РЕШЕНИЕ
№ 3995
гр. Варна, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 20 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Орлин Чаракчиев
при участието на секретаря Ани Люб. Динкова
като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело №
20223110107782 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Е. Д. Д., ЕГН **********, с адрес:
гр. Пл., бул. *-ти с. № * срещу „С.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.
В., ул. К. № *, оф. *, с която са предявени обективно-кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 128, т.2 от КТ, чл. 86, ал.1 от ЗЗД и чл. 221, ал.1 от КТ за осъждане
на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 12950,23 лв., представляваща
неизплатено трудово възнаграждение за месеците от март 2020 г. до юли 2021 г.,
включително, сумата от 2038,40 лв., представляваща лихва за забава върху неизплатените
трудови възнаграждения, за периода 01.04.2020 г. - 16.06.2022 г., както и сумата от 895,50
лв., представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение без
предизвестие, ведно със законната лихва върху главниците , считано от датата на
депозиране на исковата молба - 17.06.2022 г. до окончателното изплащане на задълженията.
В исковата молба ищецът Е. Д. Д., чрез адв. В. Д., поддържа, че по силата на Трудов
договор № * г. заемал при ответника длъжността „ръководител здравословни и безопасни
условия на труд“. Поддържа, че трудовото правоотношение е прекратено на 24.07.2021 г. на
основание чл.327 ал.1 т.2 от КТ, поради забавяне изплащането на трудовото възнаграждение
от работодателя. Поддържа, че ответникът не му е заплатил дължимите трудови
възнаграждения за месеците от март 2020 г. до юли 2021 г., включително, които в нетен
размер възлизат на общо от 12950,23 лв. Поддържа се, че сумите не са платени и до
момента, а върху тях се дължи и обезщетение за забава от общо 2038,40 лв. за периода от
01.04.2020 г. - 16.06.2022 г. Предвид прекратяването на ТПО на основание чл. 327, ал.1, т.2
от КТ поддържа, че му се дължи и обезщетение по чл.221 ал.4 т.1 от КТ в нетен размер от
895,50 лв. По изложените съображения моли за уважаване на исковете. Претендира
присъждане на разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1от ГПК ответникът „С.” ООД не е депозирал писмен отговор
на исковата молба, подадена от Е. Д. Д..
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
В проведено по делото на 14.11.2022 г. открито съдебно заседание редовно
1
призованият ответник не се е явил и не е направил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие. Ищецът от своя страна е направил искане за постановяване на неприсъствено
решение.
Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани последиците
от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяването му в съдебно заседание.
В срока за отговор и в проведеното открито съдебно заседание ответникът не е
оспорил твърденията на ищеца за наличие на ТПО с ответника в периода, за който се
претендира изплащане на трудово възнаграждение, по силата на което ответникът се е
задължил да заплаща на ищеца трудово възнаграждение в претендирания размер; че в
процесния период ищецът реално е положил твърдения обем от труд при ответника; падеж
на задължението за плащане на дължимото трудово възнаграждение и размер на
претенцията; изпадането на ответника в забава за плащане на трудовото възнаграждение и
размера на претенцията за обезщетението за забава; прекратяване на ТПО в хипотезата на
чл. 327, ал.1, т.2 от КТ.
Твърденията на ищеца се подкрепят от представените с исковата молба писмени
доказателства: трудов договор № * г., Заповед № * г. за прекратяване на трудово
правоотношение, справка за декларации по обр. 1 и обр. 5 по Наредба № Н-8 за осигурено
лице Е. Д..
По изложените съображения съдът приема, че предявените искове се явяват вероятно
основателни.
Предвид посоченото, съдът намира, че в случая е установено наличието на
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2 от
ГПК, поради което исковата претенция следва да се уважи по този ред.
Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК право да репарира
сторените в процеса разноски има ищеца, но същият не е поискал нито доказал да е сторил
такива. С оглед осъщественото от адв. В. Д. безплатно процесуално представителство на
ищеца в хипотезата от чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА, в полза на пълномощника следва да се
определи и присъди по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на
1830,00 лв., съобразно актуалния минимум изчислен съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1, от Наредба
№ 1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на ВРС държавна такса съобразно цената на уважените искове в размер на общо
649,55 лв.
Воден от горното и на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „С.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. К. № *,
оф. * да заплати на Е. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Пл., бул. *-ти с. № * следните
суми: сумата от 12950,23 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за
месеците от март 2020 г. до юли 2021 г., включително, сумата от 2038,40 лв.,
представляваща лихва за забава върху неизплатените трудови възнаграждения, за периода
01.04.2020 г. - 16.06.2022 г., както и сумата от 895,50 лв., представляваща обезщетение при
прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие, ведно със законната лихва
върху главниците , считано от датата на депозиране на исковата молба - 17.06.2022 г. до
окончателното изплащане на задълженията, на основание чл. 128, т.2 от КТ, чл. 86, ал.1 от
ЗЗД и чл. 221, ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА „С.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. К. № *,
оф. * да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен
съд сумата от 649,55 лв. съставляваща дължима по делото държавна такса, на осн. чл. 78,
ал.6 от ГПК
ОСЪЖДА „С.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. К. № *,
оф. * да заплати в полза на адв. В. К. Д., вписана в АК - В., с вписан адрес на адвокатска
кантора: бул. „Вл. В.“ № * сумата от 1830,00 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство, на основание чл.
78, ал.1 от ГПК вр. чл. 38, ал.2 от ЗА.
2
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3