РЕШЕНИЕ
№ 2963
гр. София, 22.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Д.
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20231110132783 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба, уточнена с молба от 12.07.2023 г.
(на лист 66 от делото), на „Топлофикация София“ ЕАД срещу М. С. П., Б. М.
Д. и В. М. Д., с която са предявени претенции за признаване за установено по
отношение на ответниците при условията на 1/2 – за първия ответник, и по 1/4
– за другите двама, че дължат на дружеството следните суми – 131,93 лева –
цена за доставена за периода май 2019 г. – април 2020 г. до топлоснабден имот
с адрес: С., ж.к. „Х.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, топлинна енергия, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – 14.03.2023 г., до окончателното плащане; 178,35 лева – лихва
за забава за плащане на посочената по-горе сума за периода 15.09.2020 г. –
02.03.2023 г.; 2,15 лева – цена за услугата „дялово разпределение на топлинна
енергия“ за гореописания топлоснабден имот за периода юли 2020 г. г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 14.03.2023 г., до окончателното плащане, и 0,49 лева –
законна лихва за забава за плащане на последната описана сума за периода
15.09.2020 г. – 02.03.2023 г.– вземания по заповед за изпълнение, издадена по
частно гражданско дело № 13363/2023 г. по описа на Софийския районен съд,
28. състав.
В исковата молба се излагат твърдения, че ответниците били „клиенти
на топлинна енергия“, тъй като били собственици или титуляри на вещно
право на ползване на топлоснабдения имот, и били длъжни да заплащат
доставената до имота им топлинна енергия съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката (ЗЕ). Излагат се доводи, че падежът на задълженията бил
1
определен в публикувани от дружеството общи условия, които съгласно чл.
150 ЗЕ ставали задължителни за клиентите след одобрението им от Комисията
за енергийно и водно регулиране и публикуване в един ежедневник. Сочи се,
че в общите условия на дружеството от 2016 г. падежът на задълженията бил
определен на 45-ия ден след края на месеца, за който се дължат. Излагат се
доводи, че освен прогнозни месечни сметки за потреблението на топлинна
енергия, в края на всеки отоплителен период (месец май на съответната
година) са изготвяни изравнителни сметки за съответната година от
дружество, извършващо услугата „дялово разпределение“. Излагат се доводи,
че това дружество е „Термокомплект“ ООД, като поради това се иска
привличането му по делото като трето лице – помагач, у което се намират
доказателства за потреблението на ответниците. Претендират се разноски.
В законоустановения срок са подадени два отговора от ответниците Б.
М. Д. и В. М. Д. с идентични възражения – предявеният иск се оспорва като
неоснователен поради неустановено право на собственост на тези ответници
или неправилно определени квоти, поради водене на партидите на името на
третия ответник, като така задълженията следвало да се поемат само от него.
Оспорват се претенциите за давност поради непубликуване на фактурите на
ищеца или непосочването, че се отнасят до ответниците. За задължението за
дялово разпределение се поддържа, че не следва да се плаща на ищеца, тъй
като услугата била предоставена от друго лице, а падеж нямало и нямало как
да се начисляват лихви за забава. Прави се и възражение за погасяване на
задълженията по давност. Иска се отхвърляне на исковете.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника М. С. П. чрез
особения представител адв. М., с който предявеният иск се оспорва по
основание. Поддържа се, че не е установено наследствените квоти да са
твърдените от ищеца, а има данни за прехвърляне на собственост при други
дялове. Поддържа се неяснота на начина на изчисляване на задълженията и
разминаване във фактурите. Не било ясно защо ищецът иска да получи за
услугата „дялово разпределение“ цена, щом била извършена от друго лице.
Прави се и възражение за погасяване на задълженията по давност, както и че
ответниците не са били поставени в забава. Иска се отхвърляне на исковете.
Третото лице – помагач на ищеца – „Термокомплект“ ООД, редовно
призовано и изпратило документи по делото, не взема становище по
съществото на иска.
В съдебното заседание ищецът поддържа исковете, ответникът М. С. П.
чрез особения си представител поддържа отговора си, а ответниците Б. М. Д. и
В. М. Д. поддържат, че не са били собственици на имота и не са в отношения с
ищеца.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Съгласно представена на лист 42 от делото молба – декларация от
30.05.2022 г. неучастващо по делото лице – М. С. Н., е заявила, че желае
ищецът да доставя топлинна енергия и топла вода до жилище с адрес: С.,
2
ж.к. „Х.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **.
Съгласно представен на лист 19 – 20 от делото Нотариален акт №
***/***** г., том **, рег. № ****, нот. дело № ***/**** г. на нотариус В. В. с
№ *** от регистъра на Нотариалната камара, спомената в последния абзац М.
С. Н. е дарила на ответника М. С. П. 3/4 идеални части от жилището си –
процесния апартамент с адрес: С., ж.к. „Х.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **.
Съгласно представено на лист 28 – 32 от делото в препис Решение №
104584/28.05.2020 г. по гражданско дело № 23525/2019 г. на Софийския
районен съд, 170. състав, влязло в сила според отбелязване върху решението
на 28.05.2020 г. дарението по Нотариален акт № ***/***** г., том **, рег. №
****, нот. дело № ***/**** г. на нотариус В. В. (описан в предходния абзац) е
отменено за общо 1/4 идеална част от имота, като така е възстановена
запазена част от наследството на дарителката М. С. Н. на ответниците Б. М. Д.
и В. М. Д. (т.е. те са признати за собственици на по 1/8 идеална част от имота).
Съгласно представен на лист 21 – 23 от делото Нотариален акт №
***/***** г., том **, рег. № ****, нот. дело № ***/**** г. на нотариус В. В. с
№ 268 от регистъра на Нотариалната камара, ответникът М. С. П. е дарил по
1/4 (т.е. общо 2/4) от притежаваните от него (но оспорени) към този момент
3/4 идеални части от процесния имот на децата си М. М. П. и В.М. П..
Съгласно представен на лист 24 – 27 от делото Нотариален акт №
**/***** г., том *, рег. № ****, нот. дело № **/**** г. на нотариус А. М. с №
*** от регистъра на Нотариалната камара, двете деца на ответника М. С. П. –
М. М. П. и В. М. П., са дарили на останалите двама ответници – Б. М. Д. и В.
М. Д., своите идеални части от имота (общо 2/4 от него).
Така към 23.07.2020 г. собствеността на имота е установена и безспорна
при следните дялове – за Б. М. Д. и В. М. Д. – по 1/2 идеална част от имота.
Съгласно представено на лист 44 от делото писмо с изх. № Г-
7550/14.05.2016 г. ищецът е изпратил до ответника М. С. П. искане същият да
отрази промените в собствеността на имота, за разходите от който се води
делото, като заяви желанието си да заплаща топлинната енергия.
Съгласно представени на лист 128 от делото от третото лице – помагач
отчети, към 03.05.2019 г. в имота е отчетено потребление от един топломер на
радиатор и от един водомер – 250 куб.м. вода, а на 10.06.2020 г. – отново
потребление от един топломер на радиатор и 12 куб.м. вода, като и двата
отчета са подписани от „Д.“.
Съгласно заключението на топлотехническа експертиза по делото,
прието в откритото заседание на 02.10.2024 г. (на лист 140 от делото), а в
писмен вид – на лист 131 – 133 от делото, което съдът кредитира като логично,
последователно и посочващо методите си на изчисление, и не е оспорено от
страните, в апартамента – предмет на делото е отчетено потребление на
топлинна енергия в процесния период, като в имота има един радиатор с
топлинен разпределител, едно тръбно тяло без възможност за отчитане от
разпределител (щранг-лира) и водомер, като преминалата топлинна енергия е
отчетена по нормативно определените формули, и след изравняването от
3
топлинния счетоводител за процесния период се дължат общо 724,02 лева
топлинна енергия, като за месеците от май 2019 г. до ноември 2019 г.
задълженията са съответно за май 2019 г. – 29,71 лева; за юни 2019 г. – 32,80
лева; за юли 2019 г. – 32,80 лева; за август 2019 г. – 35,38 лева; за септември
2020 г. – 35,38 лева, и за октомври 2019 г. – 35,38 лева, или общо 201,45 лева.
Съгласно представените на лист 49 от делото Общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на
клиенти в град София, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-1/27.06.2016 г.,
абонатите на ищцовата страна са длъжни да заплащат месечните си сметки в
45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1), а
съгласно чл. 33, ал. 2 във връзка с чл. 32, ал. 3 от същите срокът за плащане на
годишните изравнителни сметки е 45 дена от издаването на изравнителната
сметка. Съгласно чл. 22, ал. 2 извършените разходи за услугата „дялово
разпределение на топлинна енергия“ се заплащат чрез ищеца. Съгласно чл.
33, ал. 3 във връзка с чл. 32, ал. 3 от общите условия при неплащане в срок на
годишната фактура се начислява законна лихва за забава. В чл. 61, ал. 1 от
общите условия е предвидено, че при промяна на собствеността новият
собственик е длъжен да подаде заявление за откриване или промяна на
партидата със заявление по образец, като срокът за това е определен в чл. 12,
т. 11 от общите условия – 30 дена от настъпилото прехвърляне на
собствеността. Ако това не е направено, съгласно чл. 61, ал. 3 от общите
условия партида на новия собственик се открива служебно въз основа на
документа за собственост.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна
страна:
Предявен е основен иск от ищеца за заплащане на цена на топлинна
енергия с квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 86, ал.
1 ЗЗД, който се уважава, ако се установи, че ответниците са били собственици
на недвижим имот, до който ищецът е доставял топлинна енергия в процесния
период, и се установи доставеното количество.
В случая е бил налице спор за собственост към процесния период,
разрешен със съдебно решение, влязло в сила на 28.05.2020 г. – в края на
месеца, следващ процесния период. В началото на процесния период, като се
признае обратното действие на това решение и преди последващите сделки за
прехвърляне на вещни права от юли 2020 г., собствеността на процесния имот
се разпределя така: по 1/4 идеална част (наследството на ответниците от по 1/8
идеална част на всеки от двамата, и отменената част от дарението с решението
на Софийския районен съд – по 1/8 идеална част за всеки от двамата) за
ответниците Б. М. Д. и В. М. Д., и 1/2 идеална част – на ответника М. С. П., по
силата на неотменената част от дарението.
Тук следва да се отбележат два основни момента относно действието на
актовете за собственост и предявените искове:
1. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ отговорното за заплащане на топлинната
енергия пред ищеца лице е собственикът на недвижимия апартамент.
Разпоредбата не отчита ефектите на отмяната на актове за прехвърляне на
4
собственост, поради което съдът следва да прилага общите принципи на
тяхното действие, изяснени във вещноправната теория. Съгласно същата
отмяната на дарения и завещания по чл. 30 ЗН поради накърнена запазена
част има обратно действие (вкл. по аргумент от чл. 37 ЗН за ефектите на
прехвърляне от дарения или наследника), т.е. макар и съдебното решение за
отмяна на дарение, по силата на което квотата на ответника М. С. П. в
съсобствеността е била съществено увеличена, да е влязла в сила след края на
процесния период, то собствеността по силата на обратното действие на
отмяната на дарение се смята, че винаги е била такава, каквато съдът е
посочил в решението си за отмяна на дарствения акт. Поради това,
независимо, че правото на собственост на другите двама ответници – Б. М. Д.
и В. М. Д., е установено със сила на присъдено нещо едва след процесния
период, задълженията им на собственици спрямо ищеца остават, като след
това те могат да поискат надплатеното от реално ползвалия енергията, ако има
такъв.
Настоящият съдебен състав е допускал изключения от принципа, че
собственикът дължи ползваната в имота топлинна енергия, по съображения за
дистрибутивна справедливост (да не се заплаща неползвана от дължащия
цената енергия) и възстановителна справедливост (собственик, който не
владее имота си поради неправомерни действия на друго лице, да не заплаща
разходите на това трето лице), но само в изключителни случаи – когато е било
пълно и главно доказано, че ответник по иск за заплащане на цената на
енергията не е владял имота, тъй като е бил налице висящ процес по иск за
връщане на владение – чл. 108 ЗС. Настоящият случай не е такъв, като
ответниците Б. М. Д. и В. М. Д. не само не твърдят, че не са владели имота, а и
отчетните документи са подписани от „Д.“ – фамилията на тези двама
ответници, която нито другият ответник носи, нито децата му, на които
имотът е бил прехвърлен в средата на процесния период. Следователно
принципното положение, че собственикът заплаща за имота не е оборено.
2. Това обаче налага съдът да посочи защо няма да приеме, че
ответникът М. С. П. не е бил освободен от задължението си за частта от
процесния период, в която е продал част от идеалните си части на децата си –
от 14.08.2019 г. до 30.04.2020 г. Причина за това е, че продажбата е станала в
средата на процесния период и ответникът М. С. П. не е изпълнил
задължението си по общите условия на ищеца, които го обвързват на
основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ, да съобщи за промяната в собствеността (чл. 61,
ал. 1), като поради това съгласно указанията, дадени в мотивите на т. 1 от
Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС относно договорите с
топлофикационни предприятия, старият собственик ще остане задължен при
условията на чл. 61, ал. 2 от общите условия на ищеца – че до вписване на нов
титуляр на партида, старият продължава да дължи натрупалите се задължения
(това че служебно е открита партида на друго име не е признание на ищеца за
нищо, още повече, че с представеното по делото съобщение той е доказал
добросъвестен опит да опита да открие ответника М. С. П., за да уреди
отношенията, но не е получил съдействие, и поради това не може да му се
вменява в тежест некооперативното поведение на ответниците). Поради това
5
отговорността между ответниците ще се разпредели по начина, посочен от
ищеца в исковата молба – 1/2 от задълженията за ответника М. С. П.; 1/4 – за
ответника Б. М. Д., и 1/4 – за ответника В. М. Д..
Няма спор по делото и се установява от съставените отчети и данни на
топлинния счетоводител, че размерът на задължението за цена на топлинна
енергия е 724,02 лева.
Ответниците обаче правят възражение за изтекла погасителна давност,
като същата съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД е тригодишна, като е прекъсната на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 116, б. „б“ ЗЗД с подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 14.03.2023 г., т.е.
погасени са всички вземания с падеж преди 05.01.2020 г. (като се има предвид,
че съгласно чл. 3 ЗМДВИП и § 12 ЗИДЗЗдр (обн. ДВ, бр. 44/2020 г.)
давностните срокове са спрели да текат за 68 дена между 13.03.2020 г. до
20.05.2020 г.), т.е. тези по фактурите за периода до месец октомври 2019 г.
включително, тъй като съгласно чл. 32 от общите условия на ищеца падежът
на задълженията е на 45-ия ден след края на месеца, за който са издадени
фактурите. Съгласно заключението на вещото лице стойността на тези сметки
е 201,45 лева, или остава задължение за разликата между 724,02 лева и 201,45
лева, или 522,27 лева.
Това обаче е повече от заявената искова претенция, поради което
предявеният иск срещу всеки от тримата ответници за цена на топлинна
енергия следва да се уважи на основание чл. 6, ал. 2 ГПК за всички заявени в
исковата молба суми, но само за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2020 г. –
спрямо ответника М. С. П. следва да се уважи за 65,97 лева, а за всеки от
ответниците Б. М. Д. и В. М. Д. – за по 32,98 лева, като се отхвърлят за
периода от 01.05.2019 г. до 31.10.2019 г.
За пълнота – неоснователни са доводите на ответниците, че имало
подадена молба-декларация за партида на друго лице, тъй като става въпрос за
починалата стара ползвателка на 22.11.2014 г.
По иска за законна лихва върху цената на топлинна енергия:
Съгласно чл. 84, ал. 1 ГПК длъжниците са в забава от изтичане на срока
за плащане, като оттогава съгласно чл. 86, ал. 1 ГПК дължат и законна лихва в
определен от Министерския съвет размер.
В случая съгласно чл. 33, ал. 2 от общите условия на ищеца законна
лихва се начислява от 45-ия ден след издаване на изравнителната сметка,
което в случая е 15.09.2020 г., като до 02.03.2023 г. (края на периода по искова
молба), законната лихва, изчислена от съда по чл. 162 ГПК с лихвения
калкулатор на НАП – единственият такъв на държавна институция върху
сумата от 724,02 лева, е 182,56 лева, което отново е повече от заявената от
ищеца претенция, която съгласно чл. 6, ал. 2 ГПК следва да се уважи до
заявените размери, а именно – спрямо ответника М. С. П. следва да се уважи
за 89,18 лева, а за всеки от ответниците Б. М. Д. и В. М. Д. – за по 44,59 лева.
За пълнота – възражението за непубликуване на фактурите е
неоснователно, тъй като такова задължение има по общите условия на ищеца
6
от 2014 г., а не по действащите такива от 2016 г., при които потребителите
сами следва да следят за извадането на фактури, тъй като е известно, че те са
помесечни.
По претенцията за цена на услугата „дялово разпределение“ и лихва:
Тази претенция по чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 140 ЗЕ
се уважава, ако се установи договор между ответниците и лице, извършващо
топлинно счетоводство, и уговорената цена.
От представените подписани отчети става ясно, че ответниците са били
съгласни да ползват услугата, но въпреки изричните указания на съда в
определението за насрочване на открито заседание по делото (на лист 109 от
делото) ищецът не е доказал уговорената цена, поради което искът следва да
се отхъврли, като по аргумент от чл. 143, ал. 2, т. 10 ЗЗП цената на услуга по
договор с потребител следва да е ясно посочена, а не се предполага. Поради
отхъврлянето на претенцията за цена на услугата, следва да се отхвърли и тази
за законна лихва върху цената.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски имат ищецът
пропорционално на уважената част от исковете (310,28 лева от общо предявен
размер от 312,92 лева, или 99,16 %) и ответниците – пропорционално на
отхвърлената част (0,84 %) на основание чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК.
Ищецът е доказал разноски в размер на 250 лева – депозит за вещо лице;
125 лева – държавна такса; 150 лева – депозит за особен представител, и
претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът по чл. 78, ал. 8 ГПК
определя на 150 лева, поради което следва да му се присъдят от признатите
общо 675 лева разноски пропорционално на уважената част от иска 669,33
лева, от които ответникът М. С. П. дължи 334,67 лева, а всеки от ответниците
Б. М. Д. и В. М. Д. – по 167,33 лева. В заповедното производство ищецът е
направил разноски за 75 лева, от които ответникът М. С. П. дължи 37,5 лева, а
всеки от ответниците Б. М. Д. и В. М. Д. – по 18,75 лева.
Ответникът Б. М. Д. претендира разноски за безплатна адвокатска
защита от адв. К., като на лист 78 е представил договор за безплатно
представителство поради материално затруднение, и поради това на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв съдът следва да определи на адв. К.
възнаграждение от 200 лева, тъй като делото не е с особена физическа и
правна сложност, а адв. К. няма друго участие по него освен подаване на
отговор, като пропорционално да се присъдят 1,68 лева.
Ответникът В. М. Д. претендира разноски за безплатна адвокатска
защита от адв. К., като на лист 90 е представил договор за безплатно
представителство поради материално затруднение, и поради това на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв съдът следва да определи на адв. К.
възнаграждение от 400 лева в съответствие със сложността на делото, като
пропорционално да се присъдят 3,36 лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
7
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД искове с правна квалификация чл. 79,
ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 140 ЗЕ по
отношение на М. С. П., с ЕГН: **********, и адрес: С., ж.к. „Х.“, бл. **, вх. *,
ет. *, ап. **, че дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *********, и
адрес: София, ул. „Ястребец“ № 23б, сумите 65,97 лева (шестдесет и пет лева
и 97 стотинки) – цена за доставена за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2020 г.
до топлоснабден имот с адрес: С., ж.к. „Х.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, топлинна
енергия, ведно със законната лихва от 14.03.2023 г., до окончателното
плащане, и 89,18 лева (осемдесет и девет лева и 18 стотинки) – лихва за
забава за плащане на посочената по-горе сума за периода 15.09.2020 г. –
02.03.2023 г. – вземания по заповед за изпълнение, издадена по частно
гражданско дело № 13363/2023 г. по описа на Софийския районен съд, 28.
състав, като ОТХВЪРЛЯ претенциите за цена на топлинна енергия за
периода от 01.05.2019 г. до 31.10.2019 г., и за 2,15 лева (два лева и 15
стотинки) – цена за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ за
гореописания топлоснабден имот за периода юли 2020 г., и 0,25 лева
(двадесет и пет стотинки) – законна лихва за забава за плащане на последната
описана сума за периода 15.09.2020 г. – 02.03.2023 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД искове с правна квалификация чл. 79,
ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 140 ЗЕ по
отношение на Б. М. Д., с ЕГН: **********, и адрес: С., ж.к. „Х.“, бл. **, вх. *,
ет. *, ап. **, че дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *********, и
адрес: София, ул. „Ястребец“ № 23б, сумите 32,98 лева (тридесет и два лева и
98 стотинки) – цена за доставена за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2020 г. до
топлоснабден имот с адрес: С., ж.к. „Х.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, топлинна
енергия, ведно със законната лихва от 14.03.2023 г., до окончателното
плащане, и 44,59 лева (четиридесет и четири лева и 59 стотинки) – лихва за
забава за плащане на посочената по-горе сума за периода 15.09.2020 г. –
02.03.2023 г. – вземания по заповед за изпълнение, издадена по частно
гражданско дело № 13363/2023 г. по описа на Софийския районен съд, 28.
състав, като ОТХВЪРЛЯ претенциите за цена на топлинна енергия за
периода от 01.05.2019 г. до 31.10.2019 г., и за 2,15 лева (два лева и 15
стотинки) – цена за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ за
гореописания топлоснабден имот за периода юли 2020 г., и 0,25 лева
(двадесет и пет стотинки) – законна лихва за забава за плащане на последната
описана сума за периода 15.09.2020 г. – 02.03.2023 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД искове с правна квалификация чл. 79,
ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 140 ЗЕ по
отношение на В. М. Д., с ЕГН: **********, и адрес: С., ж.к. „Х.“, бл. **, вх. *,
ет. *, ап. **, че дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *********, и
8
адрес: София, ул. „Ястребец“ № 23б, сумите 32,98 лева (тридесет и два лева и
98 стотинки) – цена за доставена за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2020 г. до
топлоснабден имот с адрес: С., ж.к. „Х.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, топлинна
енергия, ведно със законната лихва от 14.03.2023 г., до окончателното
плащане, и 44,59 лева (четиридесет и четири лева и 59 стотинки) – лихва за
забава за плащане на посочената по-горе сума за периода 15.09.2020 г. –
02.03.2023 г. – вземания по заповед за изпълнение, издадена по частно
гражданско дело № 13363/2023 г. по описа на Софийския районен съд, 28.
състав, като ОТХВЪРЛЯ претенциите за цена на топлинна енергия за
периода от 01.05.2019 г. до 31.10.2019 г., и за 2,15 лева (два лева и 15
стотинки) – цена за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ за
гореописания топлоснабден имот за периода юли 2020 г., и 0,25 лева
(двадесет и пет стотинки) – законна лихва за забава за плащане на последната
описана сума за периода 15.09.2020 г. – 02.03.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. С. П., с ЕГН: **********,
и адрес: С., ж.к. „Х.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, да плати на „Топлофикация
София“ ЕАД, с ЕИК: *********, и адрес: София, ул. „Ястребец“ № 23б,
сумите 334,67 лева (триста тридесет и четири лева и 67 стотинки) – разноски
в исковото производство, и 37,50 лева (тридесет и седем лева и 50 стотинки) –
разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Б. М. Д., с ЕГН: **********,
и адрес: С., ж.к. „Х.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, да плати на „Топлофикация
София“ ЕАД, с ЕИК: *********, и адрес: София, ул. „Ястребец“ № 23б,
сумите 167,33 лева (сто шестдесет и седем лева и 33 стотинки) – разноски в
исковото производство, и 18,75 лева (осемнадесет лева и 75 стотинки) –
разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. М. Д., с ЕГН: **********,
и адрес: С., ж.к. „Х.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, да плати на „Топлофикация
София“ ЕАД, с ЕИК: *********, и адрес: София, ул. „Ястребец“ № 23б,
сумите 167,33 лева (сто шестдесет и седем лева и 33 стотинки) – разноски в
исковото производство, и 18,75 лева (осемнадесет лева и 75 стотинки) –
разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *********, и адрес: София, ул.
„Ястребец“ № 23б, да плати на адв. Н. Д. К., с код по БУЛСТАТ: *********, и
адрес на кантората: София, ул. „Три уши“ № 1, ет. 1, офис 2, сумата от 1,68
лева (един лев и 68 стотинки).
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *********, и адрес: София, ул.
„Ястребец“ № 23б, да плати на адв. С. К. К., с код по БУЛСТАТ: *********, и
адрес на кантората: София, ул. „Владайска“ № 35, ет. 3, офис 1, сумата от 1,68
лева (един лев и 68 стотинки).
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на ищец – „Термокомплект“ ООД, с ЕИК: *********.
9
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10