РЕШЕНИЕ
№ ........
гр.Плевен,30.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ -
ми наказателен състав
на деветнадесети ноември две хиляди и двадесета година в
открито заседание, в следния
състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ПОПОВ
при секретаря Дарина Димитрова, като разгледа
докладваното от съдия ПОПОВ НАХД № 2022/2020 година по описа на Плевенския
районен съд, за да се произнесе съобрази следното:
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ.59 И СЛ. от ЗАНН
С Наказателно постановление № 20-0938-002965
от 08.07.2020г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР ПЛЕВЕН на П.В.В. с
ЕГН ********** ***, на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл.179, ал.1,т.2, б. „Б“,
вр. чл.175, ал.1,т.5 от ЗДвП е наложена глоба, както следва:
По чл. 179, ал.1,т.2, б. „Б“ от ЗДвП
– глоба, в размер на 200/двеста/ лева, за нарушение на чл. 117 от ЗДвП.
По чл.175, ал.1,т.5 от ЗДвП – глоба, в размер на 200
/двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 / шест/ месеца, за
нарушение на чл. 123, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗДвП.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е
останал жалбоподателят, който го обжалва
в срок и моли съда да го отмени, като незаконосъобразно.
Ответникът, редовно призован, не изпраща представител
и не взема становище по жалбата.
Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът
намира за установено следното:
С оглед датата на връчване на наказателното
постановление на жалбоподателя и датата на депозиране на жалбата и пред
наказващия орган съдът счита, че последната е подадена в срока по чл. 59, ал.2
от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана.
Съдът, като прецени събраните в хода на производството
писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Наказателното постановление е издадено за
това, че на 30.06.2020г. в 17.35ч. в село Дисевица, на ул.***, с посока на
движение към село Ясен, като водач и управлява лек автомобил Сеат Леон с рег. №
***, като при движение към място, където на пътя или в близост до него се
намират деца, водачът не успява да спре и удря с предна лява част на автомобила
внезапно излязло дете, пресичащо от дясно на ляво по посока на движението с име
Д.Н.Г. с ЕГН **********, с което реализира ПТП с пострадал. Водачът не остава
на място до пристигането на органите на МВР и не оказва помощ на пострадалото
дете. Водачът е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест
7510 с фабр. № ARBA0164, като уреда отчита 0,4
промила алкохол.
Така изложените в акта фактически констатации се
подкрепят изцяло от събраните по делото доказателства. Съдът възприема и
кредитира показанията на разпитаните в съдебно заседание актосъставител И.И.Ц.,
свидетеля В.К.Л., както и свидетелите Д.А.Х., Н.З.И., Л.М.П. и Н.Н.М., чиито
показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа
изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото
писмени доказателства. От тях се установява, времето и
мястото на извършеното. Съгласно чл. 189 ал.2 от ЗДП, редовно съставените
актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.
Безспорно не бе установена различна фактическа обстановка в хода на съдебното
следствие от тази, описана в АУАН. От обясненията на самия жалбоподател става
ясно, че същият е бил твърде наясно с опасността на пътното платно да изскочи
внезапно дете, но въпреки това не се е съобразил с разпоредбата на чл. 117 от ЗДвП.
Затова съдът приема, че П.В.В. виновно е осъществил с
деянието си признаците на състава на административно нарушение по смисъла на
чл. 117 от ЗДвП, поради което законосъобразно наказващият орган е приел за
извършено това нарушение и е наложил наказание за него.
Съдът приема и че П.В.В. е осъществил с деянието си
признаците на състава на административно нарушение по смисъла на чл. 123, ал.1,
т.2, б. „б“ от ЗДвП, но по делото се събраха достатъчно доказателства относно
наличие на института на „крайна необходимост“ в конкретния случай. При така
установената и безспорна фактическа обстановка деянието на жалбоподателя, без
всякакво съмнение, следва да се определи като извършено при наличието на
обстоятелство, което изключва обществената опасност на деянието, а именно – „крайна
необходимост“. Налице са всички предпоставки за нейното приложение,
изчерпателно изброени в чл.13 от Н.К. На първо място е безспорно установена
непосредствена опасност за телесния интегритет, здраве и живот на В.,
изразяващо се в побой. На второ място, също безспорно е установено, че
единственият възможен начин за В. да защити здравето и живота си е бил да
напусне незабавно местопроизшествието. Безспорно се доказва неговото единствено
намерение - да защити личността и правото си на телесна цялост. Същият
съдейства изцяло при пристигане на пол служители при него в дома му, признава
вината си и съдейства за разкриване на обективната истина по делото. Според
съда, именно заради случаи като този,
законодателната оценка, визирана в чл. 13 от Н.К., намира поведението на В., при
наличието на определени обстоятелства, за обществено оправдано и неопасно, а в
постановление на Пленума на В.С. № 12 от 1973г. този вид деяние се определя
като “правомерно, общественополезно и необходимо”. Ето защо, съдът намира, че
макар да е безспорно установено, че е напуснал ПТП, то деянието му не
съставлява нарушение, тъй като същият е употребил законосъобразно правото си на
защита, което му дава чл.13 от Н.К. При наличието на посоченото изключващо
обществената опасност на деянието обстоятелство, съдът счита, че единственото
възможно правилно решение в случая е да бъде отменено НП в тази му част като
незаконосъобразно.
При проверката на цялото
административнонаказателно производство, която извърши съда, не се констатираха
други нарушения на процесуалния и материалния закон, които да водят до отмяна
на НП. Не се констатира нарушаване правото на защита на жалбоподателя.
Воден от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН,
СЪДЪТ
РЕШИ:
Отменя наказателно постановление № 20-0938-002965
от 08.07.2020г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР ПЛЕВЕН, с което на
П.В.В., с ЕГН ********** ***, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.175, ал.1,т.5 от ЗДвП е наложена глоба, в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да
управлява МПС за 6 / шест/ месеца, за нарушение на чл. 123, ал.1, т.2, б. „б“
от ЗДвП.
Потвърждава НП в останалата му част.
Решението подлежи на обжалване пред
Регионален административен съд-Плевен в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: