Решение по дело №803/2019 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Номер                                        23.08.2019г., град Дупница

 

IV, г.о.

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	13.08.		2019

 

на                                                                                                           Година

Миглена Кавалова

В открито  заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Росица Кечева

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	гражданско		803		2019

 

                                      дело №                                    по описа за                                  г., и за да се произнесе взе предвид следното:

 

           Производството е образувано по искова молба, депозирана от Г.Б.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, адрес за призоваване и връчване на съобщения: гр. Благоевград, ул. „Д-р Христо Татарчев” № 36, ет. 1, адв. В.У. *** срещу Прокуратурата на Република България, адрес: гр. София, бул. „Витоша” № 2.

           Ищецът твърди, че с постановление от дата 22.11.2017 г. по ДП № 850/2016 г. по описа на РП - Дупница бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 234в, ал. 1 от НК. По същото обвинение от прокурор при Районна прокуратура - Дупница в Районен съд - Дупница бил внесен обвинителен акт № 2377/2016 г. и било образувано НОХД № 671/2017 г., което било прекратено и върнато за отстраняване на процесуални нарушения, след това отново бил внесен обвинителен акт и образувано НОХД № 1729/2017г. по описа на РС - Дупница, като с Присъда № 70 от 25.06.2018 г. бил признат за невинен, която присъда след протест от РП – Дупница и образувано ВНОХД № 452/2018 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил с неподлежащо на обжалване Решение № 127 от 12.10.2018 г. била потвърдена. Твърди, че предвид изложеното претърпял неимуществени вреди, описани в исковата молба, поради което моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата в размер на 5 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на образуване на досъдебното производство - 29.09.2016г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

           В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответника, в който отговор се изразява становище за неоснователност на предявените искове по изложените в отговора на исковата молба съображения, намира, че са налице и основанията по чл. 5 от ЗОДОВ.

           Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

           С Постановление за привличане на обвиняем от дата 22.11.2017 г. по ДП № 850/2016 г. по описа на РП - Дупница ищецът в настоящото производство е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 234в, ал. 1 от НК. Видно от приложеното към настоящото гр. д. № 803/2019г. по описа на ДнРС НОХД № 1729/2017г. по описа на ДнРС с Присъда № 70 от 25.06.2018г., постановена по НОХД № 1729/2017г. по описа на ДнРС, потвърдена с Решение от 12.10.2018г. по ВНОХД № 452/2018г. по описа на КнОС ищецът е признат за невиновен в извършване на престъпление по повдигнатото и поддържано от прокуратурата обвинение по чл. 234, ал. 1 от НК за това, че на неустановена дата за времето от 15.09.2016г. до 29.09.2016 г. в гр. Дупница, на ул. „Пирин“ № 3 чрез другиго (неустановено до момента лице) е осъществил неправомерно присъединяване на обект (апартамент № 6) с абонатен номер **********, находящ се на ул. „Пирин“ № 3 към електроразпределителната мрежа на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД (присъединяването е извършено вътре в електромерното табло, като изходящия от изключения от захранване електромер за абоната към апартамента му фазов проводник е свързан директно към изходящата клема на входящия за електромера му предпазител), с което е създал условия за непълно отчитане на потребената електрическа енергия.

           От приетото по делото писмо от РП – Дупница се установява, че ищецът на 30.06.2017г. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 144, ал. 3 НК и с присъда, постановена по НОХД № 436/2018г. по описа на РС – Дупница на 23.05.2019г. е признат за виновен и му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от една година условно с тригодишен изпитателен срок, която присъда към момента на постановяване на настоящия съдебен акт след служебна справка, съдът е установил, че не е влязла в сила.

           Приети са етапна епикриза на ищеца, ведно с амбулаторен лист от 10.06.2019г., издадени от д-р А.П. – специалист по психиатрия, от която етапна епикриза се установява, че на ищеца е поставена диагноза „смесено тревожно – депресивно разстройство” и обективното му състояние се характеризира с вътрешна напрегнатост, тревожност, дистимен фон на настроението, с редки панически пристъпи, е хипохондрични идеи, към момента на прегледа споделя за периода свързан с делото, емоционално-потиснат, памет и интелект-съхранени, апсихотичен, назначена му е терапия.

           Събрани са по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Илиян Добрев Ставрев, от които се установява, че имало огромна разлика в поведението на ищеца преди да започне делото и след като свърши - докато се водело делото той бил постоянно притеснен,  нервен  и  уплашен да не би да го осъдят, ходил на лекар -  психиатър - не можел  да спи,  треперел постоянно, пиел  хапчета, след приключване на делото се успокоил, че  е спечелил делото за тока, все за това говорел и заради това е ходил на психиатър.

           Събрани са по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетеля д-р А.П., от които се установява, че ищецът е ходил в един определен период при него няколко пъти, ставало въпрос за дело водено срещу него от ЧЕЗ, не е споделял за други дела, които да му причиняват емоционален дискомфорт, тревожното състояние на ищеца, описано в приетата по делото етапна епикриза, издадена от д-р П.  е определена на базата на  симптоматиката, която е намерена в него.

           При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи.

           Предявени са искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86 ЗЗД.

           Ответникът прави възражение с правно основание чл. 5 ЗОДОВ.

           Ищецът следва да докаже фактите, от които извежда своите твърдения, а именно, наличието на твърдените вреди, непосредствената им връзка с воденото наказателно производство, както и техния размер.

           Ответникът следва да докаже възраженията си, направени в отговора на исковата молба – правоизключващи, правопрекратяващи, правоотлагащи, правопогасяващи, правоунищожаващи.

           Съгласно  чл. 2, ал. 1, т. 3, предл.1 ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на прокуратурата от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано с влязла в сила присъда – както в случая е налице по повдигнатото на ищеца обвинение.

           Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от съответното длъжностно лице – т.е отговорността на държавата е обективна. Фактическият състав не включва в себе си като предпоставка за възникването на задължение по чл. 4 ЗОДОВ отделните действия, довели до повдигането на незаконно обвинение, сами по себе си също да са били незаконосъобразни като или изобщо не са били регламентирани в закона или са противоречали на материално - и/или процесуално-правни норми. Предвид това, достатъчно е да се установи съществуването на влязла в сила присъда по отношение на ищеца, за да се проведе успешно главно и пълно доказване на посочената предпоставка като основание по ЗОДОВ  за ангажиране на отговорността на Държавата за вредите от незаконно обвинение. Обвинението е винаги незаконно, когато по същото е постановена оправдателна присъда, какъвто е настоящият случай – т.е.отговорността на държавата е обективна и нейното възникване е поставено в зависимост от крайния резултат на наказателното преследване и няма значение дали на определен етап от производството действията на прокуратурата са били законосъобразни или не.

           На следващо място необходимо е да се докаже наличието на вреди (в случая неимуществени) и причинна връзка между повдигнатото незаконно обвинение и настъпилите неблагоприятни последици.

           Предвид  визираните по-горе доказателства по делото следва да се приеме, че е налице посочената от закона хипотеза, тъй като са установени и негативните преживявания на ищеца и обстоятелството, че същите са в следствие на водените против нея наказателни производства.

           Безспорно се констатира, че наказателното преследване е засегнало личността и достойнството на ищеца, същия е получил психо - емоционален дискомфорт, променил поведението си, започнала да  се затваря в себе си, изпитвайки притеснение и страх  от изхода на производството и от реакциите на обкръжението си. Този стрес е променил реакциите и поведението на ищеца. Следва да се отчете и самата продължителност на наказателното производство – около година през което време не е налице отказ от поддържаните обвинения от страна на ответника чрез съответните си представители.

           Въпреки дадените на ответника указания в доклада по делото по реда на чл. 146 ГПК, на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за твърдението му, че е налице хипотезата на чл. 5 от ЗОДОВ, доказателства от ответника в тази насока не са ангажирани в хода на съдебното дирене пред настоящата инстанция.

           При определянето на парично обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2 ЗОДОВ се прилага нормата на  чл. 52 от ЗЗД. В тази връзка е налице постановена съдебна практика от Върховния касационен съд по реда на чл. 290 ГПК –  решение № 532/24.06.2010 г., постановено по гр. дело № 1650/2009 г., ІІІ г. о., решение № 377 от 22.06.2010г., постановено гр. д № 1381/2009 IV г. о., решение от 6.04.2011г., постановено по гр. д. № 951/2010г. III г. о. и др., с които са  дадени разрешения относно критериите, по които се определя обезщетението за неимуществени вреди и същата  практика  има задължителен характер. По въпроса за съдържанието на понятието – справедливост - изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД , е постановено по реда на чл. 290 ГПК и решение по гр. дело 1273/2009 г. на ВКС, ІІІ г. о., съответно в Тълкувателно решение № 3/22.04.2004 г. по т. гр. дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС , т. 11 се сочи, че при определяне на обезщетението за неимуществени вреди се вземат предвид броя на деянията, за които е постановена оправдателна присъда, тежестта на извършените деяния, причинната връзка между незаконосъобразността на всяко едно от обвиненията, за които деецът впоследствие е признат за невинен във връзка с причинените болки и страдания.

           Общо следва да се отбележи, че справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, според съдебната практика включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Затова справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие и тя се извежда от преценката на конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики. Принципът изисква в най-пълна степен компенсиране на вредите на увреденото лице.

           Преценявайки именно съобразно този критерий и конкретно изброените факти: във връзка със спецификата на случая и  във връзка с продължителността на воденото  срещу ищеца  наказателно производство, вида и тежестта на престъплението, в извършване на което е обвинен,  установената интензивност на претърпените душевни страдания от повдигнатото му  обвинение, взетите в този период мерки спрямо него, общественото положение и възрастта, настоящият състав приема, че за обезщетение на неимуществените вреди, претърпени от ищеца, е адекватна сума в размер на 1 000 лева.

           Както е посочено в съдебната практика - определение № 904 от 15.07.2014 г. на ВКС, постановено по гр. д. № 2091/2014 г., IV г. о. обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3  от ЗОДОВ се определя глобално - за всички претърпени неимуществени вреди от този деликт и в този смисъл, неимуществените вреди са конкретно определими и глобално присъденото парично обезщетение за тях следва да съответства на необходимостта за преодоляването им в тяхната цялост, като същевременно обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди. Ето защо, определяне на обезщетение в по-голям размер от присъдения би нарушило принципа за справедливост. 

           Правото на обезщетение възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда, от който момент и същото става изискуемо, респ. възниква задължението на ответника да възмезди пострадалия за претърпените от него вреди - Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ОСГК на ВКС или в случая законна лихва върху сумата се дължи съответно от 12.10.2018 г.  

           С оглед изхода на спора и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ ответникът - Прокуратурата на РБ следва да бъде осъден да заплати на ищеца  предвид частичното  уважаване  на  иска  и съгласно чл. 10, ал. 3, изр. 1 и 2 от ЗОДОВ разноски в размер на  488, 00 лв.

           Така мотивиран, съдът 

 

РЕШИ:

 

           ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на  Г.Б.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, на  основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата 1 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.10.2018 г. до окончателното й изплащане, вследствие неоснователно и незаконосъобразно повдигнато и поддържано от Прокуратурата обвинение по ДП  - 850/2016г., вх. № 2377/2016г.  по описа на РП - Дупница, за което е оправдан с Присъда № 70 от 25.06.2018г. по НОХД № 1729/2017г. по описа на ДнРС, потвърдена с Решение от 12.10.2018г. по ВНОХД № 452/2018г. по описа на КнОС, като иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ  в останалата част до размер от 5 000 лв., т.е. за 4 000 лева, както и претенцията по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху сумата от 4 000 лева за периода от 12.10.2018г. до окончателното изплащане на сумата, ОТХВЪРЛЯ исковете, като неоснователни.

           ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Г.Б.Т., ЕГН **********, с адрес: *** сторените  разноски  в производството на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ в размер на 488, 00 лв.

           

           Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните с въззивна жалба пред Окръжен съд - Кюстендил.

 

                                                                                               

                                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: