Решение по дело №2375/2023 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 71
Дата: 13 февруари 2024 г. (в сила от 13 февруари 2024 г.)
Съдия: Димчо Генев Димов
Дело: 20232330102375
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 септември 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 71
гр. Ямбол, 13.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Димчо Г. Димов
при участието на секретаря С.С.М.
като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
20232330102375 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба от „АПС Бета България“
ЕООД гр. София против М. М. И. от гр. Я.
С исковата молба се твърди, че между „Кредисимо“ ЕАД в качеството си на
кредитодател и М. М. И. в качеството му на кредитополучател е бил сключен договор за
потребителски кредит № *** г., по електронен път, по силата на който ответникът получил
сумата от 800 лв. срещу съгласие да я върне на 13 бр. вноски по 77,34 лв. в срок до
20.05.2018 г. когато бил падежа на последната погасителна вноска. Сочи се, че бил
уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 41.24 %, както и ГПР в размер на 50 %.
Сочи се, че на същата дата 27.04.2017 г. ответникът сключил и договор за
поръчителство с дружеството „Ай Тръст“, по силата на договора за предоставяне на
поръчителство, дружеството от своя страна се задължило да сключи договор с „Кредисимо“
ЕАД и да отговаря пред „Кредисимо“ с ответника М. М. И. за всички задължения по
договора за кредит с „Кредисимо“ така, както били установени в договор за кредит и
приложенията към него.
Твърди се, че ответникът не е изпълнил в срок задължението си по договора за кредит,
поради което „Кресисимо“ поканило „Ай Тръст“ да плати всички изискуеми задължения на
ответника по договор за кредит.
На свой ред „Ай Тръст“ изпратил уведомление на длъжника, в което е посочило
всички дължими суми и предстоящо плащане от „Ай Тръст“.
На 23.02.2021 г. „Ай Тръст“ уведомил по електронна поща длъжника за извършеното
плащане съгласно договор за предоставяне на поръчителство.
1
Поддържа се, че по този начин „Ай Тръст“ е встъпил в правата на „Кредисимо“, както
и задължението му за заплащане на възнаграждение по договора за предоставяне на
поръчителство в размер на 742,71 лв., ведно със сумата 243,61 лв., представляваща
обезщетение за забава върху дължимото възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство.
На следващо място се твърди, че с договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 02.03.2021 г. „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД като цедент прехвърлили
своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера -
ищеца в настоящото производство „АПС Бета България“ - гр. София.
Твърди се, че за извършената цесия длъжникът бил уведомен по ел. поща с имейл от
30.03.2021 г.
Твърди се, че ответникът не е изпълнил в срок задължението си по договор за кредит
до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита.
Твърди се, че и към настоящият момент задължението все още не е погасено.
Твърди се, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, по повод на което било образувано ч. гр. д. №*** г. по описа на РС- гр. Я.,
като се сочи, че с Разпореждане от 16.08.2023 г. на РС - Я. ищецът бил уведомен, че
издадената Заповед за изпълнение на парично задължение била връчена при условията на
чл.47, ал.5 от ГПК и следва да предяви иск за установяване на вземанията си, с което като по
същество ищецът обуславя правният си интерес от предявяване на иска, предмет на
разглеждане в настоящото производство.
Иска се от съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът
дължи на ищеца парично вземане конкретизирано в т.9 от Заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № *** г. по описа на ***РС, а именно: сумата в
общ размер на 2325,46 лв., от които: главница в размер на 800 лв., възнаграждение по
договор за предоставяне на поръчителство в размер на 749,71 лв., договорна
възнаградителна лихва върху главницата в размер на 205,42 лв. за периода от 27.04.2017 г.
до 20.05.2018 г., законна лихва за забава върху главницата в размер на 326,72 лв. за периода
от 27.04.2017 г. до 23.02.2021 г., законна лихва за забава по договора за предоставяне на
поръчителство в размер на 243,61 лв., както и лихва за забава върху главницата от датата
подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.
Претендират се разноски в заповедното и исковото производство.
Също така се иска от съда да постанови неприсъствено решение срещу ответника в
случай, че същият не представи в срок отговор на ИМ и не се яви на първото по делото
съдебно заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.
С нарочна писмена молба депозирана по делото от ищцовото дружество се поддържат
исковите претенции, както и искането за постановяване по делото на неприсъствено
решение, ако са налице законовите изисквания за това.
В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
2
Същият не се явява в съдебно заседание и не е поискал от съда делото да бъде разгледано в
негово отсъствие.
Съдът като взе предвид становището на ищеца и събраните по делото писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 03.05.2023 год. пред Районен съд Я. е било депозирано заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от страна на „АПС Бета България“ ЕООД, за сумата
от 2668,60 лева, от които: 800 лева – главница; 749,71 лева – възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство; 205,42 лева – договорна/възнаградителна лихва върху
главницата по договор за кредит; 505,74 лева – законна лихва за забава по договор за кредит
за периода от 27.04.2017 год. до 03.05.2023 год. и сумата от 407,72 лева – законна лихва по
договора за предоставяне на поръчителство за периода от 27.04.2017 год. до 03.05.2023 год.
По така депозираното заявление пред Районен съд Я. е образувано ч. гр.дело № ***
год по описа на същия съд. Заповедният съд е уважил искането на заявителя за
претендираната сума и е издал заповед № *** год. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК, връчена на ответника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. С оглед реда на връчване
заповедния съд е указал на заявителя, че може да предяви иск в 1-месечен срок, като
последния е предявил иска предмет на разглеждане в настоящото производство.
За доказване основателността на исковата претенция ищецът е ангажирал като
писмени доказателства по делото: зав. копие на Общи условия за предоставяне на кредити,
незаверено копие на договор за потребителски кредит № *** г., Приложение № 1 към
договор за потребителски кредит № *** г., ксерокопие на договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.03.2021 г., незаверено копие на договор за
предоставяне на поръчителство от 27.04.2017 г., незаверено копие на Приложение№ 1 към
договор за предоставяне на поръчителство, незаверено копие на договор за поръчителство
от 27.04.2017 г., незаверено копие на Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити от 27.04.2017 г. и незаверено копие на Общи
условия за предоставяне на кредит; незаверено копие на Справка извлечение от системата
„Ай Тръст“ ЕООД от 20.12.2023 г. и зав. копие на Приложение № 1 към договор за продажба
и прехвърляне на вземания /цесия/, сключен между „Кредисимо“ ЕАД, „Ай Тръст“ ЕООД и
АПС „Бета България“ ЕООД от 02.03.2021 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съдът намира че е сезиран с обективно, кумулативно съединени установителни,
положителни искове с правно осн. чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, във вр. с
чл.79, ал.1 от ЗЗД.
Предявените искове са процесуално допустими като предявени от и срещу
процесуално легитимирана страна при наличие на правен интерес с оглед разпоредбата на
чл.415 ГПК.
Наред с това съдът намира, че са налице условията предвидени в разпоредбата на
чл.238, ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Ответникът
3
не е представил отговор на исковата молба, не се e явил в първото по делото редовно
съдебно заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. От
своя страна ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение против ответника.
На следващо място съдът намира, че са налице и материалноправните предпоставки
за постановяване на неприсъствено решение – чл.239, ал.1 ГПК.
Наведените в исковата молба факти обосновават в достатъчна степен
основателността на исковата претенция и се подкрепят от представените писмени
доказателства досежно наличието на възникнали валидни облигационни правоотношения
между ответника и третите неучастващи в делото лице „Кредисимо“ АД по Договор за
потребителски кредит № *** год. и с „Ай Тръст“ ЕООД по Договор за предоставяне на
поръчителство от 27.04.2017 год., по които ответника е неизправна страна, наличие на
валидно извършено прехвърляне вземанията на „Кредисимо“ АД и „Ай Тръст“ ЕООД на
вземанията си към ответника на ищцовото дружество - „АПС Бета България“ ЕООД,
извършеното уведомяване на ответника за цесията на електронната поща на последния на
30.03.2021 год., доколкото това твърдение в исковата молба не се оспорва от ответника.
На горните съображения съдът намери така предявените искове за вероятно
основателни, поради което постановява настоящото решение, основаващо се на наличието
на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, без да мотивира решението
по същество.
По разноските:
Съгласно ТР №4/2013 год. от 18.06.2014 год. с решението по установителния иск
съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство, относно
размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно
отхвърлената и уважената част на иска.
Предвид изхода на делото, ищецът има право на разноски в пълен размер, като съдът
определя юрисконсулско възнаграждение на ищеца в настоящото производство в размер на
100 лева.
На тия съображения съдът изчисли и определи дължимите разноски на ищеца в
исковото и заповедното производство в общ размер на 311,37 лева, които следва да се
възложат в тежест на ответника.
На изложените мотиви и на основание чл.238 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1, т.2
от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, че М. М. И. с ЕГН **********, с адрес: гр.Я., ул.“***
дължи на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр.София, район Триадица, бул. „България“ № 81В, сумата в в общ размер на 2325,46 лв., от
които: главница в размер на 800 лв., възнаграждение по договор за предоставяне на
4
поръчителство в размер на 749,71 лв., договорна възнаградителна лихва върху главницата в
размер на 205,42 лв. за периода от 27.04.2017 г. до 20.05.2018 г., законна лихва за забава
върху главницата в размер на 326,72 лв. за периода от 27.04.2017 г. до 23.02.2021 г., законна
лихва за забава по договора за предоставяне на поръчителство в размер на 243,61 лв., както
и лихва за забава върху главницата от датата подаване на заявлението по чл.410 ГПК
03.05.2023 год., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с № *** год. по ч.гр. дело №
*** год. по описа на ***РС.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, М. М. И. с ЕГН **********, с адрес: гр.Я.,
ул.“*** ДА ЗАПЛАТИ на АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр.София, район Триадица, бул. „България“ № 81В, сумата от 311,37 лева,
представляваща сбор от сторените от ищеца разноски в исковото и заповедното
производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от същото да се връчи на страните.
ОТВЕТНИКЪТ разполага със защита срещу решението, съобразно чл. 240 ГПК.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
5