Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 479
гр.
Горна Оряховица, 20.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГОРНООРЯХОВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГО, 8-ми състав, в публичното заседание на двадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ТРИФОН
СЛАВКОВ
при секретаря СИЛВИЯ ДИМИТРОВА, като разгледа гр.д. № 641 по описа на ГОРС за
Предявен е иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД.
Производството е образувано
по предявени от И.С.С. срещу М.С.П. и С.Х.М. обективно и субективно кумулативно
предявени осъдителни искове с правна квалификация чл. 59 от ЗЗД, за заплащане
на необходимите разходи, които извършил до смъртта на наследодателя им К.К.Г.,
както и за погребението му. Ищецът счита, че разходите които е извършил са
довели до неговото обедняване и обогатяването на ответниците със сумата 1050
лв. за всеки. Претендира мораторна лихва за всяка една от ответниците от
10.04.2015 г. до датата на предявяване на исковата молба.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът М.С.П. е депозирала писмен отговор на исковата молба. Счита
предявения иск за допустим, но неоснователен. Оспорва фактическите твърдения в
исковата молба, както и размера на извършените разходи от ищеца –сумата от 3150
лв., включително и тези по погребението на наследодателя им.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът С. Х.М. е депозирала писмен отговор на исковата молба. Оспорва
изцяло предявения иск. Въвежда възражение за настъпила погасителна давност по
отношение на предявения иск за мораторна лихва. Намира фактическите твърдения
на исковата молба за неточни и взаимно противоречащи си. Оспорва твърдението на
ищеца, че е полагал грижи за общия им наследодател К.Г.. Счита, че ищецът
използвайки достъпа до наследствения им апартамент, е присвоил движимите вещи
на общия им наследодател. Оспорва представената фактура за погребението на
наследодателя им, т.к. в тях нямало отбелязване, дали сумите са заплатени и от
кого, както и че не ставало ясно, за чие погребение е издадена. Иска от съда да
отхвърли иска като неоснователен и недоказан. Претендира сторените по делото
разноски.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна
до следните фактически и правни изводи:
Съдът намира, че в случая следва да се приложи
разпоредбата на чл. 55, ал. 2 от ЗЗД и съобрази тълкуването на закона дадено в
Постановление № 1 от 28.05.1979 г. по гр. д. № 1/79 г. на Пленума на ВС, и по
специално разясненията и мотивите към т. 2 от същото, а именно че съзнателното
изпълнение на нравствен дълг е основание за престиране, поради което даденото
не подлежи на връщане. Съзнателното изпълнение на
нравствен дълг съставлява основание на даденото и поради това връщането му не
може да се претендира. Нормата не намира приложение, когато за едно лице
съществува законова задължение да изпълни нещо, а изпълнението се извършва от
друго незадължено лице. Разходите за погребение обичайно се поемат от
най-близкия сродник, в случая ищеца като един от наследниците, но законово
задължение за него в този смисъл не съществува. От друга страна, ищецът е
демонстрирал близки отношения към наследодателя им К.К.Г., като според свид. Т.
–„…И. ходеше много пъти да му помага и да се грижи за апартамента му и накрая,
и когато братовчед му почина, И. организира погребението му…“. Тези
обстоятелства дават основание на съда да счете, че ищецът е действал със
съзнанието за изпълнение на нравствен дълг, поради което не може да търси
връщане на даденото. Погребалните и
траурно-обредните услуги се извършват възмездно и въз основа на договор, като
разноските обичайно се поемат от роднини и близки, или държавни и общински
органи, и с оглед взаимоотношенията приживе, конкретния случай, при който е
настъпила смъртта, заслугите на покойника, материалното положение на
семейството му и пр. Единствената хипотеза, в която наследниците са задължени за
извършените разходи за погребение на дадено лице, е в случаите, когато погребението се извърши от общината, при липса
на поемането му от други лица. Само тогава, в съответните общински наредби,
включително на Столична община, е предвидено, че общината има право да
претендира направените в такива случаи разходи за погребение
от наследниците на погребаното лице.
Съдът счита, че следва да бъде
разграничавана хипотезата, когато наследниците се явяват задължени спрямо трето
лице и това трето лице претендира от тях определени суми, и хипотезата, в която
се разглеждат вътрешните взаимоотношения между наследниците, свързани с направен
от тях разход и то по повод на задължение, което е изпълнено от единия
наследник. Ако трето лице претендира суми от наследниците в това им качество по
повод на задължение на наследодателя или по повод на наличие на съсобственост,
възникнала в резултат на наследяване, то наследниците са отговорни спрямо това
трето лице съобразно своя дял.
Общият фактически състав на
неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД
съдържа следните основни елементи: обогатяване на едно лице за чужда сметка,
обедняването на друго лице, свързано със съответното обогатяване, липсата на
правно основание за обогатяването и липсата на друга правна възможност за
защита на обеднелия. Формите, чрез които се реализира обогатяването, може да са
свързани с увеличаване актива на имуществото на едно лице чрез придобиване на
реални имуществени ползи за сметка на друго лице или обогатяване чрез
намаляване на пасива или спестяване на имуществени разходи, които е следвало да
бъдат направени, но са били направени от друго лице. Единствено обогатяването
без основание, и то за чужда сметка, е релевантно към фактическия състав на чл. 59 ЗЗД.
Исковите претенции за сумите от по 1050
лв. за всяка една от ответниците, ведно с лихвата за забава от 10.04.2015 г. до
датата на предявяване на иска, както и законната лихва, представляват 2/3 от
стойността на разходите за погребение, полагане
на грижи преди да почине общият им наследодател, осигуряване на нормални
условия на живот в апартамента му и т. н., съдът намира, че са
неоснователни поради това, че ищецът е извършил тези разходи със съзнанието, че
изпълнява свой нравствен дълг. За ответниците би съществувало задължение да
поемат съответна част от тези разходи единствено, ако погребението беше извършено от Столична община, която би направила
тези разходи като трето лице в изпълнение на задълженията си по стопанисване на
гробищните паркове на съответната територия на общината. Погребението на починалия, последващите
дейности, свързани с почитане на неговата памет, както и разходите направени
преди да почине наследодателя, макар и свързани с материални разходи за ищеца,
който е приел да ги изпълни, нямат характера на правно задължение за него.
Лицето, което е извършило тези разноски, ги върши в изпълнение на нравствен
дълг към починалия в знак на уважение.
В настоящото производство за ищеца
несъмнено е налице обедняване, изразяващо се в ефективно намаляване на
имуществото му със сторените разноски за погребение
и панихиди на общия на страните наследодател, но същия ги е сторил със
съзнанието, че изпълнява моралния си дълг за отдаване последна почит към чичо
си – К.К.Г..
Ето защо исковата претенция се явява
неоснователна и следва да се отхвърли.
Относно разходите допълнени с допълнителна
молба /стр.23/ от 11.05.2018 г. съдът намира, че не са предмет на разглеждане
по настоящото дело, поради което счита, че не се дължи произнасяне.
По разноските:
При този изход на делото ищецът на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да заплати на ответника М.П. сумата от 400
лв. и на ответника С. М. сумата от 400 лв. - разходи за адвокатско
възнаграждение за един адвокат.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И.С.С., ЕГН **********
*** срещу М.С.П., ЕГН ********** *** и С.Х.М., ЕГН ********** *** искове с
правно основание чл. 59 ЗЗД
за осъждане на ответниците да му заплатят сумата от 2100 лв. общо, или по 1050
лв. за всяка една от тях, ведно със законната лихва от датата на предявяване на
исковете – 30.03.2018 г. до окончателното изплащане, както и сумите за лихва за
забава за периода от 10.04.2015 г. до 30.03.2018 г. от по 342 лв. за всяка от
ответниците, представляващи обезщетение за неоснователното обогатяване от извършените
от ищеца необходими разноски до смъртта на наследодателят им К.К.Г., починал на
30.08.2013 г., като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА И.С.С., ЕГН ********** *** да
заплати на М.С.П., ЕГН ********** ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 400 лв. разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА И.С.С., ЕГН ********** *** да
заплати на С.Х.М., ЕГН ********** ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 400 лв. разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: