№ 2650
гр. Бургас, 25.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ
при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ Гражданско дело
№ 20252120104313 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по исковата молба на Б. П. К.
против „КРЗ ПОРТ БУРГАС“ АД за осъждане на ответника да му заплати
сумата от 38000 лева неимуществени вреди, причинени от трудова
злополука, станала на 06.01.2025г., ведно с мораторна лихва за периода от
настъпване на увреждането до изплащането.
Ищецът твърди, че се намира в трудово правоотношение с ответника,
считано от *****г. и работи като *****. На 06.01.2025г. ищецът бил нощна
смяна, като изпълнявал възложените му задължения по *** в силоз № 8.
Естеството на работата ми се състояло в следното: след като приключи
гравитационното изтичане на зърното от силоза през отвор, находящ се в
долната част на съоръжението, ищецът заедно с колегата му Б. С* следвало
да влязат във вътрешността на силоза и ръчно, посредством гребла и метли
да оберем останалото около 10% от общото количество зърно до пълното
изпразване на силоза. Влизането в силоза се извършва през отвор, който се
намира на стената на цилиндричната част на съоръжението на височина
около три метра от земята. До входния отвор се стига по пътека от
необезопасени метални плоскости с ширина около 50-60 см /без парапет/,
поставени върху редлер /подвижна машина изнасяща зърното от силоза до
кея/. Металните плоскости представляват неустойчиви метални листове,
които често се огъват под тежестта на работниците, а когато вали дъжд или
сняг са мокри и хлъзгави, и опасности при придвижването по тях. Вървейки
по металната пътека, на около един метър преди люка на силоза, ищецът се
подхлъзнал и паднал от височина метър и половина на земята. При
1
падането изпитал силна болка в дясната ръка и незабавно бил откаран от
**** Н.Р. в Шокова зала при УМБАЛ Бургас АД, поради което сигнал на
телефон 112 не бил подаден. Там му била оказана спешна медицинска
помощ, а в Отделение по ортопедия и травматология ми била поставена
гипсова имобилизация, която носил в продължение на тридесет и пет дни.
На 21.01.2025г. бил прегледан от д-р С.Ш. в Отделение по съдебна
медицина при УМБАЛ АД гр. Бургас, където било установено „**********,
което увреждане причинило на пострадалия трайно затруднение
движението на десен горен крайник за срок от 12-14 седмици при обичаен
ход на оздравителния процес“. Твърди се, че медико-биологичните
характеристики на увреждането изпълват състава на чл. 129, ал.1 НК -
средна телесна повреда. Твърди се още, че на 13.10.2024г. се случила друга
трудова злополука с друг колега - Н.К. на същото място при подобни
обстоятелства. Независимо от това, мерки по безопасност от работодателя
не били предприети. По повод на случилото се, работодателят подал
декларация за трудова злополука. По-късно било издадено и разпореждане
на НОИ за приемане на инцидента като трудова злополука. Ищецът твърди,
че бил в болничен 3 месеца и половина след инцидента. Изкарал курс на
рехабилитация и физиотерапия, но при завръщането си на работа се
наложило да вдигне тежко метално въже и ръката му отново силно отекла.
След случилото се изпитва силни болки в областта на счупването, които и
до момента не са отшумели. Нараняването му причинява значителен
дискомфорт, затруднения в чисто битов план - при обслужване на най-
елементарни физиологични и хигиенни нужди в продължение на месеци
след злополуката. имах нужда от помощ за най-елементарни дейности в
продължение на няколко месеца след злополуката. Бездействието по време
на болничния го потискало емоционално, чувствал се безполезен за себе си
и семейството ми. Отслабнал около 15 кг телесно тегло. Не можел да
тренира, а двигателната активност за ищеца като млад човек e от
изключително значение за тялото и менталното здраве. Ищецът бил
изолиран и от социалния си кръг, в който се включва приятелите му, които
активно се занимават със спорт. Опасява се, че последиците от травмата ще
го следват през целия му живот - по време на преходни сезони, влажност,
студ ще изпитва болка в засегнатото място. Не било препоръчително
изобщо да натоварва ръката с тежести, което го ограничавало в заниманията
му с любимия спорт, а от друга - затруднявало работата му, която е изцяло
физическа и силова, би го ограничило при търсенето на друга работа. Счита,
че понесените от него болки и страдания следва да бъдат овъзмездени със
сумата от 38000 лева, която е справедлива. Моли се за уважаване на
исковете.
Ответникът е представил писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, с
който оспорва исковете. Признава факта на настъпване на трудова
злополука на 06.01.2025г. с ищеца К.. Счита, че не са налице основания за
заплащане на сумата от 38000 лева. Твърди, че трудовата злополука е
настъпила в резултат на нарушаване на инструкциите за безопасна работа от
страна на К., а именно т.3.5 от Инструкция за безопасна работа в ограничени
2
(затворени) пространства (Инструкцията), относно изискванията за
влизането и излизането в ограничено пространство се извършва с
използване на стационарни стълби (там където са налични) или подходящи
преносими стълби. Сочи, че при постъпване на работа, на ищеца е бил
проведен начален инструктаж по безопасност на труда, запознат е с
Инструкцията и Карта за оценка на риска №24 относно „опасност от
подхлъзване, загуба на равновесие и падане при движение, при почистване
на зърнения терминал и силозите“, което може да доведе до контузии и
наранявания. На К. бил проведен изпит относно безопасните методи на
работа, свързани със заеманата длъжност. Сочи, че ищецът не е използвал
стълба, а „пътека от метални плоскости, поставени върху редлер (подвижна
машина изнасяща зърното от силоза до кея)“, което счита за проява на груба
небрежност. Прави възражение за съпричиняване по чл.201, ал.2, т.1 от
Кодекса на труда и моли за намаляване на обезщетението. Прави
възражение за намаляване на обезщетението с получените от ищеца
обезщетения по общественото осигуряване, на основание чл.200, ал. 3 КТ за
временна нетрудоспособност за периода от 07.01.2025 год. до 15.04.2025
год. Прави възражение за намаляване на обезщетението с полученото от
ищеца застрахователно обезщетение, на основание чл.200, ал.4 КТ. Твърди,
че “КРЗ Порт Бургас” АД е сключил със ЗАД „*****“ застраховка „Трудова
злополука“ по застрахователна полица №0*****, по която К. е застрахован и
е получил обезщетение в размер на 694.72 лева. Моли се за отхвърляне на
иска .
В съдебно заседание, ищецът чрез своя процесуален представител
поддържа предявените искове.
В съдебно заседание ответното дружество не изпраща представителн, но
с писмена молба оспорва исковете.
Предявени са кумулативно съединени искове по чл.200 КТ и чл. 86 ЗЗД,
които са допустими.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
По делото не е спорно и се установява от приложените писмени
доказателствени средства, че страните са в трудово правоотношение, считано
от *****г. и ищецът работи като младши *****. Представен е трудов договор
от *****г. подписан от страните и длъжностна характеристика. Представена е
инструкция за безопасна работа в ограничени пространства издадена от
ответното дружество и служебна бележка от *****г.,подписана от ищеца,
видно от която е проведен начален инструктаж по безопасност, хигиена на
труда и противопожарна охрана. Представена е карта за оценка на риска,
както и служебна бележка подписана от ищеца, видно от която същият е
запознат. Представен е изпитен протокол от 24..06.2024 г., видно от който на
ищеца му е проведен изпит за проверка на знанията по безопасните методи на
работа и готовност за самостоятелна работа съгласно заеманата длъжност.
От представеното Разпореждане от 22.01.2025г. издадено от органа на
3
ТП НОИ Бургас, Съдебномедицинско удостоверение № ****г., болнични
листи и признанието на ответника, се установява, че по време и по повод
трудовите си задължения ищецът вървейки по металната пътека - редлер, на
около един метър преди люка на силоза, се подхлъзнал и паднал от височина
метър и половина на земята. При падането изпитал силна болка в дясната ръка
и на 21.01.2025г. било установено „**********. Това травматично увреждане
е признато за трудова злополука.
Видно от застрахователна полица №0***** и преводно нареждане №
***** от 04.04.2025г. КРЗ Порт Бургас” АД е сключил със ЗАД „*****“
застраховка „Трудова злополука“, по която ищецът е застрахован и е получил
обезщетение в размер на 694.72 лева. Видно от справка издадена от НОИ на
ищецът е заплатено обезщетение за временна неработоспособност за периода
от 07.01.2025г. до 15.04.2025г. в размер на 7132,96 лв.
От показанията на разпитания по делото свидетел Б. В* С* – колега на
ищеца, се установява, че заедно работят на длъжност оператор на силоз, като
свидетелят е присъствал по време на инцидента, без да е видял падането.
Установява се, че работниците не са информирани устно да носят стълба или
друг елемент, за който да се закрепят при извършване на съответния вид
дейност. Стълбите били поставени след злополуката с ищецът. Работниците
били обучавани да преминават по метални редлери към люка на силоза.
Инструкциите се подписвали без да бъдат четени подробно. Ищецът
отсъствал от работа четири месеца след злополуката. След като се върнал на
работа ищецът продължавал да има болки в ръката и изпитвал затруднения в
работата си, която се състояла в това да се изнася зърно от силозите, което се
събира с лопати. Преди злополуката ищецът спортувал, като след нея спрял.
От показанията на разпитания по делото свидетел Т.Д. К.а – майка на
ищеца, се установява, че след злополуката ищецът се прибрал вкъщи с
гипсирана ръка. Първите пет денонощия ищецът изпитвал големи болки и бил
на болкоуспокояващи. Свидетелката взела отпуск, за да се грижи за него
вкъщи. Тридесет дни ищецът бил с гипс, като ползвал найлони при къпане.
След махане на гипса започнал да ходи на рехабилитация. Преди травмата
ищецът спортувал бокс, футбол и ходил на фитнес. Ищецът след травмата не
искал да излиза и бил отчаян. Към настоящия момент ищецът си служил с
ръката но изпитвал болки при падане на температурите. През лятото не е имал
проблеми.
От заключението по назначената съдебно-медицинска експертиза се
установява, че пострадалият Б. П. К. е получил: **********, което увреждане
причинява на пострадалия трайно затруднение движението на десен горен
крайник за срок от 12-14 седмици при обичаен ход на оздравителния процес.
Болки в областта на дясна ръка. Получените наранявания отговарят да са
получени по време и начин, както се съобщава от пострадалия, при падане от
неголяма височина на терен. Възстановителния период е продължил около
четири месеца , като в момента пострадалия изпитва още силни болки при
извършване на физическа дейност и смяна на климатичните условия,получава
отоци в областта на счупването. В периода на обездвижване на К. му е била
необходима чужда помощ при извършване на ежедневните нужди , поради
4
наложената имобилизация на дясна ръка ,това е довело до ограничения в
качеството му на живот . /млад мъж,който не може да извършва движения с
дясна ръка /. На този етап от възстановяването на счупването не е желателно
извършване на директни движения с физическо натоварване на ръката , като
бокс , фитнес и други видове спорт.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като същите са
логични непротиворечиви и съответстват на събрания по делото
доказателствен материал, както и на заключението на съдебно-медицинската
експертиза. Последната е професионално извършена и няма съмнения относно
нейната правилност, поради което съдът я кредитира в цялост. Съдът не
кредитира показанията на свидетеля Т.Д. К.а, в частта в която се заявява, че
пострадалият е отслабнал 15 килограма и е приемал главно течна храна, тъй
като подобни вреди, които да са във връзка с настъпилата травма не са
установени от заключението на експертизата.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
закона, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ за вредите от трудова злополука или
професионална болест, които са причинили временна неработоспособност,
трайна неработоспособност над 50 % или смърт на работника или служителя,
работодателят отговаря имуществено, независимо от това, дали негов орган
или друг негов работник или служител има вина за настъпването им, като
дължи обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена и
имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или
пенсията по общественото осигуряване – ал. 3.
Видно от законовата разпоредба, фактическият състав за възникване на
отговорността на работодателя при телесни увреждания на работника или
служителя, имаща по същество обективен характер, включва следните
кумулативни предпоставки: 1 наличие на трудово правоотношение между
работодателя и пострадалия работник/служител; 2 професионално заболяване
или трудова злополука, претърпяна от работника или служителя в периода на
трудовото правоотношение, която да е причинила травматични увреждания; 3
неимуществена вреда, претърпяна от пострадалото лице и 4 причинна връзка
между трудовата злополука и неимуществените вреди.
В настоящия случай посоченият фактически състав е налице.
С Разпореждане № 5104-02-10/22.01.2025г. ТП на НОИ -Бургас, на
основание чл.60 ал.1 КСО декларираната злополука, станала с ищеца на
06.01.2025г. е приета за трудова злополука по чл.55 ал.1 КСО. Прието е, че се
касае за внезапно травматично увреждане на здравето, станало през време и
по повод на извършваната работа. ***** К. се е подготвил за ръчно обиране на
останалото зърно в силоз №8. След като се качил на редлера, на около един
метър преди люка на силоза се е подхлъзнал и е паднал на бетона на дясната
ръка, при което е получил ****. Това са обстоятелствата, декларирани от
самия ответник в декларацията му подадена до ТП на НОИ - гр. Бургас и
послужили за признаването на събитието като трудова злополука по чл. 55,
ал.1 КСО. Разпореждането като необжалвано от работодателя е влязло в сила.
5
Разпореждането има характер на индивидуален установителен
административен акт относно наличието или не на трудова злополука, от една
страна, а, от друга, представлява официален удостоверителен документ по
смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК за съдържащите се в него факти с обвързваща
съда материална доказателствена сила /в този смисъл: Решение № 109/2012 г.
по гр. д. № 622/2011 г. ІV ГО на ВКС, Решение № 319/2010 г., ІІІ ГО на ВКС/.
С разпореждането се установява, че травматичното увреждане е настъпило по
повод изпълнение на трудовите задължения, както и че е причинила временна
неработоспособност
Размерът на обезщетението на доказаните неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на
чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. Във всеки случай, за да отговаря на
критерия справедливост, определеното от съда обезщетение следва при
отчитане на всички релевантни по делото обстоятелства, относими към
пострадалото лице и претърпените от него увреждания по най-пълен начин да
обезщетява претърпените болки и страдания и в този смисъл да се явява техен
паричен еквивалент /Решение № 33 от 04.04.2012 г. по т. д. № 172/2011 г., на
ВКС, II т. о.; Решение № 198 от 3.10.2014 г. по гр. д. № 2307/2014 г., на ВКС,
III г. о.; Решение № 95 по гр. д. № 5805/2013 г. на ВКС, III г. о; Решение №
389/13 г. от 04.08.2014 г. по гр. д. № 40/2013 г. на ВКС, IV г. о. и др. /.
Принципът за справедливост включва в най-пълна степен компенсиране
на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, когато съдът е
съобразил всички доказателства, релевантни към реално претърпените от
увреденото лице морални вреди (болки и страдания), решението е
постановено в съответствие с този принцип.
От приетите по делото заключение на съдебно-медицинска експертиза,
свидетелските показания и писмените доказателствени средства – болнични
листи се установи, по-горе описаното травматично увреждане,
предоставените медицински услуги и проведеното лечение, което е
стандартно за този тип увреждания и е било адекватно и своевременно
предприето. Установени са болките и страданията претърпени по време на
възстановителния период – продължил около четири месеца, както и
последиците на увреждането, които засягат движенията на крайника и към
настоящия момент, към който все още ищецът е в невъзможност да упражнява
спортна дейност, която е била част от ежедневието му. Съдът отчита
посочените обстоятелства, като съобразява и факта, че ищецът е бил в
трудоспособна и млада възраст, като непосредствено след инцидента и по
време на възстановяването си в продължение на 4 месеца е изпитвал болка и
дискомфорт и се е налагало да бъде подпомаган в ежедневните си нужди.
Следва да се съобрази и фактът, че поради претърпяната злополука ищцовата
страна не е имала възможност да полага физически труд.
Съдът взе предвид и обществено-икономическите отношения и
отражението им към размера на неимуществените вреди. Налице е връзка
между стандарта на живот в страната и претърпените вреди, респективно
размера на обезщетението. Тя е израз именно на критерия на справедливостта,
който не може да съществува извън конкретните условия, включващи и време
6
и място на възникване на увреждането, етап на обществено-икономическо
развитие, конкретна икономическа конюнктура, стандарт на живот, средно
статистически размер на доходите /Решение № 215 от 03.02.2017 г. по т. д. №
2908/2015 г. на ВКС, I т. о. /.
Същевременно, съдът отчита обстоятелството, че ищецът не е
претърпял допълнително усложнение в следствие на увреждането и има
изглед последиците от травмата да бъдат напълно излекувани, без да останат
трайни негативни изменения в състоянието и функциите на крайника. Следва
да се съобрази и фактът, че не са налице доказателства да са търпени по-
интензивни и силни болки и страдания, както и по-дълготрайни и тежки
неудобства от обичайните такива за подобна травма, като процесната. Съдът
намира, че този вид травма не може да предизвика необходимостта
пострадалият да приема основно течна храна и да загуби тегло от 15
килограма. Липсват доказателства за опосредена причинна връзка, като не
може да се изведе аргумент, че приемането на течна храна е именно
счупването на ръката. Действително емоционалното състояние на
пострадалият може да предизвика загубата на тегло, но не в твърденият в
исковата молба размер. Съдът отчита и факта, че не се е налагала оперативна
намеса и че ищецът е изписан бързо от болничното заведение в добро общо
състояние.
Предвид всичко изложено, съдът намира, че определянето на
обезщетение за неимуществени вреди на ищеца, следва да бъде в размер на
общо 8 500 лева.
Определянето на размер, различен от посочения и съобразно всички
факти и обстоятелства по делото, не би бил съответстващ на изискванията на
справедливостта.
Съдът намира за неоснователно направеното от името на ответника
възражение за намаляване на дължимото обезщетение, поради проявена от
пострадалия груба небрежност. Съгласно чл. 201, ал. 2 КТ отговорността на
работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата
злополука като е допуснал груба небрежност. За последната няма дефиниция в
гражданското право, но може да се определи като степен на небрежността,
като неполагане на дължимата грижа от едно лице с оглед естеството на
дейността и условията за нейното извършване. Грубата небрежност може да
се определи и като грижата, която би положил и най-небрежният човек при
упражняване на опредЕ. дейност при подобни условия. Грубата небрежност
може да има и когато пострадалият е извършил действия в нарушение на
установените правила за безопасност на труда, предвиждайки възможност за
настъпване на вредоносен резултат, но лекомислено се е надявал да го
предотврати /Решение № 348/11.10.2011 г. по гр. д. № 387/10 г., ГК, ІV г. о на
ВКС, Решение № 79/27.02.12 г. по гр. д. № 673/1 г., ГК, ІV г. о. на ВКС,
Решение № 719/10.11.2009 г. по гр. д. № 2898/08 г., Г. К., І г. о. на ВКС,
Решение № 1176/14.11.2008 г. по гр. д. № 5228/07 г., ГК, ІІ г. о. на ВКС и др. /.
С оглед на така дефинираната груба небрежност следва да се прецени
поведението ищеца при настъпването на трудовата злополука - дали е
нарушил установени правила на безопасност на труда и дължимата грижа. В
7
тежест на работодателя, който е направил възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат поради груба небрежност, е да го докаже, като в тази
връзка ангажира всички допустими доказателства. / Решение № 60/05.03.2014
г. по гр. д. № 5074/13 г., IV г. о. на ВКС/. Такива доказателства не са
ангажирани, поради което и възражението по чл. 201, ал. 2 КТ е недоказано. В
случая не е доказано кои норми на правилата на безопасност на труда са
нарушени от ищцовата страна. Действително в инструкцията за безопасна
работа с която ищецът е бил запознат е записано, че „влизането и излизането в
силоза се извършва с използване на стационарни или преносими стълби
(където са налични). По делото се установи от показанията на свидетелят Б.
В* С* – колега на ищеца, че работниците не са разполагали с преносими
стълби, а са били обучени да се предвижват по редлери, като винаги била
такава практиката. При тези факти не може да се напри извод, че работника е
нарушил правилата за работа, поради което възражението за груба небрежност
проявена от него е неоснователно.
От така определеното обезщетение следва да се приспадне платеното от
застрахователя по застрахователното правоотношение обезщетение (чл. 200,
ал. 4 КТ), установено със съответните документи. В случая е доказано, че е
заплатено такова в размер на 694,72 лв., Сумата платена от застрахователя
подлежи на приспадане както от обезщетението за имуществени вреди така и
от обезщетението за неимуществени вреди - Решение № 211 от 29.03.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 719/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борис Илиев.
Неоснователно е възражението на ответника обезщетението да бъде
намалено с изплатените суми от общественото осигуряване представляващи
обезщетение за временна неработоспособност. Това е така, защото
обезщетението от общественото осигуряване компенсира загубата на
трудовото възнаграждение и то следва да се приспадне от присъденото
обезщетение за пропуснати ползи – имуществени вреди, причинени от
трудовата злополука и изразяващи се в неполучено трудово възнаграждение.
Обезщетението за неимуществените вреди, няма връзка с обезщетението по
общественото осигуряване. Получаването на двете обезщетения - за
неимуществени вреди по чл. 200 КТ и обезщетението от общественото
осигуряване, компенсиращо загубата на трудовото възнаграждение, не е
двойно плащане и не води до неоснователно обогатяване. В този смисъл
Решение № 54 от 23.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3649/2018 г., III г. о., ГК,
докладчик съдията Александър Цонев.
С оглед изхода на делото, своевременно направените искания от двете
страни за присъждането на разноски и представените доказателства за тяхното
реализиране, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се
присъдят сторените по делото съдебно – деловодни разноски съобразно
уважената част от иска. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника
следва да се присъдят разноски съобразно отхвърлената част от иска.
Съдът намира, че и двете направени от срещуположните страни
възражения за прекомерност на уговорените адвокатски възнаграждения на
процесуалните им представители са основателни и хонорарите не са
съответни на фактическата и правна сложност по делото. Съдът намира, че
8
адвокатските възнаграждения на процесуалните представители на двете
страни следва да бъдат репарирани съобразно размер от 2100 лв., който
отговаря на сложността на делото, размера исковата претенция и фактически
извършената работа, доколкото делото е приключило в едно съдебно
заседание. Този размер е съобразен и с пазарните условия за предоставяната
адвокатска услуга.
В полза на бюджета на съдебната власт следва да бъде присъдена
дължимата държавна такса по отношение на уважената част от иска на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.200 КТ и чл. 86 ЗЗД „КРЗ ПОРТ БУРГАС“
АД, с ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр. Б**** да заплати на
Б. П. К. с ЕГН ********** с адрес: гр. Б*****, сумата в размер на 7805,28 лв.
(седем хиляди осемстотин и пет лева и двадесет и осем стотинки),
представляващи справедливо обезщетение за неимуществените вреди – болки
и страдания, причинени от трудова злополука, настъпила на 06.01.2025г.,
ведно с мораторна лихва за периода от настъпване на увреждането –
06.01.2025 г. до пълното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ
исковете за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над
присъдените 7805,28 лева до пълния претендиран размер от 38 000 лева и за
лихва за забава върху обезщетението за отхвърлената част, като
неоснователни.
ОСЪЖДА „КРЗ ПОРТ БУРГАС“ АД, с ЕИК **** със седалище и адрес
на управление: гр. Б**** да заплати на Б. П. К. с ЕГН ********** с адрес: гр.
Б*****, сумата от 431,34 лв. (четиристотин тридесет и един лева и тридесет и
четири стотинки) представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА Б. П. К. с ЕГН ********** с адрес: гр. Б*****, да заплати на
„КРЗ ПОРТ БУРГАС“ АД, с ЕИК **** със седалище и адрес на управление:
гр. Б****, сумата от 1668,65лв. (хиляда шестстотин шейсет и осем лева и
шейсет и шест стотинки) представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА „КРЗ ПОРТ БУРГАС“ АД, с ЕИК **** със седалище и адрес
на управление: гр. Б**** да заплати по сметка на Районен съд Бургас сумата в
размер на 362,21 лв. (триста шейсет и два лева и двадесет и една стотинки),
представляващи държавна такса за разглеждане на предявените искове.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
9