Р
Е Ш Е
Н И Е
Град Ловеч, ….09.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна
колегия, в открито заседание на втори
септември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА
1. ИВАН ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ :
2. ПЛАМЕН ПЕНОВ
при секретаря Даниела Кирова, в присъствието на
прокурор Кирил Петров, като разгледа докладваното от съдия СТАНЧЕВСКА ВНОХД № 297 по описа за
2020 година, за да се произнесе, съобрази:
С присъда № 10/09.07.2020 г. по НОХД № 64 по
описа за 2020 г. , Тетевенският районен съд е признал подсъдимия И.С.Б. за виновен
в това, че на дата 20.06.2019 година, около 11. 35 часа, в с.Б., Ловешка
област, на ПП 1-4, километър 3,800 в посока гр.Варна е управлявал моторно
превозно средство-лек автомобил „Ленд Ровър-Рейндж Ровър“ с ДК № ********, собственост
на И. Т. Б., с концентрация на алкохол в кръвта си над 1. 2 промила, а именно 1.
30 /едно цяло и тридесет/ промила, установено по надлежния ред с протокол за
химическо изследване за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта №194К/30.08.2019
година на Специализирана химическа лаборатория към ЦСМП гр.Плевен, поради което
и на основание чл. 343б, ал. 1 във връзка с чл.54 от НК го осъдил на 1 /една/
година лишаване от свобода и глоба в размер на 200. 00 /двеста/ лева, която да
заплати в полза на държавата.
Съдът на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изпълнението на така
наложеното на И.С.Б. *** наказание от 1 /една/ година лишаване от свобода за
изпитателен срок от 3 /три/ години.
Съдът на основание чл.343г от НК е лишил подсъдимия И.С.Б. *** от право да
управлява МПС за срок от 1 /една/ година от влизане в законна сила на
присъдата.
Съдът е осъдил И.С.Б. *** да заплати
по сметка на Районен съд гр.Тетевен сумата от 480. 00 /четиристотин и
осемдесет/ лева разноски по делото, както и сумата от 5. 00 /пет/ лева за
служебно издаване на изпълнителен лист, а по сметка на ОД на МВР гр.Ловеч
сумата от 110. 00 /сто и десет/ лева разноски.
Пред настоящата инстанция е постъпила въззивна жалба от И.С.Б., с която
моли да бъде постановена нова присъда, с която да бъде признат за невиновен и
оправдан за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК.
Оспорва констатираната при проверка алкохолната концентрация от 1,57
промила, като посочва, че в АУАН не е посочена
мерната единица па констатираната стойност и не е ясно дали се касае за
промили, проценти, милиграма/литър или друга
мерна единица, поради което счита, че алкохолно съдържание не е ясно
установено и обсъждания документ няма характеристиките на редовно съставен
Навежда съображения относно времето и мястото на съставяне на талона за
медицинско изследване и не приема извода на съда, че е бил издаден във ФСМП Ябланица и му е връчен
на в 13. 15 ч., като се позовава на писмени и гласни доказателства и счита, че
е издаден в 11.50 ч. Посочва, че този аргумент е бил изложен пред първата
инстанция и не е обсъден от нея в мотивите.
На следващо място сочи, че съдът е направил констатация, че в талона са
вписани 120 минути за явяване във ФСМП
Ябланица, а от обясненията му се установява, че е вписан срок 30 или 40 минути,
а от допусната в хода на съдебното следствие съдебно почеркова експертиза се
установява, че първоначално са били вписани 35 минути. Твърди, че в мотивите не
е обсъдено и това противоречие в събраните доказателства.
Прави се
възражение относно авторството на Протокола за медицинско изследване във ФСМП
Ябланица и се позовава на чл. 14, ал. 2 от НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда
за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози и навежда довод, че Протоколът за
медицинско изследване следва да се състави и подпише от медицинския специалист,
извършил изследването, а не от трето лице. Сочи, че от гласните доказателства е
установено, че изследването /вземането на кръвната проба/ е извършено от
медицинската cecтpa К. Н., която не е съставила и подписала Протокола за медицинско изследване,
а по делото е установено, че е съставен и подписан от медицинския фелдшер В. В..
Навежда аргумент, че на практика липсва протокол за медицинско изследване и
вземане па кръвна проба от лицето, което реално го е извършило, не е налице надлежно
документално удостоверено на вземане на кръвна проба и концентрацията на
алкохол в кръвта не е установена по надлежния ред.
Не приема и Протокола
за медицинско изследване във ФСМП Ябланица, тъй като не удостоверява по
надлежен начин каква проба е била взета - на кръв или урина, поради което
счита, че не доказана вида на пробата, опорочена е процедурата по вземане на
кръв и е обективно невъзможно да се установи концентрацията на алкохол в кръвта,
което е елемент от обективната страна на престъплението.
Твърди, че е
нарушен и предвидения в чл. 6, ал. 6, т. 2 от Наредбата срок за вземане на
кръвна проба, тъй като талона за изследване е издаден в 11.50 ч., кръвната
проба е взета в 14.02 ч., т. е налице е надвишаване на нормативния срок,
предвиден в наредбата, поради което е алкохолната концентрация не е установена
по надлежен ред.
Посочва, че е
нарушен и чл. 7, ал. 1 от Наредбата, съгласно който когато с техническо
средство е установена концентрация на алкохол над 1,2 на хиляда, полицейски
орган съпровожда лицето до мястото за извършване на медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване. Твърди, че не
е бил съпроводен от органите на реда до мястото за лабораторно изследване и с това
е нарушен нормативния ред за
установяване на алкохолната концентрация чрез кръвна проба.
Жалбоподателят
излага, че не е установено времето на извършване на деянието, като в
обвинителния акт е посочен 11.35 ч., а от доказателства се установява, че е бил
спрян за проверка около 11. 00 ч, съставен му е АУАН, извикан е втори патрул и е извършена проба с дрегер.
В съдебно заседание представителят на ОП Ловеч даде
становище да бъде постановено решение, с което да се потвърди присъдата на
първата инстанция.
Въззивникът се явява лично и моли да бъде уважена жалбата по
изложените в нея многобройни възражения.
Настоящата
инстанция, като съобрази постъпилите въззивни жалби, становищата на страните,
заявени пред нас, събраните по делото доказателства и като провери изцяло
правилността на присъдата на основание чл. 313 и чл. 314, ал. 1 НПК, намира за
установено следното:
Основателно е възражението на жалбоподателя, че е налице
противоречие между свидетелите, разпитани на досъдебното производство, относно
времето на извършване на деянието и приетото от РП Тетевен в обстоятелствената
част и диспозитива на обвинителния акт време на извършване на деянието. В
обвинителния акт е прието като време на извършване на деянието 11.35 ч. По
делото е установено, че на 20.06.2020 г. въззивникът е бил спрян за проверка от св. С. А.. В
показанията си на досъдебното производство св. А. е заявил, че е спрял Б. за
проверка около 11.35 ч., като е бил съвместно с колегите си К. К. Ц. Г., които
не са разпитвани по досъдебното производство. Св. А. е съобщил на ОДЧ РУ
Ябланица за проверката и е поискал да бъдат изпратени служители от ПП КАТ, за да бъде изпробван водача за
алкохол. На място са пристигнали св. Д. И. и Т. В. и са предприели проверка на Б. с техническо
средство „Дрегер Алкотест 7510“, с №ARBB-0041, като в 11. 49 часа е установена
концентрация на алкохол в кръвта на Б. от 1,57 промила. Този факт се установява
и от приложената по делото разпечатка от техническото средство. В показанията
си на досъдебното производство св. И. и В. са заявили, че са били извикани, за
да отидат на проверка в 11.30. Налице е противоречие в гласните доказателства
по отношение на времето на извършване на деянието. На следващо място в АУАН
като време на извършване на деянието е записано 20.06.2020 г. около 12. 00 ч. и
този час съвпада с вписания час в Заповед за задържане на Б. /20.06.2020 г. –
12.00ч./. В талона за изследване е
посочен час 11. 49 ч. На досъдебното производство е следвало да бъдат разпитани
като свидетели К. К. и Ц. Г., за да бъде установено времето на
извършване на деянието. Налице са противоречия в показанията на свидетелите св.
С. А. и св. Д. И. и Т. В. относно обстоятелството в колко часа са били извикани, за
да отидат на място и извършат проверка на водача за алкохол. Това е налагало да
бъдат извършени очни ставки между тях, за да бъде даден отговор на възражението
на Б. относно времето на извършване на деянието. Налице е противоречие и между
гласните доказателства /показания на св. А., И. и В./ и АУАН относно време на
извършване на деянието. От показанията на св. А., И. и В. се установява, че
деянието е извършено преди 11.35 ч, а в АУАН като време на извършване на деянието е записано
20.06.2020 г. около 12. 00 ч. На трето място, налице е съвпадение на датите
между съставения АУАН и Заповед за задържане на Б. /20.06.2020 г. –
12.00ч./. По делото следва да бъдат
разпитани актосъставителя И. и свидетелите по АУАН А. и В. по отношение на
времето на извършване на деянието и отразеното в АУАН. Свидетелят С. А. следва
да бъде разпитан относно времето на съставяне на Заповед за задържане, тъй като
в нея е отразен 12. 00 ч, който съвпада с часа, посочен като управление в АУАН.
Това противоречие в писмените и гласни доказателствените
материали не е преодоляно и при разглеждане на делото пред първата инстанция,
тъй като делото е протекло по реда на съкратено съдебно следствие по чл. 371,
т. 1 НПК. Според настоящият състав при тези противоречия в доказателствените
материали не са били налице условията за разглеждане на делото по този ред, с
което съдът е допуснал отстранимо съществено процесуално, водещо до
ограничаване правото на защита на Б..
Обвинителният акт следва да посочва точно времето на
извършване на деянието и тази инстанция приема, че същия не отговаря на изискванията на чл. 246 НПК и т. 4. 2 от Тълкувателно решение №
2/2002 г. ОСНК на ВКС „Чрез обвинителния
акт прокурорът развива в пълнота своята обвинителна теза пред решаващия съдебен
орган. Главното предназначение на обвинителния акт е да формулира така
обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на
извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се
поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на
защита. Затова изискванията към съдържанието му, посочени в чл. 235 НПК, са значително по-големи от
изискванията към постановлението по чл. 207 НПК. В обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът задължително
трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието и
участието на обвиняемия в осъществяването му (чл.
82, ал. 1, т. 1 НПК). към тях се отнасят и времето и мястото на извършване
на престъплението и пълните данни за личността на обвиняемия. Липсата на
посочване на всички факти от тази категория съставлява съществено нарушение на
процесуалните правила, защото при всяко положение води до ограничаване на
правата на бъдещите страни в съдебното производство, а понякога би могло да
създаде предпоставки за допускане и на абсолютното процесуално нарушение по чл. 352, ал. 3, т. 3 НПК”.
Първоинстанционният
съд е бил длъжен на основание чл.
248, ал. 1, т. 3 от НПК служебно да констатира допуснатото на досъдебното
производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила и да
упражни правомощията си по чл. 249, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НПК, като прекрати съдебното
производство и върне делото на прокурора. Като не е сторил това, а е разгледал
делото и е постановил присъда, първоинстанционният съд също е допуснал
отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.
348, ал. 1, т. 1 от НПК, което е довело до ограничаване на процесуалните
права на въззивника и нарушаване правото му на защита. В хода на проведеното
разпоредително заседание от първата инстанция е допуснато отстранимо съществено
процесуално нарушение по смисъла на чл.
348, ал. 3, т. 1 НПК, което води до отмяна на постановената присъда на
основание чл. 334, т. 1 от НПК във връзка с чл. 335, ал. 2 от НПК и връщане на делото за ново разглеждане
от друг състав на съда.
Съгласно
действащия НПК, с правомощия да прекрати съдебното производство и върне делото
на прокурора, разполага само първоинстанционния съд. Поради изложеното е налице
основание по чл.
335, ал. 2 от НПК за отмяна на първоинстанционната присъда и връщане на
делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд, тъй като допуснатите от
първоинстанционния съд съществени нарушения на процесуалните правила са
отстраними, но не могат да бъдат отстранени от въззивния съд.
В
тази връзка е решение № 51/14.03.2018 г. на ВКС по н.д. № 1221/17 г., I н. о „При извършената касационна проверка
настоящият състав констатира, че постановената въззивна присъда излиза извън
рамките на повдигнатото обвинение. Подсъдимият е предаден на съд с обвинение по
чл.
144, ал. 3 вр. с ал.
1 от НК за това, че " на 17.06.2013 г., около 00,50 ч. в [населено
място], от мобилен телефон се е обадил на мобилния телефон на С. Б. и след като
се е убедил, че говори с последната, се е заканил с убийство на Б., а именно
казал й "Ще те убия", "Ще те набуча на кол", "ще
организирам група да дойде да ви убие и двете с дъщеря ти на "Руски
паметник" и това заканване...". Видно от обстоятелствената част на
обвинителния акт на инкриминираната дата подсъдимият провел множество - 21 бр.,
телефонни разговори с пострадалата в интервала от 23,30 ч. до около 01,20 ч.,
като в един от тях - около 00,50 ч. той отправил горепосочените думи и изрази.
При това обвинение въззивният съд е признал подсъдимия за виновен, без да бъде
индивидуализиран точния час и конкретното, измежду всички телефонни повиквания,
позвъняване, като е приел, че инкриминираното деяние е осъществено "на
17.06.2013 г.". В теорията и съдебната практика няма спор, че в
обстоятелствената част на обвинителния акт следва да намерят място всички факти
и обстоятелства, които обуславят съставомерността на деянието и участието на
обвиняемия/подсъдимия в осъществяването му, времето, мястото и начина на
извършване на престъплението, а в заключителната част на обвинителния акт е
достатъчно, съобразно разпоредбата на чл. 246, ал. 3 от НПК да се посочи правната
квалификация на деянието. Действително от наблюдаващия прокурор, който определя
рамките на обвинението, не може да бъде изисквана посочената по-горе
пунктуалност в диспозитива на обвинителния акт, изразяваща се в излишна
конкретизация на точния час и минута на осъществяване на вмененото във вина
деяние, но когато той сам, по собствена воля, се е поставил в това положение е
недопустимо от страна на съда да бъде разширявано обвинението, тъй като по този
начин съществено се нарушава правото на защита на подсъдимия. Недопустимо е
едва с въззивната присъда за първи път второинстанционният състав да занижава
възприетия от прокурора стандарт, като разшири обвинението, което не е било
предявено на подсъдимия и той не се е защитавал по тези факти. Това разминаване
води до неяснота на обвинението, рефлектира върху правото на защита на
подсъдимия и го засяга по съществен начин, тъй като в случая въззивният съд е
дължал произнасяне със своя акт в конкретно поставените от прокурора рамки на
обвинението, т.е само на това основание присъдата следва да бъде отменена и
делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд”.
При
така констатираното процесуално нарушение въззивната инстанция намери, че обжалваната
присъда следва да бъде отменена изцяло и
делото върнато за ново разглеждане на първостепенния съд от друг състав, поради
което не се произнесе по наведените възражения с въззивната жалба за нарушение
на закона.
Ловешкият окръжен съд приема, че следва да се
отмени изцяло присъда № 10/09.07.2020 г. по НОХД № 64
по описа за 2020 г. на Тетевенския районен съд, а делото да се върне за ново
разглеждане от друг състав на съда.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 1 от НПК във връзка с чл. 335, ал. 2 от НПК във връзка с чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ присъда № 10/09.07.2020 г. по НОХД № 64 по описа за 2020 г. на Тетевенския
районен съд.
ВРЪЩА делото да за ново разглеждане от друг състав на съда.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
1.
ЧЛЕНОВЕ
:
2.