№ 236
гр. Варна, 15.01.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20243100502605 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на Т. Д. Пенева чрез
адвокат З. С. срещу решение № 3609 от 16.10.2024 г., постановено по гр.д.№ 6129 по описа
за 2024 г. на Районен съд – Варна, тридесет и девети състав, в следните части:
1/ с която е определен режим на лични контакти на бащата Г. А. Л. с детето А. Г.ев Л.,
родено на 14.09.2021 г., както следва: до навършване на четиригодишна възраст на детето:
всяка първа и трета седмица от месеца от 10 часа в събота до 17 часа в неделя, с преспиване
в дома на бащата; два пъти по 10 последователни дни през лятото, когато майката не е в
платен годишен отпуск, като бащата ще взема детето в 10 часа на първия ден, от който ще се
осъществява режимът на личен контакт, от дома на майката и ще го връща в 17 часа на
последния ден в дома на майката, като в случай, че страните не постигнат споразумение за
конкретните дни през летните месеци, бащата ще взема детето от дома на майката от 01 до
10 юли и от 01 до 10 август на съответната година; за коледните празници бащата ще взема
детето всяка четна година от 10 часа на 24.12. до 17 часа на 28.12.; за новогодишните
празници всяка нечетна година от 10 часа на 30.12. до 17 часа на последния почивен ден; за
великденските празници бащата ще взема детето всяка четна година за времето от 10 часа на
Велики петък до 17 часа на Великден /понеделник/; на рождения ден на детето /14.09./ -
детето ще бъде всяка нечетна година при майката, а всяка четна година при бащата, като в
този случай режимът ще се изпълнява от 10 часа на 14.09. до 17 часа на 15.09., когато детето
няма да бъде при бащата на рождения си ден, същият ще има право да го вижда в деня,
следващ рождения му ден, за времето от 10 часа до 17 часа; след навършване на
четиригодишна възраст на детето: всяка първа и трета седмица от месеца от 18 часа в петък
до 17 часа в неделя с преспиване в дома на бащата; два пъти по 15 последователни дни през
лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, като бащата ще взема детето в 10 часа
на първия ден, от който ще се осъществява режимът на личен контакт, от дома на майката и
ще го връща 17 часа на последния ден в дома на майката, като в случай, че страните не
постигнат споразумение за конкретните дни през летните месеци, бащата ще взема детето от
дома на майката от 01 до 15 юли и от 01 до 15 август на съответната година; за коледните
празници бащата ще взема детето всяка четна година от 10 часа на 24.12. до 17 часа на
1
28.12.; за новогодишните празници - всяка нечетна година от 10 часа на 30.12. до 17 часа на
последния почивен ден; за великденските празници бащата ще взема детето всяка четна
година за времето от 10 часа на Велики петък до 17 часа на Великден /понеделник/; на
рождения ден на детето /14.09./ - детето ще бъде всяка нечетна година при майката, а всяка
четна година при бащата, като в този случай режимът ще се изпълнява от 10 часа на 14.09.
до 17 часа на 15.09., като когато детето няма да бъде при бащата на рождения си ден, същият
ще има право да го вижда в деня, следващ рождения му ден, за времето от 10 часа до 17
часа;
2/ с която е осъден Г. А. Л. да заплаща в полза на детето А. Г.ев Л. ЕГН **********
чрез неговата майка и законен представител Т. Д. Л., считано от датата на исковата молба
/21.05.2024 г./, месечна издръжка в размер на 400 лева с падеж пето число на месеца, за
който се дължи издръжката, до настъпване на законно основание за нейното изменяване или
прекратяване, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до окончателното
плащане.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност, необоснованост и
незаконосъобразност на решението. Сочи се, че първоинстанционният съд правилно е
кредитирал събраните по делото доказателства, но ги е интрепретирал превратно и е
достигнал до грешни изводи. Не са изложени мотиви въз основа на какво съдът е
разграничил режима на лични отношения на бащата с детето до навършване на
четиригодишна възраст с една нощувка в дома на бащата, а след тази възраст – с две
нощувки. Намира се, че не е изследван родителският капацитет на бащата и способността
му сам да обгрижва пълноценно дете на такиава ниска възраст в продължение на три дни с
две преспивания. В тази връзка се навеждат и доводи за допуснато процесуално нарушение
– заличаване на допуснатия на въззивницата свидетел за установяване поведението на
бащата спрямо детето след фактическата раздяла между страните и родитилския му
капацитет. Твърди, че периодът до 14.09.2025 г., когато детето ще навърши 4 години, не е
достатъчен, за да може бащата да съумее да родителства самостоятелно и пълноценно, а и
детето да се адаптира към обстановката в неговия дом. Иска се режимът на лични контакти
на бащата с детето, включващ две преспивания, да се осъществява след навършване на
шестгодишна възраст на детето.
По отношение на присъдената издръжка се счита, че съдът не е взел предвид, че детето
боледува често, установен е също така цистит, което повишава разходите за лекарства. От
друга страна се навежда довод, че детето може би ще трябва да посещава логопед, което
също ще налага увеличаване на разноските. Набляга се и на обстоятелството, че бащата
живее в собствено жилище, докато въззивницата плаща ежемесечен наем. Иска се месечната
издръжка да бъде постановена в размер на 500 лева.
Във въззивната жалба са направени следните доказателствени искания:
1/ Да се приемат писмени доказателства – амбулаторен лист, рецепти и касови бонове;
2/ Да бъде допуснат до разпит един свидетел, първоначално допуснат пред първата
инстанция, но след това заличен, за установяване на факти, настъпили след подаване на
исконата молба и депозиране на отговора по нея, досежно родителските качества и
2
способността на бащата да обгрижва детето, когато то е при него, да осъществява
самостоятелно ражим на родителски контакти с детето, включващ две нощувки в неговия
дом, както и за установяване нуждите и потребностите на детето от по-висока издражка.
Въззиваемата страна Г. А. Л. чрез адвокат К. А. в писмен отговор е оспорила жалбата
като неоснователна, като подробно е изложила аргументите си за правилността и
законосъобразността на решението в побжалваните му части и иска неговото
потвърждаване. Акцентира се, че бащата е полагал грижи за детето от раждането му и в хода
на производството не са събрани никакви доказателства, които да поставят под съмнение
родителския му капацитет и способността да осъществява адекватни грижи за детето.
Намира се, че поискания от майката режим на лични отношения не е в интерес на детето. По
отношение на издръжката се сочи, че следва да се определи общ размер на издражката и
след това кой от родителите каква част да поема, като се съобразят доходите им, възрастта на
детето, потребностите му, както и обстоятелството, че минималната работна заплата за
страната е 933 лева, съответно минималният размер на издръжката е 233,25 лева.
В отговора са направени следните доказателствени искания:
1/ Да бъдат изслушани отново двамата родители;
2/ При уважаване искането за допускане на свидетел, да се допусне един и на
въззиваемия, с показанията на който ще се оборва изложеното във въззивната жалба и
показанията на свидетеля;
3/ Да бъде изготвен нов социален доклад от ДСП – Варна;
4/ Да бъде назначена комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза,
вещите лица по която след преглед на материалите по делото, становищата на страните,
наблюдение поведението на детето в присъствието на всеки един от родителите поотделно
да отговорят на следните въпроси: В какво се изразяват грижите за детето, по какъв начин те
се полагат и задоволяват ли неговите физически, емоционални и интелектуални
потребности? Как се чувства детето в присъствието на бащата? Какви са притежаваните от
бащата и майката качества и ще им помагат ли в отглеждането и възпитанишето на детето?
Какъв е родителският капацитет на двамата родители? Налице ли са индиции за отклонения
от нормалнато психологическо развитие на детето, които да са причинно- следствена връзка
с поведението и отношението на всеки един родител поотделно към него? Каква е
привързаността на детето към всеки един от родителите? Има ли нежелание на детето да се
среща с бащата? Повлияно ли е в отношението си от манипулативни действия, влияещи на
желанията му? Какви са манипулативните действия, ако са налице такива? Какво е
освободеното от манипулация на родител отношение на детето към бащата?
На основание член 267, алинея 1 от ГПК при извършената служебна проверка съдът
констатира, че въззивната жалба е допустима – депозирана е от активно легитимирана
страна по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по член 259, алинея 1 от
ГПК, отговаря на изискванията за редовност по член 260 и член 261 от ГПК.
3
Съгласно тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. Д. № 1/2013 г.,
ОСГТК, доколкото основната функция на съда е да осигури прилагането на закона, тази му
дейност не може да бъде обусловена от волята на страните, когато следва да се осигури
приложение на императивен материален закон, установен в обществен интерес. Затова,
когато законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на някоя от страните в
процеса, негово задължение е служебно да събере доказателствата в подкрепа или
опровержение на правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от страните
допустими и относими доказателства без ограничения във времето. При проверка на
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи
императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като
основание за обжалване. Поради това, когато за приложението на тази императивна
материалноправна норма е необходимо събирането на доказателства, въззивният съд следва
служебно да събере тези доказателства, дори ако във въззивната жалба не е въведено
оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение или за
необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното
решение.
Производството пред въззивния съд е досежно ражима на лични отношения на детето с
бащата и конкретно – дали то следва да остава с преспиване от две поредни нощувки при
него след навършване на четири годишна възраст, както е постановено от
първоинстанционния съд, или след навършване на шестгодишна възраст, както се иска от
майката, както и досежно конкретния размеп на месечната издръжка, дължима от бащата.
Следва да бъдат приети като доказателства приложените писмени такива с въззивната
жалба, тъй като същите са относими към предмета на спора и допустими съобразно нормите
на ГПК.
Искането за разпит на свидетел следва да бъде уточнено, доколкото въззивницата не
сочи конкретни факти и обстоятелства, които ще доказва посредством гласните
доказателства.
Настоящият състав на въззивния съд намира, че не е налице основание за повторно
изслушване на родителите пред въззивната инстанция, тъй като същите са изслушани пред
районния съд на основание член 59, алинея 6 от СК.
Искането на въззиваемата страна за разпит на свидетел следва да бъде разгледано след
уточняване на фактите и обстоятелствата, които ще доказват чрез свидетелските показания,
искани от въззивницата, доколкото същото е направено под условие – ако бъде допуснат
свидетел на въззивницата.
Искането за изготвяне на нов социален доклад е неоснователно, доколкото не са налице
твърдени промени във фактическите обстоятелства, установени от първата инстанция.
Искането за назначаване на комплексна СППЕ следва да се остави без уважение, тъй
като експертиза с така поставени задачи би била относима към въпроса кому да бъдат
4
предоставени за упражняване родителските права, а тази част на решението не е предмет на
въззивната проверка.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА като доказателства амбулаторни листи от 10.10.2024 г. и 24.09.2024 г. за А.
Г.ев Л.; 6 броя рецепти и 8 броя касови бонове, приложени към въззивната жалба.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на въззивницата в петдневен срок от поучаване на препис от
настоящото определение с нарочна молба с препис за насрещната страна да уточни какви
факти и обстоятелства ще установява с разпита на поискания свидетел, както ги посочи
конкретно.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззиваемата страна за повторно изслушване
на родителите.
ОТЛАГА произнасянето по искането на въззиваемата страна за разпит на свидетел
след уточняване на фактите и обстоятелствата, които ще доказват чрез свидетелските
показания, искани от въззивницата.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изготвяне на нов социален доклад.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за назначаване на комплексна съдебно-психиатрична
и психологична експертиза, вещите лица по която след преглед на материалите по делото,
становищата на страните, наблюдение поведението на детето в присъствието на всеки един
от родителите поотделно да отговорят на следните въпроси: В какво се изразяват грижите за
детето, по какъв начин те се полагат и задоволяват ли неговите физически, емоционални и
интелектуални потребности? Как се чувства детето в присъствието на бащата? Какви са
притежаваните от бащата и майката качества и ще им помагат ли в отглеждането и
възпитанишето на детето? Какъв е родителският капацитет на двамата родители? Налице ли
са индиции за отклонения от нормалнато психологическо развитие на детето, които да са
причинно- следствена връзка с поведението и отношението на всеки един родител
поотделно към него? Каква е привързаността на детето към всеки един от родителите? Има
ли нежелание на детето да се среща с бащата? Повлияно ли е в отношението си от
манипулативни действия, влияещи на желанията му? Какви са манипулативните действия,
5
ако са налице такива? Какво е освободеното от манипулация на родител отношение на
детето към бащата?
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.02.2025 година
от 10,00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
НАПЪТВА на основание член 273 във връзка с член 140, алинея 3 от ГПК страните
към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба
посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно
уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите
извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание член 78, алинея 9
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6