Р Е Ш Е Н И Е
№ … … …
град Кърджали, 28.08.2023 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кърджалийският административен съд, …………..….…. в
публично заседание ………………..…..……
на седемнадесети
август ……………………………………………………………………………….…………………………….………………….….…..
през 2023/две хиляди двадесет и трета/
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ
при секретаря …………………………………………………………….…………
Павлина Петрова, ..……………...................................
като разгледа докладваното от ..................................... съдията
Виктор Атанасов ..................................
административно дело ……………. №196 … по описа за .......................... 2023 година .................................
и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е административно, по реда
на Раздел І на Глава Х/чл.145 и следв./ от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във вр. с чл.10, ал.6, във вр. с ал.5
от Закона за семейни помощи за деца/ЗСПД/.
Образувано
е по жалба, подадена от Е.Н.О.-Ч., с ЕГН **********, с
постоянен адрес - ***,
подадена чрез пълномощник - адвокат М.Ю.С. от АК-***, с адрес на
кантората - ***, против Заповед №ЗСПД/Д-К-МГ/192 от 20.03.2023 год., издадена
от директора на Дирекция
„Социално подпомагане“ – Момчилград, с която, на основание чл.8д, ал.1 от
Закона за семейни помощи за деца/ЗСПД/ и чл.4 от Правилника за прилагане на
ЗСПД, на жалбоподателката е отказано отпускане на месечна помощ за отглеждане
на дете с трайни увреждания.
Жалбоподателката Е.Н.О.-Ч. счита в жалбата, че Заповед №ЗСПД/Д-К-МГ/192 от 20.03.2023 год. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Момчилград е незаконосъобразна,
тъй като е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, в противоречие с материалноправни разпоредби
и в несъответствие с целта на закона. Излага съображения за това, като сочи
най-напред, че директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ - Момчилград, за
да откаже отпускането на месечна помощ за отглеждане на дете с трайно увреждане,
неправилно и незаконосъобразно е приел, че детето Е. Ч. не живее постоянно в
страна, по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗСПД, като твърди, че този извод на
директора на Дирекция „Социално подпомагане“ -Момчилград не отговаря на
истината. В жалбата се твърди, че Е.Н.О. - Ч. и нейното детето Е. Ч. са български граждани и
живеят постоянно в Република България. Сочи се, че поради внезапно влошаване на
здравословното състояние на детето и появата на ***, жалбоподателката
била посъветвана да потърси адекватна лекарска помощ в една от най-добрите
болници в областта на ***, а именно болница „***“ - *** и че след преглед и
изследвания в болница „***“ - ***, на 08.12.2021 год. на детето Е. Ч. била
поставена диагноза, че *** и оттогава до сега, детето се лекувало в същата
болница, където претърпяло ***, както и че към настоящия момент, детето е *** и
лекарите не препоръчвали пътуването му. В жалбата се сочи, че видно от Експертно
решение №*** от заседание №**/*** год. на ТЕЛК, детето е освидетелствано с ***
процента вид и степен на увреждане. Твърди се, че от всичко гореизложено е
видно, че са налице кумулативно съществуващите предпоставки за отпускане на
исканата помощ, предвидена в чл.8д, ал.1 и чл.3, т.2 ЗСПД. По нататък в жалбата
се сочи, че в §1, т.4 от ДР на ЗСПД се съдържа определение на понятието „Лице,
живеещо постоянно в страната“ и че това е лице, което пребивава на територията
на страната повече от 183 дни в рамките на 12 месеца, както и че директорът на
Дирекция „Социално подпомагане“ - Момчилград е достигнал до извода, че детето
не живее постоянно в страната, защото за периода от 01.03.2022 год. до
28.02.2023 год. е пребивавало в Република България 11 дни. На следващо място се
сочи, че понятието „живеене на територията на Република България“ е дефинирано
в Решение №3 от 8 февруари 2001 год. по конституционно дело №16 от 2000 год., в
което Конституционния съд на Република България е посочил, че „живеенето“ по
смисъла на конституционно правната уредба е „фактически и трайно пребиваване на
едно лице на определена територия“ през повече от половината от
астрономическата година, като в жалбата се цитира посоченото от Конституционният
съд в това решение: „За да се свърже пребиваването на едно лице с определено
място в смисъла на местоживеене, трябва да са налице още признаците на
продължителност и трайност. Защото не всяко пребиваване на определено място
може да се нарече живеене, ако не е продължило известно време и не е обвързано
по някакъв начин с трайно отношение. Например човек може да премине през
определено място без да отседне в него; може да отседне, но за времето на една
командировка. Живеенето представлява именно фактическото пребиваване на
определена територия за един относително продължителен период, в който лице
трайно се е установило на тази територия. Признакът трайност характеризира
връзката на лицето с това място чрез установяване на лични връзки (семейство,
родители) или професионални връзки (месторабота). Оттук се налага и първият
извод - живеенето по смисъла на чл.93, ал.2 от Конституцията е фактически и
трайно пребиваване на
едно лице на определена територия. Съвсем различни от този фактически критерий
са формално-юридическите критерии като местожителство, адресна регистрация, с
които редица нормативни актове свързват различни правни последици.“. На сведващо място в жалбата се сочи, че освен специалната
разпоредба на §1, т.4 от ДР на ЗСПД, ако се вземе предвид чл.48, ал.7 от
Кодекса на международното частно право, под „обичайно местопребиваване на
физическо лице“ се разбирало мястото, в което то се е установило преимуществено
да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение
за пребиваване или установяване и че за определянето на това място трябва да
бъдат специално съобразени обстоятелства от личен или професионален характер,
които произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му
да създаде такива връзки. В жалбата се твърди, че предвид гореизложените
законови положения, напълно неясно оставало за жалбоподателката,
въз основа на какви доказателства директорът на Дирекция „Социално подпомагане“
- Момчилград е приел, че детето не живее в Република България. С оглед изложеното, с
жалбата се моли да бъде постановен съдебен акт, с който да бъде отменена
оспорената Заповед №ЗСПД/Д-К-МГ/192 от 20.03.2023 год. на директора на Дирекция
„Социално подпомагане“ - Момчилград и да бъде върната преписката на
административния орган за ново произнасяне, със задължителни указания по
прилагането на закона.
В съдебно заседание, редовно призована, жалбоподателката Е.Н.О.-Ч., с постоянен адрес ***, не се явява, представлява се от редовно упълномощен
процесуален представител - адв. М.С. от АК-***, който заявява, че поддържа жалбата по
изложените в нея съображения и доводи. Счита, че твърдения, изложени в жалбата, по категоричен и безспорен начин били
доказани от приобщените по делото доказателства. Моли съда да отмени оспорената
заповед на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Момчилград като
неправилна и незаконосъобразна, като отново заявява, че поддържа подробните
съображения, изложени в жалбата. Моли съща така, да бъдат присъдени на жалбоподателката направените разноски по делото.
Ответникът по жалбата – директорът на Дирекция
„Социално подпомагане” - Момчилград, редовно призован за съдебно заседание, се
явява лично и с редовно упълномощен процесуален представител - ст.юрк.С. К. М., която заявява, че оспорват жалбата и считат, че същата е неоснователна. Счита, че обжалваната заповед е правилна и мотивирана, както и е
съобразена с обстоятелствата, установени в производството пред административния
орган. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като
неоснователна и недоказана. Подробни съображения в подкрепа на оспорената
заповед излага в писмена защита, която представя в съдебно заседание.
Директорът на Дирекция „Социално
подпомагане” – Момчилград – Г. Д. М. заявява ,че поддържа становището на ст.юрк.М.
Административният
съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и
въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за
установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Съгласно чл.10, ал.6 от
ЗСПД, заповедта по ал.5, каквато е и оспорената в настоящото производство, подлежи на обжалване пред
съответния административен съд по реда
на Административнопроцесуалния кодекс, респ., в тези случаи, за
разлика от повечето
производства по другите нормативни актове, уреждащи социалното подпомагане, не
е предвиден задължителен административен контрол пред по-горестоящия
орган, а направо съдебен контрол, пред териториално компетентния
административен съд, по реда на АПК, като съгласно разпоредбата на
чл.149, ал.1 от АПК, административните актове могат да се оспорят в 14/четиринадесет/-дневен
срок от съобщаването им. Одпорената заповед е била изпратена на жалбоподателката
с препоръчана пощенкка пратка, на аднеса
й в ***, като видно от приложеното по преписката известие за доставяне с баркод *** на „Български пощи“ ЕАД ***/л.41/,
пратката не е била доставена, като видно от известието за доставяне, същата е
върната на подателя й - Дирекция
„Социално подпомагане” – Момчилград, на 18.04.2023 год., с отметка –
„непотърсена“.
Видно
от оформената към оспорената заповед разписка за връчване/л.39/, заверено
копие от тази
заповед е бил връчен на жалбоподателката Е.Н.О.-Ч., срещу подпис, на датата 03.05.2023 година. Жалбата против заповедта,
ведно с доказателствата към нея, е подадена направо в Административен съд –
Кърджали, на датата 12.05.2023 год., регистрирана в деловодната система на съда
с Вх.№1343/12.05.2023 год./л.2/.
От това следва, че жалбата е подадена на 9-ия/деветия/ след получаването на
заверено копие от заповедта от жалбоподателката,
макар и не по предвидения в закона ред, като освен това, жалбата е в предвидената от закона писмена форма и с изискуемото се съдържание. Подадена е
от лице с
установен правен интерес - адресат на заповедта, с която на това лице не
отпусната месечна помощ за отглеждане на дете с трайно увреждане по реда на
чл.8д, ал.1 от Закона за семейни помощи за деца, т.е. от надлежна страна, която с оглед на гореизложеното, има право и интерес
от оспорването, поради което жалбата
е допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Административен съд - Кърджали, като
обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Производството пред
административния орган е започнало по повод постъпило в Дирекция „Социално
подпомагане” – Момчилград Заявление-декларация с Вх.№ЗСП/Д-К-МГ/192 от 01.03.2023
год., подадено от Е.Н.О.-Ч., за отпускане на
месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане до 18-годишна възраст –
за детето Е. Ч., ЕГН **********/л.45-л.46/. В това
заявление-декларация жалбоподателката е декларирала,
че е с *** гражданство, семейно положение – *** и е вписала *** – С. Ч., с ЛНЧ **********.
Към заявлението-декларация е било приложено Експертно
решение №*** от зас.№** от *** год. на *** състав на
ТЕЛК към МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски” АД ***, за освидетелстване,
след преглед, на Е. Ч., ЕГН **********/л.7-л.8/. Видно от това
експертно решение, на Е. Ч., ЕГН **********, след преглед са определени *** % ВСУ/вид
и степен на увреждане/ с чужда помощ, по причини – общо заболяване: „***“, за
срок от 3/три/ години – 01.02.2026 година, като в екпертното
решение е посочено, че настоящият адрес на освидетелстваното лице е извън
България. В мотивите към това експертно решение е отразено, че се касае за
заболяване с код *** - ***, ***., по Част **, **, т.***. - ***% вид и степен на
увреждане с чужда помощ за три години, от НМЕ. Посочено е също, че по смисъла
на чл.68, ал.3 и ал.4 от НМЕ, лицето се нуждае от чужда помощ за обслужване в
бита, а като приложения са описани удостоверение от *** – *** и преведена медицинска документация от ***/от л.9 до л.33 вкл./.
