Определение по дело №607/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на С. М. С. с . С. чрез адв. Ч. гр. В. Търново ул. България № 3, вх Б против Заповед за прилагане на ПАМ с изх. № 24-1739-000118/17.7.2024г. издадена от Л. Л. – старши полицай в РУ В. Търново към ОД на МВР В. Търново. От съда се иска отмяна на обжалвания акт за налагане на ПАМ- спиране от движение на ППС до предоставяне на сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност „ .

Ответник жалба Старши полицай в РУ В. Търново към ОД на МВР В. Търново не заема становище по жалбата. Прави възражение за прекомерност на разноските.

СЪДЪТ като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства от фактическа страна намира за установено следното : На 17.07.2024г. в2:38 часа жалбоподателят на път Коритна –Български извод – Микре – Севлиево – Велико Търново- Омуртаг- Търговище, представляващ път I-4 е управлявал МПС Мерцедес Е200 с рег. № [рег. номер] без валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“. За това нарушение е бил съставен АУАН и издадена процесната Заповед. След като е извършил надлежна проверка Началник РУ В. Търново е установил, че образуваното производство с горепосочения АУАН по чл 483, ал.1, т.1 от КЗ е незаконосъобразно, поради което същото е прекратено по чл. 54, ал.1 ,т.1 от ЗАНН. Съответно не са налице материалните предпоставки за издадената ЗППАМ“Временно спиране на МПС от движение „ по чл. 171, т.2, б“в“ от ЗДвП. С оглед на това със Заповед № 1739р-21187/2.08.2024г. изцяло е оттеглена оспорената Заповед за налагане на ПАМ. По делото е представен от адв. Ч. надлежно упълномощен от жалбоподателя списък с разноски в размер на 10 лева д.т. и адвокатско възнагарждение в размер на 400 лева, което видно от сключения договор за правна защита и съдействие от 23.07.2024г. е заплатено изцяло в брой.

С оглед на така установеното,СЪДЪТ намира, че е налице оттегляне на оспорения индивидуален административен акт, поради което е приложима разпоредбата на чл. 156, ал.1 от АПК, като съгласно чл. 159, т. 3 от АПК оттеглянето на акта е основание за прекратяване производството по делото. По аргумент на противното, тъй като оттеглянето е станало преди първото по делото о.з. то не се иска съгласие на жалбоподателя- -чл.156, ал.2 от АПК.

На основание чл. 143, ал. 2 от АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски – 10 лева д.т. и 400 лева адвокатско възнаграждение.

От страна на ответник жалба е направено възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК въдв вр. С чл. 144 от АПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

Съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 /9.7.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при този вид дела без материален интерес, непосочени в ал. 2 минималното такова е 1000 лева . Размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента, като чл. 36, ал.2 от ЗА посочва, че този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Предвид чл. 78, аол. 5 от ГПК във вр. С чл. 144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от ЗА. В случая предвид факта, че заплатеното такова от 400 лева е под минимума, фактическата и правна сложност на делото адвокатското възнаграждение не е прекомерно, като съдът взе предвид и Решение на СЕС по дело С-438/22г.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/6.11.2013г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, разноски се присъждат когато са направени. По делото е представен договор за правна защита и съдействие за настоящата инстанция, в него е отразено плащане в брой, което означава, че договорът има характер на разписка, доказваща заплащането му. Следва да се подчертае, че разноските са направени преди издаване на Заповедта за оттегляне на ЗППАМ, следователно са дължими.

По изложените съображения и с оглед изхода на спора, съдът намира, че са налице основанията за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя в размер на 410 – четиристотин и десет- лева.

Водим от горното и на основание чл. 159, т. 3 осми състав на Административен съд Велико Търново

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на С. М. С. с . С. чрез адв. Ч. гр. В. Търново ул. България № 3, вх Б против Заповед за прилагане на ПАМ с изх. № 24-1739-000118/17.7.2024г. издадена от Л. Л. – старши полицай в РУ В. Търново към ОД на МВР В. Търново, поради оттегляне на акта. .

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 607/2024 г. по описа на Административен съд – Велико Търново.

ОСЪЖДА ОД на МВР В. Търново да заплати на С. М. С. с . С. разноски в производството в размер на 410- четиристотин и десет – лева.

Определението ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок, считано от връчване на съобщението