М
О Т И В И
към Присъда №
260011/22.06.2021г. по НОХ № 57/2021г. по описа на РРС
Наказателното производство от
общ характер е образувано по обвинителен акт на РП – Стара Загора, ТО Раднево
против подсъдимата И.С.С., ЕГН **********,
за извършено престъпление от общ характер наказуемо по чл.201
от НК (изм. ДВ, бр.83 от 2019
г.), изразяващо
се в това, че на 11.05.2017
г., в гр. Раднево, обл. Стара Загора, като длъжностно лице – домакин в „Мини
Марица-изток” ЕАД – управление, гр. Раднево, отдел „Административен”, звено
„Битово обслужване”, на което е възложено да изпълнява със заплата, постоянно,
работа свързана с пазене и управление на чуждо имущество в юридическо лице –
„Мини Марица-изток” ЕАД, гр.Раднево, присвоила чужди вещи - 12 бр. модули „ЕUROGPS ALM-3А” на обща
стойност 1680 лева, собственост на „Мини Марица-изток” ЕАД, връчени в това й
качество.
В съдебно заседание
подсъдимата И.С.С. се явява лично, не признава вината си и моли за оправдателна
присъда. Упълномощения й защитник адв.Я. моли съда за оправдателна присъда,
като сочи доводи за това.
В съдебно заседание
представителят на Районна прокуратура гр. Стара Загора, Териториално отделение
гр.Раднево поддържа повдигнатото обвинение и предлага на съда да определи на
подсъдимата С. наказание "Лишаване от свобода" в размер на една година и шест месеца, чието изпълнение
да бъде отложено с изпитателен срок от 3 /три/ години, както и да бъде уважен
изцяло предявения от Мини „Марица Изток” ЕАД гр.Раднево граждански иск.
Ощетено юридическо лице „Мини
Марица изток” ЕАД гр. Раднево поддържа предявения граждански иск в размер на
1680лв. за причинените му имуществени вреди в резултат на извършеното
престъпление от подсъдимата С., ведно със законната лихва от 11.05.2017г. до
окончателното изплащане на сумата.
След преценка на събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Обвиняемият И.С.С. е родена на *** г., в
гр.Тополовград, живее в гр.Раднево, обл.Стара Загора, ул. „М.С.“ № 3, ет.7,
ап.21, българска гражданка, висше образование, работи като отговорник цех
сезонни продукти при „Палирия“ АД, гр.Н. З., неомъжена, неосъждана, ЕГН : **********.
На 13.06.2011 г. по трудов договор №
27/09.06.2011 г., подсъдимата С. е постъпила на работа в „Мини Марица-изток“
ЕАД гр.Раднево – управление, на длъжността „домакин“ (том 3, л.100). Договора е бил за
неопределено време, като през годините е бил актуализиран с допълнителни
споразумения към него. Последното за тази длъжност на подсъдимата е било №
1434/21.10.2015 г., с което същата е била назначена на длъжността „домакин“, в
отдел „Административен“, звено „Битово обслужване“. На същата дата, С. се е
запознала с длъжностната характеристика за заемания пост, като допълнително
била запозната със служебните си задължения и на 03.11.2016 г. (том 3, л.209-211, от ДП).
Съобразно длъжностната си
характеристика на домакин в звено „Битово обслужване“, при отдел
„Административен, подсъдимата С. е следвало да изпълнява следните функции и
задължения: да въвежда в информационната система на „Мини Марица-изток“ ЕАД,
движението на активите, за които отговаря, като заприхождава и изписва; да приема
и съхранява на склад обзавеждане, канцеларски инвентар и материали, пособия и
инструменти и други, като осигурява необходимите условия за съхраняването им;
да отговаря за раздаването и движението на имуществото по списъчен състав на
дружеството; да води индивидуална електронна картотека, а паралелно и на
хартиен носител по име, работен номер и длъжност на работници и служители на
управлението; да поддържа картотека на раздадените и съхранявани активи; да
отговаря за точното оформяне на необходимите отчетни документи за приемане и
предаване на материали, обзавеждане и инвентар, както и за движението им,
съгласно одобрените инструкции, правилници и други нормативни документи, вкл. и
вътрешно установени правила.
