Решение по дело №822/2017 на Административен съд - Пловдив

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер  2298  Година  2018, 08.11.  Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав

 

   на 08.10.2018 година

 

в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

 

Секретар: СЪБИНА СТОЙКОВА

                                     

като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 822 по описа за 2017 година и като обсъди:  

                      

                                         Производство пред първа инстанция.

Постъпила е жалба от “Медицински център Х.”ООД с адрес на управление гр. Пловдив, ул.“Васил Ихчиев” № 56 срещу Писмена покана изх. № 16-2318 от 24.02.2017г., издадена от Директор РЗОК – Пловдив, с която дру­жеството е приканено да възстанови сумата от общо 17 689 лева, получена без правно основание във връзка с изпълнението на индивидуален Договор № 162318/17.02.2015г. и Допълнително споразумение №11/17.05.2016 г. за оказва­не на специализирана извънболнична медицинска помощ от медицински цен­тър,сключен между НЗОК/РЗОК–Пловдив и „МЦ Х.”ООД /изпълнител по него/.

Недоволен от така издадения административен акт, жалбоподателят счита същия за незаконосъобразен, излага конкретни доводи за това и настоя­ва за отмяната му. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът Директор РЗОК – Пловдив счита жалбата за неоснователна и настоява за нейното отхвърляне. Подробни съображения излага в писмена защита.

Пловдивският административен съд – Второ отделение, VII-ми състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.

Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, имаща право и инте­рес от обжалването, поради което e ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, съ­щата е и ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения.

Със Заповед № РД-13-2572/26.10.2016г./л.27, т.1/ ответният Директор на­редил да бъде извършена за срок от 26.10.2016г. до 16.11.2016г. извънпланова, по сигнал от отдел „Здравноосигурителен бюджет“ към РЗОК - Пловдив, тема­тична, първична, самостоятелна проверка от служители на РЗОК – Пловдив по изпълнението на назначените и заплатени брой специализирани медицински дейности /СМД/ и стойност на медико-диагностичните дейности /МДД/ по ИД № 162318/17.02.2015г. и ДС №11/17.05.2016 г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ, през второто тримесечие на 2016г.

За резултатите от проверката натоварените финансови инспектори са съставили Протокол за неоснователно получени суми № РД-13-2572 от 31.10. 2016г./л.30 и сл., т.1/. Въз основа на така съставения протокол ответният Ди­ректор издал и оспорената в това производство писмена покана /л.6, т.1/с осно­вание в чл.76а ЗЗО.

От страна на жалбоподателя се правят принципни възражения за неза­коносъобразността на оспорената писмена покана, изразяващи се в липса на мотиви, липса на доказателства дали и кога възложените от МЦ “Х.“ООД СМД са били заплатени и не на последно място, липса на доказа­телства за причиняване преразход на бюджетни средства с допуснатото пре­вишение на броя на СМД.

Настоящият състав, след като разгледа събраните по делото доказа­телства, вкл. тези, представени с пълната административна преписка, във връз­ка с направените конкретни възражения и с оглед служебно вменените му пра­вомощия, при преценка законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт, намира за установено следното от правна страна.

Веднага следва да се посочи, че следваният в производството пред от­вет­ника ред /чл.76а ЗЗО/ предвижда установяване на нарушението от конт­ролните органи /ал.1/ и съставянето на нарочен протокол за неоснователно получени суми /ал.2/, като лицето, обект на проверката, има право да предста­ви писмено възражение пред директора на РЗОК в 7-дневен срок, считано от деня, следващ деня на получаване на протокола.

След изтичане на срока за възражения по ал.1, Директорът на РЗОК издава писмена покана за получаване на сумите, получени без правно основа­ние, която се връчва на изпълнителя – ал.2 от същия текст.

В настоящия случай, тази процедура е спазена в развилото се админист­ративно производство - налице е заповед за възлагане на проверка, в съответ­ст­вие с която е извършена проверка от определените за целта контролни орга­ни, изготвен е и протокол за неоснователно получени суми, налице е дадена възможност на изпълнителя за депозиране на възражение. В тази връзка по пре­писката е представено уведомително писмо от управителя на  МЦ „Х.“ изх. № 175/02.11.2016 г. до РЗОК, с което уведомява, че не е подписал про­токолът от проверката, тъй като не са представени писмените доказателст­ва за констатираните факти и обстоятелства от проверката. В отговор на писмото, директорът на РЗОК, с писмо изх. № 29-00-108/06.11.2017 г., с което уточнява, че е бил налице отказ от пълномощника на управителя да подпише същият, удостоверено с подписите на двама свидетели и е дал възможност, в 7-дневен срок от получаване на писмото да се представи становище по конста­тациите в него. Макар такова становище да не е представено по преписката, видно от докладната записка към протокола за неоснователно получени суми се установява, че е подадено протестно становище от д-р Т. в РЗОК – Плов­див с вх. № 29-00-3/13.01.2017 г.,  а след това е последвало и издаването на писмената покана на ответния ръководител.

Предвид изложеното съдът намира за неоснователни възраженията за до­пуснати съществени нарушения на адиминстративнопроизводствените пра­ви­ла.

Във връзка с изложените възражения за противоречие на оспорения акт с материалноправните разпоредби, в общ план следва да се посочи, че според чл.3 ал.1 ЗБНЗОК за 2016г./отм./ всяко тримесечие към договорите с изпълни­те­лите на първична и специализирана медицинска помощ НЗОК определя броя на назначаваните СМД и МДД в съответствие с чл.1 ал.2, ред 1.1.3.2 и ред 1.1.3.4 от същия закон, т.е. в съответствие с размера на средствата, опреде­лени за тези дейности.

Преди това, по идентична разпоредба на Закона за бюджета на Нацио­нал­ната здравноосигурителна каса за 2007 г. /отм./, Конституционният съд на Ре­публика България не възприема тълкуването, дадено с Решение № 12098 от 04.12.2006г. по адм. д. №3696/2006г. на ВАС на РБ, 5-членен състав, ІІ-ра коле­гия и с Решение № 2 от 22.02.2007г. по к. д. № 12/2006г. се произнеся в смисъл, че ограничителната норма не е противоконституционна. В мотивите на това ре­ше­ние Конституционният съд посочва: „Тълкуванията на Конституционния съд и върховните съдилища са актове на волята. Волята е продукт на духа, тя не може да бъде вярна или невярна. Това е различието между съдебните тълку­вания и тези, които прави юридическата наука. Последните имат описателен характер и за тяхната достоверност може да се спори, докато тълкуването на съдилищата е задължително – „то е такова, каквото е“. В крайна сметка, става въп­рос за съотношение между върховенство на закон и върховенство на Конституция. Противоречието в тези случаи се преодолява по нормативен път.“

След това решение на Конституционния съд, ВАС на РБ приема, че то, по задължителен за всички държавни органи, юридически лица и граждани начин /чл.16 ЗКСРБ/ подчертава правилото: ежегодно Народното събрание със закон определя средствата, които могат да бъдат разходвани за специализи­рана извънболнична медицинска помощ и за медико-диагностична дейност. Те­зи средства се разпределят от НЗОК по региони, а от нейните териториални поделения /РЗОК/ - по индивидуални и групови практики за първична извън­болнич­на медицинска помощ. В този аспект, превишаването на определените нормативи води до преразход на лимитирани средства, което е щета за НЗОК и тази щета следва да бъде поправена от лицата, които са я причинили /в тази насока е и наложилата се константната съдебна практика на ВАС още с Реше­ние № 3330 от 15.03.10 г. по адм. д. № 15376/2009 г. на ВАС-VІ отд., Решение № 3499 от 17.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16299/2009 г., VI отд., Решение № 4442/07.04. 2010 г. по адм. дело № 15113/2009 г. по описа на ВАС VІ отд. и Ре­ше­ние № 4774 от 13.04.10 г. по адм. дело № 15793/2009 г. на ВАС VІ отд., Ре­ше­ние № 232/08.01.2018 г. по адм. д. № 13226/2016 г. ВАС, VІ отд., Решение № 40/03.01.2018 г. по адм. д. № 11636/2016 г., VІ отд., а и много други/.

Следва също да се има предвид, че съгласно Решение № РД-НС-04-27 от 11.04.2016 г., РЗОК определя индивидуалните регулативни стандарти /РС/ на всеки от отделните изпълнители на извънболнична медицинска помощ при спазване на утвърдените от Директора на НЗОК регионални РС за съответното тримесечие.

От фактическа страна по делото е установено с протокола за неоснова­тел­но получени суми, съдържащ подробно изложение на фактическите основа­ния за издаване на оспорената писмена покана, че жалбоподателят е допуснал превишение на определените му РС за ІI-ро тримесечие на 2016 г., в частта: бл. МЗ-НЗОК № 3 – за направления за консултация или провеждане на съвместно лечение.

Във връзка с конкретно направените възражения от страна на изпълни­теля, следва да се посочи, че самата покана в случая е постановена в изисква­ната от закона форма, съобразно разпоредбата на чл.59 ал.2 АПК. Както вече се посочи, не се констатират нарушения на процесуалните правила при осъ­щест­вяване на действията от страна на органите на РЗОК.

Съгласно разпоредбата на чл.168 ал.1 АПК съдът преценява законо­съобразността и обосноваността на административния акт, като проверява да­ли е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са про­це­суалните и материалноправните разпоредби по издаването му. При извърше­ната проверка, с оглед обхвата на посочената норма, следва да се приеме, че оспореният административен акт е валиден, но незаконосъобразен.

Същият е постановен от надлежно снабден с правомощията за това ма­те­­риал­но компетентен административен орган. Властническото волеизявле­ние е облечено в изискваната от закона форма. В пълнота е спазена целта, която преследва законът с издаването на актове от категорията на процесния.

Според съда, самата писмена покана /общо на 21 страници/ съдържа достатъчно обосновка във връзка с формираната разпоредителна част, но, от друга страна, тя се основава на съставения протокол от 31.10.2016г. и доклад­ната записка към последния от 20.01.2017г./л.47, т.1/. Именно последната за­писка съдържа на четири страници детайлно посочване с обосновка на причи­ни­те, мотивирали приемане на извода за надвишаване на ИРС по периода – второто тримесечие на 2016 г.

Във връзка с другите възражения на оспорващото дружество, следва да се посочи, че съгласно чл.49 ал.1, 2 и 3 от Допълнително споразумение № 11 от 17.05.2016 г. към Договор №162318/17.02.2015г., лечебното заведение може да назначава извършване на СМД и МДД по брой или стойност на отделните видове, определени съобразно Правилата по чл.3 ал.2 ЗБНЗОК за 2016г. /отм./, за което всяко тримесечие се подписва между страните нарочен протокол.

В случая, за второто тримесечие това е протокол № 2/25.05.2016 г. /л.34, т.1/, ведно с протокола от 21.06.2016 г. /л.35, т.1/ и справка – Приложение № 1 /л.36 и следв., т.1/ , които установяват изпълнение на процедурата на договоре­ното с клауза 51 от съглашението, касаещо случаи на мотивирана необходи­мост от отпускане на допълнителен брой СМД и стойност на МДД за същото това тримесечие.

Според чл.52 ал.1 на допълнителното споразумение, лечебното заведе­ние е длъжно да възстанови на НЗОК заплатените от нея средства за СМД и МДД, назначени от него извън определените му обеми, вкл. извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране.

С оглед изложеното, следва да се отбележи, че подлежащите на възста­новяване суми по чл.52 ал.1 от допълнителното споразумение към индиви­дуалния договор на лечебното заведение – жалбоподател с НЗОК, са средства, из­платени от НЗОК над определените и договорени обеми за стойности на СМД и МДД, поради допуснатото от лечебното заведение и неразрешено от НЗОК надвишение на определените предварително или след увеличение/пре­разпределение техни размери, т.е. в тези случаи се касае за възстановяване на получени суми, като по този начин се поправя причинената с превишаването им щета/преразход на бюджетни средства от фонда, поверен за управление на НЗОК/.

В тази връзка от събраните по делото писмени доказателства, предс­таве­ни от ответника, а също така и на база изслушаните заключения на в.л. Т., които съдът кредитира като коректни и безпристрастно изготвени, по категоричен начин се установява, че касата е заплатила посочените в пис­мената покана суми във връзка с издадените направления за МДД и СМД. Уста­новено е също така, че допуснатото превишение на планираните за лечебното заведение средства за второ тримесечие на 2016г. се компенсират от неусвое­ните от други изпълнители на първична и специализирана медицинска помощ и специализирани медицински дейности и превишението не е причинило щета на бюджета на РЗОК. В табличен вид са представени и всички медицинсики направ­­ления, които са издадени от друго лечебно заведение или частна прак­тика, различно от МЦ„Х.“ ООД и същите не са включени в атакувана­та писмена покана, но участват във възложения регулативен стандарт за брой СМД бланка МЗ-НЗОК №3 на МЦ „Х.“ ООД, поради което същите след­ва да се изключат от стойността на установеното превишение на регула­тив­ния стандарт за тази бланка. Експертът е установил също така, че не са налице данни за извършено допълнително преразпределение с допълнителни протоколи от РЗОК – Пловдив на неусвоените от първо тримесечие на 2016 г. СМД по бланка МЗ-НЗОК № 3; ВСД по бланка МЗ-НЗОК № 3А и стойност МДД по бланка МЗ-НЗОК № 4 в полза на изпълнителите на ПИМП и СИМП, подали молби за корлекция на регулативния им стандарт и надвишили определените им брой СМД и стойност МДД. Вещото лице е посочило и общия брой на мол­бите, подадени за увеличаване на регулативния стандарт от изпълнителите на СИМП и ПИМП за второ тримесечие на 2016 г.

На следващо място следва да се посочи, че съобразно клаузата на чл.51 ал.3 от допълнителното споразумение в случаите по чл.49, директорът на РЗОК – Пловдив е разпределил и преразпределил допълнителен брой СМД и стойност на МДД до размер на заделения резерв от РЗОК за това тримесечие и при отчитане липсата на останал резерв от предходното такова /първо за 2016г./. Освен това, средствата за СМД и МДД са разпределени по видове още с определяне бюджета на РЗОК. Същите не могат да се прехвърлят от единия към другия вид, нито да се компенсират, поради това ,е без значение обстоя­телството дали има неусвоени направления/стойности, в каквато насока са доводите на жалбоподателя. Т.е. неоснователна е тезата на оспорващото дру­жество, че са останали неразпределени средства, чрез които е могло да се пое­ме допуснатото и от този изпълнител надвишаване на договорените по брой и стой­ност обеми от медицински дейности. Впрочем, в тази връзка е налице и вляз­ло в сила решение №1462 от 11.08.17 г., постановено по адм. дело № 3042 по описа за 2016 г. на Административен съд – Пловдив, образувано по жалба на МЦ „Х.“ООД против отказ на Директора на РЗОК Пловдив да ува­жи изцяло молба за увеличаване на определените с протокол № 4/03.10.2016г. ре­гулативни стандарти за СМД,МДД и ВСМД за четвърто тримесечие на 2016г., с което жалбата на изпълнителя е била изцяло отхвърлена. 

Поначало следва да се отбележи и фактът, че още при връчване на три­месечните протоколи за определяне броя СМД и стойността на МДД, липсва изразено непосредствено несъгласие с тези техни обеми, вкл. като занижени и несъответстващи на броя на обслужваните пациенти на изпълнителя на спе­циа­лизираната извънболнична помощ.

Следва само да се посочи, че наличието на една правна рамка, форми­рана, вкл. и чрез договаряне, няма как едностранно да бъде променена само по­ради желанието на едната страна по съглашението. В казуса са налице ясно раз­писани правила как да се случи една такава промяна, а самият изпълнител на извънболнична помощ не се е възползвал в съответния за това момент от възможността сам да оспори определените му окончателно обеми по това съглашение.

Предвид изложеното по-горе, неоснователни са възраженията в насока липса на мотиви на АА – нарушение на чл.149 т.2 от АПК и това е така, тъй ка­то, от една страна, достатъчно ясно и конкретно в писмената покана са изложе­ни мотиви за взетото от административния орган решение, а от друга, съгласно Т. Р. №16 от 31.III.1975 г., ОСГК на ВС, мотивите към административния акт или към резолюцията за отказ за издаване на административен акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен орган в съобщението до страните по чл.28 ал.1 ЗАП, в препроводителното писмо или в друг документ към изпратената преписка, ако изхождат от същия административен орган, който е издал акта. В този смисъл към преписката са приложени още протокол за неоснователно получени суми от 31.10.2016 г., както и подробна докладна записка към него.

Наред с това, следва да се посочи, че липсата на мотиви към първона­чалния административен акт не съставлява съществено нарушение на закона и в случаите, при които по-горният административен орган е потвърдил акта, като е изложил съображения, позволяващи да се провери законосъобразността му при обжалването му по съдебен ред, която хипотеза е приложима в случая – образуването на настоящото дело.

Неоснователно е възражението и в насока неизяснена фактическа обс­тановка. Самият факт, че жалбоподателят настоява, че за бюджета не са нас­тъ­пи­ли вредни последици, означава, че същият признава, че е налице преви­шение на регулативните стандарти, т.е. напълно е наясно с фактическата обс­та­новка.

В тази връзка може да се посочи, че в нарушение на чл.35 АПК адми­нистративният орган е изяснил релевантните факти и обстоятелства, които са били от значение за случая - за това дали са били допуснати нарушения на относимите разпоредби на ЗЗО, Закона за здравето, НРДМД и др. от МЦ „Х.“ООД и не е изложил мотиви защо приема, че е налице неоснователно по­лучена сума от ЛЗ. Финансирането не следва да се осъществява по кри­терии, които не се основават на приложимата нормативна наредба, сключените между страните договор ИД и ДС и са произволно установени от админист­ративния орган, още по-малко, когато са установени нарушения в обема на из­вършените медико-диагностични дейности.

Неоснователно е възражението и в насока липса на условия за извърш­ване на контрол по реда на чл.76 а и76б от ЗЗО. В писмената покана е прието, че сумата  е получена без правно основание и е посочена нормата на чл.76а ал.3 във връзка с ал.1 от ЗЗО. Никъде в писмената покана не фигурира като основание текстът на чл.76б от ЗЗО.

Текстът на чл.76 ал.1 от ЗЗО урежда случаите, когато изпълнителят на ме­дицинска и/или дентална помощ е получил суми без правно основание, които не са свързани с извършване на нарушение по ЗЗО или на НРД, това е уста­новено при проверка от контролните органи по чл.72 ал.2 ЗЗО и съдържа за­дължение изпълнителят да възстанови сумите. Касае се до хипотеза на инсти­тута на неоснователното обогатяване, която е налице при установено нару­шение на ИД и ДС към него, отчетени от здравното заведение, но неизпълнени медицински дейности. В случая, жалбоподателят се е разпоредил със средства над определените му и подписвайки договор с РЗОК, същият се е задължил, по силата на чл.51 ал.1 от ДС № 11/17.05.2016 към ИД № 162318/17.02.2016 г. да възстанови на възложителя средствата, с които се е разпоредил в повече от определените му, вследствие на назначените от него в повече МДД и СМД. Подписаният договор и ДС за оказване на СИМП задължава МЦ „Х.“ ООД да спазва клаузите на договора и в този смисъл, да възстанови процес­ната сума. 

Що се отнася до другите две възражения – липса на доказателства за пла­щане от страна на РЗОК на МЦ и не е доказано, че допуснатото превише­ние за второ тримесечие на 2016 г. да е компенсирано, съдът също намира за неоснователни, с оглед установеното от вещото лице то изготвените, изслу­шани и приети без възражения от страните няколко ССчЕ.

При определяне на превишението на определените регулативни стан­дар­ти над позволените стойности обаче, ответникът е допуснал греш­ки, като е взел предвид направления, които не са издадени от жалбопо­дателя, като по този начин са отчетени направления, издадени от: д-р С.Г., д-р В.Б., д-р Н.А., д-р Х.С., д-р Х.С., д-р Л.А., издадени в качеството им както лекуващи лекари в МЦ „Х.“ООД, но така и като лекуващи лекари в друго лечебно заведение. Същите са подробно описани в табличен вид в ССчЕ /л.1 732, т.7/, като са посочени и изпълнителите на направленията, стойността на всяко едно от тях, позицията и др.. За да стори това, ответникът очевидно е ползвал единствено подадените данни от лечебното заведение, без да извърши проверка на издадените направления. В подадените отчети, съдът констатира допуснати редица неточности.

Всички несъответствия, каза се, са изчерпателно проследени от вещото лице, което след извършени проверки на приложените по делото доказателст­ва, е констатирало 18 бр. медицински направления, издадени от друго лечебно заведение или частна практика, различни от МЦ „Х.“ООД, подробно посочени в заключението от 25.04.2018г. на стойност общо 285 лева, които според вещото лице следва да бъдат изключени от стойността на установеното превишение на регулативния стандарт за бланка МЗ-НЗОК №3 за второто три­месечие на 2016г., т.е. в случая ще се касае до  превишение на възложените ре­гулативни стандарти на МЦ „Х.“ООД от 913 бр. на стойност 17 404 лева, а не, както е посочил административният орган – превишение – 931 бр. на стой­ност 17 689 лева. В тази част заключението не е оспорено от страните. До­пус­натата грешка е довела и до неправилно приложение на материалния закон.

Консеквентно това обосновава и изводите на настоящия състав за осно­вателност на жалбата на изпълнителя до размера на установените в това произ­водство превишения в размер на общо 285 лева. В останалата част жал­бата следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

С оглед констатираната частична незаконосъобразност на оспорения административен акт и претенциите на жалбоподателя за присъждане на раз­носки по делото, съдът намира, че такива му се дължат, съобразно уважената. Що се отнася до претенцията на ответника за присъждане на разноски, заявена едва в представената по делото писмена защита, съдът намира за същата за неоснователна, предвид това, че същата е заявена за първи път и единствено с писмената защита на 17.10.2018 г. Предвид т.11 от т. р. 6/2012 от 6 ноември 2013г. на ВКС на Р. България, ОСГТК, претенцията за разноски по чл.80 ГПК може да бъде заявена валидно  най-късно  в  съдебното  заседание,  в  което  е  при­ключило разглеждането на делото пред съответната инстанция, т.е. до края на устните състезания.

Така разноски се дължат само на жалбоподателя и те са в размер на 33,83 лева, съобразно уважената част от жалбата.

 

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –  ІІ отд., VІІ състав :

 

Р      Е      Ш      И

 

  ОТМЕНЯ Писмена покана изх. № 16-2318 от 26.02.2017 г., издадена от Директор РЗОК–Пловдив, в ЧАСТТА, с която “Медицински център Хипоталамус” ООД с адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Васил Ихчиев”№56 е приканен да възстанови сумата – за размера над 17 404 лева/или за общо 285 лева/ до пълния установен размер от 17 689 лева, получена без правно основание във връзка с изпълнението на индивидуален Договор № 162318/17.02.2015г. и до­пъл­нително споразумение №11/17.05.2016г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ от меди­цинс­ки център, сключен между НЗОК/РЗОК – Пловдив и „МЦ Хипоталамус” ООД/изпълнител по него/ като НЕЗА­КОНОСЪОБРАЗНА, като ОТХВЪРЛЯ жалбата в останалата и част, като НЕОСНОВАТЕЛНА. 

ОСЪЖДА РЗОК – Пловдив с адрес на призоваване гр.Пловдив, ул. „Хрис­то Чернопеев”№14 да заплати на „Медицински център Хипоталамус”ООД, с адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Васил Ихчиев”№56 сумата от 33,83 /тридесет и три и осемдесет и три стотинки/ разноски по делото, съразмерно на уважената част на жалбата.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

 

 

                                      АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :