Решение по дело №12718/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 5213
Дата: 25 ноември 2019 г. (в сила от 25 ноември 2019 г.)
Съдия: Геновева Пламенова Илиева
Дело: 20193110112718
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 август 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№

Гр. Варна, __.11.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                           

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА

                                                       

при участието на секретаря Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Г. Илиева гр.д. № 12718 по описа за 2019 г.:

 

Производството по делото е образувано по предявени от С.В. срещу „Т.“ ЕООД, *** в условията на обективно кумулативно съединени искове, както следва:

1./ с правно основание чл. 242 вр. чл. 128, ал.1, т.2 КТ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 1 630 лв., претендирана като неизплатено основно трудово възнаграждение за периода от месец декември 2018г. до месец февруари 2019г. /вкл./, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 09.08.2019г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 72, 04 лв., претендирана като обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва, считано от деня, следващ падежа на задължението за заплащане на нетно трудово възнаграждение до деня, предхождащ подаване на исковата молба, както следва:

1./ за месец декември 2018г. сумата от 510 лв. и обезщетение за забава в размер на 26, 78 лв. за периода от 01.02.2019г. до 08.08.2019г. /вкл./;

2./ за месец януари 2019г. сумата от 560 лв. и обезщетение за забава в размер на 25, 04 лв. за периода от 01.03.2019г. до 08.08.2019г. /вкл./;

3./ за месец февруари 2019г. сумата от 560 лв. и обезщетение за забава в размер на 7, 66 лв. за периода от 01.04.2019г. до 08.08.2019г. /вкл./;

2./ с правно основание чл. 261 КТ за заплащане на сумата от 74, 75 лв., претендирана като неизплатено възнаграждение за положен нощен труд за времето от 01.12.2018г. до 01.03.2019г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 09.08.2019г. до окончателното изплащане на задължението;

3./ с правно основание чл. 262 КТ за заплащане на сумата от 625, 05 лв., претендирана като неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за времето от 01.12.2018г. до 01.03.2019г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 09.08.2019г. до окончателното изплащане на задължението;

4./ с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 592, 20 лв., претендирана като обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, за 7 дни от 2018г. и 5 дни за 2019г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 30.05.2019г. до окончателното изплащане на задължението;

 

5./ с правно осн. чл. 226, ал. 2 КТ за заплащане на сумата от 2 100 лв., претендирана като обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка за периода от 01.03.2019г. до 13.06.2019г. в размер на брутното трудово възнаграждение от деня на прекратяване на трудовото правоотношение до предаване на трудовата книжка, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 30.05.2019г. до окончателното изплащане на задължението;

Искът е основан на твърдения, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което С. Вълчев е заемал длъжността “охранител” с основно трудово възнаграждение в размер на 510 лв., платимо ежемесечно до последния календарен ден на месеца, следващ този за който е възникнало възнаграждението, като същото е прекратено въз основа на заповед № 022 – 064 – 2019/01.03.2019г., на осн. чл. 325, ал.1, т. 1 КТ.

Ищецът твърди, че работодателят не е заплатил полагащото му се трудово възнаграждение за месец декември 2018г. до месец февруари 2019г. /вкл./, обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и обезщетение положен нощен и извънреден труд.

Неизпълнението на основното задължение на работодателя да заплаща възнаграждение за положения труд има за последица изпадането му в забава, поради което дължи и обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва, считано от деня, следващ падежа на задължението за заплащане на нетно трудово възнаграждение до деня, предхождащ подаване на исковата молба.

Поддържа се още, че работодателят дължи обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжа за периода от 01.03.2019г. до 13.06.2019г., която му е била предадена едва след намесата на „Инспекция по труда“ – Варна.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „Т.“ ЕООД, не е депозирал писмен отговор. Редовно призован, не се явява законен или упълномощен представител.

За да се произнесе по спора съдът съобрази следното:

Ангажираните по делото доказателства установяват, че между страните е съществувало трудово правоотношение по трудов договор № 064/17.08.2018г., по силата на което С. Вълчев е приел да изпълнява в ответното дружество длъжността “охранител” при уговорено основно трудово възнаграждение от 510 лв. и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит от 0, 6 % за всяка година.

Трудовото правоотношение е прекратено със заповед № 022 – 064 – 2019/01.03.2019г., на осн. чл. 325, ал. 1 КТ.

Ответникът не е оспорил твърденията, изложени от ищеца, че за процесните периоди работодателят не е заплатил основно трудово възнаграждение, ведно с обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва и обезщетенията по 261 КТ, чл. 262 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 226, ал. 2 КТ.

Съдът като взе предвид, че с връчените на ответника съобщение за връчване на препис от исковата молба и подаване на писмен отговор (чл.131 ГПК) – приложение № 7 и призовка за страна за открито съдебно заседание (чл.142 ГПК) – приложение №1, са му указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание, както и че исковете са вероятно основателни с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че следва да бъде поставено неприсъствено решение, като предявените искове бъдат уважени в претендираните размери.

В полза на ищеца следва да се присъдят сторените по делото съдебно – деловодни разноски в размер на 600 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

Ответното дружество „Т.“ ЕООД следва да бъде осъдено да заплати следващите се за производството държавни такси по обективно съединените искове в размер на 349, 20 лв., на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.

Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл. 238, ал.1 и чл. 239 ГПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „Т.“ ЕООД, *** ДА ЗАПЛАТИ на С.М.В., ЕГН **********,*** сумата от 1 630 лв. /хиляда шестстотин и тридесет лева/, представляваща неизплатено основно трудово възнаграждение за периода от месец декември 2018г. до месец февруари 2019г. /вкл./, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 09.08.2019г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 72, 04 лв. /седемдесет и два лева и четири ст./, представляваща обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва, считано от деня, следващ падежа на задължението за заплащане на нетно трудово възнаграждение до деня, предхождащ подаване на исковата молба, както следва: 1./ за месец декември 2018г. сумата от 510 лв. и обезщетение за забава в размер на 26, 78 лв. за периода от 01.02.2019г. до 08.08.2019г. /вкл./; 2./ за месец януари 2019г. сумата от 560 лв. и обезщетение за забава в размер на 25, 04 лв. за периода от 01.03.2019г. до 08.08.2019г. /вкл./; 3./ за месец февруари 2019г. сумата от 560 лв. и обезщетение за забава в размер на 7, 66 лв. за периода от 01.04.2019г. до 08.08.2019г. /вкл./, на осн. чл. 242 вр. чл. 128, ал.1, т.2 КТ и чл. 86 ЗЗД.

 

ОСЪЖДА „Т.“ ЕООД, *** ДА ЗАПЛАТИ на С.М.В., ЕГН **********,*** сумата от 74, 75 лв. /седемдесет и четири лева и седемдесет и пет ст./, представляваща неизплатено възнаграждение за положен нощен труд за времето от 01.12.2018г. до 01.03.2019г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 09.08.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 261 КТ.

 

ОСЪЖДА „Т.“ ЕООД, *** ДА ЗАПЛАТИ на С.М.В., ЕГН **********,*** сумата от 625, 05 лв. /шестстотин двадесет и пет лева и пет ст./, представляваща неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за времето от 01.12.2018г. до 01.03.2019г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 09.08.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 262 КТ.

 

ОСЪЖДА „Т.“ ЕООД, *** ДА ЗАПЛАТИ на С.М.В., ЕГН **********,*** сумата от 592, 20 лв. /петстотин деветдесет и два лева и двадесет ст./, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, за 7 дни от 2018г. и 5 дни за 2019г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 30.05.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 224, ал. 1 КТ.

 

ОСЪЖДА „Т.“ ЕООД, *** ДА ЗАПЛАТИ на С.М.В., ЕГН **********,*** сумата от 2 100 лв. /две хиляди и сто лева/, представляваща обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка за периода от 01.03.2019г. до 13.06.2019г. в размер на брутното трудово възнаграждение от деня на прекратяване на трудовото правоотношение до предаване на трудовата книжка, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 30.05.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 226, ал. 2 КТ.

 

ОСЪЖДА „Т.“ ЕООД, *** ДА ЗАПЛАТИ на С.М.В., ЕГН **********,*** сумата от 600 лв. /шестстотин лева/, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

ОСЪЖДА „Т.“ ЕООД, *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна сумата от 349, 20 лв. /триста четиридесет и девет лева и двадесет ст./, представляваща дължими за производството държавни такси, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.

 

НЕПРИСЪСТВЕНОТО РЕШЕНИЕ не подлежи на обжалване на основание чл.239, ал.4 ГПК.

 

На страните да се връчат преписи от решението.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: