и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 2/24.01.2007 год., постановена по Н.о.х.дело № 973/2007 год., Кърджалийският районен съд е признал Джанер Тасим Тасим от гр.Кърджали за виновен в това, че в периода от 18.09.2006 год. до 24.09.2006 год. в гр.Кърджали, при условията на продължавано престъпление, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил " ВАЗ" с ДК № К 17 40 АВ, без съответното свидетелство за управление, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответното свидетелство за управление с наказателно постановление на Началника на РПУ - Кърджали № 2332/24.08.2005 год., влязло в сила на 20.09.2005 год.; НП № 2351/24.08.2005 год., влязло в сила на 20.09.2005 год., НП № 3436/20.07.2006 год., влязло в сила в сила на 29.08.2006 год. и НП № 3310/20.07.2006 год., влязло в сила на 29.08.2006 год., поради което и на основание чл.343в ал.2, във вр.с ал.1, във вр.с чл.26 ал.1 и чл.54 от НК го е осъдил на наказание "лишаване от свобода" за срок от 3 /три/ месеца, като на осн. чл. 45 б. „б" от ЗИН е определил първоначален „лек" режим на изтърпяване на наказанието. На основание чл. 68 ал.1 от НК съдът е постановил да бъде изпълнено и наложеното на подс.Джанер Тасим с присъда № 37/25.09.2003 год. по НОХД № 462/2003 год. по описа на РС-Кърджали наказание „лишаване от свобода" за срок от 3 /три/ месеца. Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият Джанер Тасим Тасим от гр.Кърджали, който я обжалва, като счита наложеното му наказание за явно несправедливо, тъй като не съответствувало на тежестта на деянието, на обществената опасност на деянието и на дееца. Счита, че при постановяване на присъдата съдът не бил взел предвид наличието на изключителни и многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства; както и че целите на наказанието спрямо него биха могли да бъдат постигнати и при постановяване на друго, по-леко наказание. Моли да бъде изменена обжалваната присъда, като бъде намален размера на наложеното му наказание или му бъде наложено по-леко такова. В съдебно заседание, лично и чрез защитника си поддържа жалбата си така, както е предявена. Моли да бъдат преценени и причините за извършване на деянието, както и обстоятелството, че обществената опасност на деянието не е от най-високите, тъй като макар и без правоспособност, подсъдимият бил изкарал шофьорски курсове и имал книжка. Бил оказал и съдействие за разкриване на обективната истина, направил самопризнания и изразявал съжаление за извършеното, както и единствен се грижел за двете си деца. Твърди, че продал колата си, като искал само да е при децата си и да не бъде пращан в затвора. Моли да му бъде наложено наказание „пробация”. Представя нови доказателства. Прокурора от Окръжна прокуратура – Кърджали в съдебно заседание изразява становище, че жалбата е неоснователна. Счита, че първоинстанционният съд е взел предвид всички смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, като намира, че наложеното му наказание не е явно несправедливо. Моли обжалваната присъда да бъде потвърдена. Не сочи нови доказателства. Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваната присъда, с оглед правилността й и оплакванията, наведени в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е неоснователна. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение. Събрани са необходимите и възможни, искани и посочени от страните доказателства, като при проведеното от въззивния съд съдебно следствие са събрани нови писмени и гласни доказателства - 2 бр. удостоверения за раждане, издадени от Община Кърджали, от които се установява, че подс.Тасим е баща на две малолетни деца; удостоверение за получени социални помощи от Селиме Рамадан Юсеин – майка на децата, за 2006 и 2007 год.; както и показания на св.Селиме Юсеин. От събраните и от двете инстанции доказателства, по несъмнен и категоричен начин се установява следната фактическа обстановка: Подс.Джанер Тасим живее постоянно в гр.Кърджали на съпружески начала със св.Селиме Юсеин, с която имат родени две малолетни деца. И двамата са безработни, като подс.Тасим от време на време работел каквато работа намери, а св.Юсеин получавала социални помощи, с които се препитавали. От началото на м.февруари 2002 год. подс.Тасим придобил правоспособност за управление на МПС за категории „В” и „М”, като му било издадено свидетелство за правоуправление № *********/01.02.2002 год. От 1997 год. до настоящия момент същият е бил наказван по административен път за допуснати административни нарушения по ЗДвП 69 /шестдесет и девет/ пъти. С влязла в сила заповед № 4011/20.04.2004 год. на Началника на сектор "ПП - КАТ" –Кърджали, поради множеството извършени нарушения на ЗДвП от подсъдимия Джанер Тасим, са му били отнети всички контролни точки, като свидетелството му за правоуправление на МПС е било иззето на основание чл. 171 т. 4 от ЗДП, като по този начин, съгласно разпоредбата на чл. 157 ал.4 от ЗДвП, подс.Тасим е изгубил придобитата през 2002 год. правоспособност за управление на МПС. Въпреки липсата на съответно свидетелство за правоуправление на МПС, подсъдимият продължил да управлява МПС, като с 4 бр. наказателни постановления на Началника на РПУ – Кърджали към РДВР /ОДП/ -Кърджали - НП № 2332/24.08.2005 год., влязло в сила на 20.09.2005 год.; НП № 2351/24.08.2005 год., влязло в сила на 20.09.2005 год.; НП № 3436/20.07.2006 год., влязло в сила в сила на 29.08.2006 год. и НП № 3310/20.07.2006 год., влязло в сила на 29.08.2006 год., подсъдимият е бил наказван по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за управление на МПС. На 18.09.2006 год., около 13.10 часа в гр. Кърджали полицейските служители – св.Чакъров и Николов, забелязвайки, че шофьорската врата на лек автомобил "ВАЗ" с ДК № К 17 40 АВ, управляван от подс.Тасим по ул. "Капитан Петко Войвода" към ул. "Булаир", е леко отворена, спрели подсъдимия за проверка, при която установили, че същият шофира без свидетелство за правоуправление, тъй като същото му било отнето. Подсъдимият обяснил на свидетелите, че му се наложило да управлява, тъй като ходил да поръчва дърва, като в автомобила освен него били и св.Юсеин и едно дете. Св. Чакъров съставил против подс.Тасим акт за установяване на административно нарушение № 4369/18.09.2006 год., с който квалифицирал деянието на подс. като нарушения по чл. 150 и 147 ал.1 от ЗДвП, който бил подписан от подсъдимия без възражения. На 24.09.2006 год., около 18.00 часа в гр. Кърджали св. Нури и Петков - полицейски служители в РПУ-Кърджали, патрулирали в района на пазара и отдалече забелязали движещият се л.а. "ВАЗ" с ДК № К 17 40 АВ, управляван от подс.Тасим по ул. "Климент Охридски", без последния да е с поставен обезопасителен колан. Спрели автомобила за проверка и установили, че подсъдимият не може да представи свидетелство за управление на МПС, поради това, че същото му било отнето. Св.Нури съставил на подс.Тасим акт № 4422/24.09.2006 год. за установяване на административно нарушение по чл.150, чл.147 ал.1 и чл.102 ал.1 от ЗДвП, който бил връчен на подсъдимия и подписан без възражения от него. Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства - обясненията на подс.Тасим пред първоинстанционния съд, които следва да бъдат кредитирани отчасти; показанията на св.Николов, Чакъров, Нури и Петков, дадени в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, които съдът кредитира изцяло; от показанията на св.Йорданова /Селиме Юсеин/, дадени в хода на производството пред първоинстанционния съд и пред въззивната инстанция, които съдът кредитира отчасти; както и от останалите писмени доказателства по делото, събрани и приети от първоинстанционният съд. Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия и показанията на св.Юсеин /Йорданова/ в частите им, в които установяват, че времето било много студено, валял дъжд, поради което двамата отишли с колата до „Топливо”, за да закупят дърва, с които да топлят децата си. Обясненията на подсъдимия и показанията на посочената свидетелка в тези им части са нелогични и не кореспондират с останалите доказателства по делото, а напротив – опровергават се по категоричен начин от показанията на св.Чакъров, Нури и Петков, от които се установява, че и на двете инкриминирани дати – 18.09.2006 год. и 24.09.2006 год. /тъй като подсъдимият и свидетелката не уточняват на коя от двете дати са отишли за дърва/, времето е било слънчево, не било студено и не валял дъжд. При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият Джанер Тасим е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 343в ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл. 26 ал.1 от НК – в периода от 18.09.2006 год. до 24.09.2006 год. в гр.Кърджали, при условията на продължавано престъпление, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил " ВАЗ" с ДК № К 17 40 АВ, без съответното свидетелство за управление, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответното свидетелство за управление с наказателно постановление на Началника на РПУ - Кърджали към РДВР /ОДП/ - Кърджали № 2332/24.08.2005 год., влязло в сила на 20.09.2005 год.; НП № 2351/24.08.2005 год., влязло в сила на 20.09.2005 год., НП № 3436/20.07.2006 год., влязло в сила в сила на 29.08.2006 год. и НП № 3310/20.07.2006 год., влязло в сила на 29.08.2006 год., до какъвто правилен, обоснован и законосъобразен извод е стигнал и първоинстанционният съд. За да направи този краен извод, първоинстанционният съд е извършил цялостна оценка на всички събрани по делото доказателства, като е посочил на кои от тях дава вяра, кои отхвърля и защо, като е изложил подробни съображения, които настоящата инстанция възприема изцяло и които не е необходимо да бъдат преповтаряни. Впрочем, спор относно така установената фактическа обстановка, както и относно авторството на деянието и формата на вината при осъществяването му от подсъдимия, няма между страните, като единственото оплакване на жалбодателя по същество е относно справедливостта на наложеното му наказание. Безспорно е осъществяването на деянието от подс.Тасим от обективна страна. Така, същият е управлявал МПС без съответно свидетелство за управление на МПС /което му било отнето през 2004 год.на основание чл.171 т.4 от ЗДвП, след отнемане на всичките му контролни точки, т.е. същият е загубил придобитата през 2002 год. правоспособност по силата на чл. 157 ал.4 от ЗДвП/, и то в едногодишния срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за правоуправление – с НП № 2332/24.08.2005 год., влязло в сила на 20.09.2005 год.; НП № 2351/24.08.2005 год., влязло в сила на 20.09.2005 год.; НП № 3436/20.07.2006 год., влязло в сила в сила на 29.08.2006 год. и НП № 3310/20.07.2006 год., влязло в сила на 29.08.2006 год. Престъплението подс.Тасим е извършил при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26 ал.1 от НК - за периода от 18.09.2006 год. до 24.09.2006 год. в гр.Кърджали е извършил две деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление - това по чл.343в ал.2 във вр. с ал.1 от НК, като същите са извършени през непродължителен период от време /в рамките на 6 дни/, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшествуващото. Именно тъй като се касае за продължавано престъпление, следва да се приеме, че същото изцяло е извършено в едногодишния срок от наказването на подсъдимия по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за управление, макар и второто деяние /това, извършено на 24.09.2006 год./ да е извън едногодишния срок от влизане в сила на първите две наказателни постановления, посочени по-горе в мотивите - НП № 2332/24.08.2005 год., влязло в сила на 20.09.2005 год., и НП № 2351/24.08.2005 год., влязло в сила на 20.09.2005 год., т.е. осъществяването на изпълнителното деяние на престъплението е започнало в посочения едногодишен срок, макар и да е завършило след изтичането му по отношение на първите две наказателни постановления /но в едногодишния срок от влизане в сила на вторите две наказателни постановления/. От субективна страна престъплението подс.Тасим е извършил при форма на вината – пряк умисъл: същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване, като умисълът му е обективиран в поведението му. При налагане на наказание за извършеното престъпление първоинстанционният съд е отчел смекчаващите и отекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства – чистосърдечните му признания, тежкото му семейно и материално състояние, разкаянието за извършеното; типичната за този вид престъпления обществена опасност на деянието; обремененото съдебно минало на подсъдимия, лошите му характеристични данни, изключителната упоритост на подсъдимия при извършване на нарушения по ЗДвП, вкл. и такова, представляващо престъпление по смисъла на НК /с присъда № 70/25.07.2006 год. по НОХД № 461/2006 год. по описа на Кърджалийския районен съд, влязла в сила на 01.08.2006 год., за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК подсъдимият Тасим е осъден на наказание "пробация", с наложени пробационни мерки: "задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от 1 година, "задължителни срещи с пробационен служител" за срок от 1 година и "безвъзмезден труд в полза на обществото" 200 часа годишно за срок от 1 година /, като съдът е приел, че не са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства, обосноваващи прилагане разпоредбата на чл.55 ал.1 т.2, б. „б" от НК, поради което му е наложил наказание при превес на смекчаващите вината и отговорността обстоятелства, към минималния размер на предвиденото в закона за това престъпление наказание, а именно „лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ месеца. Изложените от първоинстанционният съд съображения относно вида и размера на наложеното на подс.Тасим наказание настоящата инстанция споделя изцяло, като не е необходимо същите да бъдат преповтаряни. Правилно и в съответствие със закона първоинстанционният съд е постановил ефективно изтърпяване на така наложеното на подсъдимия наказание, при първоначален „лек” режим, на основание чл. 45 б.”б” от ЗИН, тъй като за приложението на института на условното осъждане съществува формална пречка – подсъдимият Тасим е осъждан на наказание „лишаване от свобода” за извършено умишлено престъпление от общ характер: с присъда № 37/25.09.2003 год. по НОХД № 462/2003 год. по описа на РС-Кърджали, за извършено престъпление по чл. 197 т. 3, във вр.с чл. 195 ал. 1 т. 4, във вр. с чл. 194 ал.1, във вр. с чл. 20 ал. 2, във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК, подс.Тасим е осъден на наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 месеца, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66 ал.1 от НКза срок от 3 години, влязла в сила на 10.10.2003 год. Именно поради извършване на инкриминираното в настоящото производство деяние в изпитателния срок на предходното му осъждане, правилно първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл. 68 ал.1 от НК, постановявайки изтърпяването от подсъдимия Тасим и на наказанието „лишаване от свобода” за срок от 3 месеца, наложено му с присъдата по Н.о.х.дело № 462/2003 год. по описа на Кърджалийския районен съд, изпълнението на което е било отложено със изпитателен срок от 3 години. Настоящата инстанция намира, че така наложеното на подс.Тасим наказание не е явно несправедливо, имайки предвид упоритостта на подсъдимия при извършване на нарушения и престъпления, свързани с управление на МПС, като очевидно налагането на същия на наказания по административен и съдебен ред, несвързани с лишаване от свобода, респ. налагането на условно наказание „лишаване от свобода”, не са изиграли никаква роля за корекция на поведението му и не са постигнали целите на наказанията, както правилно е приел и първоинстанционния съд; а напротив – намира, че именно с така наложеното на подсъдимия наказание биха били постигнати целите на наказанието по чл.36 от НК – да се поправи и превъзпита подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително-възпиращо спрямо него, както и да се въздействува възпитателно и предупредително спрямо другите членове на обществото, поради което не са налице условия за намаляването му /за което впрочем не съществува и възможност, имайки предвид, че наложеното наказание „лишаване от свобода” е в минималния възможен размер/ или замяната му с друго такова, по-леко, напр. с наказание „пробация”, в какъвто смисъл е направеното искане от подсъдимия с жалбата му. С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и наложеното на подсъдимия Тасим наказание не е явно несправедливо, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена. Водим от изложеното, и на основание чл.334 т.6, във вр. с чл.338 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 2/24.01.2007 год. по Н.о.х.дело № 973/2006 год. по описа на Кърджалийския районен съд. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |