспорват по основание и размер. В тази връзка на първо място
се релевира възражение за погасяване на част от сумите по давност, предвид
датата на подаване на заявлението по заповедното производство. На следващо
място се посочва, че нямало доказателства сградата да е топлоснабдена, а
дори да било така имотът на ответницата нямал отоплителни тела. Обръща се
внимание, че ответницата е собственик на 10/36 идеални части от имота, а не
на 20/36 идеални части. Поддържа се, че имало противоречие в самата искова
молба и в заявлението по заповедното дело – като на места била посочена
коректната квота, но на места – погрешната от 20/36 идеални части – като
претендираните суми били именно изчислени за 20/36 идеални части.
Оспорва се и наличието на облигационно отношение между страните
въз основа на ОУ на ищцовото дружество. Оспорва се издаването на фактури
от ищеца. С тези аргументи се иска претенциите да бъдат изцяло евентуално
частично отхвърлени.
С отговора на исковата молба е направено искане за конституиране на
трето лице помагач по делото – Х. С. Ц., с ЕГН: ********** – доколкото
именно същия ползвал имота и имал най-голям дял в съсобствеността върху
същия от 20/36 идеални части. Заедно с това е предявен и обратен иск от Т. С.
П. против Х. С. Ц..
С определение № 24127/19.09.2022 г. по делото като трето лице
помагач на страната на ищеца е конституирано дружеството „Техем
сървисиз“ ООД. Същото е депозирало молба с приложени документи за
дялово разпределение – 2 броя изравнителни сметки и 2 броя талони за отчет.
Със същото определение № 24127/19.09.2022 г. по делото като трето
лице помагач на страната на ответницата е конституиран Х. С. Ц.. Приет е за
2
съвместно разглеждане по делото и обратният иск срещу него.
От Х. С. Ц. е постъпило становище по делото, че обратният иск бил
недопустим в това производство. Оспорват се исковете по основание и
размер, прави се и възражение за давност.
В хода на производството по дело от страна на ищеца са представени
фактури за процесния период.
Изготвена и приета е и съдебно техническа експертиза с вх. №
241745/29.08.2023 г. и допълнителна експертиза с вх. № 104186/29.03.2024 г.
В съдебно заседание, проведено на 14.03.2023 г., ответницата чрез адв.
Х. е оттеглила обратния си иск. Поради това и с протоколно определение
делото е прекратено по обратния иск от Т. С. П. против Х. С. Ц..
В съдебно заседание, проведено на 09.04.2024 г., процесуалният
представител на ищеца счита исковете за доказани и иска същите да бъдат
уважени.
Ответницата Т. С. П. се представлява от адв. Х.. Последният изразява
становище за цялостно респ. частично отхвърляне на исковете предвид
възражението за давност и експертизите.
Третото лице помагач „Техем сървисиз“ ООД не се явява в открито
съдебно заседание и не изразява допълнително писмено становище по спора.
Третото лице помагач Х. С. Ц. се представлява от адв. Стоянов, който
изразява становище за отхвърляне на исковете вкл. исковете за дялово
разпределение, които били непоискана услуга, а същата не била и реално
предоставена предвид липсата на отоплителни тела в имота.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответницата
/и още три лица/ за вземанията, които са предмет на настоящото
производство. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал
заповед № 7625/04.08.2021 г. по ч.гр.д. № 37890/2021 г. по описа на СРС.
Последната е връчена на длъжницата лично.
По делото е представено извлечение от в-к. „Монитор“ от 11.07.2016 г.
от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди на „Топлофикация София“ ЕАД са публикувани в един местен
ежедневник.
От представено по делото копие от нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 135, том ХХІ, нот. дело 3946/1970 г. от 26.08.1970 г.,
удостоверение за наследници на Л.Л. Ц.а и удостоверение за наследници на
П.Ц.П. се установява, че на 26.08.1970 г. лицата Л.Л. Ц.а и П.Ц.П. са
придобили чрез покупка по време на брака си собствеността върху процесния
имот – апартамент № 1, находящ се в гр. АДРЕС
Видно от удостоверение за наследници на П.Ц.П. същият е починал на
3
20.07.1988 г. и е оставил за наследници дъщеря Г.Д. и син С. Ц.. Последните
обаче също са починали – като дъщеря му е оставила за наследници Р.Т.Д. –
син и А.Т.С. – дъщеря, а синът му С. Ц. е оставил – също дъщеря ответницата
Т. С. П. и син – третото лице помагач Х. С. Ц.. След смъртта си Л.Л. Ц.а
съгласно нейното удостоверение за наследници е оставила син С. Ц. –
починал и оставил за наследници ответницата Т. С. П. и син – третото лице
помагач Х. С. Ц..
От Решение № 20066865/15.03.2021 г. по гр.д. № 74512/2018 г. на СРС –
по дело за делба – се установява, че квотите в съсобствеността върху имота
са: за Р.Т.Д. 3/36 идеални части; за А.Т.С. – 3/36 идеални части, за Т. С. П. –
10/36 идеални части и за Х. С. Ц. – 20/36 идеални части. Това е така,
доколкото видно от решението по делбата и исковата молба към същата Т. С.
П. в действителност била наследник само на баща си С. Ц., но не и на
съпругата му.
От представено по делото съобщение към фактура се установява, че
титуляр на партида при ищцовото дружество за имот с адрес: гр. АДРЕС ап. 1
е третото лице помагач Х. С. Ц..
От процесуалния представител на ответницата не са наведени твърдения,
нито са ангажирани доказателства, за настъпили промени в собствеността
върху имота или въобще във вещноправния му статут, касаещи процесния
период.
От договор между СЕС и ФДР от 04.09.2001 г. и протокол от ОС на
СЕС за избор на ФДР от 21.08.2001 г. се установява, че процесният имот се
намира в топлоснабдена сграда, където е въведена услугата „дялово
разпределение” – осъществявана от фирма за дялово разпределение /ФДР/
„Техем сървисиз“ ЕООД. Последната изготвя изравнителни сметки в сградата
в режим етажната собственост /СЕС/ от 2001 г., от когато е налице договор
между СЕС и ФДР. Поради това и е налице въведена система за дялово
разпределение през процесния период.
Налице е и договор /№ 94 от 01.11.2007 г./ между ищцовото дружество и
фирмата за дялово разпределение, със срок от три години, но с клауза за
автоматично продължаване.
От изравнителните сметки на фирмата за дялово разпределение се
установява, че в периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. и от 01.05.2019 г. до
30.04.2020 г. в процесния имот НЯМА измервателните уреди /аб. № 202324/.
По делото е изготвена и приета съдебно техническа експертиза и
допълнителна съдебно техническа експертиза. От последната се установява,
че в имота действително няма индивидуални уреди. Поради това и
изчисленията от ФДР са направени на база – съгласно методика по т.6.5 от
Наредбата за топлоснабдяване. Вещото лице обаче е констатирало, че в част
от процесния период – от 12.08.2019 г. до 30.04.2020 г. – измервателният уред
в абонатната станция на сградата е бил с изтекъл срок на метрологична
проверка. Поради това и вещото лице счита, че начислената в този период
сума от общо 1590.07 лева е начислена незаконосъобразно. Поради това и
според вещото лице дължимата сума възлиза на 1957.36 лева – до 11.08.2019
4
г.
В съдебно заседание вещото лице разяснява, че в имота няма
измервателни уреди. При липса на такива се начисляват количества като при
неосигурен достъп – по една и съща методика съобразно наредбата.
Изготвената експертиза /основна и допълнителна/ следва да бъде
кредитирана, доколкото експертните изследвания са задълбочени, подробни и
компетентно извършени, а по делото липсват и данни за евентуална
заинтересованост на вещото лице от изхода на производството. Освен това
същото е работило въз основа на документи, представени му от ищеца и
фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по
закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и
заплащането на потребена топлинна енергия.
На последно място, видно от приложено на л. 39 от делото извлечение от
сметка, процесната сума за главница за потребена топлинна енергия в размер
на 3585.65 лева е формирана от изравнителна сметка за отоплителен сезон от
01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., възлизаща на 1647.96 лева /отразена към м.
07.2019 г./ и изравнителна сметка за отоплителен сезон от 01.05.2019 г. до
30.04.2020 г., възлизаща на 1937.69 лева /отразена към м. юли 2020 г./. За
отоплителен сезон от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. и за отоплителен сезон от
01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., са представени справки към обща фактура с
начислените прогнозни суми по месеци – като са представени и съответни
фактури. Във всяка фактура е отразена и сумата за дялово разпределение,
дължима за съответния месец.
От кореспонденция между дружеството и ответницата е видно, че
същата е поискала задълженията й за имота да бъдат отделени по отделна
партида с цел плащане от тези на другите съсобственици.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл.
415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответницата за
доставена топлинна енергия и услуга дялово разпределение, за посочения по-
горе имот, за което е издадена заповед № 7625/04.08.2021 г. по ч.гр.д. №
37890/2021 г. по описа на СРС за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника лично – като
в срока по чл. 414 от ГПК последният е депозирал възражение. Това е
наложило даване на указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415,
ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази връзка предявените установителни искове са
допустими като целта им е издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване
съществуването на вземането по съдебен ред в исково производство.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е
изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия
5
съответно и нейната стойност. Посочената доказателствена тежест е указана
изрично на ищеца с доклада по делото, като в същия на ищеца е указано и че
не сочи доказателства за обстоятелствата, за които носи доказателствената
тежест в процеса.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на
топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите
части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни
общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната
връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата
на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е
определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител
на топлинна енергия е всеки собственик респективно титуляр на вещно
право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към
абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение.
Следователно отношенията между потребителя и топлофикационното
дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено
лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия, като не е
необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя
и доставчика на услугата.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да
отговарят за сумите за потребена топлинна енергия само в случай, че имотът
се ползва от трето лице на договорно основание и между последното и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през процесния период.
В тази връзка достатъчно е да се установи, че ответникът е потребител
на топлинна енергия, съответно, че общите условия са произвели действие.
От разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ е видно, че потребител на
топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за
собствени нужди като ползва топлоснабдения имот в качеството си на
собственик на същия или по силата на учредено в негова полза вещно
право на ползване върху имота.
От така цитираната нормативна уредба и представените по делото
писмени доказателства /нотариален акт за продажба на недвижим имот №
135, том ХХІ, нот. дело 3946/1970 г. от 26.08.1970 г., удостоверение за
наследници на Л.Л. Ц.а, удостоверение за наследници на П.Ц.П., копие от
искова молба, Решение № 20066865/15.03.2021 г. по гр.д. № 74512/2018 г. на
СРС, копие от в-к. Монитор с публикувани ОУ за продажба на топлинна
енергия за битови нужди на „Топлофикация София“ ЕАД от 11.07.2016 г./
следва извод, че ответницата има качеството потребител на топлинна енергия,
доколкото е съсобственик на процесния имот през целия процесен период.
В тази връзка между ответницата и „Топлофикация София“ АД е
налице валидно облигационно отношение. Последното е възникнало по
изричните разпоредби на ЗЕ и се урежда от тях и действащите общи условия,
6
приети от дружеството и одобрени от КЕВР.
По тези съображения доводите на ответната страна, че не е в
облигационни отношения с дружеството следва да се приемат за
неоснователни, доколкото по делото се установи, че ответницата е
съсобственик на топлоснабдения имот през процесния период, като срещу
ангажираните от топлопреносното дружество доказателства в тази връзка не
бяха въведени конкретни възражения. Не бяха въведени и конкретни
възражения за промени във вещноправния статут на имота. Нещо повече по
делото е представено и заявление за откриване на партида, с което
ответницата изрично е поискала да й бъде открита партида за имота.
По отношение на довода, че имотът се ползвал само от третото лице
помагач Х. С. Ц. няма данни през процесния период това да е доведено до
знанието на ищеца. Липсват данни и за договор между Х. С. Ц. и
дружеството, като не се представя и заявление за откриване на партида от Х.
Ц.. Същевременно ответницата е поискала отделяне на задълженията й за
имота – под отделен номер от другите съделители с цел плащане.
Извън наличието на облигационна връзка между страните по делото,
както се отбеляза и по-горе, от страна на ответника и третото лице помагач не
са въведени други конкретни възражения срещу исковата претенция, с
изключение възражението за давност. Въпреки това и за пълнота следва да се
отбележи и че с Решение от 05.12.2019 г. по съединени дела С‑708/17 и
С‑725/17 във връзка с отправени преюдициални запитвания съдът на ЕС
постанови, че национална правна уредба, която предвижда, че собствениците
на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за
централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна
енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че
индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в
своя апартамент, не противоречи на общностното право.
По иска за топлинна енергия и обезщетение за забава върху същия:
Досежно размера на исковите претенции съдът намира, че следва да
съобрази на първо място допълнителната съдебно техническа експертиза.
Съгласно същата дължимата сума за имота възлиза на 1957.36 лева – от
01.05.2018 г. до 11.08.2019 г. След тази дата топломерът в абонатната станция
няма данни дали е бил изправен, поради което и съдът намира, че не се
установява правилност на начислените суми.
От сумата от 1957.36 лева обаче ответницата дължи само част, съответна
на квотата й в съсобствеността върху имота от 10/36 идеални части – предвид
гореустановената фактическа обстановка или 543.71 лева – до който и размер
исковата претенция се явява основателна като за разликата до пълния размер
на претенцията от 1992 лева или за сумата от 1448.29 лева искът следва да
бъде отхвърлен.
Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение
на парично задължение длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия
7
за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45 – дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за
цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от 15-то число
на втория месец следващ отчетния. В тази връзка и като съобрази падежните
дати на съответните месечни вземания от процесния период, размерите на
дължимите месечни вземания и размера на законната лихва, настоящият
състав намира, че от начислените за процесния имот обезщетения за забава за
периода от 15.09.2019 г. до 16.06.2021 г. се явяват дължими 85.20 лева
относно съобразно участието на ответницата в съсобствеността – върху
съответните главници – като за разликата до 237.80 лева или за сумата от
152.60 лева искът следва да бъде отхвърлен.
По иска за цена на услуга за дялово разпределение и обезщетение за
забава върху същия:
Искът за главница за дялово разпределение съдът намира за доказан по
основание, доколкото услугата е действително извършена. Предвид участието
на ответницата в съсобствеността обаче същият е основателен до 8 лева –
като за разликата от 8 лева следва да бъде отхвърлен. Върху тази сума
обезщетение за забава не следва да бъде начислявано.
На последно място съдът следва да съобрази направеното по делото
възражение за погасителна давност. Предвид изричната разпоредба на 111, б.
„в“ от Закона за задълженията и договорите и задължителната съдебна
практика, обективирана в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по
тълк.д. № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, съдът достигна до извод, че
приложимият давностен срок за процесните вземания е три години.
Доколкото заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д.
ч.гр.д. № 37890/2021 г. по описа на СРС е подадено на 29.06.2021 г. и предвид
релевантните правила в общите условия на дружеството относно настъпване
изискуемостта на вземанията за топлинна енергия и дялово разпределение –
чл. 33, ал. 1 от ОУ, това възражение е напълно неоснователно – досежно
всички претенции. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно чл. 33,
ал. 1 от общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 45 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно вземането за цената за потребена енергия за текущия месец
става изискуемо от 15 то число на втория месец следващ отчетния. В случая
началото на процесния период е от 01.05.2018 г. – поради което към
29.06.2021 г. няма никакви суми, погасени по давност – нито за топлинна
енергия, нито за дялово разпределение, нито за обезщетения за забава върху
същите.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл.
415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора
8
разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното
производство.
Искане за разноски са направили и двете страни:
По разноските в производството по ч.гр.д. № 37890/2021 г. на СРС
/заповедно производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в
размер на общо 72.40 лева, от които 44.80 лева държавна такса и 27.60 лева
юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на делото от тези разноски
следва да му бъде присъдена сумата от 20.51 лева.
По разноските в производството по гр.д. № 9970/2023 г. по описа на
/исково производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в
размер на 130 лева за държавна такса, 100 лева за възнаграждение за
юрисконсулт и 300 лева за експертиза. Държавната такса, внесена по делото
обаче е в размер на 45.15 лева. С оглед изхода на делото обаче на ищеца от
сумата от общо 445.15 лева се дължат 126.08 лева.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда и сумата от
71.68 лева – разноски за допълнителна СТЕ съобразно отхвърлената част от
исковете – доколкото сумата не е внесена от ответната страна, но следва да се
понесе съобразно изхода на делото.
Ответницата Т. С. П. претендира 450 лева за адвокатско възнаграждение
– действително извършени, видно от ДПЗС. От тази сума й се дължат 322.55
лева съобразно отхвърлената част от исковете.
Третото лице помагач Х. С. Ц. също претендира разноски за адвокат от
800 лева, но съгласно чл. 78, ал. 10 от ГПК такива не му се дължат.
Третото лице обаче отговаря за разноските, които е обусловило с
поведението си. Поради това Х. С. Ц. следва да заплати по сметка на съда и
сумата от 28.32 лева – разноски за допълнителна съдебно техническа
експертиза.
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Т. С. П., с ЕГН: ********** и
адрес: АДРЕС, ДЪЛЖИ на „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б следните
суми: 1/сумата от 543.71 лева – главница, представляваща стойността на
доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия за имот – апартамент
№ 1, находящ се в гр. АДРЕС за периода от 01.05.2018 г. до 11.08.2019 г. вкл,
и сумата от 85.20 лева – обезщетение за забава за периода от 15.09.2019 г. до
16.06.2021 г. върху съответните главници; 2/ сумата от 8 лева – главница за
дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 16.06.2021 г., както и
законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д. № 37890/2021 г. на СРС –
9
29.06.2021 г. до окончателното плащане на сумите, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
37890/2021 г. на СРС – които суми в уважената част съответстват на
участието на Т. С. П. в съсобствеността върху процесния имот, възлизащо на
10/36 идеални части, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за следните суми и
периоди: 1/ за сумата от 1448.29 лева – главница, представляваща разликата
до пълния размер на претендираната стойност на доставена и ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за имот – апартамент № 1, находящ се в гр.
АДРЕС за периода от 12.08.2019 г. до 30.04.2020 г.вкл, и за сумата от 152.60
лева – обезщетение за забава за периода от 15.09.2019 г. до 16.06.2021 г.
върху съответните главници, 2/ както и за сумата от 3 лева – обезщетение за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г.
до 16.06.2021 г. поради неоснователност на претенциите в отхвърлената част.
ОСЪЖДА Т. С. П., с ЕГН: ********** и адрес: АДРЕС ДА ЗАПЛАТИ
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец №
23Б сумата от общо 20.51 лева, представляваща разноски в производството
по ч.гр.д. № 37890/2021 г. на СРС и сумата от общо 126.08 лева,
представляваща разноски в настоящото исково производство по гр.д. №
9970/2023 г. на СРС – съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на Т. С. П., с ЕГН: ********** и
адрес: АДРЕС сумата от общо 322.55 лева, представляваща разноски в
настоящото исково производство по гр.д. № 9970/2023 г. на СРС – съобразно
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА Х. С. Ц., с ЕГН: ********** и адрес: гр. АДРЕС ет. 1, ап. 1,
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Софийски районен съд сумата в размер на 28.32
лева, представляваща възнаграждение по допусната допълнителна съдебно –
техническа експертиза.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Софийски районен съд сумата в размер на 71.68
лева, представляваща възнаграждение по допусната допълнителна съдебно –
техническа експертиза.
УКАЗВА на Х. С. Ц., с ЕГН: ********** и на „Топлофикация София“
ЕАД с ЕИК: ********* да внесат възложените в тежест на всеки от тях
разноски по сметка на съда, в едноседмичен срок, считано от влизане на
решението в сила и да представят доказателства за това, КАТО ГИ
ПРЕДУПРЕЖДАВА, че в противен случай съдът ще издаде служебно
изпълнителен лист и ще пристъпи към принудително събиране на вземанията.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните вкл. на третото лице помагач.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца – дружеството „Техем сървисис“ ООД.
10
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ответника – лицето Х. С. Ц., с ЕГН: **********
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д.
№ 37890 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд да бъде върнато на
съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила
решение по настоящето дело.
Препис от решението да се връчи на страните вкл. на третите лица
помагачи.
ДА НЕ СЕ ИЗДАВАТ изпълнителни листа за присъдени разноски до
внасяне на разноските за допълнителна съдебно техническа експертиза по
сметка на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11