По повод това Заявление-декларация
с Вх.№ЗСП/Д-К-МГ/192 от 01.03.2023 год., подадено от Е.Н.О.-Ч., за отпускане на месечни помощи за отглеждане на дете
с трайно увреждане до 18-годишна възраст, с писмо Изх.№0906-92-00-0115 от
06.03.2023 год. на директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Момчилград/л.44/, е поискано от началника на РУ –
Момчилград, да бъде предоставена информация за лицата Е.Н.О.-Ч., с ЕГН ********** и Е.Ч., с ЕГН **********, относно
пребиваването им на територията на страната, за периода от 01.03.2022 год. до
28.02.2023 година. В отговор на това писмо, до Дирекция „Социално подпомагане”
– Момчилград е изпратено писмо с Рег.№303000-836 от 09.03.2023 год. на началника
на РУ – Момчилград, с Вх.№0906-92-00-0115#1 от 13.03.2023 год. на ДСП - Момчилград/л.43/, съдържащо справка,
след извършена проверка в ИИС на „МВР-ГК“, относно преминаванията през ГКПП на
Р.България, за периода от 01.03.2022 год. до 28.02.2023 год., на лицата Е.Н.О.-Ч., с ЕГН ********** и Е. Ч., с ЕГН **********.
Така, по повод
подаденото от жалбоподателката Е. Н.-Ч. заявление е
издадена и оспорената в настоящото производство Заповед №ЗСП/Д-К-МГ/192 от 20.03.2023
год. на директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Момчилград/л.6, л.39/, с която, на основание чл.8д, ал.4 от
Закона за семейни помощи за деца и чл.4 от Правилника за прилагане на Закона за
семейни помощи за деца, на жалбоподателката Е.Н.О.-Ч. ***, е отказано отпускане на месечна помощ за
отглеждане на 1/едно/дете с трайно увреждане/Е. Ч./. В заповедта са изложени
мотиви, в които е посочено, че съгласно чл.8д, ал.1 от ЗСПД, месечна помощ на
родители (осиновители), когато отглеждат деца с трайни увреждания: независимо
от доходите на семейството, се предоставя при условие, че детето живее
постоянно в страната. Прието е, че това изискване не е налице, като е посочено,
че по смисъла на §1, т.4 от Допълнителните разпоредби на ЗСПД, „Лице, живеещо
постоянно в страната“ е лице, което пребивава на територията на страната повече
от 183 дни в рамките на 12 месеца.“, като е прието, че за периода от 01.03.2022
год. до 28.02.2023 год., детето Е. Ч. е пребивавало в Република България 11/единадесет/
дни.
По делото е представено
и е прието като доказателство Удостоверение с Изх.№** от *** год. за промени на
настоящ адрес,***/л.60/, в което е отразено, че
от датата *** год. до *** год., жалбоподателката Е.Н.О.-Ч. е била с настоящ адрес ***; от датата *** год., до
*** год. жалбоподателката е била с настоящ адрес в ***
и от датата *** год. отново е с настоящ адрес ***.
Представена е и приета
като доказателство и Справка към дата 01.03.2023 год., т.е. към датата на
подаване на заявлението-декларация, от Класификатор на настоящите и постоянните
адреси към Министерство на регионалното развитие и благоустройството, за лице с
ЕГН **********/т.е. по ЕГН на жалбоподателката Е.Н.О.-Ч./л.63/, в която също е отразено, че настоящият адрес на лицето
към тази дата е в ***, с дата на заявяване – 25.01.2010 година.
Представена е и приета
като доказателство и втора Справка, към дата 26.05.2023 год., от Класификатор
на настоящите и постоянните адреси към Министерство на регионалното развитие и
благоустройството, за лице с ЕГН **********/т.е. по ЕГН на жалбоподателката
Е.Н.О.-Ч./л.64/, в която е отразено, че към 26.05.2023 год., настоящият
адрес на лицето вече е ***, с дата на заявяване на този настоящ адрес – 28.02.2023
год., т.е. непосредствено от деня преди подаване на заявлението-декларация
от 01.03.2023 година.
Представена е и приета
като доказателство и Справка за актуално състояние на всички трудови договори
към датата 01.06.2023 год., от Регистъра на уведомленията за трудови договори и
уведомления за промяна на работодателя, за лице с ЕГН **********/т.е. по ЕГН на
жалбоподателката Е.Н.О.-Ч./л.61/, в която е отразено, че няма открити данни за трудови договори по
търсените критерии.
По делото е представена
и е приета като доказателство и Справка за актуално състояние на всички трудови
договори към датата 01.06.2023 год., от Регистъра на уведомленията за трудови
договори и уведомления за промяна на работодателя, за лице с ЛНЧ **********/т.е.
по ЛНЧ на съпруга на жалбоподателката Е.Н.О.-Ч. - С.Ч./л.62/, в която справка също е отразено, че няма открити
данни за трудови договори по търсените критерии.
Към жалбата е приложено и е прието като доказателство по делото
Удостоверение за раждане от *** ***, издадено въз основа на акт за раждане №***
от *** год., съставен в ***/л.34/, от което е видно, че детето Е. Ч. е родено на ***
год., в ***, ***, от майка: Е.Н.О.-Ч. и баща: С. Ч..
В съдебно заседание е представено от ответника по жалбата и е прието като
доказателство, писмо с Изх.№12-00-43/05.07.2023 год. на директора на РЗОК –
Кърджали, адресирано до директора на Дирекция „Социално подпомагане“ –
Момчилград, с Вх.№0906-24-0257#1/05.07.2023 год./л.66/, в което е посочено, че в регистрите,
поддържани от НЗОК, лицата Е.Н.О.-Ч., с ЕГН ********** и Е. Ч., с ЕГН **********, нямат избран общопрактикуващ лекар.
По направено доказателствено искане от процесуалния представител на
жалбоподателката, до разпит в съдебно заседание на 17.08.2023 год. е допуснато
лицето К. П. Т. от ***. В показанията си
свидетелката заявява, че се познава със семейството на Е. от ** години, че са в
добри отношения и непрекъснато се събират заедно. Сочи, че те са *** граждани,
имат къща в ***, в което *** свидетелката също имала къща, в която живеела
свекърва й, като нейната къща била ***. Твърди, че тяхното дете също пребивава
в страната, дори си направили ремонт на къщата и непрекъснато идвали тук и през
пролетта на 2021 год. отново били дошли в България и били заедно. Твърди също,
че на нея, като медицинско лице, й направило впечатление, че детето е *** и
посъветвала родителите да му направят изследвания, за да се види ***. Сочи, че
по този повод те тръгнали по лекари и се оказала, че детето ***, ***.
Свидетелката твърди също, че от две години детето се лекува в *** в ***, като
заявява, че тя не е била в ***, тъй като там не допускали външни хора, освен
майката и бащата и че колкото и детето да имало желание това да идва в
България, семейството идвало само когато професорът им разреши. Твърди също, че
сега в момента пак били в клиниката и предстояло да му направят изследване ***,
***. Твърди, че е имало един случай, по време на ***, когато били тук в
България, детето *** и те трябвало да си тръгнат по спешност. На въпрос на съда
свидетелката отговаря, че жалбоподателката е сключила
брак с момче от ***, чието семейство ***, но не може да кажа точно от къде са,
както и че живее в *** и съпругът й се казва С. Ч.. Заявява, че жалбоподателката
и семейството й са
идвали в България през 2022 год., но не може да каже точно колко пъти и че са
идвали за по 2-3 дни, когато професорът им разреши. На въпроси на процесуалния
представител на ответника свидетелката отговаря, че преди 2021 год., докато детето
било здраво, те идвали в България с него, живеели в ***, но живеели и тук,
оставали по 1-2 седмици, отивали и се връщали. Заявява, че родителите на детето
преди работели и че сега се опитвали да работят онлайн, но не знае в каква
фирма работят, както и че знае, че работят в *** и като дойдат тук, работели
онлайн за някаква фирма, но каква е фирмата не може да каже, тъй като толкова
подробно не ги е разпитвала.
Горната фактическа обстановка съдът приема
за безспорно установена на база събраните и приобщени по делото писмени
доказателства, които, като неоспорени от страните, съдът кредитира изцяло, като
по така установената фактическа обстановка, между впрочем, няма и спор между
страните. При така установената по делото фактическа обстановка и при извършената,
на основание чл.168, ал.1 от АПК, проверка за законосъобразност на оспорения
акт на всички основания по чл.146 от АПК, съдът намира следното:
Настоящият съдебен състав констатира
най-напред, че заповедта е издадена от материално и териториално компетентен
административен орган – директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Момчилград,
съгласно разпоредбата на чл.10, ал.4 от ЗСПД, която регламентира, че семейните помощи за деца
се отпускат със заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане” или
упълномощено от него лице, по настоящ адрес, съобразно чл.24а, ал.1 от ППЗСПД.
Оспорената заповед е издадена в изискуемата се писмена форма, като съдържа
фактическите и правни основания за издаването й, като същата освен това е
надлежно връчена на адресата й, поради което съдът в настоящия състав намира,
че при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, които самостоятелно да обуславят наличието на отменителното
основание по чл.146, т.3 от АПК.
По отношение материалната законосъобразност на оспорената
заповед, т.е. съответствието й с приложимите материалноправни
разпоредби на закона, съдът намира следното:
Жалбоподателката Е.Н.О.-Ч., видно от приложеното
удостоверение за раждане, е майка на детето Е. Ч., родено на *** год. в ***, Р***,
с ЕГН **********, като детето не е
навършило 18 години към датата на подаване на заявлението-декларация за
отпускане на месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане до 18-годишна
възраст, а именно – към 01.03.2023 год. Съгласно §1, т.6 от ДР на ЗСПД, „дете с
трайно увреждане“ е дете/лице до 20-годишна възраст с определени 50 и над 50 на
сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност,
като по делото не е спорно, че детето Е. Ч., с ЕГН **********, е с трайно
увреждане, видно от представеното и прието като доказателство Експертно решение
на ТЕЛК.
Съгласно
разпоредбата на чл.8д, ал.1 от
ЗСПД, месечните помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане
до 18 годишна възраст и до завършване
на средното образование, но не повече
от 20 годишна възраст се предоставят
на родител/осиновител/когато отглеждат деца с трайни увреждания,
независимо от доходите на семейството, при условие че
детето живее постоянно в страната и не е настанено за отглеждане извън
семейството по реда на чл.26 от Закона за закрила
на децата. Анализът
на тази норма сочи ясно, че условията
за отпускане на месечните помощи по реда на чл.8д от Закона за
семейни помощи за деца предпоставят
наличието в кумулативност
на предпоставките,
визирани в същата и
те са: детето
да е с трайно увреждане; да не
е навършило 18 години, а ако
учи - 20 години;
да живее постоянно в страната и да не е настанено
извън семейството по реда на чл.26 от Закона за
закрила на детето. Ясно
е също, че отпускането
на месечна помощ за отглеждане на дете
с трайно увреждане по реда на чл.8д, ал.1 от ЗСПД съдържа специални изисквания, едно от които
е детето с трайно увреждане да живее
постоянно в страната. Съгласно легалната дефиниция за
„лице, живеещо постоянно в страната“, дадено
в §1, т.4 от Допълнителните
разпореди на ЗСПД, това е лице, което пребивава
на територията на страната повече от 183 дни
в рамките на 12 месеца.
Така, спорът
в случая се
свежда до обстоятелството, дали по
отношение на детето Е. Ч., с ЕГН **********, е спазено условието, т.е.
специалното изискване, да живее постоянно в страната - в Република България,
съобразно легалната дефиниця за „Лице, живеещо
постоянно в страната“, дадена в посочената разпоредба на §1, т.4 от
Допълнителните разпоредби на ЗСПД. Съдът, с оглед приобщените по делото и
анализирани по-горе доказателства намира, че в настоящия случай това
кумулативно изискуемо се условие не е налице по отношение на детето Е. Ч., с
ЕГН **********. Съдът в настоящия състав намира за безспорно доказано, видно от
справката на Районно управление - *** към ОДМВР – Кърджали, а и от другите
приобщени по делето писмени доказателства, че детето Е.
Ч. не е пребивавало на територията на Република България повече от 183 дни в
рамките на 12 месеца, каквото е изискването на чл. 8д, ал. 1 от Закона за
семейни помощи за деца, във връзка с §1, т.4 от Допълнителни разпоредби на
Закона за семейни помощи за деца. Също така, според съда, от приетите по делото
доказателства става безспорно ясно, че детето Е. Ч. не живее постоянно на
територията на Република България и че детето и семейството му нямат създадени
трайни отношения в на територията на Република България. Не се спори, че жалбоподателката ч. е заявила промяна в настоящия си адрес,
т.е. заявила е такъв на територията на РБългария,
на28.02.2023 год. – заявеният адрес в ***, т.е. това е направено непосредствено
в деня преди подаване на заявлението-декларация на 01.03.2023 год., както и не
спори, че считано от 25.01.2020 год., т.е. повече от 13 години, същата е с
настоящ адрес в ***. Не се спори, че семейството на жалбоподателката,
в т.ч. и роденото на *** год. в *** дете Е. Ч. ***, ***, което става ясно и от
показанията на свидетелката К. Т.. От полученото писмо-справка
на РУ
- *** към ОДМВР - Кърджали за пребиваването на лицата в страната за
последните 12 месеца към датата на подаване на заявлението – от 01.03.2022 год.
до 01.03.2023 год., е видно, че жалбоподателката Е.О.-Ч.
и детето й са били в страната 3-4 пъти, за кратко време, като от тях два пъти
са били свързани с подаване на документи за освидетелстване и за явяване пред
ТЕЛК, за преглед и освидетелстване на детето Е. Ч., което се установява и от
датите на подаване на документите и явяването в ТЕЛК, описани в издаденото ЕР
на ТЕЛК №*** от 28.02.2023 год. Според справката, детето Е. Ч. е влязло на
територията на страната на 09.10.2022 год., в 17:36 часа, подаденото заявление
– декларация за освидетелстване в РКМЕ е с Рег.№Кж-3-4136 от 11.10.2022 год., а
на следващия ден – 12.10.2022 год., жалбоподателката О.-Ч.
и детето й Е. Ч. са напуснали територията на РБългария,
в 14:55 часа. Следващото влизане на територията на РБългария
на жалбоподателката Е.О.-Ч. и на детето й Е. Ч., е на
датата 28.02.2023 год., в 00:24 часа, т.е. на датата, на която е извършен
прегледа и освидетелстването на детето от ТЕЛК при МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ АД *** и на която дата е подадено заявление за
промяна на настоящия адрес от жалбоподателката, а на
следващия ден – 01.03.2023 год., от нея е подадено в Дирекция „Социално
подпомагане“ – Момчилград и заявлението-декларация за отпускане на месечни
помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане до 18-годишна възраст.
На следващо място следва да се посочи,
че родителите на детето – жалбоподателката Е.О.-Ч.,
негова майка, както и бащата – С. Ч., не са трудово ангажирани в страната, т.е.
същите не са в трудово-правни отношения на територията на РБългария,
което става безспорно ясно от извършената служебна проверка в Регистъра на уведомленията
за трудови договори и уведомления за промяна на работодател, водени от НАП, от
които е видно, че никой от двамата родители на детето няма регистриран трудов
договор в страната. Отделно от това, от писмото на директора на РЗОК – Кърджали
става безспорно ясно и обстоятелството, че както жалбоподателката
Е.О.-Ч., така и детето Е. Ч., нямат избран общопрактикуващ
лекар на територията на страната.
Така, от анализа и преценката на
приетите по делото доказателства се налага изводът, че детето Е. Ч. не живее
постоянно на територията на Република България, като детето и семейството му
нямат създадени трайни отношения на територията на Република България. Става
безспорно ясно също, че семейството живее в ***, ***, където се
провежда и лечението на детето Е. Ч. – в ***, а пребиваването му в страната за
периода от 01.03.2022 год. до 01.03.2023 год., т.е. за последните 12 месеца
преди подаване на заявлението-декларация за отпускане на месечни помощи за
отглеждане на дете с трайно увреждане до 18-годишна възраст, е само за няколко
дни/изчислени и посочени в мотивите към оспорената заповед – 11 дни/.
При това доказано фактическо положение се налага и крайният
извод, че не е налице една от кумулативно предвидените предпоставки в нормата
на чл.8д, ал.1 от ЗСПД за отпускане на месечни помощи за отглеждане на дете с
трайно увреждане, а именно - детето да живее постоянно в страната. Този извод
не се опровергава и от показанията на разпитаната в съдебно заседание
свидетелка К. Т., а по-скоро нейните показания са в подкрепа на този извод.
Най-сетне, следва да бъде отбелязано, че в Закона за
семейните помощи за деца, както и в Правилника за прилагане на Закона за
семейните помощи за деца, не са предвидени изключения при определяне, т.е. при
преценката за наличието на понятието „лице, постоянно живеещо в страната“, които
изключения да са свързани със заболяване, с лечение или с някакви други
обстоятелства, при преценката за наличието на кумулативно изискуемите се
предпоставки за отпускането на помощта.
Изложеното по-горе обосновава
окончателния извод
на настоящия съдебен състав,
че за жалбоподателката
Е.Н.О.-Ч. не е
налице претендираното право на месечна помощ по чл.8д,
ал.1 от ЗСПД, поради
липсата на посоченото по-горе кумулативно изискуемо се условие, а именно – детето
да живее постоянно в страната, по смисъла на §1, т.4 от Допълнитените
разпоредби на ЗСПД. Предвид това, след като с оспорената заповед директорът на Дирекция
„Социално подпомагане” – Момчилград е отказал отпускането на месечната помощ за
отглеждане на дете с трайно увреждане, то
той е издал същата и при правилно приложение на относимите
материалноправни рапореди
на закона и в съответствие с целта, която преследва
закона, т.е. по отношение на оспорената заповед не са налице и отменителните основания по чл.146, т.4 и т.5 от АПК.
С оглед
изложеното съдът намира, че жалбата
на Е.Н.О.-Ч. е недоказана
и неоснователна, поради което и
като такава, същата следва да бъде отхвърлена с решението по настоящото дело.
При това положение, независимо от изхода
на спора по настоящото дело, съдът не следва да се произнася по въпроса за
деловодните разноски, тъй като присъждането на такива не е поискано от
ответника по жалбата, а реално, такива разноски не са и сторени от него в хода
на настоящото производство.
Мотивиран от така изложеното и на
основание чл.172, ал.2, предл.ІV/четвърто/, във вр. с ал.1 от АПК,
Административният съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.Н.О.-Ч.,
с ЕГН **********, с постоянен адрес - ***, подадена чрез пълномощник - адвокат М.Ю.С.
от АК-***, против Заповед №ЗСПД/Д-К-МГ/192 от 20.03.2023 год., издадена от
директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Момчилград, с която,
на основание чл.8д, ал.1 от Закона за семейни помощи за деца/ЗСПД/ и чл.4 от
Правилника за прилагане на ЗСПД, на жалбоподателката Е.Н.О.-Ч.
е отказано отпускане на месечна помощ за отглеждане на дете с трайни увреждания.
Решението, съгласно чл.10, ал.6, предл.ІІ/второ/ от Закона за семейни помощи за деца/ЗСПД/,
е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране .
Препис от решението, на основание чл.138,
ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати
или връчи на страните по делото.
С Ъ Д И Я: