Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-А състав в
публично съдебно заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА
ГЕОРГИЕВА
ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр.
дело № 13728 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на „ЗАД Д.Б.: Ж.и З.“
АД срещу решение от 09.09.2020год. по гр.д. № 66993/2017г. на СРС, I ГО, 71 състав, с което
жалбоподателят е осъден да заплати на ищцата С.Т.М. на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата от 8 000 лв., като част от общо вземане в размер на 25 000
лв. -
обезщетение за неимуществени вреди от пътнотранспортно произшествие, настъпило
на 23.05.2016г. по вина на водача А.Х.О., чиято гражданска отговорност е била
застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 16.08.2017г. до окончателното ѝ изплащане. С решението е отхвърлено
искането за присъждане на законна лихва преди 16.08.2017г., с начална дата
23.05.2016г.
Във въззивната жалба са наведени
оплаквания за неправилност на първоинстанционното
решение, поради нарушение на процесуалния и материалния закон и необоснованост.
Жалбоподателят навежда доводи, че определеният от районния съд размер на
обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, е прекомерен. Сочи,
че единствената претърпяна травма от ищцата е охлузване на дясна седалищна
област, като болките са били средни по размер първите 2-3 дни и леки – до
седмия ден. Поддържа, че по делото не са доказани травми в областта на лявата
ръка и лява тазобедрена става, като в тази връзка неправилно са кредитирани
показанията на разпитания свидетел Н.. Поддържа,
че не е съобразен интензитетът на твърдените болки и страдания от ищцата при
определяне размера на присъденото обезщетение от СРС. Моли съда да отмени
решението в обжалваната част, като отхвърли предявения иск, евентуално да
намали присъденото обезщетение, с присъждане на разноски.
Въззиваемата
страна С.Т.М. оспорва жалбата на ответника в депозиран писмен отговор.
Поддържа, че присъденият размер на обезщетение е съобразен с претърпените от
нея интензивни по своя характер неимуществени вреди. Излага доводи, че
свидетелят Н. не е от кръга на лицата по чл. 172 ГПК, поради което показанията
му правилно са ценени като незаинтересовани. Моли съда да потвърди решението като правилно
и законосъобразно.
Подадена е насрещна въззивна жалба от
ищцата С.Т.М. срещу решението в частта относно определения начален момент на
присъдената законна лихва. Сочи се, че застрахователят в случая дължи лихва за
забава от датата на уведомяването за настъпилото ПТП на 15.05.2017г., по арг. от чл. 429, ал. 3 КЗ. Моли съда да отмени решението в отхвърлителната част и да присъди претендираната
законна лихва, считано от 15.05.2017г.
Въззиваемото
дружество е депозирало писмен отговор, с който оспорва насрещната жалба на
ищцата.
Съдът, като съобрази доводите във
въззивната жалба и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната
жалба пороци на оспорения съдебен акт:
Жалбите са подадени в срок и са допустими.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
оплаквания в жалбата.
Първоинстанционно решение е валидно и
допустимо.
Производството е образувано по частичен иск
с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на
ищцата сумата 8 000 лв. /при цена на цялото вземане в размер на 25 000
лв./ – обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на 23.05.2016г. пътно-транспортно
произшествие в гр. Ябланица, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на увреждането до окончателното й изплащане.
По делото е безспорно установено наличието на целия
фактически състав на нормата на чл. 432, ал. 1 КЗ - реализирано на 23.05.2016г.
застрахователно събитие - ПТП, предизвикано противоправно
и виновно от застрахован при ответника водач А.Х.О. при управление на МПС – лек
автомобил „Крайслер Вояджър“,
ДК № ******по застраховка ,,Гражданска отговорност” с валидно застрахователно покритие
към датата на произшествието, претърпени от ищцата като пешеходец на пешеходна
пътека неимуществени вреди и причинно-следствената им връзка с процесното събитие. С влязла в сила присъда от 02.02.2017г. по н.д. № 565/2016г. Тетевенският РС е признал
водача Алберт Огнянов за виновен в това, че на 23.05.2016г. в гр. Ябланица,
Ловешка област, около 11. 30 часа, на ул. „Ген. Гурко“,
на пешеходна пътека при движение назад, управлявайки МПС „Крайслер
Вояджър“, ДК № ******, е нарушил правилата за
движение – чл.5, ал.1, т. 1 ЗДвП, според който всеки участник в движението по
пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за
движението, не трябва да поставя в опасност
живота и З.то на хората и да причинява неимуществени вреди; чл. 5, ал.2,
т. 1 ЗДвП, според който водачът на пътно
превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите
участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни превозни средства; чл. 40, ал.1 ЗДвП, според
който, преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят
зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението; чл. 116 ЗДвП, според който
водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
пешеходците, особено към децата, към инвалидите, в частност слепите, които се
движат с бял бастун и към престарелите хора; чл. 119, ал. 1 ЗДвП, според който
при приближаване към пешеходната пътека водачът на нерелсово пътно превозно
средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите
по нея пешеходци, като намали скоростта или спре и по непредпазливост причинил
средна телесна повреда на М.И.М.– съпруг на ищцата. Механизмът на настъпване на
щетите по отношение на ищцата са безспорно установени по делото от представения
протокол за ПТП и заключение на САТЕ. Съгласно констатациите на вещото лице,
водачът на лек автомобил „Крайслер Вояджър“ е предприел маневра за движение на заден ход, без
да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и не е пропуснал
движещата се отдясно на ляво по пешеходната пътека ищца.
С оглед изложеното, доводите в жалбата за липса на
доказано основание на иска, са бланкетни и
неоснователни.
Спорният по делото въпрос, повдигнат с въззивната
жалба, по който съдът дължи произнасяне, е свързан с размера на следващото се
на ищцата обезщетение за неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Понятието
,,справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението /т.2
от ППВС № 4 от 23.12.1968г./ Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването
му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване
състоянието на З.то, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания
и пр. Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение, означава да бъде
определен от съда онзи точен паричен еквивалент на всички понесени от
конкретното увредено лице болки, страдания и неудобства - емоционални,
физически и психически сътресения, които ноторно намират не само отражение
върху психиката му, но му създават и социален дискомфорт за определен период от
време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в
здравословното му състояние и които в своята цялост представляват конкретните
неимуществени вреди. Същевременно обезщетението за неимуществени вреди има
паричен израз, поради което всякога се явява детерминирано и от икономическа
конюнктура в страната, една от проявните форми на която са и нормативно
определените лимити за отговорността на застрахователя, независимо, че те сами
по себе си не са пряк израз на принципа за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав намира, че при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди следва да бъдат взети предвид следните
обстоятелства, установени със заключението на приетите по делото
съдебно-медицинска и съдебно-психологична експертизи и събраните писмени и
гласни доказателства /показанията на свидетелите Н., Ф.и М. - дъщеря на ищцата,
разпитана във въззивното производство/: 1/ характера, вида и тежестта на
претърпяното от ищцата увреждане –
охлузване на дясна седалищна област, представляващо повърхностна мекотъканна травма, без да
са налице данни за ограничение на движение на крайниците, поради което увреждането
е причинило на ищцата болка и страдание, т.е. няма данни да е с характер на
лека телесна повреда съобразно заключението на СМЕ; 2/ възрастта на ищцата към
момента на настъпване на инцидента - 74
години; 3/ продължителността на възстановителния период – 7-10 дни относно
физическата травма според вещото лице и пълното й възстановяване от същата
травма; 4/ липсата на изрична медицинска документация относно съобщени от
ищцата травми на лявата ръка и лявата тазобедрена става, както и липсата на
обективни медицински доказателства за влошаване на съществуващите преди
инцидента хронични заболявания на ищцата; 5/ претърпеният силен травматичен стрес
от ищцата, представляващ според вещото лице – психолог стресова реакция,
породена от внезапността и неочакваността на
събитието, преминала в разстройство в адаптацията с тревожно –хиподепресивни симптоми.
При
съобразяване нормата на чл. 52 ЗЗД, настоящият съдебен състав
намира, че приетият от първоинстанционния съд размер на обезщетението от 8 000
лв. е завишен, с оглед момента на настъпване на ПТП – 2016г. и обществено
–икономическите условия към този момент. При съобразяване на горепосочените
обстоятелства, като адекватен размер на претърпените неимуществени вреди следва
да бъде определен такъв от 5 000 лв.
В тази връзка съдът също отчита, че съгласно заключението на СПЕ,
психичните симптоми са отшумели, като персистират
последици, които не представляват болестни симптоми – улеснена готовност към
тревожност и напрежение при възпроизвеждане на преживяното ПТП, страхове за
справяне, обида. Съгласно заключението, няма данни за задълбочаването им и
развитието на усложнения. Показанията на разпитаната във въззивното
производство свидетелка М. не налагат различен извод. При преценката им по реда
на чл. 172 ГПК въззивният съд счита, че в частта им относно наличие на
охлузвания и кръвонасядания по ръцете на ищцата,
същите не могат да преодолеят липсата на писмена медицинска документация, още
повече свидетелката не е била очевидец на инцидента. Разпитаният в първоинстанционното производство очевидец на инцидента
свидетел Н. също не удостоверява подобни травми. Съгласно неговите показания,
съпругът на ищцата е паднал под автомобила след удара, а ищцата е била повалена
по-назад. Свидетелят Ф.също не установява подобни обстоятелства. Същият има
впечатления от състоянието на ищцата след удара, като я заварил седнала на
тротоара, на бордюра, трепереща, трудно комуникативна, с болки в крайниците, но
с предположение, че е имала охлузвания, без да е видял такива. Предвид
изложеното, въззивният съд при преценка на показанията на свидетеля М. във
връзка с останалите събрани писмени и гласни доказателства и като отчита
нейната заинтересованост, не кредитира същите в частта относно наличие на
охлузвания и кръвонасядания по ръцете на ищцата. В
останалата част показанията й не установяват релевантни за спора обстоятелства,
налагащи по-голям размер на обезщетение. Твърденията на свидетелката за
неврологични проблеми и постоянни посещения на лекари не са подкрепени с
никаква медицинска документация. Предвид изложеното, определянето на размер на обезщетение
над сумата 5000 лв. би довело до неоснователно обогатяване, при съобразяване на
всички установени по делото болки и страдания във връзка с увреждането – както
физическите, така и психологическите.
По насрещната въззивна жалба:
СРС е приел, че ответникът е изпаднал в забава с
изтичането на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 КЗ, започнал да тече на 15.05.2017г.,
когато ищцата е уведомила застрахователя за настъпилото ПТП с изрично писмо.
Съгласно практиката на ВКС, обективирана в решение от
128/04.02.2020г. по т.д. № 2466/2018г. на ВКС, І ТО, в хипотезата на пряк иск
от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“, лихвите за забава се включват в застрахователното обезщетение по арг. от чл. 429, ал.2, т. 2 КЗ, като това са лихвите, които
текат при условията на чл. 429, ал. 3 КЗ от по – ранната дата от следните:
датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие
от увреденото лице по реда на чл. 430, ал.1, т. 2 КЗ или от датата на
уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от
увреденото лице или от датата на предявяване на претенцията на увредения пред
застрахователя за плащане на застрахователното обезщетение. Съгласно цитираната
съдебна практика, след предявяване на претенцията по реда на чл. 498 КЗ, е
налице регламентиран в закона срок за произнасяне за застрахователя, като
непроизнасянето и неплащането в срок на застрахователно обезщетение води до
изпадане на застрахователя в забава по чл. 497, ал.1, т. 1 и т. 2 КЗ, считано от по-ранната от
двете дати: изтичането на срока
от 15 работни дни от представянето
на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ или изтичането на 3-месечния срок по чл. 496, ал. 1 КЗ за произнасяне по извънсъдебната претенция, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на
чл. 106, ал. 3 КЗ. С
оглед разграничението на отговорността на застрахователя за собствената му
забава, уредена в чл. 497 КЗ, от отговорността му за забава като функционално
обусловена от отговорността на делинквента по чл.
493, ал.1, т. 5 вр. чл. 429, ал.2 вр.
ал. 3 КЗ, в хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по
застраховка ГО, последният следва да покрие спрямо увреденото лице
отговорността на виновния водач за дължимата лихва за забава от дататя на уведомяването му за настъпилото застрахователно
събитие. Следователно насрещната въззивна жалба е основателна и лихвата за
забава следва да бъде присъдена, считано от 15.05.2017г., както и поискана с жалбата.
Поради частичното несъвпадение на изводите на
въззивния съд с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение на СРС
следва да бъде отменено в частта за уважаване на иска над сумата 5 000 лв. до
пълния присъден размер от 8 000 лв.; в частта за присъждане на законната лихва,
считано от 16.08.2017г. и в частта за отхвърляне на искането за присъждане на
законна лихва за периода 15.05.2017г. -16.08.2017г., като вместо него
постановено друго за отхвърляне на иска в посочената част и за присъждане на
законната лихва върху главницата, считано от 15.05.2017г. до окончателното
изплащане.
С оглед изхода на спора, решението следва да бъде
отменено и в частта, с която е осъден ответника да заплати на ищцата разноски
над сумата 1 340 лв. до пълния присъден размер от 2 144 лв.
На въззивника – ответник следва да се присъдят претендираните и доказани разноски за настоящата инстанция съобразно
уважената част на жалбата в общ размер на сумата 97. 50 лв. - държавна такса и юрисконсултско възнаграждение /определено в общ размер на
сумата 100 лв./.
На въззиваемата –ищца следва
да се присъдят разноски за въззивното производство в размер общо на сумата 928.
13 лв. – държавна такса и адвокатско възнаграждение в общ размер на 1460 лв.,
при липса на направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение
от 09.09.2020год. по гр.д. № 66993/2017г. на СРС, I ГО, 71 състав в частта, с която е
осъден „ЗАД Д.Б.: Ж.и З.“ АД да заплати на ищцата С.Т.М. на основание чл. 432,
ал. 1 КЗ разликата над сумата 5000 лв. до пълния присъден размер от 8000 лв.; в
частта за присъждане на законната лихва, считано от 16.08.2017г.; в частта, с
която е отхвърлено искането за присъждане на законна лихва преди 16.08.2017г. с
начална дата 23.05.2016г., както и в
частта, с която е осъден ответника „ЗАД Д.Б.: Ж.и З.“ АД да заплати на ищцата С.Т.М.
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски над сумата 1 340 лв. до пълния присъден
размер от 2 144 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Т.М., ЕГН ********** срещу
„ЗАД Д.Б.: Ж.и З.“ АД, ЕИК ****иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ за
разликата над сумата 5 000 лв. до
пълния присъден размер от 8 000 лв. - част от общо вземане в размер на
25 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 23.05.2016г. по вина на водача А.Х.О., чиято
гражданска отговорност е била застрахована при ответника.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 09.09.2020год. по гр.д. №
66993/2017г. на СРС, I ГО, 71 състав в останалата част за уважаване на иска до
размера на сумата 5 000 лв.
ОСЪЖДА „ЗАД Д.Б.: Ж.и З.“ АД, ЕИК ****да
заплати на С.Т.М., ЕГН **********,
законната лихва върху сумата 5 000 лв., считано от 15.05.2017г. до
окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата 928. 13 лв. – разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА С.Т.М., ЕГН ********** да заплати на „ЗАД
Д.Б.: Ж.и З.“ АД, ЕИК ****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 97. 50 лв. –
разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред
ВКС при условията на чл.280, ал.1 и 2 ГПК
в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.