На 03.07.2015 г. между „Мини
Марица-изток“ ЕАД и „Иком“ ООД гр.П., е бил сключен договор № МТ 249/2015 г. с
предмет „Доставка и изграждане на експериментална система за контрол на
експлоатацията на две нива рудник и управление „Мини Марица-изток“-ЕАД за 20
бр. наемна механизация.“ /л.85 – 90, том 3 от ДП/
Във връзка с този договор, „И.“ ООД“,
са предоставили на „Мини Марица-изток“ ЕАД, 12 бр. GPS модули ALM-3A по фактури: № **********/03.08.2015г.
– 9 бр. GPS
модули ALM-3A, № **********/ 01.04.2016г. – 2 бр. GPS модули ALM-3A и № **********/01.06.2016 г. – 2 бр. GPS модули ALM-3A. (том 3, л.91-93)
По-късно е било уточнено от страна на
„Мини Марица-изток“ ЕАД, с писмо с изх. № РД-17-153/03.04.2020 г. на
Изпълнителния директор на дружеството /том 4, л.5 от ДП/, че по ф-ра №
**********/01.06.2016 г. е било направено сторниране на количеството и е бил
доставен само 1 бр. GPS
модул ALM-3A,
което е посочено и в кредитно известие за 1 бр. /том 4, л.20 /. Т.е. доставените
модули са били 12 общо.
Модулите са били доставени на три
етапа, предадени и разпределени в трите клона на дружеството, както следва – в
рудник „Трояново 1“ на лицето Я. В., в рудник „Трояново-север“ с.Ковачево – 5
бр. на лицето Д. Н. и в рудник „Трояново 3“ – 4 бр. на лицето Н. А.
Монтирането на устройствата GPS модул ALM-3A е било отразено както следва :
1. С приемо-предавателен протокол от
08.07.2015 г. е посочено монтирането на GPS проследяващо устройство с № 22083232
/том 5, л.27
от ДП/. В приемо-предавателен протокол от
12.02.2016 г. е била посочена профилактика на GPS проследяващо устройство с № 22081074
(замяна на 22083232 ) /том 5, л.28
от ДП/ - видно и от отговора на ММИ – т.5, л.18, тогава устройството е било
монтирано;
2. С приемо-предавателен протокол от
08.07.2015 г. е било посочено монтирането на GPS проследяващо устройство с № 22083181
/том 5, л.20
от ДП/.
3. С приемо-предавателен протокол от
08.07.2015 г. е посочено монтирането на GPS проследяващо устройство с № 22083231
/том 5, л.26
от ДП/.
4. С приемо-предавателен протокол от
09.07.2015 г. е посочено монтирането на GPS проследяващо устройство с № 22083226
/том 5, л.21
от ДП/.
5. С приемо-предавателен протокол от
09.07.2015 г. е посочено монтирането на GPS проследяващо устройство с № 22083229
/том 5, л.24
от ДП/.
6. С приемо-предавателен протокол от
09.07.2015 г. е посочено монтирането на GPS проследяващо устройство с № 22083227
/том 5, л.22
от ДП/.
7. С приемо-предавателен протокол от
23.07.2015 г. е посочено монтирането на GPS проследяващо устройство с № 22083230
/том 5, л.25
от ДП/.
8. С приемо-предавателен протокол от
23.07.2015 г. е посочено монтирането на GPS проследяващо устройство с № 22083233
/том 5, л.29
от ДП/.
9. С приемо-предавателен протокол от
23.07.2015 г. е посочено монтирането на GPS проследяващо устройство с № 22083228
/том 5, л.23
от ДП/.
10. С приемо-предавателен протокол от
13.05.2016 г. е посочено монтирането на GPS проследяващо устройство с № 22087397
/том 5, л.30
от ДП/.
11. В приемо-предавателен протокол от
17.03.2016 г. е посочено монтирането на GPS проследяващо устройство с № 22081717
/том 5, л.31
от ДП/.
12. В приемо-предавателен протокол №
********** е посочено монтирането на GPS проследяващо устройство с № 22081726 /том 5, л.32 от ДП/.
До
06.10.2016 г. е бил
извършен демонтаж на 12-те GPS
модули ALM-3A
№№ 22081074, 22083226,
22081726, 22083231, 22083229, 22083227, 22083181, 22083230, 22083228, 22081717, 22083233 и 22087397 от автомобилите, на които са били
поставени, което е било отразено както следва:
1.
В
приемо-предавателен протокол от 04.10.2016 г. е посочено демонтирането на GPS проследяващо устройство с № 22081074
/том 3, л.32
от ДП/.
2.
В
приемо-предавателен протокол от 04.10.2016 г. е посочено демонтирането на GPS проследяващо устройство с № 22083226 /том 3, л.33 от ДП/.
3.
В
приемо-предавателен протокол от 05.10.2016
г. е посочено демонтирането на GPS
проследяващо устройство с № 22081726
/том 3, л.34 от ДП/.
4.
В
приемо-предавателен протокол от 04.10.2016 г. е посочено демонтирането на GPS проследяващо устройство с № 22083231
/том 3, л.35 от ДП/.
5.
В
приемо-предавателен протокол от 04.10.2016 г. е посочено демонтирането на GPS проследяващо устройство с № 22083229 /том 3, л.36 от ДП/.
6.
В
приемо-предавателен протокол от 04.10.2016 г. е посочено демонтирането на GPS проследяващо устройство с № 22083227 /том 3, л.37 от ДП/.
7.
В
приемо-предавателен протокол от 03.10.2016
г. е посочено демонтирането на GPS
проследяващо устройство с № 22083181
/том 3, л.38 от ДП/.
8.
В
приемо-предавателен протокол от 03.10.2016
г. е посочено демонтирането на GPS
проследяващо устройство с № 22083230
/том 3, л.39 от ДП/.
9.
В
приемо-предавателен протокол от 03.10.2016
г. е посочено демонтирането на GPS
проследяващо устройство с № 22083228 /том 3, л.40 от ДП/.
10.
В
приемо-предавателен протокол от 03.10.2016 г. е посочено демонтирането на GPS проследяващо устройство с № 22081717 /том 3, л.41 от ДП/.
11.
В
приемо-предавателен протокол от 03.10.2016 г. е посочено демонтирането на GPS проследяващо устройство с № 22083233 /том 3, л.42 от ДП/.
12.
В
приемо-предавателен протокол от 03.10.2016 г. е посочено демонтирането на GPS
проследяващо устройство с № 22087397 /том 3, л.43 от ДП/.
На
същата дата (06.10.2016 г.) Данко Николов е предал 5 бр. GPS модули ALM-3A, Янко Вълев е предал 3 бр. GPS модули ALM-3A, а Никол Георгиев е предал 4 бр.
модули в склада, в който е работела обвиняемата. Всички модули са били приети от
обвиняемата лично, за което се е подписала на всеки от трите лични картона на
Н. Г, Я В и Д. Н. / справка т.3 л.19 и плик т.4, л.11 /, както се е подписала и
на складова разписка № ********** /т.4, л.26 от ДП/, в искане –авизо №
********** /т.4, л.27 от ДП/, в складова разписка № ********** /т.4, л.14 от
ДП/, искане – авизо № ********** /т.4, л.15 от ДП/, искане – авизо № **********
/т.4, л.23 от ДП/. Модулите безспорно са постъпили физически в склада на
подсъдимата. Всички възражения на С., относно това кога и как са били поръчани
модулите, кога и как са монтирани и дали преди монтажа са били в склада или не
са ирелевантни за предмета на доказване.
Достатъчно е доказано обстоятелството, че независимо кога и как са
монтирани и получени от пострадалото юридическо лице модулите са били
демонтирани и предадени от посочените по-горе лица на С..
Видно от изготвената криминалистическа
експертиза на документи / т.4, л.141-159 от ДП / подписите с червен цвят в
личен картон на Я. В., в личен картон на Д. Николаев Н. и в личен картон на Н.
Г., в складова разписка № ********** /т.4, л.26 от ДП/, в искане –авизо №
********** /т.4, л.27 от ДП/, в складова разписка № ********** /т.4, л.14 от
ДП/, искане – авизо № ********** /т.4, л.15 от ДП/, искане – авизо № **********
/т.4, л.23 от ДП/, са собственоръчно положени от подсъдимата С.. Ръкописния
текст на втората страница в ред № 3, на личен картон на Я. В., в редове № 3 и №
4, в личен картон на Д. Н. Н. и в редове № 3 и № 4 в личен картон на Н. Г. е
изпълнен от лицето И.С.С..
В началото на м.Май 2017 г. подсъдимата С.
решила да присвои визираните 12 бр. GPS модули ALM-3A
и да ги продаде с цел набавяне на парична облага. В тази връзка пуснала в
интернет пространството обява, че продава модули „ЕUROGPS ALM-3А“. Това е
първото фактическо действие от страна на подсъдимата, установяващо намерението
й да се разпореди в своя полза с имуществото, което й е предоставено да пази и
управлява в качествотой на длъжностно лице.
На поста й откликнал служител на „Иком“
ООД гр.Пловдив – св. А.С.Й.. При разпита си в съдебно заседание свидетелката
установи, че редовно е проверявала в интернет пространството дали се продават
такива модули, с каквито търгува фирмата, в която тя работи, за да се изкупят и
да се ползват евентуално за резервни части или друго. Това била трайно
установена политика на фирмата, както установи и нейния управител и собственик-Г.В.К..
При разпита си в съдебно заседание същия установи категорично, че това са
същите модули, които са продали на МИНИ „Марица Изток”ЕАД, тъй като съпоставили
и серийните им номера, които съществували във фирмата. Благодарение на тези
серийни номера са могли да се съберат доказателства за повдигнатото обвинение.
Иначе досъдебното производство изобилства от доказателства за продадени други
стоково материални ценности от подсъдимата на различни лица, чиято
идентификация не може да се установи по категоричен начин. Това е наложило и
отделянето на материалите в друго досъдебно производство.
Всички възражения на подсъдимата и
нейния адвокат, свързани с обстоятелството, че
фирма „Иком”ООД нямала редовно счетоводство, тъй като не били заведени
като балансова стойност получените
модули са ирелевантни. Както управителя на фирмата, така и неговите подчинени
установиха по категоричен за съда начин, че в офиса на фирмата са пристигнали
точно същите модули, които преди това са продадени на пострадалото ЮЛ.
Представени са и описи със серийните номера на модулите, които съвпадат
напълно. Поради това и съдът не споделя наведените от подсъдимата възражения в
тази посока. Всъщност всичките й възражения целят да онагледят липсата на
прецизно осчетоводяване както в МИНИ” Марица Изток”ЕАД, така и в „Иком” ООД, но
те не касаят предмета на доказване. Евентуално биха имали значение за
счетоводния контрол в дружеството, но не и за наличието или липсата на
извършено престъпление. Обстоятелството, че процесните модули 12 на брой са
били в склада на подсъдимата се доказа безспорно по делото. Обстоятелството, че
същата ги е продала на фирмата „Иком”ООД
за сумата от 240 лева също се установи категорично по делото.
Наведеното възражение от подсъдимата,
че била изпратила СД- или дискове на фирмата, напълно се опроверга не само от
показанията на свидетелите К., Й. и Ш., но и от представените данни от фирма
Еконт. Там е посочено ясно в предоставената справка на 66 и 67 ред /компактдиск т.1, л.25, файл „И.С. изпратени пратки“, редове 66 и 67/,
че пратката е с предмети – модули, а че описанието
на услугата е СД- именно тази, използвана от фирмата абревиатура е
заблудила подсъдимата и виждайки в таблицата на Еконт- посочени СД е решила да
го използва в полза на защитната си теза. Всъщност фирма Еконт с означението СД
– отбелязва вида на услугата, която е наложен
платеж, събран в офис.
Подсъдимата С. се договорила със св.Й.
да продаде на „Иком“ ООД гр.Пловдив 12-те бр. модули „ЕUROGPS ALM-3А“ за сумата
от 240 лв.
Във връзка с това на 11.05.2017 г.,
подсъдимата С. изнесла 12-те бр. модули „ЕUROGPS ALM-3А“ от склада и от
сградата на Управлението на „ММИ“ЕАД гр.Раднево и в 16,19 ч. от офис на „Еконт
Експрес“ ООД в гр.Раднево ги изпратила на адрес в гр.София, с получател св.А.С.,
с доставка до офис – врата, куриерска услуга за сметка на получател, наложен
платеж и преглед преди заплащане и прием на пратката. ( компактдиск т.1, л.25, файл „И.С. изпратени пратки“, редове 66 и 67
). Това е действието, с което подсъдимата категорично изразява волята си за
своене на проценото имущество, за което е абсолютно наясно, че не е нейно. Към
този момент подсъдимата още не била записала процесните модули в картона на Ж.П..
Направила това едва преди годишната инвентаризация. Именно тези й действия-
вписване на присвоените вещи в картоните на лица, които са извън системата на
МИНИ”Марица Изток”ЕАД й дава основание
да излага възражения, че инвентаризациите отчитали, че няма липси. Няма и как
да отчитат. Всичко минава от един картон в друг и всъщност така се оправдала
липсата на определени стоково-материални ценности.Именно затова и основното
възражение и на адв.Я., че според писмо до РУП Раднево се твърдяло, че тези
модули са в полицията – съдът не споделя. При положение, че според данните в
картона на Ж.П. –служител на полицията – модулите са предоставени за ползване
на него, то за управлението на МИНИ”Марица Изток”ЕАД те се намират там. И това
е било така до момента на разкриване на извършеното присвояване от страна на С..
По време на разпита на свидетеля П.
стана ясно, че С. има и друго досъдебно производство, което обаче е приключило
с налагане на административно наказание
по чл.218 б НК, обстоятелство служебно известно на съда.
12-те бр. модули „ЕUROGPS ALM-3А“
продадени от подсъдимата С. на „Иком“ ООД, са били приети от св.К.Ш.. (т.4,
л.74, л.172-180 от ДП)
Част от 12-те бр. модули „ЕUROGPS
ALM-3А“ продадени от подсъдимата С. с № 22083228, № 22083233, № 22083230, № 22087397, № 22083229, № 22083227, № 22083226, № 22083231 и № 22081074, след като са
били получени в „Иком“ ООД, са били монтирани на други клиенти на фирмата видно
от представената справка /т.4, л.75/.
На 15.05.2017 г. подсъдимата С. е
получила от „Иком“ ООД, чрез „Еконт Експрес“ ООД сумата от 240 лв. ( РКО от
15.05.2017 г. с наложен платеж №00000130064585 от 11.05.2017 г. /том 4, л.189/.
Видно от заключението на изготвената
криминалистическа експертиза, подписите в графите „подпис“ и „ да се изплати
на“ в РКО от 15.05.2017 г., са собственоръчно положени от И.С.С.. /т.4,
л.190-198/т.е. и това обстоятелство е безспорно установено.
На 15.11.2017 г. подсъдимата С. е
попълнила собственоръчно цифрово и словесно в личния картон със списъчен №
5102, издаден на името на св.Ж.Я.П. ръкописния текст на шести ред на страница
втора „МОДУЛ E UROGPS 151117 12
дванадесет“ )
От заключението на изготвената
графическа експертиза /т.4, л.114-140/ е видно, че ръкописния текст от първи до
шести ред вкл. на страница втора в личен картон със списъчен № 5102, издаден на
името на Ж.Я.П., представляващ цифрово и словесно изписване е изпълнен от И.С.С..
В същия картон, в графа „подпис на получателя, на първи, втори, четвърти и
шести ред на страница втора, подписите на се положени от Ж.П..
Видно от доклад вх.№973/29.01.2018 г.
за извършена годишна инвентаризация на склад №1001 и ДМА „Администрация“ при
„ММИ“ЕАД, по способа на броене, мерене и теглене е била установена фактическа
наличност на активите в инвентаризирания склад. Липси и излишъци не са били
констатирани (т.4, л.183). Няма и как да се констатират при положение, че
всичко е отразено, че е предоставено на някого и не е налично в склада. Именно
това беше и причината съдът да отхвърли искането на С. да се предоставят
инвентаризационни описи от склада й, тъй като те отразяват само и единствено
отразеното в картоните, а не действителната наличност на предоставени вещи в
склада.
При тази ревизия св.Ж.Я.П. не е бил
питан за наличието в негово владение на посочените в личният му картон със
списъчен № 5102 вещи и конкретно за 12-те бр. модули „ЕUROGPS ALM-3А“ предмет
на престъплението.
Трудовото правоотношения на подсъдимата
С. с „Мини Марица-изток“ ЕАД е било прекратено със заповед №10/30.04.2018 г.,
считано от 01.05.2018 г. / т.3, л.94-96, 223 от ДП/.
Видно от заключението по изготвената
оценителна експертиза стойността на 12-те бр. модули „EUROGPS ALM-3А“ е 1680 лв. /т.4, л.160-170 от ДП/
Видно от заключението на изготвената
техническа експертиза, теглото на 12 бр. модули „EUROGPS ALM-3А“, без антени към модулите е 145 гр.
за един модул или общо 1740 гр. Теглото на същите модули, но с антена е 155 г. за един модул или общо
1860 гр. за 12 бр. /т.5, л.36-41/.
Последното възражение на подсъдимата,
че е предоставила модулите на Ж.П., тъй като получила устно нареждане за това
от Н.С. бе напълно опровергано, както от неговите показания, така и от тези на
свидетеля С.С., който пък е бил и ръководител отдел „Сигурност” към момента на
извършване на деянието. И двамата категорично заявиха, че устно не са разпореждали
никога на И.С. да предоставя каквито и да е материални активи на когото и да е.
Всичко е ставало със съответно разрешение на директора и съответно отразяване в
счетоводството и съответно в склада.
От така
установеното с деянието си подсъдимата И.С.С. е осъществила състава на
престъпление по чл.201 от НК (изм. ДВ, бр.83 от 2019 г. ), като на
11.05.2017 г., в гр.Раднево, обл.Стара Загора, като длъжностно лице – домакин в
„Мини Марица-изток“ ЕАД – управление, гр.Раднево, отдел „Административен“,
звено „Битово обслужване“, на което е възложено да изпълнява със заплата,
постоянно, работа свързана с пазене и управление на чуждо имущество в
юридическо лице – „Мини Марица-изток“ ЕАД, гр.Раднево, присвоила чужди вещи - 12 бр. модули „ЕUROGPS ALM-3А“ на обща
стойност 1680 лева, собственост на „Мини Марица-изток“ ЕАД, връчени в това й
качество.
Изложената фактическа
обстановка съдът счита за установена въз основа на събраните в хода на
досъдебното производство доказателства по надлежния процесуален ред, които са
приобщени по реда на чл. 283 от НПК.
При така установената по
категоричен начин фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимата И.С.С. е
осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.201
от НК (изм. ДВ, бр.83 от 2019
г.), изразяващо
се в това, че на 11.05.2017 г., в гр. Раднево, обл. Стара Загора, като
длъжностно лице – домакин в „Мини Марица-изток” ЕАД – управление, гр. Раднево,
отдел „Административен”, звено „Битово обслужване”, на което е възложено да
изпълнява със заплата, постоянно, работа свързана с пазене и управление на
чуждо имущество в юридическо лице – „Мини Марица-изток” ЕАД, гр.Раднево,
присвоила чужди вещи - 12
бр. модули „ЕUROGPS ALM-3А” на обща стойност 1680 лева, собственост на „Мини
Марица-изток” ЕАД, връчени в това й качество.
Основния
състав на престъплението е уредено в чл.201 от НК –„Длъжностно лице, което
присвои чужди пари, вещи или други ценности, връчени в това му качество или
поверени му да ги пази или управлява, се наказва за длъжностно присвояване с
лишаване от свобода до осем години, като съдът може да постанови конфискация до
една втора от имуществото на виновния и да го лиши от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7. Към момента на извършване на
деянието чл. 201 НК не е имал алинеи.
Квалификацията е прецизцна, тъй като съгласно
Решение № 154 от 14.01.2019 г. на ВКС по н. д. № 700/2018 г., III н. о., НК,
докладчик председателят Лада Паунова:
„Престъплението по чл. 202, ал. 1, т.
1 от НК представлява "съставно длъжностно присвояване".
Тази по-тежка квалификация е налице, когато изпълнителното деяние включва осъществяването
на два разнородни, функционално свързани акта на две самостоятелни
престъпления, свързани от обективна и субективна страна, като улесняващото
престъпление е осъществено с цел да бъде извършено присвояването. Улесняващото
престъпление трябва да предхожда или най-късно да е осъществено заедно с
присвояването. Ако улесняващото престъпление е извършено след присвояването, не
са налице основания за квалифициране на присвояването по чл. 202, ал. 1, т.
1 от НК. Квалификацията по чл. 202, ал. 1, т.
1 от НК би била налице, когато длъжностното лице освен присвояването
е извършило и друго престъпление, което е улеснило самото присвояване, с което
са създадени благоприятни условия за длъжностното присвояване, при това
квалифициращите деяния предхождат или съпътстват присвояването.”- именно поради
това и квалификацията на деянието не е по чл.202, ал.1 от НК.
Съгласно Решение № 331 от 14.07.2009 г. на ВКС по к.
н. д. № 323/2009 г., II н. о., НК, докладчик съдията Татяна Кънчева:
„От обективна страна, изпълнителното
деяние на престъплението по чл. 201 НК
се състои в присвояване на вещите, които са връчени или поверени на
длъжностното лице за пазене и управление. "Своенето" представлява
промяна на отношението на дееца към повереното му имущество и се изразява чрез
предприемане на действия по разпореждане с това имущество като със свое - в
свой или чужд интерес.” Разпоредителните действия на дееца са безспорно
установени, чрез обявата и продажбата на процесните модули, както чрез получаването
на сумата от 240 лева, лично от подсъдимата. Много конкретно се доказаха
описаните от прокурора в обстоятелствената част на обвинителния акт
фактическите действия на С., посредством които тя се е разпоредила с повереното
й чуждо имущество.
Изпълнителното деяние при длъжностното
присвояване се изразява в извършване от длъжностното лице - С. на действия на
разпореждане-продажба с повереното й имущество- модули, в свой личен или чужд,
личен интерес, без да има право за това, т. е. разпорежда се с модулите като
със свои. В тази връзка следва да се посочи, че
С. превръща държането на имуществото от името и за сметка на МИНИ
„Марица Изток”ЕАД , във владение за себе
си, като отнема възможността на собственика да се ползва от имуществото и
започва сам да извлича облаги за себе си, а чрез фактически или правни действия
се разпорежда и в полза на друго физическо или юридическо лице без да има право
за това. Субективната страна на изпълнителното деяние се характеризира с това,
че С. извършва действието на своене със
съзнанието, че това действие представлява посегателство върху имущество, което
й е било поверено за пазене или управление, поради което и в резултат на
разпоредителните действия юридическото лице по чл. 93, ал. 1, б.
"б" НК търпи щети, а
подсъдимата получават без правно основание пари и това става, при
отсъствие на каквото и да е намерение имуществото да се върне или замести.
Ощетеното ЮЛ – МИНИ”Марица Изток”ЕАД търпи щети, а подсъдимата присвоява
имуществена облага, която не й се следва. С. е извършила престъплението с пряк
умисъл, съзнавала е общественоопасния характер на деянието, като е целяла
настъпването на общественоопасните последици и е осъзнавала ясно всички
елементи от състава на престъплението, визирано в разпоредбата на чл.201 НК.
ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИЯ
ИСК:
Гражданския иск на
МИНИ „Марица Изток”ЕАД е предявен и приет за съвместно разглеждане в
наказателния процес. Същият съответства по размер на вредата, отразена в
диспозитива на обвинителния акт и се явява напълно основателен и доказан, с
оглед осъдителната присъда на подсъдимата.
Всички елементи от
състава на непозволеното увреждане се установиха по един категоричен и
безспорен начин- : а именно вина- съдът прие, че престъплението е извършено от С.
при форма на вината – пряк умисъл, вреда- в размера, установен от вещото лице-
1680 лева, който размер не бе спорен по време на съдебното следствие,
противоправното поведението на С., установено с присъдата и
причинно-следствената връзка между нейното поведение и вредата за юридическото
лице. Следва да им се присъди претендираната стойност от 1680 лева,
представляваща размера на стойността на присвоените 12 модула от С., в
качеството й на длъжностно лице, ведно със законната лихва, считано от
11.05.2017г. до окончателното изплащане на сумата. Съдът осъди подсъдимата да
заплати и дължимата държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в
размер на 67,20 лева по смета на Районен съд Раднево, в полза на бюджета на
съдебната власт.
Във връзка с
уважаването на предявения граждански иск в целият му размер, на основание
чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимата да заплати на ощетеното юридическо
лице и сумата от 300 лева, представляваща размера на юрисконсултското
възнаграждение.
ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО:
За извършеното
престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до 8 години, както и
евентуална конфискация на имуществото до една втора или лишаване от права.
Съдът наложи на
подсъдимата наказание лишаване от свобода от една година и шест месеца, чието
изтърпяване отложи с изпитателен срок от три години, както и я лиши от право да
упражнява дейност, свързана с пазене и управление на чуждо имущество за срок от
три години, считано от влизане на присъдата в законна сила.
Съдът определени на
подсъдимата наказание лишаване от свобода под средния размер, при превес на смекчаващите
вината обстоятелства, изхождайки от чистото съдебно минало на подсъдимата,
трудовата й заетост, социалния й статус, образователната й квалификация. Като
отегчаващи отговорността обстоятелства отчете размера на присвоеното, както и
обстоятелството, че въпреки чистото й съдебно минало – вече за престъпление
кражба има наложено наказание по чл.218б НК, което установява трайно установени
престъпни навици, стремеж към лично облагодетелстване по незаконен начин.
Съдът счете, че следва
да отнеме възможността на подсъдимата да изпълнява длъжност, свързана с пазене
и управление на чуждо имущество за срок от три години, тъй като с поведението
си тя показа, че не е способна на това. Съдът счита, че този срок е достатъчен
за да се подейства превъзпитателно и превантивно върху подсъдимата за
извършването на други престъпления от този характер.
Така
определеното наказание, съдът счита за справедливо и съответстващо на тежестта,
обществената опасност и моралната укоримост на престъпленията и подходящи да
повлияят поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите
нрави от страна на осъдения. Освен това съдът счита, че така определеното
наказание ще въздейства предупредително върху
подсъдимата и ще се отнеме възможността да върши и други престъпления, а
освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове
на обществото. По този начин и с това наказание, съдът счита, че ще бъдат
постигнати целите на генералната и специалната превенция.
На
основание чл.53, ал.1 от НК съдът постанови веществените доказателства, след
минаване нуждата от тях да бъдат върнати на собственика- МИНИ „Марица Изток”ЕАД
град Раднево.
На
основание чл.189, ал.1 от НПК съдът осъди подсъдимата да заплати и направените
по делото разноски за вещи лица в хода на досъдебното производство в размер на
1355,52 лева в полза на ОД на МВР Стара Загора, и в полза на Районен съд
Раднево по сметка на бюджета на съдебната власт в размер на 152 лева-
представляващи размера на заплатените пътни такси и разноски за свидетели и
вещи лица в хода на съдебното производство.
Водим от горното съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: