РЕШЕНИЕ
№ ...47
гр. Самоков, 29.03.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в открито съдебно
заседание, проведено на двадесет и втори май през две хиляди и двадесетата
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Дарина
Николова сложи за разглеждане докладваното от съдията АНД № 315 по описа на
съда за
„К. л.” ЕООД, гр. Самоков обжалва Наказателно постановление № ../2019,
издадено на 08.07.2019 г. от Председателя на Държавната комисия по хазарта, с
искане за неговата отмяна поради незаконосъобразност.
При даване ход на съдебното
следствие търговското дружество - жалбоподател се представлява от пълномощника
си адв. С. М., която заявява, че поддържа жалбата, а въззиваемата страна не се
представлява и не заявява становище по жалбата.
При провеждане на съдебните
прения жалбоподателят не се представлява и не заявява допълнително становище по
жалбата, а въззиваемата страна се представлява от пълномощника си юрк. И. Б.,
която счита, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и
отправя искане то да бъде потвърдено.
Съдът, след като подложи на
преценка събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по чл. 59 и сл.
от ЗАНН. Жалбата е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок
против подлежащо на обжалване пред РС – Самоков наказателно постановление,
поради което е допустима.
По съществото на жалбата съдът
намира следното:
В административно-наказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да са довели до накърняване на правото на защита на наказаното лице.
Актът за установяване на административно нарушение (АУАН), въз основа на който
е издадено обжалваното наказателно постановление (НП), съдържа всички
реквизити, установени в чл. 42 от ЗАНН и е съставен в съответствие с чл. 40,
ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. За така установеното административно нарушение
по Закона за хазарта (ЗХаз) против жалбоподателя е издадено НП в
законоустановения 6-месечен преклузивен срок от компетентен орган –
Председателя на Държавната комисия по хазарта (ДКХ) съгласно чл. 90, ал. 3 от
ЗХаз в редакцията на тази разпоредба, обн. ДВ, бр. 26/2012 г., която е била в
сила към датата на издаване на НП. В НП не се съдържат нови фактически
обстоятелства, против които в административно-наказателното производство
наказаното лице да не е могло да се защитава.
От събраните по делото гласни и
писмени доказателства се установява, че на 18.12.2018 г. в игрална зала на
адрес гр. С., ул. „С. В.” № .., в която търговското дружество – жалбоподател
организира хазартни игри с игрални автомати съгласно удостоверение за издаден
лиценз № 000030-15141/05.12.2018 г., издадено от Държавната комисия по хазарта,
е допуснато да присъства лицето Б.Д.Г., ЕГН **********, с адрес *** без
документи, удостоверяващи неговата самоличност.
Тези обстоятелства се установяват
по несъмнен начин от детайлната и съвкупната преценка на събраните по делото
гласни и писмени доказателства – показания на свидетелите В.К. –
актосъставител, на длъжност „главен инспектор” в ДКХ, К.П. – оперативен
работник в РУ – Самоков, Е. В. – крупие в игралната зала към датата на
извършване на проверката на 18.12.2018 г. и Б.Г. – за чието присъствие в
игралната зала без документи за самоличност е санкциониран жалбоподателят,
както и констативен протокол № 007039/18.12.2018 г. (л. 33-37 от делото), удостоверение № 000030-15141/05.12.2018 г. за
издаден лиценз за организиране на хазартни игри съгласно Решение №
000030-3564/23.05.2014 г. и приложение към удостоверението (л. 17 и л. 19-20 от
делото).
Изложените по-горе факти, приети
от съда за установени от тези кредитирани от съда доказателствени източници,
обосновават извод, че на горепосочените дата и място жалбоподателят е извършил
нарушение на разпоредбата на чл. 45, ал. 2, т. 4 от ЗХаз, формално
осъществяващо съставомерните признаци на административно нарушение по чл. 110,
ал. 1 от ЗХаз, за което отговаря жалбоподателят като организатор на хазартни
игри в обекта и за което с обжалваното НП е ангажирана административно-наказателната
му отговорност с налагане на имуществена санкция в размер 5000 лв. в
законоустановения минимум съгласно чл. 110, ал. 1 от ЗХаз.
Това административно нарушение
обаче представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, вр. чл.
11 от ЗАНН.
Съставът на нарушението е
формален, поради което липсата или незначителността на вредни последици от
нарушението не следва да бъде обсъждана при преценка дали случаят е маловажен.
Независимо от това, налице са
сериозни смекчаващи отговорността на жалбоподателя обстоятелства, с оглед които
нарушението представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на административни нарушения от този вид.
Установява се от показанията на
свидетелите Е. В. и Б.Г., че към 18.12.2018 г. – датата на проверката в
горепосочения обект, извършена съвместно от служители на ДКХ и РУ – Самоков,
св. Г. е бил редовен посетител на игралната зала и почти всеки ден е присъствал
там. Съдът кредитира показанията на свидетелите за тези обстоятелства, тъй като
са логични и безпротиворечиви, а и не са опровергани от други доказателствени
източници. Свидетелката В. посочва също, че при влизане на нов посетител в
игралната зала от него се изисквало да представи документ за самоличност. Свидетелят
Г. от своя страна сочи, че когато в деня на проверката той влязъл в игралната
зала, личните му документи останали в автомобила му, който той бил паркирал
наблизо и че заявил това на проверяващите, но не успял да им ги представи,
защото те го приканили да даде писмени обяснения. Съдът кредитира показанията
на св. Г. и за тези обстоятелства, тъй като те кореспондират с писмените
обяснения, които той е дал в деня на проверката, а и косвено се подкрепят от
кредитираните показания на св. К.П. и от съдържанието на констативния протокол.
От показанията на св. П. е видно, че самоличността на Г. е снета в хода на
проверката по дадени от него данни, които са незабавно потвърдени от справка в
ОДЧ на РУ – Самоков и че те са вписани в констативния протокол, съставен на
място при проверката.
Всички тези обстоятелства
обосновават извод, че целта на изискването по чл. 45, ал. 2, т. 4 от ЗХаз за недопускане
в игралните зали на лица без документи, удостоверяващи тяхната самоличност, в
конкретния случай е незначително накърнена. Целта на тази разпоредба е
осигуряване на достатъчно гаранции за осъществяване на предварителен контрол от
организаторите на хазартни игри за спазване на забраните за влизане в игралните
зали на лица по чл. 45, ал. 2, т. 1, 5, 6 и 7 от ЗХаз и не се установява с
допускането на Г. в стопанисваната от жалбоподателя игрална зала без документ,
удостоверяващ неговата самоличност, да са създадени реални предпоставки за нарушаване
на някоя от тези забрани. От
доказателствата по делото се установява, че св. Г. е бил пълнолетен, бил е
добре познат на служителите в игралната зала, няма данни да е сред лицата по
чл. 45, ал. 2, т. 5-7 от ЗХаз, а и самоличността му е незабавно установена по
негови данни, официално потвърдени от съответната справка в РУ – Самоков. Също
така не се установява от констативния протокол, от АУАН, а и от показанията на
разпитаните свидетели, по време на проверката в обекта да е констатирано
присъствие и на други лица без документи за самоличност. Наред с това не се
установява от доказателствата по делото до извършване на проверката жалбоподателят
да е санкциониран с влязло в сила НП за друго нарушение на ЗХаз.
Съвкупността от тези
обстоятелства сериозно смекчава отговорността на жалбоподателя и поради тях нарушението
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на административни нарушения от този вид. Затова именно в случаи като
конкретния, в който за пръв път е констатирано нарушение на „буквата” на
нормативния акт, но не и нарушение на неговата цел, обществено-присъщата
функция на ДКХ като част от изпълнителната власт преди всичко да насърчава
спазването на нормативните актове и да предотвратява извършването на нарушения
и едва след това – да ги наказва, е следвало да бъде реализирана чрез
предупреждение до жалбоподателя, че при следващо нарушение ще му бъде наложено
съответното административно наказание. Това е и действителният смисъл на
разпоредбата на чл. 28, б. „а” от ЗАНН, която в редакцията й, обн. ДВ, бр.
92/1969 г. е част от действащото обективно право към датата на издаване на НП и
към датата на приключване на съдебните прения и в никакъв случай не следва да
се възприема нито като отживелица, нито като a priori неприложима към нарушения на Закона за хазарта, както
напълно необосновано е изложено в НП.
По тези съображения и на
основание чл. 28, б. „а“ от ЗАНН административно-наказващият орган е следвало
да не налага на жалбоподателя предвидената за нарушението имуществена санкция,
а да го предупреди, устно или писмено, че при повторно извършване на такова
нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Преценката на
административно-наказващия орган относно приложението на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН
поради маловажност на административното нарушение е елемент от
законосъобразността на НП и подлежи на съдебен контрол в настоящото
производство. Поради това, когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият
орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното
постановление поради издаването му в противоречие със закона /в т. см. ТР №
1/12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС/. В
конкретния случай съдът намира за установено от събраните по делото
доказателства и по изложените по-горе съображения, че извършеното от
жалбоподателя нарушение на чл. 45, ал. 2, т. 4 от ЗХаз, формално съставомерно
като административно нарушение по чл. 110, ал. 1 от ЗХаз представлява маловажен
случай, за който разпоредбата на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН е приложима. Затова,
като не е приложил тази разпоредба, административно-наказващият орган е издал обжалваното
НП в нарушение на материалния закон, поради което същото следва да бъде
отменено.
След приключване на съдебните
прения Държавната комисия по хазарта е закрита по силата на § 81, ал. 1 от
Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на
Закона за хазарта (обн., ДВ, бр. 69 от 04.08.2020 г.). Затова и във връзка с §
85, ал. 2 от ПЗР на същия закон препис от решението с указание за възможността
за касационното му обжалване следва да се изпрати на Националната агенция за
приходите, без да е необходимо последната да бъде конституирана като страна в
производството пред първоинстанционния съд, тъй като съдебните прения в тази
фаза са приключили преди влизане в сила на горепосочените разпоредби.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № ../2019, издадено на 08.07.2019 г. от Председателя на Държавната
комисия по хазарта.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
касационна жалба пред Административен съд – София-област в 14-дневен срок от
съобщенията за обявяването му до жалбоподателя „К. л.” ЕООД, гр. Самоков и до
Националната агенция за приходите.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: