№ 3808
гр. Варна, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на първи
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ивалена Димитрова
при участието на секретаря Снежана Д. Г.а
като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело №
20243110113665 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен от А. А. А., ЕГН **********, с адрес: гр. В, ж. к. ...., бл.
....., вх. ..., ет. ....., ап. ...., срещу „С. - к.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Ш., пл. .... № ...., иск с правно основание 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 22 ЗПК,
вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за прогласяване за недействителен на Договор за потребителски
кредит предоставен от разстояние № 1029236/20.12.2023 г., сключен между ищеца като
потребител и „С. - к.“ АД като кредитор.
В исковата молба и уточняващата я такава ищецът А. А. излага, че между него като
потребител и ответното дружество като кредитор бил сключен Договор за потребителски
кредит предоставен от разстояние № 1029236/20.12.2023 г., с който кредиторът му
предоставил заемна сума в размер на 1000 лева при годишен лихвен процент от 27% и
годишен процент на разходите 30,6%, със срок на погасяване 12 месеца. С чл. 17, ал. 1 на
договора било уговорено в срок до 3 дни от сключването му поръчителят да осигури
обезпечение на кредита чрез поръчителство на трето физическо лице, което да отговаря за
изпълнение на всички задължения на потребителя, или с безусловна банкова гаранция, като
ал. 2 предвиждала, че поръчителят и гаранцията следва да отговарят на определени в ОУ
условия, както и че подлежат на одобрение от кредитора. Съгласно чл. 27, ал. 1 от договора,
за всеки ден, през който не е предоставено договореното в чл. 17 обезпечение, потребителят
дължал неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоената по кредита сума.
Застъпва, че сключеният между страните договор за кредит е нищожен на основание
1
чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като била налице неяснота относно включените
в ГПР компоненти – по-специално, не ставало ясно как е формиран ГПР в размер на 30,6%,
ако единственият включен в него разход е възнаградителната лихва в размер на 27%. Счита,
че основанието на чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, е налице и доколкото ГПР е
неточно посочен, предвид невключването в него на договорената с чл. 27 неустойка.
Настоява за уважаване не предявената претенция. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното дружество „С. - к.“ АД е депозирало писмен
отговор на исковата молба, с който счита предявения иск за неоснователен. Не оспорва, че
между страните е сключен процесният Договор за потребителски кредит предоставен от
разстояние № 1029236/20.12.2023 г. Заявява, че същият е сключен в съответствие с
разпоредбите на ЗЕДЕУУ, ЗПФУР и ЗПК, по инициатива на потребителя, на когото са били
предоставени СЕФ и ОУ, запознаващи го подробно с условията по договора преди
сключването му. Излага доводи за валидност и съответствие с действащото законодателство
на предвидената неустойка за неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на
обезпечение.
Настоява за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът А. А. А., не се явява лично, не се представлява. С молба
вх. № 80529/24.09.2025 г. поддържа исковата претенция.
В съдебно заседание ответникът „С. - к.“ АД не се представлява. С молба вх. №
81020/26.09.2025 г. процесуалният представител на дружеството поддържа депозирания
писмен отговор, като прави и възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Видно от Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние №
1029236/20.12.2023 г., сключването на който между „С. - к.“ АД - кредитор, и А. А. А. –
потребител, не е спорно между страните, със същия ответното дружество е предоставило на
ищеца кредитна сума в размер на 1000 лева при следните условия: годишен лихвен процент
- 27%, ГПР - 30,6%, обща сума за плащане – 1327,22 лева, срок на погасяване - 12 месеца с
краен падеж 20.12.2024 г., като размерът на всяка от погасителните вноски е конкретно
посочен в Приложение № 2 (Погасителен план), обезпечения - поръчител или банкова
гаранция. В чл. 28 от раздел IX на Общите условия – „Лихви, такси и други разходи,
годишен процент на разходите“, се сочи, че ГПР на кредита е посочен в договора, като
размерът му е изчислен в съответствие с Приложение №1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК, при
допълнително допускане, че кредитът ще има действие за срока, за който е бил сключен, и
кредиторът и потребителят ще изпълняват своите задължения в съответствие с условията и
сроковете по договора.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ГПК, годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит. С ал. 2 от разпоредбата е уредено, че ГПР се изчислява по
формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи
положения и допълнителни допускания. Ал. 3 от същия законов член изрично предвижда
разходите, които не се включват в ГПР.
2
Императивно с чл. 22 от ЗПК законодателят е въвел изискуемо съдържание на
договорите за потребителски кредит, чиято липса е порок от толкова висока степен, че
изключва валидността на договарянето – уредил е, че когато не са спазени изискванията на
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Включената в този обхват относима към настоящия
казус разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 изисква договорът за потребителски кредит да е
изготвен на разбираем език и да съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Настоящият съдебен състав намира, че процесният Договор за потребителски кредит
предоставен от разстояние № 1029236/20.12.2023 г. е сключен в нарушение на чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК, доколкото в него, включително и в Приложение № 2 (Погасителен план), ГПР е
посочен единствено в цифрова величина, но не е посочено кои са компонентите, включени в
тази величина. Трайно е разбирането, застъпено в практиката на СЕС и задължително за
българския съд, че изискването за посочване на ГПР е нарушено, когато не са посочени
основните данни, които са послужили за неговото изчисляване (Решение от 20.09.2018 г. по
дело C 448/17 на СЕС; Решение от 21.03.2024 г. по дело C 714/22 на СЕС, постановено по
тълкуване на Директива 2008/48). Не е достатъчно посочването на ГПР в цифрова величина,
както и посочването в Общите условия, че размерът на ГПР е изчислен в съответствие с
Приложение №1 към ЗПК, при допускане, че страните ще изпълняват задълженията си в
съответствие с условията и сроковете по договора. Тезата, че не е достатъчно ГПР да бъде
посочен като общ процент без яснота за отделните компоненти е застъпена и в редица актове
на ВКС – Определение № 811 от 01.04.2024 г. по т. д. 670/2023 г. на I ТО, Определение №
1991 от 16.07.2024 г. по т. д. 510/2024 г. на I ТО и др. При липса на яснота относно разходите,
включени в ГПР, потребителят е лишен от възможност да извърши информиран избор на
кредитен продукт, преценявайки други сходни продукти, което е достатъчно условие
кредитът, на основание чл. 22 от ЗПК, да се счита за недействителен.
С оглед на горното, искът с правно основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за
прогласяване за недействителен на Договор за потребителски кредит предоставен от
разстояние № 1029236/20.12.2023 г. се явява основателен и следва да бъде уважен.
По отношение на съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора, разноски се следват на ищеца.
Същият с молба вх. № 80529/24.09.2025 г. претендира такива в общ размер на 602,88
лева, от които 52,88 лева – за държавна такса, и 550 лева – за платено по банков път
адвокатско възнаграждение. Представени са доказателства за извършване на претендираните
разноски. От насрещната страна е направено възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, което съдът
намира за основателно. С оглед правната и фактическа сложност на делото, за адвокатско
възнаграждение на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 400 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
3
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН, по предявения иск от А. А. А., ЕГН
**********, с адрес: гр. В, ж. к. ...., бл. ....., вх. ..., ет. ....., ап. ...., срещу „С. - к.“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Ш., пл. .... № ...., Договор за
потребителски кредит предоставен от разстояние № 1029236/20.12.2023 г., сключен между
ищеца като потребител и ответника като кредитор, на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „С. - к.“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Ш., пл. .... № ...., да заплати на А. А. А., ЕГН
**********, с адрес: гр. В, ж. к. ...., бл. ....., вх. ..., ет. ....., ап. ...., сумата от 452,88 лева
(Четиристотин петдесет и два лева и 88 ст.), представляваща съдебно-деловодни разноски,
включващи държавна такса и платено по банков път адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4