Р Е Ш Е Н И Е
Номер 130,
10.02.2023 г., град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД БУРГАС, ХV-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на
26.01.2023г., в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИАНА
ГАНЕВА
ЙОВКА БЪЧВАРОВА
При секретаря Десислава Фотева, прокурора Соня Петрова, като разгледа
докладваното от съдията Йовка Бъчварова КАНД № 2067 по описа за 2022 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото се движи по процесуалния
ред на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63в от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба
на А.А.А., чрез представител по пълномощие – адвокат И.Ц. ***, срещу решение №
925/11.10.2022г., постановено по АНД № 2705/2022г. на РС Бургас, с което е
потвърдено наказателно постановление (НП) № 22-0769-001125/10.06.2022г. на
Началник група при ОД на МВР Бургас, сектор „Пътна полиция“ Бургас. В
касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен
акт, поради постановяването му в нарушение на закона – отменително основание по
чл.348, ал.1, т.1 от НПК. В НП не било посочено въз
основа на кой акт за установяване на административно нарушение (АУАН) се издавал.
Административнонаказателното производство било прекратено с резолюция,
въпреки което било постановено обжалваното НП. Оспорва жалбоподателят да е
действал виновно, поради което вмененото му деяние по чл.140 от ЗДП било
несъставомерно от субективна страна.
Жалбоподателят не бил уведомен, че регистрацията на управлявания от него
автомобил била служебна прекратена, поради което той нямал знание за това
обстоятелство. Не управителите на дружеството били субекти на
административнонаказателна отговорност за деяние по чл.140, ал.1 от ЗДП, а
юридическото лице като приобретател по договора за покупко-продажба на
автомобила. Прави се искане за отмяна на решението на районния съд и съответно
на обжалваното НП. Заявена е претенция за присъждане на направените по делото
разноски.
В срока по чл.213а, ал.4 от АПК ответникът по
касация – Началник група при ОД на МВР Бургас, сектор „Пътна полиция“ Бургас,
не е подал отговор срещу касационната жалба.
В съдебно заседание касаторът не се явява.
Представлява се от адвокат И.Ц. ***, който поддържа жалбата и претенцията за
разноски, съобразно представен списък.
Ответникът по касация не изпраща представител.
Участващият в делото прокурор от Окръжна
прокуратура Бургас заема становище за основателност на касационната жалба и за
отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него НП.
Съдът, след като обсъди наведените в касационна
жалба отменителни основания, събраните по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирано за
това лице по чл.210, ал.1 от АПК – страна в първоинстанционното производство,
за която решението е неблагоприятно, в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията на чл.212 и чл.213 от АПК, приложими по силата на чл.63в от ЗАНН, следователно жалбата е процесуално допустима и
подлежи на разглеждане.
Обхватът на касационната проверка е очертан в
чл.218 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, според който съдът обсъжда само посочените в
жалбата пороци на решението, а за валидността, допустимостта и съответствието
на решението с материалния закон съдът следи и служебно.
С обжалваното решение състав на РС Бургас потвърдил НП №
22-0769-001125/10.06.2022г., издадено от Началник група при ОД на МВР Бургас, сектор „Пътна полиция“ Бургас, с което на жалбоподателя на основание
чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДП са наложени административни наказания глоба в
размер на 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест
месеца за извършено по чл.140, ал.1 от ЗДП административно нарушение, затова че
на 24.01.2022г. около 12:15ч. в град Бургас по ул. Велико Търново до блок 78 в
посока бул. Димитър Димов управлявал лек автомобил М. **** с рег. № В****ВМ, собственост
на фирма „ЕВРО ИМПЕКС-БУРГАС“ ЕООД, ЕИК ********, като МПС не е регистрирано по
надлежния ред – със служебно прекратена регистрация от 18.11.2021г. по чл.143,
ал.15 от ЗДП.
След извършване на проверка
на законосъобразността на НП районният съд е формирал
извод за неоснователност на разглежданата от него жалба. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че в хода на
административнонаказателното производство не били допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Материалният закон бил правилно приложен,
тъй като в хода на съдебното следствие се установило, че жалбоподателят бил
извършил нарушението, за което бил санкциониран. Прието е, че на 24.01.2022г. в
град Бургас жалбоподателят управлявал лек автомобил М. **** с рег. № В****ВМ и
при извършена проверка полицейските служители установили, че автомобилът е със
служебно прекратена регистрация по реда на чл.143, ал.15 от ЗДП, считано от
18.11.2021г. На 16.09.2021г. бил сключен договор за покупко – продажба, по
силата на който дружество „ЕВРО ИМПЕКС БУРГАС“ ЕООД, управител на което е
настоящият жалбоподател, придобило собствеността върху автомобила, но в
предвидения по чл.143, ал.15 от ЗДП приобретателят не регистрирал промяната в собствеността,
поради което регистрацията на автомобила била служебно прекратена на
18.11.2021г. Образуваното с АУАН административнонаказателно производство било
прекратено и материалите били изпратени на РП Бургас с оглед наличие на данни
за извършено престъпление. С постановление от 02.06.2022г. бил постановен отказ
от образуване на наказателно производство, поради това, че жалбоподателят не
бил уведомен за прекратената служебна регистрация и следователно не бил
действал виновно. Прокурорът разпоредил материалите да се изпратят на сектор
„Пътна полиция“ за ангажиране на административнонаказателна отговорност, въз
основа на което било издадено обжалваното по делото НП.
От правна страна съдът приел, че деянието е съставомерно
и от обективна, и от субективна страна. Акцентирал е на обстоятелството, че жалбоподателят
е управител на дружеството – купувач и като такъв управлява и представлява
дружеството, следователно е бил наясно с придобитите от дружеството права. При
анализа на приложимата разпоредба на чл.143, ал.15 от ЗДП е направен извод за
липса на задължение за уведомяване, установено в тежест на органа, извършил
прекратяване на регистрацията на автомобила.
Съдът е коментирал и вида и размера на наказанията, наложени в
предвидения в закона минимален размер, като ги е преценил за съответни на
обществената опасност на деянието и на привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице.
При постановяване на
обжалваното решение не са допуснати нарушения на процесуални правила и съдът е
попълнил делото с необходимия доказателствен материал. Решаващият състав е
формирал изводите си, след като е обсъдил значимите за разрешаването на спора
обстоятелства, както и наведените от страните доводи и възражения. На базата на
събраните в производството по делото доказателства, съдът е установил
релевантните за спора факти и обстоятелства, въз основа на които е изградил
правилни правни изводи. Делото пред въззивната инстанция е било приключено и
решението е било постановено от законен състав и в границите на вменената му
компетентност, като за проведеното
съдебно заседание е съставен протокол,
който, като съставен при условията и реда на НПК, е доказателствено средство за
извършване на съответните действия, за реда, по който са извършени и за
събраните доказателства.
Така постановеното решение е правилно като краен
резултат, а касационната жалба с оплакванията, така както са формулирани в нея,
е неоснователна.
Настоящият съдебен състав възприема като вярна установената от
районния съд фактическа обстановка. Проверяваното решение е правилно и при
неговото постановяване не е допуснато нарушение на материалния закон.
Решаващият краен извод на въззивния съд е правилен и се споделя
от касационната инстанция.
Съгласно чл.140, ал.1, изр.1 от ЗДП, по
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само МПС и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места.
Предвижда се, според цитираната в НП разпоредба на чл.143, ал.15 от ЗДвП, че служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна
система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на
собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си
да регистрира превозното средство.
Управляваният на 24.01.2022г. от жалбоподателя автомобил е бил придобит от дружество "ЕВРО ИМПЕКС-БУРГАС" ЕООД с договор за покупко – продажба на 16.09.2021 година.
Липсват данни, а и не се твърди да е била извършена
процедурата по чл.145, ал.2 от ЗДП, според който приобретателят на регистрирано
пътно превозно средство е длъжен в срок до един месец да регистрира придобитото
превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по
постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика. Тъй като
приобретателят е юридическо лице, описаните действия е следвало да се
предприемат от управителите – Александър Иванов и настоящия жалбоподател А.А.,
които представляват дружеството заедно и поотделно.
При правилно приложение на разпоредбата на чл.143, ал.15
от ЗДП регистрацията на описаното МПС била служебна прекратена на 18.11.2021г.
след изтичане на два месеца от промяната на собствеността.
Тъй като след съставяне на АУАН били прието, че описаното
в него деяние съдържа и признаците на престъпление по чл.345, ал.2 от НК,
административнонаказателната преписка била прекратена с мотивирана резолюция от
03.05.2022г. и материалите били изпратени на РП Бургас.
С постановление от 02.06.2022г. прокурор от РП Бургас
отказал да образувано наказателно производство, като приел, че деянието не било
съставомерно от субективна страна и изпратил обратно материалите на Началник
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Бургас за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на извършителя.
Именно въз основа на цитираното в предходния пункт
постановление за отказ било съставено и атакуваното по настоящото дело НП,
поради което са несподелими доводите на защитника за допуснато съществено
нарушение на правилото на чл.57, ал.1, т.3 от ЗАНН да се посочат в НП датата на
акта, въз основа на който се издава, името, длъжността и местослуженето на
актосъставителя. НП е издадено не въз основа на АУАН, а по реда на чл.36, ал.2
от ЗАНН, според който без приложен АУАН административнонаказателна преписка не
се образува освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или
прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е
препратено на наказващия орган. Настоящия случай разкрива точно такава
специфика, поради което правилно и в съответствие с чл.36, ал.2 от ЗАНН
административнонаказващият орган коректно е посочил в НП не АУАН, а
постановлението на прокурора за отказ да образува наказателно производство. Не
се отчита като съществено нарушение на процесуалните правила неточното
посочване на правното основание – в НП вместо чл.36, ал.2 от ЗАНН, е посочен
чл.33, ал.3 от ЗАНН, послужил за основание за прекратяване на
административнонаказателното производство в предхождащ момент.
НП е съставено без АУАН
именно защото прокурорът не е намерил основания за ангажиране на наказателната отговорност на А.А. и е постановен отказ за образуване на наказателно производство, но доколкото деянието изпълва състава на
административно нарушение
(разликата е в степента на обществената опасност), преписката е изпратена на компетентен орган за
административнонаказателно процедиране. В тази връзка са без правно значение мотивите в съдебното решение относно законосъобразното
изготвяне на АУАН, вероятно касаещи АУАН, съставен на 24.01.2022г. Това
обаче не е съществен порок, който да обоснове наличието на отменително
касационно основание.
Съдът споделя изцяло формирания от въззивния извод за
съставомерност на деянието от субективна страна. Доколкото
поддържаните пред касационната инстанция възражения за субективната несъстамомерност са идентични с обсъдените от въззивния съд, на основание чл.220, ал.2 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН настоящият състав не следва да ги повтаря, а препраща към тях, както добавя следното : Правилно е
изтъкнато, че при служебното прекратяване на регистрацията по реда на чл.143,
ал.15 от ЗДП контролният орган няма вменено от закона задължение да уведомява
за извършеното прекратяване. Прекратяването се извършва по силата на закона
след бездействие от страна на приобретателя през точно посочен времеви период.
Посочената разпоредба, тълкувана във връзка с тази на чл.175, ал.3 от ЗДП, води
до извод, че адресати на санкционната норма са не собствениците, а водачите на
МПС без валидна регистрация, независимо от принадлежността на правото на
собственост. Законът изхожда от разбирането, че всеки водач, преди да започне
да управлява МПС, следва да се увери, че не са налице пречки МПС да бъде
приведено в движение. Вън от съмнение е, че настоящият жалбоподател е действал
със знание за задължението на дружеството, на което той е управител, да
регистрира промяната на собствеността в едномесечен срок от сделката, откъдето
се формира и правен извод за наличие на пряк умисъл за извършване на
нарушението. Следва да се направи ясно разграничение между задължението за
извършване на регистрацията на МПС след сделката, което безспорно е задължение
за дружеството – приобретател, и забраната да се управлява МПС с прекратена
регистрация. В случая административнонаказателната отговорност е ангажирана не
за неизпълнение на задължението за регистрация, а за управление на МПС с
прекратена регистрация, поради което е неоснователен и другият отменителен
довод, че не жалбоподателят, а дружеството следвало да понесе
административнонаказателната отговорност.
Неотносими към разрешаването на правния спор, сложен за
разрешаване по настоящото дело, са цитирани във въззивната жалба решения на
различни състави на АдмС Бургас, тъй като те са постановени по приложението на
чл.143, ал.10 от ЗДП, в който случай уведомяването на собственика за прекратената
регистрация е предвидено като част от фактическия състав.
Въззивният съд е проверил и съответствието на наложените
наказания с целта на закона. При положение че и двете наказания са определени в
размер на минималния предвиден, е недопустима съдебна намеса в посока
изменението им.
В обобщение, въззивният съд е постановил съдебно решение,
което не страда от визираните в касационната жалба пороци,
представляващи касационни основания за отмяната му, и като правилно, следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото
неоснователно се
явява искането на касатора за присъждане на сторените в производството
разноски. Ответникът по касационната жалба не е заявил претенция за разноски,
поради което такива не следва да се присъждат.
Ръководен от гореизложените съображения, Административен съд
Бургас, ХV-ти състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 925 от 11.10.2022 г., постановено по АНД № 2705 / 2022 г. по описа на Районен съд Бургас.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
П Р Е Д С Е Д А Т Е Л :
Ч Л Е Н О В Е : 1/