№ 17467
гр. ***, 26.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря Г. ХР. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20221110160338 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ от Н. Е. Б. против
ЗАД „****“ АД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 7
000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на
ПТП от 25.01.2022 г., реализирано в гр. *** на пешеходната пътека на ул.
„****“ и ул. „****“, ведно със законната лихва считано от 07.11.2022 г.
Ищецът твърди, че в резултат на ПТП, настъпило на 25.01.2022 г., в гр.
*** на пешеходната пътека на ул. „****“, получила телесни увреждания –
изпадане в безсъзнание, леки телесни увреди по цялото тяло, вкл. лицето.
Ищцата твърди, че докато пресичала на пешеходна пътека, водачът на МПС
***, рег. № *** - Д. Е. П., не я пропуснал да мине, като ударил с
управляваното от него МПС Н. Б.. Ищецът в продължение на няколко
седмици след ПТП-то била на строг постелен режим, изпитвала силни болки в
лява и дясна подбедрица, не могла да се обслужва, изпитвала денонощни
силни болки и сънувала лоши сънища. По писмена претенция от 06.06.2022 г.
застрахователят на виновния водач – ответника, заплатил 1100 лв., от които
110 лв. - обезщетение за имуществени вреди, и 990 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди.
Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответното
дружество да заплати на ищеца сумата от 7000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени от процесното ПТП неимуществени вреди –
болки и страдания, ведно със законната лихва, считано от 06.06.2022 г. до
окончателното плащане. Претендира разноски на основание чл. 38, ал. 2 във
вр. с ал. 1, т. 2 ЗА.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен отговор на
исковата молба, в който оспорва исковете изцяло. Оспорва механизма на
ПТП, вида и размера на вредите и причинната връзка. Твърди, че е налице
съпричиняване, понеже ищецът при пресичане:
1
не е отчел местополежението и скоростта на МПС по см. на чл. 113 и чл. 114
ЗДвП; не е пресякъл в очертанията на пешеходната пътека; пресичал е на
необозначено за целта място; ускорил е хода си рязко при пресичане. Сочи,
че при ищцата се наблюдават дегенеративни изменения. Претендира
разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено следното:
По допустимостта на иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ:
Предпоставка за допустимостта на иска е предявяване на претенцията
пред застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ /по аргумент от чл. 432, ал. 1 КЗ/.
Видно от представената като доказателство по делото застрахователна
претенция с вх. N **** г. ищецът е предявил пред ответника претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди по доброволен ред, като в срока по чл. 496 КЗ не с
спори, че ответникът се е произнесъл, като е изплатил на ищцата заплатил
1100 лв., от които 110 лв. - обезщетение за имуществени вреди, и 990 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди.
Ето защо, по арг. от разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ искът с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ е допустим.
По основателността на иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ:
За основателността на иска за обезщетение за неимуществени вреди
следва да се установи от ищеца, че в причинна връзка със събитие,
съставляващо покрит риск по сключената от ответника застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, и настъпило вследствие от
противоправното поведение на застрахования при ответника водач, е
претърпял неимуществени вреди.
В тежест на ответника е да обори презумпцията за вина на делинквента.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът
е частично основателен. Съображенията за това са следните:
Безспорно обстоятелство по делото е, че към датата на настъпване на
процесното ПТП /25.01.2022 г./ лек автомобил марка „***“, с рег. № ****, e
бил застрахован в ответното дружество с договор за застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, което обстоятелство не се оспорва от
ответника.
На следващо място, съдът приема, че наличието на елементите от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД по отношение на водача на увреждащия
автомобил марка „***“, с рег. № ****, се установява, както от събраните по
делото писмени доказателства /констативен протокол за ПТП № К –
44/25.01.2022 г., от което се установява, че делинквента не пропуска ищцата,
която е пресичала на пешеходна пътека и от заключението на САТЕ/.
От съвкупната им преценка се установява по безспорен начин, че на
25.01.2022 г. около 11.20 ч. лек автомобил „***“, с рег. № ****, се е движел
по ул. „****“, с посока на движение от 29-то ДКЦ към бул. „***, и на
кръстовището с ул. „****“ предприел маневра за завой наляво, водачът на
2
МПС-то не пропуска пресичащата по пешеходната пътека, сигнализирана с
пътна маркировка, пешеходка Н. Б., вследствие на което траекториите им се
пресичат и настъпва удар между тях. Причината за настъпването на
процесното ПТП е поведението на водача на лек автомобил ***“, с рег. N
****, който не пропуснал пресичащата по пешеходната пътека ищца Н. Б..
От показанията на св. Д. П., които съдът кредитира като дадени от лице,
което е било пряк очевидец на инцидента, и които в тази им част
кореспондират с описанието на обстоятелства, при които е настъпило
процесното ПТП, се установява, че управлявал л.а. „***“, с рег. № ****,
когато предприел маневра за завой наляво на по ул. „****“ „закачил“ с левия
калник преминаващата пешеходка, която сочи, че пресичала бавно. Твърди,
че не знае дали жената сама е паднала или се е подхлъзнала, но при падането,
свидетелят посочва, че жената си е ударила веждата, като не помни коя точно.
Споделя, че видял пешеходеца в последния момент.
От неоспореното от страните заключение на СТЕ се установява, че
водачът на лекия автомобил при навлизане в зоната на ул. „****“ при наличие
на пешеходна пътека, обозначена с маркировка М8.2 от ЗдВП, водачът на
автомобила при недостатъчен контрол, концентрация и внимание, с предната
габаритна част реализира лек удар с пресичащата върху пътното платно
пешеходка Н. Б..
От заключение на СТЕ се установява също, че произшествието е било
предотвратимо от водача на лекия автомобил, при условие, че същият
извършвал маневрата – ляв завой с по-голяма концентрация и внимание, като
водачът при условие, че на пътното платно се намира пешеходец е следвало
да изчака неговото преминаване и след това да извърши маневрата.
От приложеното по делото наказателно постановление № 22-4332-
***/23.02.2022г. се установява, че на делинквента е наложена глоба в размер
на 200 лв. за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 119, ал.4 ЗДвП,
която гласи, че водачите на завиващите нерелсови пътни превозни средства
са длъжни да пропуснат пешеходците.
На следващо място, от неоспореното от страните заключение на СМЕ,
изготвено въз основа на медицинската документация по делото, се
установява, че в резултат на процесното ПТП ищцата е получила следните
травматични увреждания, а именно рана, кръвонасядане и охлузване по
лицето, кръвонасядане и охлузване по горните крайници, кръвонасядания по
долните крайници, контузия на главата с мозъчно сътресение- със степенна
промяна на съзнанието, „зашеметяване”, без пълна загуба на съзнание. От
заключението на СМЕ, което съдът кредитира като компетентно и обективно,
се установява, че причинените при процесното ПТП травми на ищеца са
реализирали критериите на медико – биологичния признак болка или
страдание, като периодът на възстановяване на пострадалата е около 1,5-2
месеца, без да са налице трайни последици за здравословното й състояние.
От показанията на св. *** /син на ищцата/ се установява, че разбрал за
процесното ПТП след като му се обадили по мобилния телефон. Установява
се, че свидетелят посетил същия ден майка си в болницата, като същата била
много изплашена и дезориентирана. Посочва, че възстановяването й
продължило около два месеца, като след инцидента от м.09.2022г. не можела
3
да излиза навън.
Предвид изложеното по – горе, съдът намира, че в полза на ищеца срещу
застрахователя на гражданската отговорност на делинквента е възникнало
вземане за обезвреда на причинените с деликта неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, настъпили в причинна връзка със
застрахователното събитие.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за
неимуществени вреди се определя по справедливост.
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно
засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени,
предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се
определя по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението.
При определяне на това заместващо обезщетение настоящият състав
намира, че следва да бъде съобразени: характера и вида травматични
увреждания, причинени при ПТП: рана, кръвонасядане и охлузване по
лицето, кръвонасядане и охлузване по горните крайници, кръвонасядания по
долните крайници, контузия на главата с мозъчно сътресение- със степенна
промяна на съзнанието, „зашеметяване”, без пълна загуба на съзнание,
възстановителният период - до 1.5 - 2 месеца след инцидента, липсата на
последващи усложнения в процеса на възстановяване, което е протекло
нормално, както и липсата на хоспитализация, негативното отражение на
инцидента за пострадалия - преживяния стрес от случилото се, страх от
излизане от дома си, както и възрастта на ищеца към момента на настъпване
на инцидента - 78 г., съществуващите в страна обществено-икономически
условия към датата на непозволеното увреждане, индиция за която са както
нормативно определената минимална работна заплата / МРЗ в размер на 710
лева за 2022 г./, така и лимитите на застрахователно покритие, без те да имат
самостоятелно значение /в този смисъл решение № 83 от 06.07.2009г. по т.д.
№ 795/2008г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 1 от 26.03.2012г. по т.д. №
299/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 95 от 24.10.2012г. по т.д. №
916/2011г. на ВКС, ТК, I т.о. и решение № 57 от 01.08.2018г. по т.д. №
677/2017г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 28 от 09.04.2014г. по т.д. №
1948/2013г. на ВКС, ТК, II т.о./, както и създаденият в съдебната практика
ориентир, относим към аналогични случаи, съдът приема, че справедливото
обезщетение, което ищецът има право да получи за претърпените
неимуществени вреди е в размер на 3 000 лв. Обезщетение в по-висок размер
би довело до нарушаване на критериите на чл. 52 ЗЗД за справедливо
възмездяване на вредите, с оглед техния вид, характер и интензитет и
неоснователно разместване на имуществени блага.
По отношение на направеното от ответника възражение за
съпричиняване, настоящият съдебен състав намира за неоснователно поради
следните съображения:
4
В константната си практика по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в
създадената по новия съдопроизводствен ред на чл. 290 ГПК практика
/решение № 45 от 15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г. на ІІ т. о., решение №
159/24.11.2010 г. по т. д. № 1117/2009 г. на ІІ т. о., решение № 206 от
12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011 г. по т.
д. № 623/2011 г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011 г. по т. д. № 286/2010
г. на І т. о., решение № 153/31.10.2011 г. по т. д. № 971/2010 г., решение №
169/28.02.2012 г. по т. д. № 762/2010 г. на ІІ т. о. и др. /, Върховният
касационен съд последователно е застъпвал становище, че намаляването на
обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено
от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и
произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2
ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния
резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото
настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно. Както е
посочено в решение № 169 /28.02.2012 г. по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, ІІ т.
о., релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само
онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало
/наред с неправомерното поведение на деликвента/ до увреждането като
неблагоприятен резултат. Правните последици от съпричиняването и
значението му за размера на обезщетението, което увреденият има право да
получи като паричен еквивалент на произлезлите от деликта вреди. Във
всички случаи, съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с
позоваване на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на
отговорността си към увреденото лице. С ТР № 1/2014 г. на ОСГК на ВКС по
т. д. № 1/2014 г. се прие, че "Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД обезщетението за
вреди от непозволено увреждане може да се намали, ако и самият пострадал е
допринесъл за тяхното настъпване. Съпричиняването на вредата изисква
наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения-
обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или
бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води
до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. В
конкретния казус се установи, че ищцата е пресичала на пешеходна пътека,
маркирана с маркировка М 8.2 ЗдВП, когато водачът на автомобила при
недостатъчен контрол, концентрация и внимание, с предната габаритна част
реализира лек удар с пресичащата върху пътното платно пешеходка Н. Б.. По
делото се установи, че когато водачът на лекия автомобил е навлязъл по ул.
„****“ ищцата е била вече на пътното платно. Последното обстоятелство се
установява от показанията на делинквента, който посочва, че забелязал
пешеходката, която била възрастна и пресичала бавно, като била направила
две три крачки на пешеходната пътека.
В случая не се установява противоправност в поведението на ищцата.
Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал.2, т.1 ЗдВп, водачът на пътно
превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на
двуколесни пътни превозни средства. По смисъла на § 6, т.75 от
ЗдВп:"Уязвими участници в движението" са немоторизираните участници в
5
движението, пешеходци и лица, работещи на пътя, и по-специално деца,
възрастни хора и хора с увреждания, както и водачите на двуколесни пътни
превозни средства.
В случая се установява единствено изключителна вина за настъпилото
ПТП на водача на лекият автомобил, като не е съобразил съответните
посочени в мотивите на настоящото решение разпоредби от ЗдВП.
По делото не е спорно, че на пострадалата е изплатена сума в размер на
1100 лв., от които са покрити 110 лв. имуществени и 990 лв. неимуществени
вреди. От така определеното обезщетение в размер на 3000 лв., следва да бъде
приспаднато платеното от застрахователя на делинквента обезщетение в
размер на 990лв., като разликата в размер на 2010 лв. следва да се присъди на
ищцата.
По изложените по – горе съображения, искът по чл. 432, ал. 1 КЗ за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди следва да се уважи до
размера на сумата от 2010 лв., като за разликата до пълния предявен размер
от 7000 лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен.
По разноските:
Процесуалният представител на ищеца претендира разноски на
основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 ЗА. Ответната страна също
претендира разноски.
Предвид изхода на спора ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати адвокат Г. Д. на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 ЗА сумата
от 501 лв., представляваща адвокатско възнаграждение с ДДС за оказана
безплатна правна помощ на ищеца, определено съгласно чл. 7, ал. 12, т. 1 от
Наредба N 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 244,07 лв., представляваща направени разноски за
държавна такса, свидетел, депозит за вещи лица от ищеца, като сумата следва
да се присъди, като се съобрази уважената част от иска, която възлиза в
размер на 28.71% от размера на предявената претенция.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответното дружество сумата от 213,86
лв., представляваща направени разноски за депозит за вещи лица от
ответника, съобразно отхвърлената част от иска.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „****“ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
****, да заплати на Н. Е. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, по иск с
правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата от 2010 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от ПТП, настъпило на 25.01.2022 г. в гр.
*** на пешеходна пътека на ул. „****“, ведно със законната лихва, считано от
06.06.2022 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
6
до пълния предявен размер от 7000 лв.
ОСЪЖДА ЗАД „****“ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
****, да заплати на Н. Е. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 244,07 лв., представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА Н. Е. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, да заплати на ЗАД
„****“ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ****, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 213,86 лв., представляваща разноски по
делото.
ОСЪЖДА ЗАД „****“ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
****, да заплати на адвокат Г. Д. от САК, с адрес на кантората: гр. ***, ул.
***, сумата от 501 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ на Н. Е. Б., ЕГН: **********, на основание чл. 38,
ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 ЗА.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в 2 –
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7